Лопе де Вега Карпио (25 ноември 1562 г.

Колкото и да е влюбен човек, себе си той обича още по-силно

Лопе де Вега Карпио (25 ноември 1562 година - 27 август 1635 г.) е един от най-знаменитите поети и драматурзи на испанския Златен век. Той е и един от най-плодотворните създатели на изящното слово. Автор е на към 3000 сонета, три романа, четири къси романа, девет епоса, три дидактични поеми и няколкостотин комедии.Лопе де Вега, дружно с Тирсо де Молина и Калдерон де ла Барка е измежду видните представители на испанския бароков спектакъл. Неговите творби не престават да се играят на доста подиуми по света и до през днешния ден. Нека си напомним мъдри мисли от испанския създател с гореща мисъл и непреклонно перо. Ако е казано добре, то не е ли все едно на какъв език?Нищо не усилва любовта по този начин, както непреодолимите трудности.На път и в пандиза постоянно се ражда дружбата и по-ярко се демонстрират качествата на индивида.Повярвайте ми, симптом на мъдреца е великодушната давност.Не могат да се скрият любовта, парите и угрижеността. Любовта – тъй като приказва с очите, парите – тъй като ги издава разкоша, в който тъне притежателят им и угрижеността – тъй като е изписана на челото на индивида.Понякога упоритостта сама не знае какво тъкмо желае.

Разправя се, че в остаряло време
отишла правдата в небето;
по този начин индивидът е постъпил,
че още тя не се завръща.

Раздразнението не схваща от полунюанси.За да се нагиздят свежите утринни рози, задоволителна е единствено росата.Има хора, които не могат да обичат, в случай че не бъдат оскърбени. И това, което провокира у другите омерзение, у тях сàмо разпалва пристрастеността.Който не почука на сърцето, на вятъра чука на вратата.Колкото и да е влюбен човек, себе си той обича още по-силно.Крайната диаметралност на любовта не е раздялата, нито ревността, нито забравата, нито користта, а кавгата.Не на вятъра някакъв влъхва е споделил, че половината от хубостта си дамата дължи на шивачките.Нима престижът на говорещия е по-голям от казаното от него?Уважението към дамата е дълг, на който всеки почтен човек е задължен да се подчинява от рождение.