Животът на Лора Инджова се преобърнал на 180 градуса след среща със смъртта
Лора Инджова едвам не изгубила непосредствен човек предишния септември, само че докторите от интензивното поделение на ВМА създали и невъзможното да спасят роднината й, твърди "Галерия ".
Лора не желае да прецизира за кого тъкмо от фамилията й става въпрос, само че споделя историята, с цел да поддържа българските лекари, които постоянно са обект на офанзиви.
Възмутил я пост какъв брой извънредно било в реанимацията на Военна болница и по какъв начин докторите не полагали никакви грижи за пациентите, тъй като били привикнали към гибелта. "Да, лекарите гледат всеки ден в очите й. Често могат да я плануват.
Но постоянно се борят с нея. И търсят способи да я надхитрят и забавят. Видях го с очите си. Жалко е, че за тези качества на лекарите приказваме все по-малко. Майната му на COVID-19, и след него ще имаме потребност от лекарите.
От същите, които сме склонни да линчуваме с думи. Защото като че ли постоянно приказваме за неприятните образци, а не за положителните. Които, имам вяра откровено, доминират в живота ни. Или най-малко в моя. Защото съм признателна. Защото през днешния ден обичам ", споделя Лора.
И до през днешния ден тя не може да не помни напрегнатите часове, когато стои пред реанимацията с близки на други пациенти. В 13.30 заставала пред вратата и очаквала да я извикат по номера на залата, в която бил настанен нейния непосредствен.
Един ден влезнала в параклиса на болничното заведение, тъй като сестра от отделението излязла и помолила всички чакащи да се оттеглен встрани, защото би трябвало да изкарат умрял човек на носилка. Нещо, което в никакъв случай няма да не помни. Защото тъкмо тогава си дава сметка, че индивидът не е съдник, не е всемогъщ и че в живота доста малко неща имат смисъл.
Лора не желае да прецизира за кого тъкмо от фамилията й става въпрос, само че споделя историята, с цел да поддържа българските лекари, които постоянно са обект на офанзиви.
Възмутил я пост какъв брой извънредно било в реанимацията на Военна болница и по какъв начин докторите не полагали никакви грижи за пациентите, тъй като били привикнали към гибелта. "Да, лекарите гледат всеки ден в очите й. Често могат да я плануват.
Но постоянно се борят с нея. И търсят способи да я надхитрят и забавят. Видях го с очите си. Жалко е, че за тези качества на лекарите приказваме все по-малко. Майната му на COVID-19, и след него ще имаме потребност от лекарите.
От същите, които сме склонни да линчуваме с думи. Защото като че ли постоянно приказваме за неприятните образци, а не за положителните. Които, имам вяра откровено, доминират в живота ни. Или най-малко в моя. Защото съм признателна. Защото през днешния ден обичам ", споделя Лора.
И до през днешния ден тя не може да не помни напрегнатите часове, когато стои пред реанимацията с близки на други пациенти. В 13.30 заставала пред вратата и очаквала да я извикат по номера на залата, в която бил настанен нейния непосредствен.
Един ден влезнала в параклиса на болничното заведение, тъй като сестра от отделението излязла и помолила всички чакащи да се оттеглен встрани, защото би трябвало да изкарат умрял човек на носилка. Нещо, което в никакъв случай няма да не помни. Защото тъкмо тогава си дава сметка, че индивидът не е съдник, не е всемогъщ и че в живота доста малко неща имат смисъл.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ