Каква е Лора Христова извън биатлона
Лора Христова е от тези младежи, които съумяват да накарат цяла България да се усмихне с едно свое достижение. След бронзовия си орден в самостоятелния старт в биатлона на зимната Олимпиада в Милано-Кортина 22-годишната ни горделивост се трансформира в едно от най-обичаните имена в българския спорт.
Но зад медала, силата и концентрацията стои едно младо и доста естествено момиче, което обича да бъде себе си.
Лора беше посетител в , където отговори на въпросите на почитателите и сподели още една своя страна – човешка, откровена и напълно неподправена. Оказа се, че отвън спорта тя е човек с близки връзки с родителите си, с възприятие за комизъм и с истории от детството, за които през днешния ден приказва с усмивка.
„ Като по-малка доста си играех с кибрити. Постоянно обичах да запалвам някакви неща. Нямаше пожар, само че можеше да има. “
Със същата искреност Лора описа и кое е най-лудото нещо, което е правила.
„ Най-лудото нещо, което съм правила? Това е да се возя при много рисков водач. Няма да се повтори. “
Тя не крие, че родителите ѝ са освен семейство, само че и близки другари – нещо, което проличава и в метода, по който приказва за тях.
В учебно заведение най-вече е харесвала математика и литература, въпреки че точно по математика е получила първата си двойка. Днес тя е студентка в НСА „ Васил Левски “ и продължава да съчетава спорта с образованието.
Извън надпреварите Лора обича простите неща – разходки измежду природата, успокоение и време за себе си. Харесва ѝ да готви, като избира солени ястия, а обичаните ѝ са пълнени чушки с яйце и сирене.
А в случай че би трябвало да си я представим в един напълно елементарен ден, евентуално ще стартира с нещо семпло и вкусно – като авокадо тост с яйце на очи.
Лора Христова е от тези персони, които не впечатляват единствено с резултатите си. Те остават в съзнанието с метода, по който приказват, с честността си и с това, че не се пробват да бъдат нищо друго от себе си.
И може би тъкмо по тази причина триумфът ѝ се усеща още по-силно – тъй като зад него стои не просто състезател, а същински човек.
Но зад медала, силата и концентрацията стои едно младо и доста естествено момиче, което обича да бъде себе си.
Лора беше посетител в , където отговори на въпросите на почитателите и сподели още една своя страна – човешка, откровена и напълно неподправена. Оказа се, че отвън спорта тя е човек с близки връзки с родителите си, с възприятие за комизъм и с истории от детството, за които през днешния ден приказва с усмивка.
„ Като по-малка доста си играех с кибрити. Постоянно обичах да запалвам някакви неща. Нямаше пожар, само че можеше да има. “
Със същата искреност Лора описа и кое е най-лудото нещо, което е правила.
„ Най-лудото нещо, което съм правила? Това е да се возя при много рисков водач. Няма да се повтори. “
Тя не крие, че родителите ѝ са освен семейство, само че и близки другари – нещо, което проличава и в метода, по който приказва за тях.
В учебно заведение най-вече е харесвала математика и литература, въпреки че точно по математика е получила първата си двойка. Днес тя е студентка в НСА „ Васил Левски “ и продължава да съчетава спорта с образованието.
Извън надпреварите Лора обича простите неща – разходки измежду природата, успокоение и време за себе си. Харесва ѝ да готви, като избира солени ястия, а обичаните ѝ са пълнени чушки с яйце и сирене.
А в случай че би трябвало да си я представим в един напълно елементарен ден, евентуално ще стартира с нещо семпло и вкусно – като авокадо тост с яйце на очи.
Лора Христова е от тези персони, които не впечатляват единствено с резултатите си. Те остават в съзнанието с метода, по който приказват, с честността си и с това, че не се пробват да бъдат нищо друго от себе си.
И може би тъкмо по тази причина триумфът ѝ се усеща още по-силно – тъй като зад него стои не просто състезател, а същински човек.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ