ЦСКА - най-голямата спортна жертва на политико-олигархичната мафия
Логично е този коментар да стартира и да се придържа към неща, случили се през сегашния век. За преди този момент могат да приказват другите, по-опитните публицисти. Едно обаче е ясно и е реалност, ЦСКА е най-голямата спортна жертва на политико-олигархичната мафия в България, а в този ред на мисли последователите на този клуб са най-изстрадалите у нас.
Големите удари на подмолни кръгове по ЦСКА започнаха може би през 2008 година, въпреки и да не може да пропуснем обстоятелството, че през 2006 година ЦСКА, отпред с Васил Божков като притежател, загуби купата от Левски по-съмнителен метод, откакто преди зимната пауза водеше със 7 точки. И до през днешния ден сърбинът Миодраг Йешич - тогава треньор на " армейците ", е безапелационен, че тимът му е бил разрушен и погубен след едно новогодишно тържество в Дубай.
Но през 2008 година беше първият истински удар на един от клановете на политико-олигархичната мафия. След като ЦСКА беше спечелил 31-вата си купа и в действителност последна от този момент насам, с доносничество (б.р. тогавашният президент на Левски Тодор Батков самичък призна, че е " прецакал ЦСКА за Европа " ) и дейното подпомагане на Българския футболен съюз " алените " останаха без лиценз за европейските шампионати (заради няколкостотин хиляди лева), в частност за Шампионска лига, и доста малко оставаше да ги изхвърлят и изобщо от професионалния футбол на България - нещо, което се случи след 7 години.
След краха на Александър Томов през лятото на 2008 година, за който евентуално той също има лична виновност, същите политически играчи, взели участие в погрома над ЦСКА, в края на същата година натресоха на клуба нови притежатели - прословутите " Титани ", ненавиждани извънредно мощно от " алената " общественост. В самото начало на ръководството на упоменатите всичко вървеше доста добре, Любослав Пенев направи сефтето си като треньор, тимът беше формиран най-вече от българи, само че след една загуба от Левски в дербито всичко се срина. Водените от Любослав Пенев футболисти бяха неузнаваеми и в идващия мач и изгубиха на посетители на Черно море. За 2 седмици задатъкът им от четири точки пред втория Левски се трансформира в история - срив от нищото, и в последна сметка " сините " станаха първенци през сезон 2008/09. Този срив тогава евентуално на почитателите е изглеждал нещо възможно във футбола, нещо, което се случва от време на време с някои тимове, само че в случай че минем през цялото към 5-годишно ръководство на " Титан " в ЦСКА, то подозренията за подмолни, не напълно футболни неща, съществуват у " аления " почитател. Особено като вземем поради обстоятелството, че новият политико-олигархичен клан към този момент беше пристигнал на власт, когато " армейците " внезапно започнаха да сдават купата. А пък по-късно - и до през днешния ден, за сметопочистването в София, а и освен, гореспомената компания е любимец на властта. Същата беше докарала ПФК ЦСКА съвсем до гибел - и финансова, и всякаква, с цел да се появи още веднъж Александър Томов, който просто удължи мъката на банкрутиралото през 2016 година сдружение, на което клубът, играещ през днешния ден на стадион " Българска войска " и трениращ въз основата в Панчарево, е приемник.
Колкото обаче и да беше мъка вторият престой на Томов, ЦСКА още веднъж бе построил боеспособен състав, с помощта на треньора Стойчо Младенов. Преди зимната пауза на сезон 2014/15 ЦСКА още веднъж имаше точкова преднина (3) пред втория - този път това беше Лудогорец. И, несъмнено, още веднъж нещо се случи. Или по-скоро се беше случило на зимния лагер на водения от Стойчо Младенов тим. Вътрешен протест, подтикван извън, за който Екзекутора на Ливърпул по този начин и в никакъв случай не проговори. Нито отхвърли, нито удостовери тази догадка. Тя е известна във фенските среди, само че в нейна поддръжка свидетелстват и някои напускания на избрани футболисти по време и след края на сезона. А кой е имал към оня миг полза от разтрошаване на колектива в ЦСКА, е повече от ясно. Така или другояче, Лудогорец стана първенец, а ЦСКА навлезе в брутална спортно-техническа рецесия, довела до промяна на треньора, а настрана от това се смени и собствеността. Александър Томов съобщи властта на Юлиан Инджов и Петър Манджуков, които ще се запомнят с това, че отвориха пътя на ЦСКА към банкрута. И в последна сметка той се случи, въпреки и година по-късно - през 2016 година Мечтата на мнозина се бе сбъднала, само че какво ли значи просто едно акционерно сдружение... Нищо. Такива през годините са сменяни доста от всички клубове в България.
През 2015 година на ст. " Българска войска " се появи Гриша Ганчев. Той бе " остаряла " фантазия на почитателите на " армейците " и когато те от В група завоюваха Купата на България изглеждаше, че упованията им ще се оправдаят, че ЦСКА няма да е сирачето, което политико-олигархичната мафия в България подритва и гаври, само че не се случи тъкмо по този начин. Клубът продължава да заплаща на страната за базите си, а от годините насам същата, с всичките си институции, попречва модернизацията на ст. " Българска войска ". Отделно от това, купата в шампионата бе решена авансово в последните 5 години. По един или различен метод Лудогорец непроменяемо е първенец към този момент 9 години. И откакто с образци показахме по какъв начин ЦСКА на три пъти губи купа, настоящата напрегната обстановка в клуба от Борисовата градина прекалено много прилича на образците от предишни години. Напрежението се нагнети от нищото, в ЦСКА стана революционно още веднъж, и то тъкмо когато клубът има в действителност доста мощен тим, който може да се опълчи на Лудогорец и даже да го детронира от шампионския престол. В утрешния ден ще забележим дали случилото се през седмицата ще се отрази на играта на тима. Но тези съвпадащи си в годините " случайности " несъмнено провокират доста бездънен размисъл у всеки, следящ футбола у нас.
Впрочем, отношението към волейболния клуб на ЦСКА от страна страната е същото. Създаващо оптимално доста компликации на клуба, който колкото да свърза двата края. Баскетболният клуб на ЦСКА пък занапред се възражда, откакто преди много години бе безусловно погубен.
Но да се върнем на футболния и на футбола като цяло. Тези обстановки в ЦСКА, а и в Левски и всеки различен български клуб, са вероятни, тъй като в България няма действителна пазарна стопанска система, средата за правене на бизнес е несигурна и даже крие рискове - като да вземем за пример един пълен млад мъж да си хареса бизнеса ви. А той хареса ли го, ще го вземе посредством институциите, които работят за него. И всичко това прави невероятно навлизането на непознати вложители в българския футбол и спорт като цяло. А това лимитира разновидностите за ЦСКА и Левски до бизнес емблемите на прехода. В този ред на мисли, Гриша Ганчев надалеч не е най-хубавият вероятен притежател и началник за ЦСКА, само че в актуалните български условия освен че няма ПО-ДОБРИ разновидности, само че въобще няма разновидности. Е, мощната на деня политико-олигархична мафия постоянно може да назначи някой несретник, на който дава публични поръчки понякога, само че " алените " почитатели несъмнено няма да станат по-щастливи в състезателен и всевъзможен различен проект, обвързван с обичания им клуб. Друг въпрос е дали и Гриша Ганчев е в ЦСКА, стимулиран единствено от личното си предпочитание.
За Левски дереджето не е доста по-различно. " Сините ", по един или различен метод, също са държани надалеч от капарирания връх в родното футболно състезание. Разлики обаче сред тях и ЦСКА има. На първо място, левскарите наподобяват много по-примирени с вторите и третите места в последните 9-10 години. На второ, когато го закъсат, някак си постоянно се намират богати спасители, които обаче единствено удължават мъката, въпреки и държавните органи, и Футболният съюз да са мощно благоразположени към " синия " клуб. И на трето, жестът от сряда да им се даде " Герена ", когато на " Армията " чакат към този момент няколко години да има оживление по проблема с техния стадион, няма по какъв начин да не направи усещане. Помним, несъмнено, и по какъв начин " Газпром " беше обещана от премиера за спонсор на ЦСКА, само че след това се оказа, че са я насочили към Левски.
В последна сметка обаче, както се загатна, и двата гранда са държани надалеч от върха. A на финала на този коментар няма по какъв начин да не се означи, че грандиозното битуване на Лудогорец в българския футбол съответствува с царуването на ГЕРБ в българската централна и локална власт. Персонално и самият Кирил Домусчиев не бе чуван от никого преди над 10-годишната епоха на ГЕРБ, а през днешния ден е един от авторитетните хора в България. Времето ще покаже дали в действителност става въпрос за скачени съдове. Но едно е ясно - изпадне ли Домусчиев в недружелюбност при възможна нова изпълнителна власт, Лудогорец ще се завърне към обичайния за Разград аматьорски футбол.
Големите удари на подмолни кръгове по ЦСКА започнаха може би през 2008 година, въпреки и да не може да пропуснем обстоятелството, че през 2006 година ЦСКА, отпред с Васил Божков като притежател, загуби купата от Левски по-съмнителен метод, откакто преди зимната пауза водеше със 7 точки. И до през днешния ден сърбинът Миодраг Йешич - тогава треньор на " армейците ", е безапелационен, че тимът му е бил разрушен и погубен след едно новогодишно тържество в Дубай.
Но през 2008 година беше първият истински удар на един от клановете на политико-олигархичната мафия. След като ЦСКА беше спечелил 31-вата си купа и в действителност последна от този момент насам, с доносничество (б.р. тогавашният президент на Левски Тодор Батков самичък призна, че е " прецакал ЦСКА за Европа " ) и дейното подпомагане на Българския футболен съюз " алените " останаха без лиценз за европейските шампионати (заради няколкостотин хиляди лева), в частност за Шампионска лига, и доста малко оставаше да ги изхвърлят и изобщо от професионалния футбол на България - нещо, което се случи след 7 години.
След краха на Александър Томов през лятото на 2008 година, за който евентуално той също има лична виновност, същите политически играчи, взели участие в погрома над ЦСКА, в края на същата година натресоха на клуба нови притежатели - прословутите " Титани ", ненавиждани извънредно мощно от " алената " общественост. В самото начало на ръководството на упоменатите всичко вървеше доста добре, Любослав Пенев направи сефтето си като треньор, тимът беше формиран най-вече от българи, само че след една загуба от Левски в дербито всичко се срина. Водените от Любослав Пенев футболисти бяха неузнаваеми и в идващия мач и изгубиха на посетители на Черно море. За 2 седмици задатъкът им от четири точки пред втория Левски се трансформира в история - срив от нищото, и в последна сметка " сините " станаха първенци през сезон 2008/09. Този срив тогава евентуално на почитателите е изглеждал нещо възможно във футбола, нещо, което се случва от време на време с някои тимове, само че в случай че минем през цялото към 5-годишно ръководство на " Титан " в ЦСКА, то подозренията за подмолни, не напълно футболни неща, съществуват у " аления " почитател. Особено като вземем поради обстоятелството, че новият политико-олигархичен клан към този момент беше пристигнал на власт, когато " армейците " внезапно започнаха да сдават купата. А пък по-късно - и до през днешния ден, за сметопочистването в София, а и освен, гореспомената компания е любимец на властта. Същата беше докарала ПФК ЦСКА съвсем до гибел - и финансова, и всякаква, с цел да се появи още веднъж Александър Томов, който просто удължи мъката на банкрутиралото през 2016 година сдружение, на което клубът, играещ през днешния ден на стадион " Българска войска " и трениращ въз основата в Панчарево, е приемник.
Колкото обаче и да беше мъка вторият престой на Томов, ЦСКА още веднъж бе построил боеспособен състав, с помощта на треньора Стойчо Младенов. Преди зимната пауза на сезон 2014/15 ЦСКА още веднъж имаше точкова преднина (3) пред втория - този път това беше Лудогорец. И, несъмнено, още веднъж нещо се случи. Или по-скоро се беше случило на зимния лагер на водения от Стойчо Младенов тим. Вътрешен протест, подтикван извън, за който Екзекутора на Ливърпул по този начин и в никакъв случай не проговори. Нито отхвърли, нито удостовери тази догадка. Тя е известна във фенските среди, само че в нейна поддръжка свидетелстват и някои напускания на избрани футболисти по време и след края на сезона. А кой е имал към оня миг полза от разтрошаване на колектива в ЦСКА, е повече от ясно. Така или другояче, Лудогорец стана първенец, а ЦСКА навлезе в брутална спортно-техническа рецесия, довела до промяна на треньора, а настрана от това се смени и собствеността. Александър Томов съобщи властта на Юлиан Инджов и Петър Манджуков, които ще се запомнят с това, че отвориха пътя на ЦСКА към банкрута. И в последна сметка той се случи, въпреки и година по-късно - през 2016 година Мечтата на мнозина се бе сбъднала, само че какво ли значи просто едно акционерно сдружение... Нищо. Такива през годините са сменяни доста от всички клубове в България.
През 2015 година на ст. " Българска войска " се появи Гриша Ганчев. Той бе " остаряла " фантазия на почитателите на " армейците " и когато те от В група завоюваха Купата на България изглеждаше, че упованията им ще се оправдаят, че ЦСКА няма да е сирачето, което политико-олигархичната мафия в България подритва и гаври, само че не се случи тъкмо по този начин. Клубът продължава да заплаща на страната за базите си, а от годините насам същата, с всичките си институции, попречва модернизацията на ст. " Българска войска ". Отделно от това, купата в шампионата бе решена авансово в последните 5 години. По един или различен метод Лудогорец непроменяемо е първенец към този момент 9 години. И откакто с образци показахме по какъв начин ЦСКА на три пъти губи купа, настоящата напрегната обстановка в клуба от Борисовата градина прекалено много прилича на образците от предишни години. Напрежението се нагнети от нищото, в ЦСКА стана революционно още веднъж, и то тъкмо когато клубът има в действителност доста мощен тим, който може да се опълчи на Лудогорец и даже да го детронира от шампионския престол. В утрешния ден ще забележим дали случилото се през седмицата ще се отрази на играта на тима. Но тези съвпадащи си в годините " случайности " несъмнено провокират доста бездънен размисъл у всеки, следящ футбола у нас.
Впрочем, отношението към волейболния клуб на ЦСКА от страна страната е същото. Създаващо оптимално доста компликации на клуба, който колкото да свърза двата края. Баскетболният клуб на ЦСКА пък занапред се възражда, откакто преди много години бе безусловно погубен.
Но да се върнем на футболния и на футбола като цяло. Тези обстановки в ЦСКА, а и в Левски и всеки различен български клуб, са вероятни, тъй като в България няма действителна пазарна стопанска система, средата за правене на бизнес е несигурна и даже крие рискове - като да вземем за пример един пълен млад мъж да си хареса бизнеса ви. А той хареса ли го, ще го вземе посредством институциите, които работят за него. И всичко това прави невероятно навлизането на непознати вложители в българския футбол и спорт като цяло. А това лимитира разновидностите за ЦСКА и Левски до бизнес емблемите на прехода. В този ред на мисли, Гриша Ганчев надалеч не е най-хубавият вероятен притежател и началник за ЦСКА, само че в актуалните български условия освен че няма ПО-ДОБРИ разновидности, само че въобще няма разновидности. Е, мощната на деня политико-олигархична мафия постоянно може да назначи някой несретник, на който дава публични поръчки понякога, само че " алените " почитатели несъмнено няма да станат по-щастливи в състезателен и всевъзможен различен проект, обвързван с обичания им клуб. Друг въпрос е дали и Гриша Ганчев е в ЦСКА, стимулиран единствено от личното си предпочитание.
За Левски дереджето не е доста по-различно. " Сините ", по един или различен метод, също са държани надалеч от капарирания връх в родното футболно състезание. Разлики обаче сред тях и ЦСКА има. На първо място, левскарите наподобяват много по-примирени с вторите и третите места в последните 9-10 години. На второ, когато го закъсат, някак си постоянно се намират богати спасители, които обаче единствено удължават мъката, въпреки и държавните органи, и Футболният съюз да са мощно благоразположени към " синия " клуб. И на трето, жестът от сряда да им се даде " Герена ", когато на " Армията " чакат към този момент няколко години да има оживление по проблема с техния стадион, няма по какъв начин да не направи усещане. Помним, несъмнено, и по какъв начин " Газпром " беше обещана от премиера за спонсор на ЦСКА, само че след това се оказа, че са я насочили към Левски.
В последна сметка обаче, както се загатна, и двата гранда са държани надалеч от върха. A на финала на този коментар няма по какъв начин да не се означи, че грандиозното битуване на Лудогорец в българския футбол съответствува с царуването на ГЕРБ в българската централна и локална власт. Персонално и самият Кирил Домусчиев не бе чуван от никого преди над 10-годишната епоха на ГЕРБ, а през днешния ден е един от авторитетните хора в България. Времето ще покаже дали в действителност става въпрос за скачени съдове. Но едно е ясно - изпадне ли Домусчиев в недружелюбност при възможна нова изпълнителна власт, Лудогорец ще се завърне към обичайния за Разград аматьорски футбол.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ