Сблъсък със смъртта преобърнал живота на Лора Инджова
Лора Инджова едвам не изгубила непосредствен човек предишния септември, само че докторите от интензивното поделение на ВМА създали и невъзможното да спасят роднината й, разбра HotArena.
Лора не желае да прецизира за кого тъкмо от фамилията й става въпрос, само че споделя историята, с цел да поддържа българските лекари, които постоянно са обект на офанзиви. Възмутил я пост какъв брой извънредно било в реанимацията на Военна болница и по какъв начин докторите не полагали никакви грижи за пациентите, тъй като били привикнали към гибелта. " Да, лекарите гледат всеки ден в очите й. Често могат да я плануват. Но постоянно се борят с нея. И търсят способи да я надхитрят и забавят. Видях го с очите си. Жалко е, че за тези качества на лекарите приказваме все по-малко. Майната ми на COVID-19, и след него ще имаме потребност от лекарите. От същите, които сме склонни да линчуваме с думи. Защото като че ли постоянно приказваме за неприятните образци, а не за положителните. Които, имам вяра откровено, доминират в живота ни. Или най-малко в моя. Защото съм признателна. Защото през днешния ден обичам ", споделя Лора.
И до през днешния ден тя не може да не помни напрегнатите часове, когато стои пред реанимацията с близки на други пациенти. В 13.30 заставала пред вратата и очаквала да я извикат по номера на залата, в която бил настанен нейния непосредствен.
Един ден влезнала в параклиса на болничното заведение, тъй като сестра от отделението излязла и помолила всички чакащи да се оттеглен встрани, защото би трябвало да изкарат умрял човек на носилка. Нещо, което в никакъв случай няма да не помни, написа Галерия.
Защото тъкмо тогава си дава сметка, че индивидът не е съдник, не е всемогъщ и че в живота доста малко неща имат смисъл.
Лора не желае да прецизира за кого тъкмо от фамилията й става въпрос, само че споделя историята, с цел да поддържа българските лекари, които постоянно са обект на офанзиви. Възмутил я пост какъв брой извънредно било в реанимацията на Военна болница и по какъв начин докторите не полагали никакви грижи за пациентите, тъй като били привикнали към гибелта. " Да, лекарите гледат всеки ден в очите й. Често могат да я плануват. Но постоянно се борят с нея. И търсят способи да я надхитрят и забавят. Видях го с очите си. Жалко е, че за тези качества на лекарите приказваме все по-малко. Майната ми на COVID-19, и след него ще имаме потребност от лекарите. От същите, които сме склонни да линчуваме с думи. Защото като че ли постоянно приказваме за неприятните образци, а не за положителните. Които, имам вяра откровено, доминират в живота ни. Или най-малко в моя. Защото съм признателна. Защото през днешния ден обичам ", споделя Лора.
И до през днешния ден тя не може да не помни напрегнатите часове, когато стои пред реанимацията с близки на други пациенти. В 13.30 заставала пред вратата и очаквала да я извикат по номера на залата, в която бил настанен нейния непосредствен.
Един ден влезнала в параклиса на болничното заведение, тъй като сестра от отделението излязла и помолила всички чакащи да се оттеглен встрани, защото би трябвало да изкарат умрял човек на носилка. Нещо, което в никакъв случай няма да не помни, написа Галерия.
Защото тъкмо тогава си дава сметка, че индивидът не е съдник, не е всемогъщ и че в живота доста малко неща имат смисъл.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ