По-добре счупена, отколкото нова — забавните, шокиращи мемоари на Лиза Сейнт Обен де Теран
Лиза Сейнт Обен де Теран избухна на литературната сцена в Обединеното кралство през 1982 година на 29 години с автобиографичния си разказ „ Пазачи на къщата “. Действието се развива във венецуелската хасиенда, в която тя идва при започване на 70-те години на предишния век като млада младоженка на Хайме Теран, благородник с две десетилетия по-възрастен от нея, който също беше търсен от Интерпол за поредност от банкови кражби. Продължителният „ меден месец “ на двойката се състоеше от две години в заточение, пътуващи ръка на уста из Европа, завършения, по-късно измислени във втория разказ на авторката „ Бавният трен за Милано “ (1983).
Ранните й произведения се четат като проницателна, лирична композиция от магическия натурализъм на Габриел Гарсия Маркес и Исабел Алиенде, примесена със смелата английска странност на, да речем, Роуз Маколи или Нанси Митфорд. Тогава Сейнт Обен дьо Теран бе оповестена за една от дребното дами писателки в първия лист на Гранта за най-хубавите млади английски писатели за 1983 г...
Прочетете целия текст »
