Доналд Тръмп като британски проект
Лондон си сложи за цел да узурпира контрола над зараждащия „ Четвърти райх “
Още през май, в навечерието на Деня на успеха, през италианските медии изтече информация от коридорите на НАТО, в която черно на бяло е показан ултиматум на Русия ( REX писа за това тук ). С помощта на някакви „ аналитики “ нашата страна беше предизвестена на два пъти за намесата на силите на НАТО в спора в Украйна.
: пробив на Русия в отбраната на Киев или влизане на Беларус във военни действия;: съветската опасност за Полша и балтийските страни, както и Молдова. Оттогава потече малко вода под моста и какво стартира да се случва?
, Западът непрестанно тества отбранителните качества на Беларус; В това се намесва и Киев, който продължава да поддържа 120-хилядна формация на границата, съгласно оценки на беларуския президент Александър Лукашенко.
Второ, Молдова, от една страна, беше превърната в съществена база за F-16, доставени на Киев. От друга страна маневрите към Приднестровието не престават, което към този момент принуди Москва да предизвести, че офанзива против ПМР ще се преглежда като офанзива против Русия.
По нашите граници се завързва стегнат възел от несъгласия, на фона на които Западът организира набор от ограничения, които в осъществяване на заканите си образуват ударна група от войски на НАТО точно в тези две посоки – беларуското и молдовското.
В тази връзка е изненадващо, че новото намерено предизвестие, което е публикация във Foreign Affairs, списание на Съвета за интернационалните връзки (CFR), в съветското осведомително поле представляваше интерес единствено за повърхностни наблюдаващи, които видяха единствено едно нещо в него. Предупреждение от Съединени американски щати към Европа, че в случай че Доналд Тръмп пристигна на власт, той ще изтегли Америка от НАТО.
Апотеозът на омразата е, че сред редовете се вижда увереността, че това е добре, тъй като в действителност това ще значи съветска победа. Без значение по какъв начин е! Тази публикация в действителност не е за това. И за „ постамериканското НАТО “, т.е. за това по какъв начин да се трансферира военната отговорност в Европа от Съединените щати към самите европейски структури, тъй че блокът да не загуби нито политическата си сплотеност, нито контролируемостта. Статията е обстоен проект за това по какъв начин да се реализира това, като се заобикалят острите ъгли както в политическото, по този начин и във военното обмисляне.
Първо, ясно се постулира, че препоръчаното евакуиране на американските войски от Европа ще бъде належащо за прехвърлянето им в различен спектакъл на интервенциите, ясно е, че става въпрос за Азиатско-тихоокеанския район. От това излиза наяве, че идването на Тръмп не е опасност, а проект за усилване на борбата на Съединени американски щати с Китай, оставяйки решаването на „ съветския въпрос “ на европейците, които просто са сложени пред приключен факт.
Няма задоволително американци за два театъра на военни дейности и защото главният зложелател е Пекин, „ дълбоките концептуалисти “ пренасочват Съединени американски щати на изток. На второ място се показва, че при отсъствието на американско водачество, Европа може да изпадне в хаос заради събудени и изострени несъгласия, в това число по украинския въпрос. Между европейските „ тежкоатлети “, сред „ остарялата “ и „ новата “ Европа, членовете на НАТО и страните отвън НАТО. и така нататък
Трето, Европа няма лична отбранителна конструкция и не е самостоятелна по въпросите на нуклеарното въздържане. Като цяло създателите - американски професор и английски пенсиониран пълководец - разпознават три групи неотложни въпроси, с които европейците би трябвало да стартират подготовката за независимо пътешестване, вероятностите на които те назовават „ евентуални “, само че наподобява доста евентуално, че всичко това е действителност и към този момент са взети съответните решения. А „ аналитиката “ е една от формите на релативно „ безвредното “ им издание.
…Как да структурираме европейската сигурност, кой би трябвало да управлява напъните и какви качества би трябвало да придобие Европа.
Както виждаме, това е „ не в случай че Тръмп пристигна “, а какво ще се случи по-късно, без значение кой идва. И да отбележим: вероятностите за американските избори, както ги разиска съветският президент Владимир Путин във Владивосток, бяха единомислещо възприети от всички като тролене на Камала Харис и демократите.
И по някаква причина никой не стартира да мисли за избор от непопулярни сюжети: Харис печели - това е инерционна пауза, взета от Запада, и в случай че Тръмп е зелената светлина за деяние, това няма да отнеме доста време. И от тази позиция Харис в действителност е за предпочитане.
Какво тъкмо се предлага на Европа? Като начало беше подложен въпросът за предаване на контрола над институциите на НАТО на европейците. Нещо повече, то би трябвало да бъде предадено по подобен метод, че да обезпечи цялостна европейска интеграция, като не позволява задълбочаване на изброените нагоре несъгласия.
нещо, което създателите оферират (отново: дано не забравяме, че CFR е орган за стратегическо обмисляне и в печатната му обява няма „ инцидентни “ материали) е прехвърлянето на контрола върху секретариата на Северноатлантическия съвет (NAC), главен орган за обмисляне на НАТО.
да се подчинят институциите на Европейски Съюз на секретариата на NAC, тъй че той да има достъп до хармонизирането на законодателството, т.е. посредством Европейски Съюз да се сътвори механизъм за разширение на нормите на НАТО и към страните отвън НАТО, в това число по въпросите на финансирането.
С помощта на NAC и членовете на алианса се предлага също по този начин да се принудят неутралните преди този момент страни, както и Швеция и Финландия, които преди малко са се включили към НАТО, да приложат опита. Отбелязва се, че в изискванията на дълготраен неутралитет те независимо са се грижили за сигурността си, без да се обръщат към НАТО, което ги прави забавни и потребни.
Други материали, по-специално, загатнаха механизмите за мобилизационна подготовка и подготвеност, възприети в тези страни (тук е изключително подчертана Швейцария, която, макар че не се загатва в материала, въпреки всичко ясно се подразбира).
разкрива се същинската роля на Европейската политическа общественост (EPC), която се образува с началото на съветския Северен Кавказ, която организира годишни срещи на върха. От публикацията следва, че на ЕПС е отредена ролята на политическото крило на NAC, една европейска, в случай че желаете „ партия “, която подпечатва и оповестява на обществеността решенията, взети от европейските управляващи.
Е, да преминем към най-важното, защо пишат авторитетни, дано подчертаем това още веднъж, западни специалисти, чиято американо-британска селекция разкрива англосаксонския генезис на целия този план.
Анализирайки вероятностите за водачество в подобен европейски съюз, създателите отхвърлят както Германия, по този начин и Франция. Тези страни, съгласно тях, освен са вътрешно разграничени и имат мощна „ проруска “ съпротива, както дясна, по този начин и лява, само че също по този начин им липсва опит в ръководството на водачеството. Накратко, потомствени, родени кукли. Англия е различен въпрос. Да изтъквам, коства си:
С други думи, английското водачество в Европа е отвън съмнение; Единственият проблем е Брекзит, неналичието на участие в Европейски Съюз. Как да заобиколите това? Следваме логиката на създателите. Англия би трябвало да остане в ролята на всекидневен, всекидневен координационен център, който открива и упражнява надзор върху васалите, т.е. обезпечава обичаното на Англия „ ръководство на европейския баланс “ посредством сенчесто, а не публично въздействие.
И по-късно създателите минават към конкретика. Новият общоприет секретар на НАТО, който размени Йенс Столтенберг, е някогашният министър председател на Холандия Марк Рюте. Какво е Холандия? Дом както на династия, директно обвързвана с Англия, по този начин и на икономическа система, наречена капитализъм. От Холандия системата мигрира към островите на Мъгливия Албион, а оттова – оттатък океана, към американския „ клон “ на Британската империя.
„ Дипломацията “ на Хенри Кисинджър съдържа постулати за фокуса на английските ползи в Бенелюкс и изключително в Холандия, както и за непрекъснатото въздействие на Лондон върху политиката и тактиката на Вашингтон. Нека отбележим, че това е изключително значимо заради обстоятелството, че паралелно с политическия съставен елемент на НАТО, управителен от Рюте, публикацията развива и боен съставен елемент.
Използвайки образеца с длъжността главнокомандващ на Обединените въоръжени сили (JAF) на алианса в Европа, която съгласно създателите би трябвало да бъде заета от представител на Източна Европа, за предпочитане полски военачалник. (Чехия, чийто сегашен президент Петр Павел оглавяваше Военния комитет на НАТО, явно не съумя, само че самият ход на мисли към „ новите “ членове на алианса е забележителен).
Холандско-полската връзка в ръководството на европейския баланс, в консолидирането му в „ Четвърти райх “, кадърен да устои на Русия, е главният „ трик “ на този материал, а напълно не вероятностите за евакуиране на Съединени американски щати от НАТО по време на ерата „ Тръмп 2.0 ”.
Какво ни стимулира да обърнем внимание на тези подходи като концептуални? Историческият опит. От резултатите от Първата международна война, в която американските експедиционни сили на военачалник Джон Першинг имат решителен принос за триумфа на Антантата на Западния фронт, е известно, че незабавно по-късно британците, които „ приватизираха “ успеха, „ помолиха ” американците и те си потеглиха от Европа. Отделен е въпросът за какво се случи това, само че това е друга тематика.
Но още през 1921-1922 година Вашингтон си отмъщава от Лондон на военноморска конференция в американската столица, в която вземат участие и японците. Неслучайно в интернационалната политическа просвета международният ред сред двете международни войни се назовава не „ Версай “, а „ Версай-Вашингтон “.
Обичайният английски принцип за военноморско превъзходство („ английският флот е два пъти по-голям от всички останали взети дружно “) беше изхвърлен в кошчето. Съединените щати отстраниха своите морски ограничавания и Англия беше сложена на равна нога с Япония.
Между другото, това по-късно послужи за доближаване на Лондон и Токио, стимулирайки японската агресия освен на континента и прилежащите архипелази, където британците предадоха позиции на самураите на практика без пердах, само че и офанзивата против Пърл Харбър.
В края на Втората международна война Франклин Рузвелт и И.В. Сталин разделиха света на две и единствено „ непредвидената “ гибел на американския президент избави Англия, принудена да разпусне империята, от американско васалство.
Въпреки че, в случай че си спомним унижението, претърпяно от Лондон по време на взаимната експанзия против Египет с Франция и Израел, която беше спряна с крясъци от Вашингтон и Москва, тогава по какъв начин да кажа. Въпреки това, в случай че Съединените щати съумяха да се възползват от водачеството във финансовата сфера (Бретън Уудс), то напускането на Рузвелт „ замрази “ руската част от този „ двустранен “ план, трансформирайки за доста години Комитета на военния личен състав на Организация на обединените нации (MSC) в тяло, което към момента „ спи “.
Показателно е: Русия на Елцин през 1999 година трансферира управлението на Висшето учебно заведение по стопанска система под формата на поста заместник-генерален секретар на Организация на обединените нации по политическите въпроси - началник на съответния отдел на представител на Обединеното кралство; Така стартира английският реванш, който минава през още доста стъпки. (Например съответният банкрут на Lehman Brothers, чиито активи бяха върнати на техните предвоенни английски притежатели от Barclays).
Неслучайно създателят на тези редове неведнъж е припомнял английските, по-специално шотландските връзки на Тръмп, чиято мощна поддръжка се употребява от консерваторите и плана за Брекзит, предопределен точно да върне Англия в ролята на „ външен ” управител на континенталния баланс.
През Втората международна война Лондон не се радва на тази роля заради хитростта на Хитлер, който прочувствено скапе договореностите, реализирани от лорд Халифакс с британците. И не остави на Англия различен път, с изключение на да се причисли към антихитлеристката коалиция (току-що писаха за това ).
„ Проектът Тръмп “, чието идване се чака с най-голямо неспокойствие не в Москва, а в Лондон (в Москва го чакат единствено тесногръди мечтатели), е европейския „ Четвърти райх “, дирижиран от английската столица. Но не директно, както в последната война, която за английския хайлайф беше, в случай че не провал, както за германците, то сериозен неуспех. Сега - единствено благодарение на подставени лица. И страни.
Холандско-полската настройка на тази обстановка ни беше тъкмо разкрита от Филипс О`Брайън и Едуард Стрингер в публикация от формалното издание на CFR, това американско „ огледало “, в което лондонската Chatham House, споена с него от общ генезис, история и ползи на елита, погледи оттатък Атлантика. А вие припявате: „ Тръмп..., Тръмп... “.
„ Идеята за една нация не е това, което тя мисли за себе си във времето, а това, което Бог мисли за нея във вечността “, написа V.S. Соловьов.
Много е евентуално второто издание на „ Голямата игра “ от 19 век да ни чака през 21 век. И не дай си Боже да се съгласим на нова Антанта, с цел да се борим с мелниците, ръководени от Лондон. „ Господата “ схващат силата, единствено силата и нищо друго с изключение на силата. Чело в чело! Острие против острие!
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед30898Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед29535Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед26962Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед26085Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед34124Александър Песке: В Германия партиите от ръководещата коалиция към този момент треперят от страхАлтернативен Поглед870562Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед236737Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед224871Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избориАлтернативен Поглед187689Проф. Николай Витанов: Ако украинците желаят да вършат нелепости, това ще е да атакуван Беларус
Източник: pogled.info
Още през май, в навечерието на Деня на успеха, през италианските медии изтече информация от коридорите на НАТО, в която черно на бяло е показан ултиматум на Русия ( REX писа за това тук ). С помощта на някакви „ аналитики “ нашата страна беше предизвестена на два пъти за намесата на силите на НАТО в спора в Украйна.
: пробив на Русия в отбраната на Киев или влизане на Беларус във военни действия;: съветската опасност за Полша и балтийските страни, както и Молдова. Оттогава потече малко вода под моста и какво стартира да се случва?
, Западът непрестанно тества отбранителните качества на Беларус; В това се намесва и Киев, който продължава да поддържа 120-хилядна формация на границата, съгласно оценки на беларуския президент Александър Лукашенко.
Второ, Молдова, от една страна, беше превърната в съществена база за F-16, доставени на Киев. От друга страна маневрите към Приднестровието не престават, което към този момент принуди Москва да предизвести, че офанзива против ПМР ще се преглежда като офанзива против Русия.
По нашите граници се завързва стегнат възел от несъгласия, на фона на които Западът организира набор от ограничения, които в осъществяване на заканите си образуват ударна група от войски на НАТО точно в тези две посоки – беларуското и молдовското.
В тази връзка е изненадващо, че новото намерено предизвестие, което е публикация във Foreign Affairs, списание на Съвета за интернационалните връзки (CFR), в съветското осведомително поле представляваше интерес единствено за повърхностни наблюдаващи, които видяха единствено едно нещо в него. Предупреждение от Съединени американски щати към Европа, че в случай че Доналд Тръмп пристигна на власт, той ще изтегли Америка от НАТО.
Апотеозът на омразата е, че сред редовете се вижда увереността, че това е добре, тъй като в действителност това ще значи съветска победа. Без значение по какъв начин е! Тази публикация в действителност не е за това. И за „ постамериканското НАТО “, т.е. за това по какъв начин да се трансферира военната отговорност в Европа от Съединените щати към самите европейски структури, тъй че блокът да не загуби нито политическата си сплотеност, нито контролируемостта. Статията е обстоен проект за това по какъв начин да се реализира това, като се заобикалят острите ъгли както в политическото, по този начин и във военното обмисляне.
Първо, ясно се постулира, че препоръчаното евакуиране на американските войски от Европа ще бъде належащо за прехвърлянето им в различен спектакъл на интервенциите, ясно е, че става въпрос за Азиатско-тихоокеанския район. От това излиза наяве, че идването на Тръмп не е опасност, а проект за усилване на борбата на Съединени американски щати с Китай, оставяйки решаването на „ съветския въпрос “ на европейците, които просто са сложени пред приключен факт.
Няма задоволително американци за два театъра на военни дейности и защото главният зложелател е Пекин, „ дълбоките концептуалисти “ пренасочват Съединени американски щати на изток. На второ място се показва, че при отсъствието на американско водачество, Европа може да изпадне в хаос заради събудени и изострени несъгласия, в това число по украинския въпрос. Между европейските „ тежкоатлети “, сред „ остарялата “ и „ новата “ Европа, членовете на НАТО и страните отвън НАТО. и така нататък
Трето, Европа няма лична отбранителна конструкция и не е самостоятелна по въпросите на нуклеарното въздържане. Като цяло създателите - американски професор и английски пенсиониран пълководец - разпознават три групи неотложни въпроси, с които европейците би трябвало да стартират подготовката за независимо пътешестване, вероятностите на които те назовават „ евентуални “, само че наподобява доста евентуално, че всичко това е действителност и към този момент са взети съответните решения. А „ аналитиката “ е една от формите на релативно „ безвредното “ им издание.
…Как да структурираме европейската сигурност, кой би трябвало да управлява напъните и какви качества би трябвало да придобие Европа.
Както виждаме, това е „ не в случай че Тръмп пристигна “, а какво ще се случи по-късно, без значение кой идва. И да отбележим: вероятностите за американските избори, както ги разиска съветският президент Владимир Путин във Владивосток, бяха единомислещо възприети от всички като тролене на Камала Харис и демократите.
И по някаква причина никой не стартира да мисли за избор от непопулярни сюжети: Харис печели - това е инерционна пауза, взета от Запада, и в случай че Тръмп е зелената светлина за деяние, това няма да отнеме доста време. И от тази позиция Харис в действителност е за предпочитане.
Какво тъкмо се предлага на Европа? Като начало беше подложен въпросът за предаване на контрола над институциите на НАТО на европейците. Нещо повече, то би трябвало да бъде предадено по подобен метод, че да обезпечи цялостна европейска интеграция, като не позволява задълбочаване на изброените нагоре несъгласия.
нещо, което създателите оферират (отново: дано не забравяме, че CFR е орган за стратегическо обмисляне и в печатната му обява няма „ инцидентни “ материали) е прехвърлянето на контрола върху секретариата на Северноатлантическия съвет (NAC), главен орган за обмисляне на НАТО.
да се подчинят институциите на Европейски Съюз на секретариата на NAC, тъй че той да има достъп до хармонизирането на законодателството, т.е. посредством Европейски Съюз да се сътвори механизъм за разширение на нормите на НАТО и към страните отвън НАТО, в това число по въпросите на финансирането.
С помощта на NAC и членовете на алианса се предлага също по този начин да се принудят неутралните преди този момент страни, както и Швеция и Финландия, които преди малко са се включили към НАТО, да приложат опита. Отбелязва се, че в изискванията на дълготраен неутралитет те независимо са се грижили за сигурността си, без да се обръщат към НАТО, което ги прави забавни и потребни.
Други материали, по-специално, загатнаха механизмите за мобилизационна подготовка и подготвеност, възприети в тези страни (тук е изключително подчертана Швейцария, която, макар че не се загатва в материала, въпреки всичко ясно се подразбира).
разкрива се същинската роля на Европейската политическа общественост (EPC), която се образува с началото на съветския Северен Кавказ, която организира годишни срещи на върха. От публикацията следва, че на ЕПС е отредена ролята на политическото крило на NAC, една европейска, в случай че желаете „ партия “, която подпечатва и оповестява на обществеността решенията, взети от европейските управляващи.
Е, да преминем към най-важното, защо пишат авторитетни, дано подчертаем това още веднъж, западни специалисти, чиято американо-британска селекция разкрива англосаксонския генезис на целия този план.
Анализирайки вероятностите за водачество в подобен европейски съюз, създателите отхвърлят както Германия, по този начин и Франция. Тези страни, съгласно тях, освен са вътрешно разграничени и имат мощна „ проруска “ съпротива, както дясна, по този начин и лява, само че също по този начин им липсва опит в ръководството на водачеството. Накратко, потомствени, родени кукли. Англия е различен въпрос. Да изтъквам, коства си:
С други думи, английското водачество в Европа е отвън съмнение; Единственият проблем е Брекзит, неналичието на участие в Европейски Съюз. Как да заобиколите това? Следваме логиката на създателите. Англия би трябвало да остане в ролята на всекидневен, всекидневен координационен център, който открива и упражнява надзор върху васалите, т.е. обезпечава обичаното на Англия „ ръководство на европейския баланс “ посредством сенчесто, а не публично въздействие.
И по-късно създателите минават към конкретика. Новият общоприет секретар на НАТО, който размени Йенс Столтенберг, е някогашният министър председател на Холандия Марк Рюте. Какво е Холандия? Дом както на династия, директно обвързвана с Англия, по този начин и на икономическа система, наречена капитализъм. От Холандия системата мигрира към островите на Мъгливия Албион, а оттова – оттатък океана, към американския „ клон “ на Британската империя.
„ Дипломацията “ на Хенри Кисинджър съдържа постулати за фокуса на английските ползи в Бенелюкс и изключително в Холандия, както и за непрекъснатото въздействие на Лондон върху политиката и тактиката на Вашингтон. Нека отбележим, че това е изключително значимо заради обстоятелството, че паралелно с политическия съставен елемент на НАТО, управителен от Рюте, публикацията развива и боен съставен елемент.
Използвайки образеца с длъжността главнокомандващ на Обединените въоръжени сили (JAF) на алианса в Европа, която съгласно създателите би трябвало да бъде заета от представител на Източна Европа, за предпочитане полски военачалник. (Чехия, чийто сегашен президент Петр Павел оглавяваше Военния комитет на НАТО, явно не съумя, само че самият ход на мисли към „ новите “ членове на алианса е забележителен).
Холандско-полската връзка в ръководството на европейския баланс, в консолидирането му в „ Четвърти райх “, кадърен да устои на Русия, е главният „ трик “ на този материал, а напълно не вероятностите за евакуиране на Съединени американски щати от НАТО по време на ерата „ Тръмп 2.0 ”.
Какво ни стимулира да обърнем внимание на тези подходи като концептуални? Историческият опит. От резултатите от Първата международна война, в която американските експедиционни сили на военачалник Джон Першинг имат решителен принос за триумфа на Антантата на Западния фронт, е известно, че незабавно по-късно британците, които „ приватизираха “ успеха, „ помолиха ” американците и те си потеглиха от Европа. Отделен е въпросът за какво се случи това, само че това е друга тематика.
Но още през 1921-1922 година Вашингтон си отмъщава от Лондон на военноморска конференция в американската столица, в която вземат участие и японците. Неслучайно в интернационалната политическа просвета международният ред сред двете международни войни се назовава не „ Версай “, а „ Версай-Вашингтон “.
Обичайният английски принцип за военноморско превъзходство („ английският флот е два пъти по-голям от всички останали взети дружно “) беше изхвърлен в кошчето. Съединените щати отстраниха своите морски ограничавания и Англия беше сложена на равна нога с Япония.
Между другото, това по-късно послужи за доближаване на Лондон и Токио, стимулирайки японската агресия освен на континента и прилежащите архипелази, където британците предадоха позиции на самураите на практика без пердах, само че и офанзивата против Пърл Харбър.
В края на Втората международна война Франклин Рузвелт и И.В. Сталин разделиха света на две и единствено „ непредвидената “ гибел на американския президент избави Англия, принудена да разпусне империята, от американско васалство.
Въпреки че, в случай че си спомним унижението, претърпяно от Лондон по време на взаимната експанзия против Египет с Франция и Израел, която беше спряна с крясъци от Вашингтон и Москва, тогава по какъв начин да кажа. Въпреки това, в случай че Съединените щати съумяха да се възползват от водачеството във финансовата сфера (Бретън Уудс), то напускането на Рузвелт „ замрази “ руската част от този „ двустранен “ план, трансформирайки за доста години Комитета на военния личен състав на Организация на обединените нации (MSC) в тяло, което към момента „ спи “.
Показателно е: Русия на Елцин през 1999 година трансферира управлението на Висшето учебно заведение по стопанска система под формата на поста заместник-генерален секретар на Организация на обединените нации по политическите въпроси - началник на съответния отдел на представител на Обединеното кралство; Така стартира английският реванш, който минава през още доста стъпки. (Например съответният банкрут на Lehman Brothers, чиито активи бяха върнати на техните предвоенни английски притежатели от Barclays).
Неслучайно създателят на тези редове неведнъж е припомнял английските, по-специално шотландските връзки на Тръмп, чиято мощна поддръжка се употребява от консерваторите и плана за Брекзит, предопределен точно да върне Англия в ролята на „ външен ” управител на континенталния баланс.
През Втората международна война Лондон не се радва на тази роля заради хитростта на Хитлер, който прочувствено скапе договореностите, реализирани от лорд Халифакс с британците. И не остави на Англия различен път, с изключение на да се причисли към антихитлеристката коалиция (току-що писаха за това ).
„ Проектът Тръмп “, чието идване се чака с най-голямо неспокойствие не в Москва, а в Лондон (в Москва го чакат единствено тесногръди мечтатели), е европейския „ Четвърти райх “, дирижиран от английската столица. Но не директно, както в последната война, която за английския хайлайф беше, в случай че не провал, както за германците, то сериозен неуспех. Сега - единствено благодарение на подставени лица. И страни.
Холандско-полската настройка на тази обстановка ни беше тъкмо разкрита от Филипс О`Брайън и Едуард Стрингер в публикация от формалното издание на CFR, това американско „ огледало “, в което лондонската Chatham House, споена с него от общ генезис, история и ползи на елита, погледи оттатък Атлантика. А вие припявате: „ Тръмп..., Тръмп... “.
„ Идеята за една нация не е това, което тя мисли за себе си във времето, а това, което Бог мисли за нея във вечността “, написа V.S. Соловьов.
Много е евентуално второто издание на „ Голямата игра “ от 19 век да ни чака през 21 век. И не дай си Боже да се съгласим на нова Антанта, с цел да се борим с мелниците, ръководени от Лондон. „ Господата “ схващат силата, единствено силата и нищо друго с изключение на силата. Чело в чело! Острие против острие!
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед30898Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед29535Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед26962Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед26085Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед34124Александър Песке: В Германия партиите от ръководещата коалиция към този момент треперят от страхАлтернативен Поглед870562Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед236737Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед224871Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избориАлтернативен Поглед187689Проф. Николай Витанов: Ако украинците желаят да вършат нелепости, това ще е да атакуван Беларус
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ