Когато Вапцаров ти е еротичен
Логиката да не се обръща внимание на провокатори, които търсят своите 15 минути популярност със кавги, е добра и резонна. Има обаче свинщини, на които няма по какъв начин да не реагираме. Защото в случай че в този момент не се надигнем против чалгата по стихове на Вапцаров, на следващия ден ни чака кючек по Яворов или Сузанита, която още веднъж ще разгласи, че е обладана от Луцифер и Буда, рецитирайки Дебелянов.
Надменното морализаторстване по какъв начин духът ни девалвира, а новите генерации се опростачват, е безсмислено упражнение. Всеки може толкоз, колкото може. В България има и Сузанити, има и свестни младежи , които ще възпитат като културни и виновни персони и децата си. Така е било постоянно и по този начин е по целия свят. Няма потребност да драматизираме ненужно.
Проблемът е в доста явната граница сред персоналното и публичното.
България е свободна страна. Като такава в нея всеки има право на своя разсъдък или нелепост . Ако Вапцаров ти идва сексуален и ти се връзва с полуголи мъже и дами, на които гледаш като на " тънка еротика ", рушаща някакви измислени " табута ", казусът си е персонално твой. Сам у дома всеки има право да даде воля на нелепостта си , да бъде отвеян от личните си заблуди и да пояснява нещата до там, докъдето лимитираните рамки на изкривеното му схващане разрешават.
Когато обаче решиш да правиш нещо обществено и публично, обстановката се трансформира.
Абсолютно всеки е свободен да се излага съгласно опциите си. Стига да го прави авторски - в персонално качество, няма проблем. Когато обаче излагаш различен, когато принизяваш непознат труд, изключително толкоз исторически, че да е приет за класика от цялостен един народ, вършиш морално закононарушение. И това към този момент не може да бъде подценено.
В живота има свещени неща - както персонални, по този начин и публични. Културата, духът и националното достолепие са от вторите. Творчество, минало теста на времето, прегърнато от националната памет, е неприкосновено. И това стои по-високо от закона, от авторското право, от пазарното търсене и предложение, от модата, от алъш-вериша.
За несъответстващите същества, които не са дарени с качества като нюх, такт, морал или добър усет, това би трябвало да бъде единственото обръщение - че свещеното и неприкосновено завещание на този народ не се пипа. То не е персонална благосъстоятелност, която да бъде манипулирана и използвана, с цел да възродиш западналата си кариера и да си уредиш 3-4 участия. Не е стока, която може да се търгува, с цел да си платиш идващия тъп клип. И не е бърсалка, в която можеш да избършеш личната си несръчност с вярата под нея да лъсне нещо забавно.
Много е значимо, в случай че сме не запомнили, да си спомним, че има неща над стилните увлечения, над краткотрайните заигравки, над изкривените полезности и над призрака на слободията. Това са основите, на които се крепи духът на всеки народ. И в случай че позволим те да корозират, чалгата с Вапцаров ще е най-хубавото, което заслужаваме.
Автор: Десислава Любомирова
Надменното морализаторстване по какъв начин духът ни девалвира, а новите генерации се опростачват, е безсмислено упражнение. Всеки може толкоз, колкото може. В България има и Сузанити, има и свестни младежи , които ще възпитат като културни и виновни персони и децата си. Така е било постоянно и по този начин е по целия свят. Няма потребност да драматизираме ненужно.
Проблемът е в доста явната граница сред персоналното и публичното.
България е свободна страна. Като такава в нея всеки има право на своя разсъдък или нелепост . Ако Вапцаров ти идва сексуален и ти се връзва с полуголи мъже и дами, на които гледаш като на " тънка еротика ", рушаща някакви измислени " табута ", казусът си е персонално твой. Сам у дома всеки има право да даде воля на нелепостта си , да бъде отвеян от личните си заблуди и да пояснява нещата до там, докъдето лимитираните рамки на изкривеното му схващане разрешават.
Когато обаче решиш да правиш нещо обществено и публично, обстановката се трансформира.
Абсолютно всеки е свободен да се излага съгласно опциите си. Стига да го прави авторски - в персонално качество, няма проблем. Когато обаче излагаш различен, когато принизяваш непознат труд, изключително толкоз исторически, че да е приет за класика от цялостен един народ, вършиш морално закононарушение. И това към този момент не може да бъде подценено.
В живота има свещени неща - както персонални, по този начин и публични. Културата, духът и националното достолепие са от вторите. Творчество, минало теста на времето, прегърнато от националната памет, е неприкосновено. И това стои по-високо от закона, от авторското право, от пазарното търсене и предложение, от модата, от алъш-вериша.
За несъответстващите същества, които не са дарени с качества като нюх, такт, морал или добър усет, това би трябвало да бъде единственото обръщение - че свещеното и неприкосновено завещание на този народ не се пипа. То не е персонална благосъстоятелност, която да бъде манипулирана и използвана, с цел да възродиш западналата си кариера и да си уредиш 3-4 участия. Не е стока, която може да се търгува, с цел да си платиш идващия тъп клип. И не е бърсалка, в която можеш да избършеш личната си несръчност с вярата под нея да лъсне нещо забавно.
Много е значимо, в случай че сме не запомнили, да си спомним, че има неща над стилните увлечения, над краткотрайните заигравки, над изкривените полезности и над призрака на слободията. Това са основите, на които се крепи духът на всеки народ. И в случай че позволим те да корозират, чалгата с Вапцаров ще е най-хубавото, което заслужаваме.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ