Как се създава логото на Олимпийските игри
Логото на Олимпийските игри е дело на Пиер дьо Кубертен, които го основава през 1912. Идеята да употребява кръгове, които се пресичат един различен, идва от Union des Sociétés Françaises de Sports Athlétiques (USFSA) – някогашният управителен орган на спорта във Франция. Логото на институцията съставлява два застъпващи се кръга – наследник и червен – тъй като е учредена след обединяването на две асоциации, от което идват и концепцията за признака. Относно синия и аления цвят – те се избират по една доста елементарна причина. Играчите в тимовете към USFSA носят бели тениски с червен и наследник кръг, което дружно съставлява трите цвята на френското знаме.
Логото на USFSA
За олимпийския знак, изяснява дьо Кубертен в броя на „ Olympique “ от август 1912, вдъхновението му идва значително по същата линия на национални знамена: „ …шестте цвята [което включва и белия фон] по този начин определени съставляват цветовете на всички народи на земята, без изключение. Синьото и жълтото на Швеция, синьото и бялото на Гърция, трите цвята на Франция, Англия и Америка, Германия, Белгия, Италия, Унгария, жълтото и аленото на Испания, до тези на Бразилия или Австралия, на остарялата Япония и на новия Китай. Това е един в действителност интернационален знак. “
Олимпийските игри през 1912 са първите, в които вземат участие страни от всичките 5 континента (като Северна и Южна Америка се броят за един континент). Малко по-късно Пиер основава знака като първото му приложение е върху страниците на писма, които праща. До 1914 към този момент е на знаме, само че Игрите в Берлин през 1916 се отсрочват поради Първата международна война и по тази причина знамето прави дебюта си чак през 1920 в Антверпен.
Това обаче не пречи на МОК да приема знаците си извънредно съществено и с наслада да съди всеки, който се опита да употребява някаква комбинация от пет кръга или думата „ Olympic “ в каквото и да е име или заглавие, като да вземем за пример фактически съществуващата марка бои „ Olympic Paint “, чието лого даже дръзне да съдържа четка, която наподобява като факел. Или групата „ The Olympic Hopefuls “ (от англ. „ Олимпийските очаквания “), която е правосъдно принудена да смени името си на „ Надеждите “.
Въпреки че цветове на кръговете не символизират избрани континенти, техният брой е основан на броя на континентите. Както Пиер самичък споделя през 1931: „ Този дизайн е алегоричен. Той съставлява петте континента на света, обединени от Олимпиадата. “
Съществува и един мит, съгласно който Пиер дьо Кубертен взима олимпийските пръстени от античните гърци. Той е основан от английските създатели Лин и Грей Пул през 50-те години на 20 век, до момента в който пътуват из Делфи. По това време двамата работят върху книгата си „ History of the Ancient Olympic Games “ и един ден виждат издълбани в камък известните кръгове. Те допускат, че тази рисунка е от антични времена, само че в действителност тя е във връзка Летните олимпийски игри през 1936. Президентът на Комитета по образуване на олимпиадата поръчва логото да се издялка за гала по палене на огъня на стадион в Делфи. След церемонията камъкът просто е оставен там.
Пиер дьо Кубертен
Официалното мото на Олимпийските игри също е препоръчано от Пиер де Кубертен през далечната 1894, когато се основава и Международният олимпийски комитет. Той взима слогана от свещеника Хенри Дидън, който е почетен президент на USFSA по това време и го измисля точно за институцията. То е: Citius, Altius, Fortius (от латински: По-бързо, по-високо, по-силно)
Има също и олимпийска клетва, която гласи: „ В името на всички състезатели, аз давам обещание, че ние ще участваме в тези олимпийски игри, уважавайки и спазвайки разпоредбите, които ги направляват, ангажирайки се да спортуваме без допинг и без опиати, в същинския дух на спортсменството, за славата на спорта и достойнството на нашите тимове. “ Тя също е дело на Пиер дьо Кубертен.
Официалното кредо (представете си, също от Пиер) на Игрите е въодушевено от проповед от 1908 на Етелберт Талбот, някогашен свещеник на Пенсилвания. То гласи: „ Най-важното на Олимпийските игри не е да спечелиш, а да участваш, по този начин както най-важното нещо в живота не е триумфът, а битката. Важното не е да победиш, а да се бориш добре. “
