Проф. Пимпирев: Трябва ни борд от специалисти, от учени, а не от министри за водната криза
Лошо е, че 500 хиляди българи сега страдат от това, че нямат вода за пиянство и за обикновени потребности - въпреки всичко сме в края на първата четвърт на 21-и век. Много съм изумен - основава се ръб, министри вземат участие, единствено че министрите няма да пуснат водата, те и депутатите могат да усилят финансирането в идващия бюджет.
Това разяснява по Българска национална телевизия проф. Христо Пимпирев, шеф на Българския антарктически институт и началник на експедициите до Ледения континент.
Според него у нас имаме цели специалности в университети по архитектура и строителство и в Минно-геоложкия университет, които бълват такива експерти.
" В тези университети има професори и преподаватели, които цялостен живот се занимават с вода, има технологии за добиване на прясна вода от река Дунав.
Например в немската провинция Баден-Вюртенберг с 10 млн. поданици 30% пият вода от Дунав. А ние бием сондажи, които могат да захранят вилната зона на Плевен, а не град с 80 хиляди поданици.
Цели пустини в Израел, в Обединените арабски емирства и в Саудитска арабия са цветни градини, а те нямат капка вода. Но посредством осмоза трансформират морската вода в питейна. А ние не се обръщаме към учените ", сериозен бе проф. Пимпирев.
Той предизвести, че това ни чака - минаваме към полусуха част на климата.
" Полупустиня - това са прогнозите на учените за Югозападна и Югоизточна Европа. Във Франция по крайбрежието има голяма апаратура за филтриране на солена вода, не че нямат вода - те се приготвят за измененията в климата, а ние бием сондажи.
Да основат щаб от хора, които схващат от вода, има такива ", упорства проф. Пимпирев. И предизвести, че би трябвало да се следи и Световния океан - половината от земната повърхнина е от океани и би трябвало да ги запазим.
" България би трябвало да ратифицира Океанското съглашение, с цел да ни види светът. Преди седмица Мароко го ратифицира и стана 60-ата страна. Унгария го е утвърдила, а тя няма даже море, Европейски Съюз като цяло го е утвърдил.
Океанът е сензитивен на замърсяването, а ние с нашия теоретичен транспортен съд " Св. св. Кирил и Методий " вършим скъпи проучвания. Догодина следва приемане от Европейска комисия закон за запазване на океаните ", съобщи професорът.
Той описа за забавно научно проучване за въздействието на българската бактерия лактобацилус булгарикус.
" Изследването се прави по време на антарктическата ни експедиция - пътуваме 90 дни в двете направления и 2 месеца там се живее в изолирана среда. Като се върнат, хората са подложени на стрес, би трябвало да имат нараснала имунна отбрана, която да ги пази от въздействието на всевъзможни вируси. Тези от експедицията, които одобряват тази бактерия, по-лесно преодоляват напрежението и са по-неподатливи на заразяване с вируси като си дойдат в Европа.
На 7 ноември идната година корабът ще тръгне на 4-ата си задача към Антарктида ", разкри още проф. Христо Пимпирев.
Инфо: Българска национална телевизия
