Женският футбол също може да вдъхновява
Лийке Мертенс е една от най-проспериращите футболистки на нашето време. Историята ѝ е мощно вдъхновяваща за всяка жена, която постоянно е отритвана от мъжкия футболен свят. Холандката потвърждава, че има място на " зелената " сцена, паралелно до най-великите във футбола. Тя става състезател №1 на Европейското състезание, извеждайки Холандия до първи трофей в историята, а по-късно е отличена и като №1 в Европа. Печели и наградата на ФИФА...
В момента е част от Барселона и най-хубавите ѝ моменти наподобява занапред предстоят.
Мертенс употребява онлайн платформата " Players Tribune ", където описа своята история. Ето я и нея:
Източник:
Мечтите са много занимателно нещо, нали? Защо мечтаем за нещата, за които мечтаем?
Като образец мога да ви дам предходната година, която беше като сбъдната фантазия за мен. Спечелването на Европейското състезание с Холандия вкъщи , както и това, че бях определена за състезател №1 в този шампионат . Подписването с Барселона , моят обичан клуб... Както и това, че бях в един аероплан с Лионел Меси ...
Това, че бях оповестена за най-хубав състезател в света . Понякога даже ми е мъчно да схвана всичко, което ми се случи. Затова би трябвало да ви призная нещо. Когато бях дребна не съм мечтала за нищо от това. Никога не съм си представяла, че ще печеля Европейското състезание , нито че въобще ще бъда част от националния тим на Холандия . И не е било тъй като не съм желала да бленувам за тези неща... Просто не можех да си го разреша. Нека ви обясня какво имам поради. Израснах в дребен град - Берген с едвам няколко хиляди души население. Намира се на границата на Германия. По това време женският футбол не беше по този начин развъртян в Холандия, както е сега. В днешно време дребните девойки елементарно могат да си показват пътя до върха , тъй като имат своите идоли измежду дамите във футбола. Именно поради това могат да мечтаят да играят за Аякс, Барселона, Манчестър Сити... Все огромни клубове. Аз обаче, нямаше по какъв начин да го върша. Всичко, което знаех бе, че желая да играя футбол непрекъснато . Нямах своите идоли, тъй като дамите не играеха футбол по това време . Нямаше по какъв начин да последвам стъпките на някоя, която към този момент е направила и постигнала това, което желая и аз. Тогава даже не знаех, че съществува холандски женски народен тим. Затова мечтаех за други неща.
" Искам да играя за Аякс " - това е обичаният ми тим в Холандия. Не женският отбор, а мъжкият . Знам какво си мислите сега, тъй като локалните хора ми споделяха същото.
" Но ти си момиче. Невъзможно е... "
Източник:
Знаех го, нямаше логичност, само че и не беше нужно. Не и до момента в който имах топка в ръцете си. Не и до момента в който имах своя кумир в Барселона - Роналдиньо.
Първият ми най-ярък спомен от детството ми е по какъв начин майка ми ме води на мач на моите братя. Нямах самообладание и аз да изляза на терена, само че трябваше да очаквам до момента в който навърша най-малко 4 годинки. Затова постоянно носех една дребна топка със себе си и играех сама . Точно по този начин хората в града ме разпознаваха: дребното момиче, което постоянно тича след топката . И когато споделям постоянно, имам поради в действителност постоянно. Когато се връщахме от учебно заведение към 15 часа и моите приятелки отиваха да играят със своите Барбита, аз непосредствено хващах топката и започвах да играя футбол с братята ми и техните другари. Всички бяха по-големи от мен, само че постоянно ми позволяваха да играя с тях. Но даже, когато нямаше никой, с който да играя, постоянно имах своята обичана топка и специфична компания . Стената.
Това е хубостта на футбола, нали? Когато нямаш другари, с които да играеш, постоянно можеш да се насочиш към стената и тя ще ги замести. Ритах топката към нея по цялостен следобяд. На майка ми постоянно ѝ се постановяваше да идва да ме търси за вечеря, тъй като в никакъв случай не си бях у дома по това време. Мисля, че техниката ми пристигна точно след такива " надпревари ", тъй като ритах топката и с двата си крайници.
Десен, ляв, десен, ляв, десен.
Баща ми постоянно споделяше: " Тренирай повече с левия си крайник ".
Ляв, десен, ляв, ляв, ляв.
Пробвах най-различни комбинации. Знаете ли за обръщането на Кройф , което направих на Европейското? Тренирах го много. Йохан Кройф беше воин за всички нас, тук в Холандия.
Но още по-големият ми воин беше Роналдиньо . Просто обожавах неговия жанр. Спомням си, че по малкия екран вървеше една реклама " Йога Бонито ", в която той и други играчи посочваха своите " трикове " с топката. Затова гледах клиповете в " Youtube " и изучавах всяко едно негово деяние, пробвах се да го пресъздам по най-близкия до неговия метод.
Също по този начин правех по доста крачета. Рекордът ми беше 100, само че постоянно желаех повече и повече. Исках да ставам все по-добра, да провокирам себе си. Онзи трик, който не сработи през вчерашния ден, можеше и да се получи през днешния ден.
В първия клуб, в който играех, бях паралелно единствено до момчета. Това може и да звучи много необичайно в този момент, само че бях доста щастлива, че тим като този в действителност ме искаше в състава си. Познавам девойки, които нямаше по какъв начин да играя в мъжки отбори и постоянно търсеха подобен, който е формиран единствено от дами. А, както се досещате, нямаше доста такива в Берген. Това беше и другото, по което ме разпознаваха локалните: единственото момиче измежду момчетата .
Баща ми беше моят треньор в продължение на три или четири години, само че постоянно се отнасяше с мен по този начин, както с всеки различен състезател. Моите съотборници също знаеха, че в действителност мога да играя футбол, по тази причина постоянно са се отнасяли с почитание към мен. Но противниците ни, даже техните родители, те постоянно споделяха едно и също нещо.
" Ах, момиче на терена? Тя не може да играе футбол... "
И, знаете ли, това е истината . Момчетата и девойките са разнообразни. На тази възраст, те бяха доста по-бързи и мощни от мен . Именно по тази причина ги изненадвах, когато такова малко момиче минава около тях диблирайки. Някои от тях имаха сериозен проблем с това. Изобщо не им харесваше. Но аз съм щастлива поради това, че имах опцията да играя единствено с момчета, до момента в който не навърших 16 години. Научих доста. Може би, нямаше да стана толкоз добра, в случай че не бях играла с тях.
Имаше и сложни моменти, изключително когато печелехме. Разбира се, тимът ни се събираше на терена след мача и всички си " давахме пет ". Но по-късно, момчетата влизаха в съблекалнята и честваха там . Очевидно, аз се къпех в друга съблекалня и от време на време ги чувах по какъв начин викаха и пееха дружно . А аз стоях с моята дребна стаичка сама, махайки бутонките си. Беше... Е, добре, беше друго. Но мисля, че това ми се отрази добре. Научих се по какъв начин да не преставам да се боря за фантазията си, даже когато бях сам-сама. Това беше умеене, на което ми се наложи да разгадавам много до момента в който бях младеж. Понякога си задавах въпроса: " Коя фантазия тъкмо преследвам? Да играя за мъжкия тим на Аякс? " . По това време в действителност не виждах пътя пред себе си, до момента в който не ми се случи нещо много забавно един ден ...
Източник:
Влязох в състава на националния тим на Холандия до 19 години. Бях единствено на 15 и защото те упражняваха в Амстердам, трябваше да напусна родното си място и да отпътува за този голям град (е, беше много голям, най-малко за мен). Трябваше да напусна дома си. Живеех с девойки, които бяха 18, 19-годишни. Да, бяхме съотборници, само че рядко прекарвахме време дружно, по тази причина трябваше да се науча да върша всичко сама. Неща като готвене и пране. Нямах никаква визия по какъв начин да върша нито едно от тези неща. Затова постоянно се обаждах на майка ми. Най-трудно беше прането. Веднъж ѝ се обадих, тъй като не знаех по какъв начин да включа пералнята, само че и по-късно не се оправих. Затова я набрах още един път и още един път по-късно...
" Мамо, какво да направя? Какво върша неверно? "
Мога да ви кажа, че в никакъв случай не съм разсипвала облеклата си или, че не съм имала проблеми с готвенето, само че това ще бъде неистина.
Там ми се наложи да порасна много бързо, тъй като другояче нямаше да мога да оцелея. Първият ми по-труден миг пристигна към Коледа. Амстердам не е като Барселона, където е слънчево от самото начало. Там е мрачно. А аз бях в действителност самотна. Бергер беше на два часа и половина път, по тази причина отидох да видя фамилията и приятелите ми, само че можех да остана едвам един или, най-вече, два дни, защото трябваше да се върна, с цел да упражнявам. За мое благополучие, постоянно можех да разгадавам на родителите си и съм им толкоз признателна по тази причина. Не съм отгледала по някакъв по специфичен метод. Майка ми си седеше у дома и се грижеше за мен, за двамата ми братя и за по-малката ми сестра. Баща ми работеше много, с цел да ни устоя. Родителите ни правеха всичко за нас. Ако им се обадех даже в 3 часа през нощта, те щяха да дойдат. Дори когато бях в Амстердам и в случай че не се усещах добре, те щяха да дойдат.
Ако те не имаха вяра в моята фантазия, в никакъв случай нямаше да реализира и да съм това, което съм в този момент.
Преместването в Амстердам несъмнено ми лиши някои неща. Когато си на 15 е много мъчно да виждаш приятелите ти да вършат избрани неща с лекост, до момента в който на теб ти се постанова да влагаш доста повече старания. Когато напуснах дома, сестра ми беше на 8 години. Винаги сме имали положителни взаимоотношения, само че нямах опция да я видя по какъв начин пораства, или най-малко не такава, каквато имаха братята ми. Различно е, тъй като в никакъв случай не бях у дома. Сигурна съм, че доста футболисти, без значение дали мъже или дами, биха се съгласили с мен. Но постоянно се постанова човек да прави саможертви и знаех, че в случай че желая да бъда професионален футболен състезател, иска ми се наложи да върша още.
Играх за тимове в Белгия, Германия и Швеция. През 2010 година, както към този момент ви загатнах, бях част от националния тим на Холандия до 19 години, а година по-късно направих дебют за първия отбор . През 2013-а играх на Европейското състезание в Швеция . Само две години по-късно, достигнахме до присъединяване на Световното състезание - първият път, в който Холандия доближаваше до квалификациите .
Така че в последна сметка, всички саможертви ти се отплащат в даден миг.
Беше едно в действителност бясно прекарване. Спомням си първия ни мач на това Световно - против Нова Зеландия в Едмънтън. Отборът на Канада бе играл преди нас и имаше много хора на стадиона. Може би повече от 40 000 души. Ние бяхме много щастливи единствено от обстоятелството, че сме достигнали дотук, а в този момент ни предстоеше да играе на този необикновен стадион, с още по-невероятна атмосфера и конкурент, който е от другия завършек на света. Беше ужасно.
Но въпреки всичко бяхме толкоз нервни...
И въпреки всичко, победихме с 1:0.
И аз означих победния гол.
Източник:
Спомням си всеки подробност от случилото се. Беше 33-ата минута и видях по какъв начин топката влетя в мрежата и по какъв начин съотборниците ми тичат към мен. Не можех да допускам. Нямаше по какъв начин нещата да се наредят по-добре от това.
Бяхме от класиралите се 16 тима, което си беше много впечатляващо за отбор, който взе участие на Световно състезание за първи път. Въпреки голямата часова разлика, фамилията и приятелите ми постоянно гледаха мачовете, само че множеството хора в Холандия разбираха какво се е случило чак на идващия ден. Това беше необикновено прекарване, само че не може да се съпостави с това, което се случи две години по-късно .
Разбирате ли, сега всички в Холандия са запалени по женския футбол и допускам, че може да се досетите за какво.
През 2013 година не успяхме да излезем от груповата фаза на Европейското състезание, само че в този момент ние щяхме да сме хазаин на този шампионат. Вече знаех, че този път групата ни е много мощна и няма да е елементарно. След Мондиала, множеството от девойките започнаха да играят за тимове в Европа. Преди това, всички бяха част от локални холандски отбори, което най-вероятно е добре за шампионата ни, само че не и за националния тим. Ако искаш да ставаш все по-добра, би трябвало да играеш против най-хубавите в Европа. Затова знаех, че към този момент ще се представим на по-високо равнище, само че фактически да спечелим Европейското? Мечтала съм за това, само че... Не, стига.
Никога няма да не помни първия ни мач, беше против Норвегия. Преди рейсът да спре на стадиона, нямах никаква визия какво тъкмо да чакам. Когато наближихме, видяхме оранжево море . Беше необикновено. Оранжеви фланелки, оранжеви флагове, оранжеви шалове. Оранжево на всички места. Всички просто настръхнахме.
Може би чакахме някои от тези неща, само че всичко това?
Затова си дадохме заричане.
" Добре, девойки. Ще излезем и ще играем за всяка една от нас, ще им покажем какъв брой сме положителни. Но също по този начин, ще играем и за тях. За всички тези хора, които са пристигнали, с цел да ни поддържат! "
Всичко стартира тъкмо там, с това заричане. Този миг ни даде толкоз доста сили и в никакъв случай не изгубихме това възприятие. Всеки път, когато излизахме на терена, виждахме всички тези хора в оранжево. Това ни оказа помощ доста.
Спечелихме групата си и стигнахме до финала. Истина е, че имахме и доза шанс, само че аз имам вяра, че шансът също би трябвало да си го заслужиш. Имахме прелестен екипен дух от самото начало, всеки поддържаше другия. Наясно бяхме кой каква роля извършва - от първия избор за нападател до третия вратар. Колкото по-напред достигахме до шампионата, толкоз по-близки ставахме и израствахме.
В избран миг, имах възприятието, че сме непобедими.
А както се оказа, в действителност бяхме.
Победихме Дания на финала. Първата купа в историята, и то вкъщи, пред личните ни почитатели.
Източник:
Никога обаче няма да не помни един избран миг. Докато празнувахме и към този момент имах златния орден, окачен към врата ми, видях родителите ми. Те доста добре знаеха какъв брой доста неща съм пожертвала, с цел да доближи до този стадий в живота ми. А аз бях наясно какъв брой доста са ме окуражавали те, подкрепяли са ме, единствено и единствено да съумея да сбъдна фантазията си.
Плаках. Разбира се, че плаках.
Те също.
Никога не си бяха представяли този успех.
Приятелите ми също бяха на стадиона. Това, че съумях да споделя този миг и с тях, беше прелестно. Бяха ми създали специфична брошура, в която имаше фотоси от целия шампионат. Показваше Европейското състезание през техните очи - като почитатели, като другари. Тогава ми споделиха: " Твоето съревнование завърши, само че нашето също ".
След този шампионат, животът ми просто беше като буря. Бях определена за състезател на Европейското състезание, както и за №1 за годината в Европа. Вече бях подписала с Барселона, където бе играл Роналдиньо и доста скоро щях да нося същата известна фланелка, която носеше и той, до момента в който бях дребна. Малко по-късно, през септември, ФИФА разгласи номинираните за най-хубав състезател в света.
Източник:
Когато разбрах, че съм сред тях, всичко беше полуда. Но нашият треньор някак съумя да направи нещата още по-луди... Той обсъждаше пътуването до Лондон и внезапно сподели: " Мисля, че ти и Меси ще пътувате дружно " . Каза го просто ей по този начин... Опитах се да сдържа страстите си, само че си мислех: " Шегуваш ли се с мен??? ".
Никога няма да не помни оня ден. Бяхме в самолета дружно и Меси беше в действителност доста благ, а аз не владеех доста добре испански към момента. Сега към този момент отивам на уроци и постепенно прогресирам, само че прогресирам. Дори откакто завоювах наградата, той ме поздрави, а това единствено направи нещата още по-нереални. С нас пътуваха и фамилията и приятелят ми, което също добави насладата ми през онази вечер. Сега те също могат да кажат, че са " споделили " аероплан с Меси.
Знам, че хората незабавно стартират да ме съпоставят с него. Да, това е голям комплимент за мен, само че той е един от моите герои... Невероятно е какъв брой е бърз в единоборствата, а от време на време и в битката за топката против петима...
Старая се да се изучавам от него. Ако Барселона играе, постоянно проследявам какво прави той, уча го. Дори и когато топката не е в него, постоянно ми е забавно да проследявам придвижването му, по какъв начин си основава пространства преди въобще да е получил пас. По това много си приличаме - когато стартираме да диблираме, е много мъчно някой да ни настигне. Но той несъмнено е доста по-добър. Ненормално добър.
Източник:
Животът ми много се промени след Европейското състезание. Мисля, че най-странното от всичко е, че когато ходя по улицата, хората към този момент ме разпознават. Дори в Барселона, холандците там постоянно ме стопират и желаят да се снимаме. Това, което обаче стопля сърцето ми, е какъв брой положително въодушевление са към женския футбол в Холандия.
Не един път или два пъти съм имала разногласия, когато чуя някой да споделя, че женският футбол не коства . Разбира се, не споделям, че в миналото ще бъде толкоз добър колкото мъжкия... Няма по какъв начин да съпоставяме женската експедитивност и мощ с тази на мъжете. Нашата цел не е да бъдем толкоз бързи, само че можем да имаме същата техника, като тяхната. И в случай че мъжкия футбол може да въодушевява хората, то и женския също има тази мощ.
Европейското състезание промени мнението на много хора в Холандия. Преди две години, нашите мачове не ги даваха даже по малкия екран, или най-малко множеството не се излъчваха. Сега хората си стоят у дома единствено и единствено, с цел да гледат срещите ни.
Сега всяко едно малко момиче знае, че в Холандия има женски народен тим по футбол.
Източник:
Всички ние се усещаме като герои за тях. Това, че ги въодушевяваме. Това, че момиче от Холандия може да завоюва Европейското състезание и да играе за Барселона.
Преди постоянно споделях: " Искам да играя като Роналдиньо ".
А в този момент те споделят: " Искам да бъда като Вивиан Миедема "
" Или като Даниеле ван де Донк "
" Или даже като Лийке Мертенс "
Това е в действителност ужасно!
В момента е част от Барселона и най-хубавите ѝ моменти наподобява занапред предстоят.
Мертенс употребява онлайн платформата " Players Tribune ", където описа своята история. Ето я и нея:
Източник:
Мечтите са много занимателно нещо, нали? Защо мечтаем за нещата, за които мечтаем?
Като образец мога да ви дам предходната година, която беше като сбъдната фантазия за мен. Спечелването на Европейското състезание с Холандия вкъщи , както и това, че бях определена за състезател №1 в този шампионат . Подписването с Барселона , моят обичан клуб... Както и това, че бях в един аероплан с Лионел Меси ...
Това, че бях оповестена за най-хубав състезател в света . Понякога даже ми е мъчно да схвана всичко, което ми се случи. Затова би трябвало да ви призная нещо. Когато бях дребна не съм мечтала за нищо от това. Никога не съм си представяла, че ще печеля Европейското състезание , нито че въобще ще бъда част от националния тим на Холандия . И не е било тъй като не съм желала да бленувам за тези неща... Просто не можех да си го разреша. Нека ви обясня какво имам поради. Израснах в дребен град - Берген с едвам няколко хиляди души население. Намира се на границата на Германия. По това време женският футбол не беше по този начин развъртян в Холандия, както е сега. В днешно време дребните девойки елементарно могат да си показват пътя до върха , тъй като имат своите идоли измежду дамите във футбола. Именно поради това могат да мечтаят да играят за Аякс, Барселона, Манчестър Сити... Все огромни клубове. Аз обаче, нямаше по какъв начин да го върша. Всичко, което знаех бе, че желая да играя футбол непрекъснато . Нямах своите идоли, тъй като дамите не играеха футбол по това време . Нямаше по какъв начин да последвам стъпките на някоя, която към този момент е направила и постигнала това, което желая и аз. Тогава даже не знаех, че съществува холандски женски народен тим. Затова мечтаех за други неща.
" Искам да играя за Аякс " - това е обичаният ми тим в Холандия. Не женският отбор, а мъжкият . Знам какво си мислите сега, тъй като локалните хора ми споделяха същото.
" Но ти си момиче. Невъзможно е... "
Източник:
Знаех го, нямаше логичност, само че и не беше нужно. Не и до момента в който имах топка в ръцете си. Не и до момента в който имах своя кумир в Барселона - Роналдиньо.
Първият ми най-ярък спомен от детството ми е по какъв начин майка ми ме води на мач на моите братя. Нямах самообладание и аз да изляза на терена, само че трябваше да очаквам до момента в който навърша най-малко 4 годинки. Затова постоянно носех една дребна топка със себе си и играех сама . Точно по този начин хората в града ме разпознаваха: дребното момиче, което постоянно тича след топката . И когато споделям постоянно, имам поради в действителност постоянно. Когато се връщахме от учебно заведение към 15 часа и моите приятелки отиваха да играят със своите Барбита, аз непосредствено хващах топката и започвах да играя футбол с братята ми и техните другари. Всички бяха по-големи от мен, само че постоянно ми позволяваха да играя с тях. Но даже, когато нямаше никой, с който да играя, постоянно имах своята обичана топка и специфична компания . Стената.
Това е хубостта на футбола, нали? Когато нямаш другари, с които да играеш, постоянно можеш да се насочиш към стената и тя ще ги замести. Ритах топката към нея по цялостен следобяд. На майка ми постоянно ѝ се постановяваше да идва да ме търси за вечеря, тъй като в никакъв случай не си бях у дома по това време. Мисля, че техниката ми пристигна точно след такива " надпревари ", тъй като ритах топката и с двата си крайници.
Десен, ляв, десен, ляв, десен.
Баща ми постоянно споделяше: " Тренирай повече с левия си крайник ".
Ляв, десен, ляв, ляв, ляв.
Пробвах най-различни комбинации. Знаете ли за обръщането на Кройф , което направих на Европейското? Тренирах го много. Йохан Кройф беше воин за всички нас, тук в Холандия.
Но още по-големият ми воин беше Роналдиньо . Просто обожавах неговия жанр. Спомням си, че по малкия екран вървеше една реклама " Йога Бонито ", в която той и други играчи посочваха своите " трикове " с топката. Затова гледах клиповете в " Youtube " и изучавах всяко едно негово деяние, пробвах се да го пресъздам по най-близкия до неговия метод.
Също по този начин правех по доста крачета. Рекордът ми беше 100, само че постоянно желаех повече и повече. Исках да ставам все по-добра, да провокирам себе си. Онзи трик, който не сработи през вчерашния ден, можеше и да се получи през днешния ден.
В първия клуб, в който играех, бях паралелно единствено до момчета. Това може и да звучи много необичайно в този момент, само че бях доста щастлива, че тим като този в действителност ме искаше в състава си. Познавам девойки, които нямаше по какъв начин да играя в мъжки отбори и постоянно търсеха подобен, който е формиран единствено от дами. А, както се досещате, нямаше доста такива в Берген. Това беше и другото, по което ме разпознаваха локалните: единственото момиче измежду момчетата .
Баща ми беше моят треньор в продължение на три или четири години, само че постоянно се отнасяше с мен по този начин, както с всеки различен състезател. Моите съотборници също знаеха, че в действителност мога да играя футбол, по тази причина постоянно са се отнасяли с почитание към мен. Но противниците ни, даже техните родители, те постоянно споделяха едно и също нещо.
" Ах, момиче на терена? Тя не може да играе футбол... "
И, знаете ли, това е истината . Момчетата и девойките са разнообразни. На тази възраст, те бяха доста по-бързи и мощни от мен . Именно по тази причина ги изненадвах, когато такова малко момиче минава около тях диблирайки. Някои от тях имаха сериозен проблем с това. Изобщо не им харесваше. Но аз съм щастлива поради това, че имах опцията да играя единствено с момчета, до момента в който не навърших 16 години. Научих доста. Може би, нямаше да стана толкоз добра, в случай че не бях играла с тях.
Имаше и сложни моменти, изключително когато печелехме. Разбира се, тимът ни се събираше на терена след мача и всички си " давахме пет ". Но по-късно, момчетата влизаха в съблекалнята и честваха там . Очевидно, аз се къпех в друга съблекалня и от време на време ги чувах по какъв начин викаха и пееха дружно . А аз стоях с моята дребна стаичка сама, махайки бутонките си. Беше... Е, добре, беше друго. Но мисля, че това ми се отрази добре. Научих се по какъв начин да не преставам да се боря за фантазията си, даже когато бях сам-сама. Това беше умеене, на което ми се наложи да разгадавам много до момента в който бях младеж. Понякога си задавах въпроса: " Коя фантазия тъкмо преследвам? Да играя за мъжкия тим на Аякс? " . По това време в действителност не виждах пътя пред себе си, до момента в който не ми се случи нещо много забавно един ден ...
Източник:
Влязох в състава на националния тим на Холандия до 19 години. Бях единствено на 15 и защото те упражняваха в Амстердам, трябваше да напусна родното си място и да отпътува за този голям град (е, беше много голям, най-малко за мен). Трябваше да напусна дома си. Живеех с девойки, които бяха 18, 19-годишни. Да, бяхме съотборници, само че рядко прекарвахме време дружно, по тази причина трябваше да се науча да върша всичко сама. Неща като готвене и пране. Нямах никаква визия по какъв начин да върша нито едно от тези неща. Затова постоянно се обаждах на майка ми. Най-трудно беше прането. Веднъж ѝ се обадих, тъй като не знаех по какъв начин да включа пералнята, само че и по-късно не се оправих. Затова я набрах още един път и още един път по-късно...
" Мамо, какво да направя? Какво върша неверно? "
Мога да ви кажа, че в никакъв случай не съм разсипвала облеклата си или, че не съм имала проблеми с готвенето, само че това ще бъде неистина.
Там ми се наложи да порасна много бързо, тъй като другояче нямаше да мога да оцелея. Първият ми по-труден миг пристигна към Коледа. Амстердам не е като Барселона, където е слънчево от самото начало. Там е мрачно. А аз бях в действителност самотна. Бергер беше на два часа и половина път, по тази причина отидох да видя фамилията и приятелите ми, само че можех да остана едвам един или, най-вече, два дни, защото трябваше да се върна, с цел да упражнявам. За мое благополучие, постоянно можех да разгадавам на родителите си и съм им толкоз признателна по тази причина. Не съм отгледала по някакъв по специфичен метод. Майка ми си седеше у дома и се грижеше за мен, за двамата ми братя и за по-малката ми сестра. Баща ми работеше много, с цел да ни устоя. Родителите ни правеха всичко за нас. Ако им се обадех даже в 3 часа през нощта, те щяха да дойдат. Дори когато бях в Амстердам и в случай че не се усещах добре, те щяха да дойдат.
Ако те не имаха вяра в моята фантазия, в никакъв случай нямаше да реализира и да съм това, което съм в този момент.
Преместването в Амстердам несъмнено ми лиши някои неща. Когато си на 15 е много мъчно да виждаш приятелите ти да вършат избрани неща с лекост, до момента в който на теб ти се постанова да влагаш доста повече старания. Когато напуснах дома, сестра ми беше на 8 години. Винаги сме имали положителни взаимоотношения, само че нямах опция да я видя по какъв начин пораства, или най-малко не такава, каквато имаха братята ми. Различно е, тъй като в никакъв случай не бях у дома. Сигурна съм, че доста футболисти, без значение дали мъже или дами, биха се съгласили с мен. Но постоянно се постанова човек да прави саможертви и знаех, че в случай че желая да бъда професионален футболен състезател, иска ми се наложи да върша още.
Играх за тимове в Белгия, Германия и Швеция. През 2010 година, както към този момент ви загатнах, бях част от националния тим на Холандия до 19 години, а година по-късно направих дебют за първия отбор . През 2013-а играх на Европейското състезание в Швеция . Само две години по-късно, достигнахме до присъединяване на Световното състезание - първият път, в който Холандия доближаваше до квалификациите .
Така че в последна сметка, всички саможертви ти се отплащат в даден миг.
Беше едно в действителност бясно прекарване. Спомням си първия ни мач на това Световно - против Нова Зеландия в Едмънтън. Отборът на Канада бе играл преди нас и имаше много хора на стадиона. Може би повече от 40 000 души. Ние бяхме много щастливи единствено от обстоятелството, че сме достигнали дотук, а в този момент ни предстоеше да играе на този необикновен стадион, с още по-невероятна атмосфера и конкурент, който е от другия завършек на света. Беше ужасно.
Но въпреки всичко бяхме толкоз нервни...
И въпреки всичко, победихме с 1:0.
И аз означих победния гол.
Източник:
Спомням си всеки подробност от случилото се. Беше 33-ата минута и видях по какъв начин топката влетя в мрежата и по какъв начин съотборниците ми тичат към мен. Не можех да допускам. Нямаше по какъв начин нещата да се наредят по-добре от това.
Бяхме от класиралите се 16 тима, което си беше много впечатляващо за отбор, който взе участие на Световно състезание за първи път. Въпреки голямата часова разлика, фамилията и приятелите ми постоянно гледаха мачовете, само че множеството хора в Холандия разбираха какво се е случило чак на идващия ден. Това беше необикновено прекарване, само че не може да се съпостави с това, което се случи две години по-късно .
Разбирате ли, сега всички в Холандия са запалени по женския футбол и допускам, че може да се досетите за какво.
През 2013 година не успяхме да излезем от груповата фаза на Европейското състезание, само че в този момент ние щяхме да сме хазаин на този шампионат. Вече знаех, че този път групата ни е много мощна и няма да е елементарно. След Мондиала, множеството от девойките започнаха да играят за тимове в Европа. Преди това, всички бяха част от локални холандски отбори, което най-вероятно е добре за шампионата ни, само че не и за националния тим. Ако искаш да ставаш все по-добра, би трябвало да играеш против най-хубавите в Европа. Затова знаех, че към този момент ще се представим на по-високо равнище, само че фактически да спечелим Европейското? Мечтала съм за това, само че... Не, стига.
Никога няма да не помни първия ни мач, беше против Норвегия. Преди рейсът да спре на стадиона, нямах никаква визия какво тъкмо да чакам. Когато наближихме, видяхме оранжево море . Беше необикновено. Оранжеви фланелки, оранжеви флагове, оранжеви шалове. Оранжево на всички места. Всички просто настръхнахме.
Може би чакахме някои от тези неща, само че всичко това?
Затова си дадохме заричане.
" Добре, девойки. Ще излезем и ще играем за всяка една от нас, ще им покажем какъв брой сме положителни. Но също по този начин, ще играем и за тях. За всички тези хора, които са пристигнали, с цел да ни поддържат! "
Всичко стартира тъкмо там, с това заричане. Този миг ни даде толкоз доста сили и в никакъв случай не изгубихме това възприятие. Всеки път, когато излизахме на терена, виждахме всички тези хора в оранжево. Това ни оказа помощ доста.
Спечелихме групата си и стигнахме до финала. Истина е, че имахме и доза шанс, само че аз имам вяра, че шансът също би трябвало да си го заслужиш. Имахме прелестен екипен дух от самото начало, всеки поддържаше другия. Наясно бяхме кой каква роля извършва - от първия избор за нападател до третия вратар. Колкото по-напред достигахме до шампионата, толкоз по-близки ставахме и израствахме.
В избран миг, имах възприятието, че сме непобедими.
А както се оказа, в действителност бяхме.
Победихме Дания на финала. Първата купа в историята, и то вкъщи, пред личните ни почитатели.
Източник:
Никога обаче няма да не помни един избран миг. Докато празнувахме и към този момент имах златния орден, окачен към врата ми, видях родителите ми. Те доста добре знаеха какъв брой доста неща съм пожертвала, с цел да доближи до този стадий в живота ми. А аз бях наясно какъв брой доста са ме окуражавали те, подкрепяли са ме, единствено и единствено да съумея да сбъдна фантазията си.
Плаках. Разбира се, че плаках.
Те също.
Никога не си бяха представяли този успех.
Приятелите ми също бяха на стадиона. Това, че съумях да споделя този миг и с тях, беше прелестно. Бяха ми създали специфична брошура, в която имаше фотоси от целия шампионат. Показваше Европейското състезание през техните очи - като почитатели, като другари. Тогава ми споделиха: " Твоето съревнование завърши, само че нашето също ".
След този шампионат, животът ми просто беше като буря. Бях определена за състезател на Европейското състезание, както и за №1 за годината в Европа. Вече бях подписала с Барселона, където бе играл Роналдиньо и доста скоро щях да нося същата известна фланелка, която носеше и той, до момента в който бях дребна. Малко по-късно, през септември, ФИФА разгласи номинираните за най-хубав състезател в света.
Източник:
Когато разбрах, че съм сред тях, всичко беше полуда. Но нашият треньор някак съумя да направи нещата още по-луди... Той обсъждаше пътуването до Лондон и внезапно сподели: " Мисля, че ти и Меси ще пътувате дружно " . Каза го просто ей по този начин... Опитах се да сдържа страстите си, само че си мислех: " Шегуваш ли се с мен??? ".
Никога няма да не помни оня ден. Бяхме в самолета дружно и Меси беше в действителност доста благ, а аз не владеех доста добре испански към момента. Сега към този момент отивам на уроци и постепенно прогресирам, само че прогресирам. Дори откакто завоювах наградата, той ме поздрави, а това единствено направи нещата още по-нереални. С нас пътуваха и фамилията и приятелят ми, което също добави насладата ми през онази вечер. Сега те също могат да кажат, че са " споделили " аероплан с Меси.
Знам, че хората незабавно стартират да ме съпоставят с него. Да, това е голям комплимент за мен, само че той е един от моите герои... Невероятно е какъв брой е бърз в единоборствата, а от време на време и в битката за топката против петима...
Старая се да се изучавам от него. Ако Барселона играе, постоянно проследявам какво прави той, уча го. Дори и когато топката не е в него, постоянно ми е забавно да проследявам придвижването му, по какъв начин си основава пространства преди въобще да е получил пас. По това много си приличаме - когато стартираме да диблираме, е много мъчно някой да ни настигне. Но той несъмнено е доста по-добър. Ненормално добър.
Източник:
Животът ми много се промени след Европейското състезание. Мисля, че най-странното от всичко е, че когато ходя по улицата, хората към този момент ме разпознават. Дори в Барселона, холандците там постоянно ме стопират и желаят да се снимаме. Това, което обаче стопля сърцето ми, е какъв брой положително въодушевление са към женския футбол в Холандия.
Не един път или два пъти съм имала разногласия, когато чуя някой да споделя, че женският футбол не коства . Разбира се, не споделям, че в миналото ще бъде толкоз добър колкото мъжкия... Няма по какъв начин да съпоставяме женската експедитивност и мощ с тази на мъжете. Нашата цел не е да бъдем толкоз бързи, само че можем да имаме същата техника, като тяхната. И в случай че мъжкия футбол може да въодушевява хората, то и женския също има тази мощ.
Европейското състезание промени мнението на много хора в Холандия. Преди две години, нашите мачове не ги даваха даже по малкия екран, или най-малко множеството не се излъчваха. Сега хората си стоят у дома единствено и единствено, с цел да гледат срещите ни.
Сега всяко едно малко момиче знае, че в Холандия има женски народен тим по футбол.
Източник:
Всички ние се усещаме като герои за тях. Това, че ги въодушевяваме. Това, че момиче от Холандия може да завоюва Европейското състезание и да играе за Барселона.
Преди постоянно споделях: " Искам да играя като Роналдиньо ".
А в този момент те споделят: " Искам да бъда като Вивиан Миедема "
" Или като Даниеле ван де Донк "
" Или даже като Лийке Мертенс "
Това е в действителност ужасно!
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ