Лорд Тони Хол, директор на Би Би Си: Ролята на журналистите е да дават контекст
Лорд Тони Хол , общоприет шеф на Би Би Си е измежду хората, които са уверени, че публицистиката има бъдеще и в тези комплицирани времена на мощен фонов звук, приближаващ от обществените платформи, ролята и отговорността на публицистите е по-голяма от всеки път. Според Хол анонимните закани или обиди, които публицисти получават онлайн са позорни, а специалността на репортерите е „ под обсада”.
Тони Хол работи в Би Би Си от 28 години. Започва като стажант, сред 1993 година до 2001 година е шеф на новините. След това е назначен за началник на Кралската опера Ковънт Гардън. Генерален-директор на Би Би Си е от 2013 година През 2018 година е определен за президент на Европейския съюз за радио и телевизия.
Интервю на Светослав Иванов:
– 60% от международното население ще гласоподава тази година. През седмицата започнаха изборите в Индия. В идващите месеци ще гласоподават още десетки нации. Има и доста играчи и организации, които се пробват да повлияят на настройките, на избора ни. Но мислите ли, че сега следим и завръщане на доверието у хората в обичайните източници на информация и в медиите?
– Мисля, че доверието в медиите е един от най-големите проблеми, пред които сме изправени и медиите, и политиците, и жителите. Трябва дружно да се борим против разпространяването на дезинформацията и подправените вести. Затова надълбоко имам вяра в публичните медии, а и можем да гледаме логаритми и разнообразни способи да противодействаме на подправените вести и дезинформацията при избори. Много съм разтресен от нещо, което шефът за научно-развойна активност на Майкрософт ми показа. Говорихме си за повишаването на подправените вести в медиите и той ми сподели " В последна сметка всичко опира до хората, предаващи от мястото на събитието ". Журналистическите полезности и публицистите на място, би трябвало да приказват с хората и да предават протичащото се, да проучват информацията и да бъдат смели, само че да търсят истината от името на публиката си, на жителите, които гласоподават, е основно. И този ключ, както отбелязвате е по-голям от всеки път преди.
Снимка: Ладислав Цветков
– Звучи като че ли е нужна психическа подготовка да станеш по-силен.
– Защо ставаме публицисти? Защото сме любопитни, желаеме да разберем какво се случва, да разкриваме истината, желаеме да задаваме сложните въпроси на управниците. Защо? Отчасти тъй като това ни е работата, само че и тъй като знаем, че зад нас има доста, доста хора, които се пробват да решат по какъв начин да гласоподават, по какъв начин да схванат протичащото се в света. Ролята на публицистите е в даването на подтекст на хората, да им оказват помощ да схванат света, който може да бъде извънредно комплициран, доста разграничен и много неразбираем. Затова нашата роля като публицисти е изключително значима.
– Предвид това, мислите ли, че новините на близкото бъдеще ще бъдат по-малко пъзел, по-малко информация, само че повече подтекст, повече пояснение – даже в новинарските излъчвания?
– Харесва ми това, което казвате! Мисля, че новинарските ни излъчвания, несъмнено, би трябвало да покриват събитията от деня, само че и, както Вие оферирате, да застанем настрани, да дадем подтекст и да се опитаме да разберем какво се случва. Ето за какво имам вяра в това и съм тук да поддържа БНР през днешния ден. Нашата работа е да кажем " Всички приказват за тези проблеми тук, само че в действителност има обилни проблеми и тук и би трябвало да се прегледат ", било то застаряващо население, опазване на здравето, околната среда. Миналата година започнахме стратегия наречена " Синя планета 2 ", повдигаща въпроса за пластмасовите боклуци в океаните.
Снимка: Ладислав Цветков
Стана толкоз известна, хората в действителност бяха загрижени за пластмасови и найлонови боклуци, поглъщани от животни и морски птици, и в този момент в действителност се прави нещо по въпроса. Това пристигна не от политическата конюнктура, а от нас, ние като медия взехме решение, че това е значимо и публиката се заинтересува. Вижда се нещо значимо, че обществото желае, с изключение на да схваща новините от деня, да стигне оттатък и да задълбае в по-големи тематики, засягащи всички.
– Значи Вашият съвет е - забавете крачка, огледайте се?
– Много добре казано! Да забавим крачка, ние всички – и аз, и Вие – живеем в новинарската просвета на 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата най-важното да е случилото се преди малко. Но ми харесва доста какво казвате, да позабавим малко, да погледнем в профил, би трябвало да се отразяват новините, само че и да помислим за значимите неща и да се стараем да ги вършим.
– Биографията Ви е доста забавна, позволете да Ви попитам за какво решихте да станете публицист? Следвали сте в Оксфорд и то философия, за какво искахте да станете публицист?
– Защото съм извънредно ученолюбив, обичам да подпитвам, да разбирам какво се случва, това непрекъснато любознание, с това е обвързвана публицистиката, интересувам се от света. Освен това обичам изкуството на медиите, обичам самата мисъл, че малкия екран може да стигне до дома на всеки, че радиото е чудесна компания за всеки. Сега ги обичам и тъй като толкоз доста се трансформират - какво може да имаме на телефоните си, онлайн, обществените мрежи. Толкова значими неща и да можеш да бъдеш част от това за мен е привилегия.
– Започнали сте като стажант в Би Би Си, нали?
– Да.
Снимка: Ладислав Цветков
– След което сте били на 34 години, когато ставате шеф на вести и настоящи излъчвания в малкия екран Би Би Си. Млад човек с доста отговорности.
– Да, тогава косата ми беше тъмна към момента, само че ми харесваше. Беше отлично на такава възраст да ти поверят отговорност. Надявам се в този момент в работата си да давам на младите тези отговорности. Хубаво е идващото потомство да има собствен взор над това по какъв начин да трансформират и приспособяват това, което вършим. Много е значимо.
– Помните ли първото огромно събитие или решение със значително въздействие върху сътрудниците Ви?
– Помня най-много първото ми предопределение, откакто прекосих стажа в Би Би Си, беше да отпътува за Северна Ирландия по времето на спора, имаше принуждение, бомби гърмяха, стреляха и убиваха хора. Помня по какъв начин тогава бързо научих урок – сега, в който извадиш камера от колата, нещата стартират да се случват. Виждаш че има камера и нещо ще се случи. Още от началото на кариерата ми това ми демонстрира, че публицистите би трябвало да осъзнаваме и обмисляме следствията от дейностите ни, както и полезностите, които пазиме.
– От години следим, че България е полесражение за агитация, както и целия район. Някога мислили ли сте да отворите отначало българската редакция на Би Би Си радио или някаква нова цифрова версия на български език?
– В момента диспутирам с държавното управление, по този начин де, разисквам с него, по какъв начин можем да развием работата си и в радиото, и в малкия екран. Не изключвам нищо. Дълбоко имам вяра в ролята на Би Би Си да приказва със света за света, да получава разнообразни гледни точки на честотите си, в обществените мрежи, радиото или малкия екран. Тъкмо получихме спомагателни средства, в действителност сега концентрираме върху централна Африка и Индия, само че в никакъв случай не отхвърлям нищо. Сега е най-голяма потребността ние и други да се съберем и да кажем какво се случва с целия свят, и да го предадем на нациите.
– Има ли лек за накърнената медийна среда? Питам Ви за разкриване още веднъж на българската редакция, тъй като би подкрепило публицистиката в района. Има ли лек за накърнената медийна среда, в която политици непрестанно пробват да въздействат на медиите?
– Ако има накърнена медийна среда и това, което казвате, че не се вижда самостоятелност на медиите, то няма нищо по-важно от това да имаме свободни, самостоятелни медии, поставящи под подозрение всички властимащи, било то представители на държавното управление, бизнеси и хора в медиите. Задължително е да има осведомено общество, затова гарантирането организациите в медиите да имат верните полезности на самостоятелност, да споделят, че, въпреки и е мъчно, щом е истината ще се разгласява. Ето това е значимото. Днес публицистите, за жалост, са повече под опасност, в сравнение с до момента съм виждал в професионалния си път, освен поради издевателството в обществените мрежи или заканите, само че и тъй като са под прицел в разнообразни елементи от света и биват убивани. Загубихме доста самоуверен, необикновен публицист в Афганистан. просто на колелото на път за работа, имаше хора, които не харесваха какво прави, работейки за Би Би Си, какво предаваше, и го убиха. Това е по-голям проблем в този момент, в сравнение с в миналото съм виждал и би трябвало да удвоим напъните си в търсене на смели, мощни, предпазени, самостоятелни публицисти, предаващи почтено на аудиторията ни какво се случва.
– Кой въпрос предпочитате – какво се е случило или за какво се е случило?
– Много добър въпрос! Бих споделил – за какво. Да се опиташ да схванеш комплицирани неща, неедностранни, да изслушваш и разбираш за какво се случват, по този начин претърпях огромна част от живота си като публицист. Обичам го, чувам подкастове и разнообразни стратегии, напряко съм захласнат.
Тони Хол работи в Би Би Си от 28 години. Започва като стажант, сред 1993 година до 2001 година е шеф на новините. След това е назначен за началник на Кралската опера Ковънт Гардън. Генерален-директор на Би Би Си е от 2013 година През 2018 година е определен за президент на Европейския съюз за радио и телевизия.
Интервю на Светослав Иванов:
– 60% от международното население ще гласоподава тази година. През седмицата започнаха изборите в Индия. В идващите месеци ще гласоподават още десетки нации. Има и доста играчи и организации, които се пробват да повлияят на настройките, на избора ни. Но мислите ли, че сега следим и завръщане на доверието у хората в обичайните източници на информация и в медиите?
– Мисля, че доверието в медиите е един от най-големите проблеми, пред които сме изправени и медиите, и политиците, и жителите. Трябва дружно да се борим против разпространяването на дезинформацията и подправените вести. Затова надълбоко имам вяра в публичните медии, а и можем да гледаме логаритми и разнообразни способи да противодействаме на подправените вести и дезинформацията при избори. Много съм разтресен от нещо, което шефът за научно-развойна активност на Майкрософт ми показа. Говорихме си за повишаването на подправените вести в медиите и той ми сподели " В последна сметка всичко опира до хората, предаващи от мястото на събитието ". Журналистическите полезности и публицистите на място, би трябвало да приказват с хората и да предават протичащото се, да проучват информацията и да бъдат смели, само че да търсят истината от името на публиката си, на жителите, които гласоподават, е основно. И този ключ, както отбелязвате е по-голям от всеки път преди.
Снимка: Ладислав Цветков
– Звучи като че ли е нужна психическа подготовка да станеш по-силен.
– Защо ставаме публицисти? Защото сме любопитни, желаеме да разберем какво се случва, да разкриваме истината, желаеме да задаваме сложните въпроси на управниците. Защо? Отчасти тъй като това ни е работата, само че и тъй като знаем, че зад нас има доста, доста хора, които се пробват да решат по какъв начин да гласоподават, по какъв начин да схванат протичащото се в света. Ролята на публицистите е в даването на подтекст на хората, да им оказват помощ да схванат света, който може да бъде извънредно комплициран, доста разграничен и много неразбираем. Затова нашата роля като публицисти е изключително значима.
– Предвид това, мислите ли, че новините на близкото бъдеще ще бъдат по-малко пъзел, по-малко информация, само че повече подтекст, повече пояснение – даже в новинарските излъчвания?
– Харесва ми това, което казвате! Мисля, че новинарските ни излъчвания, несъмнено, би трябвало да покриват събитията от деня, само че и, както Вие оферирате, да застанем настрани, да дадем подтекст и да се опитаме да разберем какво се случва. Ето за какво имам вяра в това и съм тук да поддържа БНР през днешния ден. Нашата работа е да кажем " Всички приказват за тези проблеми тук, само че в действителност има обилни проблеми и тук и би трябвало да се прегледат ", било то застаряващо население, опазване на здравето, околната среда. Миналата година започнахме стратегия наречена " Синя планета 2 ", повдигаща въпроса за пластмасовите боклуци в океаните.
Снимка: Ладислав Цветков
Стана толкоз известна, хората в действителност бяха загрижени за пластмасови и найлонови боклуци, поглъщани от животни и морски птици, и в този момент в действителност се прави нещо по въпроса. Това пристигна не от политическата конюнктура, а от нас, ние като медия взехме решение, че това е значимо и публиката се заинтересува. Вижда се нещо значимо, че обществото желае, с изключение на да схваща новините от деня, да стигне оттатък и да задълбае в по-големи тематики, засягащи всички.
– Значи Вашият съвет е - забавете крачка, огледайте се?
– Много добре казано! Да забавим крачка, ние всички – и аз, и Вие – живеем в новинарската просвета на 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата най-важното да е случилото се преди малко. Но ми харесва доста какво казвате, да позабавим малко, да погледнем в профил, би трябвало да се отразяват новините, само че и да помислим за значимите неща и да се стараем да ги вършим.
– Биографията Ви е доста забавна, позволете да Ви попитам за какво решихте да станете публицист? Следвали сте в Оксфорд и то философия, за какво искахте да станете публицист?
– Защото съм извънредно ученолюбив, обичам да подпитвам, да разбирам какво се случва, това непрекъснато любознание, с това е обвързвана публицистиката, интересувам се от света. Освен това обичам изкуството на медиите, обичам самата мисъл, че малкия екран може да стигне до дома на всеки, че радиото е чудесна компания за всеки. Сега ги обичам и тъй като толкоз доста се трансформират - какво може да имаме на телефоните си, онлайн, обществените мрежи. Толкова значими неща и да можеш да бъдеш част от това за мен е привилегия.
– Започнали сте като стажант в Би Би Си, нали?
– Да.
Снимка: Ладислав Цветков
– След което сте били на 34 години, когато ставате шеф на вести и настоящи излъчвания в малкия екран Би Би Си. Млад човек с доста отговорности.
– Да, тогава косата ми беше тъмна към момента, само че ми харесваше. Беше отлично на такава възраст да ти поверят отговорност. Надявам се в този момент в работата си да давам на младите тези отговорности. Хубаво е идващото потомство да има собствен взор над това по какъв начин да трансформират и приспособяват това, което вършим. Много е значимо.
– Помните ли първото огромно събитие или решение със значително въздействие върху сътрудниците Ви?
– Помня най-много първото ми предопределение, откакто прекосих стажа в Би Би Си, беше да отпътува за Северна Ирландия по времето на спора, имаше принуждение, бомби гърмяха, стреляха и убиваха хора. Помня по какъв начин тогава бързо научих урок – сега, в който извадиш камера от колата, нещата стартират да се случват. Виждаш че има камера и нещо ще се случи. Още от началото на кариерата ми това ми демонстрира, че публицистите би трябвало да осъзнаваме и обмисляме следствията от дейностите ни, както и полезностите, които пазиме.
– От години следим, че България е полесражение за агитация, както и целия район. Някога мислили ли сте да отворите отначало българската редакция на Би Би Си радио или някаква нова цифрова версия на български език?
– В момента диспутирам с държавното управление, по този начин де, разисквам с него, по какъв начин можем да развием работата си и в радиото, и в малкия екран. Не изключвам нищо. Дълбоко имам вяра в ролята на Би Би Си да приказва със света за света, да получава разнообразни гледни точки на честотите си, в обществените мрежи, радиото или малкия екран. Тъкмо получихме спомагателни средства, в действителност сега концентрираме върху централна Африка и Индия, само че в никакъв случай не отхвърлям нищо. Сега е най-голяма потребността ние и други да се съберем и да кажем какво се случва с целия свят, и да го предадем на нациите.
– Има ли лек за накърнената медийна среда? Питам Ви за разкриване още веднъж на българската редакция, тъй като би подкрепило публицистиката в района. Има ли лек за накърнената медийна среда, в която политици непрестанно пробват да въздействат на медиите?
– Ако има накърнена медийна среда и това, което казвате, че не се вижда самостоятелност на медиите, то няма нищо по-важно от това да имаме свободни, самостоятелни медии, поставящи под подозрение всички властимащи, било то представители на държавното управление, бизнеси и хора в медиите. Задължително е да има осведомено общество, затова гарантирането организациите в медиите да имат верните полезности на самостоятелност, да споделят, че, въпреки и е мъчно, щом е истината ще се разгласява. Ето това е значимото. Днес публицистите, за жалост, са повече под опасност, в сравнение с до момента съм виждал в професионалния си път, освен поради издевателството в обществените мрежи или заканите, само че и тъй като са под прицел в разнообразни елементи от света и биват убивани. Загубихме доста самоуверен, необикновен публицист в Афганистан. просто на колелото на път за работа, имаше хора, които не харесваха какво прави, работейки за Би Би Си, какво предаваше, и го убиха. Това е по-голям проблем в този момент, в сравнение с в миналото съм виждал и би трябвало да удвоим напъните си в търсене на смели, мощни, предпазени, самостоятелни публицисти, предаващи почтено на аудиторията ни какво се случва.
– Кой въпрос предпочитате – какво се е случило или за какво се е случило?
– Много добър въпрос! Бих споделил – за какво. Да се опиташ да схванеш комплицирани неща, неедностранни, да изслушваш и разбираш за какво се случват, по този начин претърпях огромна част от живота си като публицист. Обичам го, чувам подкастове и разнообразни стратегии, напряко съм захласнат.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ