Лукашенко намери как да си отмъсти за американските санкции
Литва ще си заплати скъпо за спазването на заповедта на Съединени американски щати и възбрана за преноса на белоруски артикули през нейна територия. Минск вкара ответна възбрана за преноса на литовски артикули за Украйна. Това решение заплашва самото битие на най-важното морско пристанище за Литва - а Русия може единствено да има изгода. Как?
Още в средата на януари Банката на Литва пресметна, че заради прекратяването на съглашението с “Беларускалий” Брутният вътрешен продукт на страната ще намалее с 0,9% през идващите три години. Тази оценка беше показана още преди Минск да разгласи ответни ограничения против Вилнюс - възбрана за преноса през територията на Беларус на петролни артикули, химически и минерални торове, натоварени на гарите на Литовските железници (ЛЖ). Според оценките на белоруското външно министерство това решение ще засегне към 1,5-1,6 милиона тона товари на стойност над 1 милиард $ годишно.
Всъщност приказваме за блокиране на най-удобния маршрут за доставка на литовски горива и торове към Украйна. ЛЖ към момента употребяват съветското междурелсие от 1520 мм, а с цел да заобиколят Беларус през Полша, където железниците имат европейско междурелсие (1435 мм), спедиторите ще би трябвало да създадат доста ненужни интервенции. И всичко това, припомняме, се случи заради това, че Литва се подчини на решението на Съединени американски щати и затвори преноса на белоруски торове през своя територия. Разбира се, това нанесе сериозен удар на Беларус, само че Минск в отговор също стартира да санкционира Вилнюс.
Верижна реакция
Сега самата Литва брои загубите. Ръководителят на литовската компания “Лифоса”, производител на фосфатни торове, Римантас Просевичус, към този момент съобщи, че при превозване на торове през Латвия един звук артикули ще нарастне приблизително с към 20 евро, през Полша - с към 40 евро. Преходът към авто превоз ще коства в допълнение 80-90 евро. Поради белоруските наказания заводът може да загуби експорт за Украйна в размер на към 150 хиляди тона артикули. И в случай че геополитическата обстановка се утежни и Беларус забрани преноса на първични материали, най-вече амоняк, от Русия до Литва, тогава заводът “Лифоса” може да спре изцяло.
Рамунас Миляускас, основен изпълнителен шеф на “Ахема”, производител на азотни торове, също приказва за идни проблеми. Затварянето на границите с Беларус ще докара до отменяне на контракти с клиенти или пренасочване на логистиката през Латвия, което ще усили транспортните разноски.
В навечерието на въвеждането на възбраната за пренос в Беларус управлението на ЛЖ разгласи, че товарният трафик на компанията към този момент е намалял с 10% и до края на годината ще бъдат уволнени до 300 чиновници. В стоково изражение загубите на литовската страна могат да се измерят в 900 000 тона нефт и нефтопродукти и към 500 000 тона торове, които товарната компания ЛТГ “Карго”, която е част от структурата на ЛЖ, възнамерява да премине през Беларус тази година. Сега управлението на ЛТГ “Карго” би трябвало незабавно да комуникира с клиентите и да създаде разновидности за доставки през Полша.
По-оптимистично настроена за бъдещето е полската петролна рафинерия “Орлен”, която има рафинерия в град Мажейкяй в Литва. Нейният президент Даниел Обайтек сподели, че белоруските контрасанкции няма да повлияят на доставките на петролни артикули за Украйна, защото стоките ще бъдат пренасочени през Полша. Но пристанището в Клайпеда, наподобява, възприема загубата на преноса на белоруски торове като безвъзвратна.
Още преди началото на острата фаза на комерсиалната война сред Литва и Беларус ръководителят на Асоциацията на превозваческите компании на Литва Вайдотас Шилейка допусна, че през 2022 г.стокооборотът на пристанището може да бъде понижен с повече от една трета. Според него няма какво да размени 10-11 милиона тона белоруски торове, които минават през Клайпеда всяка година. Освен това претоварването на белоруски петролни артикули през Клайпеда беше спряно по-рано.
„ Пристанището в Клайпеда към този момент е изгубило съветски товари и прекратяването на белоруския пренос в действителност поставя завършек на активността му. Пристанището рискува изцяло да престане да съществува или да се трансформира в надълбоко недодялан пункт с локално значение “, разяснява съветският политолог Виктория Сурина.
Следва ли продължение?
Беларус поставя старания въпросът за връщането на торовете в Клайпеда да не се повдига дълго време. Както сподели белоруският президент Александър Лукашенко, съветската страна към този момент е предоставила платформа за основаване на спомагателна инфраструктура за увеличение на потенциала за претоварване на белоруски торове през съветските пристанища. „ Сега би трябвало да станем доста дейни, с цел да можем да стартираме да зареждаме този калиев хлорид най-малко след една година “, сподели Лукашенко.
Вярно е, че няма потребност да се приказва за съществуването на моментно решение на казуса, прецизира Анна Фомичева, съосновател на мултисервизната платформа “Дигитал ВЕД” Алтернатива на Клайпеда може да бъде потреблението на потенциала на пристанищата на Санкт Петербург и Ленинградска област, само че съответната инфраструктура в района ще бъде подготвена в най-хубавия случай към 2024 година
Въпреки това, дълготрайните последствия от " релсовата война " за Литва могат да бъдат ужасни. Като цяло приходите на Литва от логистика, напомня Анна Фомичева, са 12% от Брутният вътрешен продукт на страната. Една трета от този размер идва от потреблението на пристанището в Клайпеда от Беларус.
Конфликтът с Беларус има негативно влияние върху други браншове на литовската стопанска система, като хранително-вкусовата индустрия. Тя се сблъска с проблеми още преди Беларус да наложи хранително ембарго на страните, които оказват напън върху него от 1 януари тази година. Според ръководителя на Литовската асоциация на експортьорите на храни ГедриусБагушинскас през 2021 година е регистриран десетократен спад на износа на литовски птичи артикули за Беларус, която преди този момент доставяше към 100 типа артикули на прилежащата страна. А поради белоруското ембарго върху продуктите от Европейския съюз литовската хранителна промишленост ще губи 15-17 милиона евро годишно, прогнозираГедриусБагушинскас.
Междувременно Литва предходната година интензивно усили вноса от Беларус. Една от главните му публикации е белоруското електричество. Въпреки постоянните обиди на литовските управляващи против Белоруската атомна електроцентрала, на процедура размерът на доставките е много впечатляващ. Например единствено за осем месеца на предходната година Литва заплати 132,6 милиона евро за белоруския ток. Освен това белоруската бира е доста известна в Литва. Според литовски оценки годишно в страната се продават към 20 милиона литра бира от белоруското дружество “Криница”, което е съвсем 10% от вътрешното ползване.
Това внимание към белоруските артикули е елементарно обяснимо, като се има поради тяхната ниска цена спрямо доставките от Европейския съюз. В подтекста на европейската енергийна рецесия за Литва е доста по-изгодно да купува електрическа енергия от Белоруската АЕЦ. И в случай че Александър Лукашенко вземе политическо решение да пожертва износа за Литва, това незабавно ще се отрази на портфейлите на литовските жители.
Всякакви ограничавания от страна на Беларус ще бъдат неподходящи за Литва, най-много тъй като ѝ е мъчно да размени релативно евтини белоруски артикули с сходни артикули от еврозоната, споделя експертът Константин Ерохин. Вярно е, че съгласно него Литва може публично да подходи към използването на глобите против Беларус, защото тяхната самодейност идва от трети страни и поддържането на директните потоци в настоящето положение е от изгода както за Литва, по този начин и за Беларус.
Калининград е в зоната на риска
Факторът на белоруската непредсказуемост безспорно се взема поради в Литва. Веднага откакто Лукашенко даде обещание в края на януари да даде съразмерен отговор на анулирането на съглашението сред ЛЖ и “Беларускалий”, литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис съобщи, че след неотдавнашната гранична рецесия с мигрантите заканите от Минск би трябвало да се вземат съществено. „ Трябва да се признае, че господин Лукашенко е находчив “, споделя ръководителят на литовското външно министерство.
В същото време Габриелиус Ландсбергис загатна, че главната част от директните товари от Беларус в посока Литва отиват не за Литва, а за съветската Калининградска област. Ето за какво, при положение, че Беларус реши да наложи най-строгите наказания за преноса през Литва, ще би трябвало да спре всеки трен и да ревизира къде отива. „ Тогава е належащо да се отделят литовските влакове от нелитовските. Това е сложна задача. Големият въпрос е по какъв начин да се приложи това “, добави Ландсбергис.
Освен това в Литва се разисква и различен вероятен сюжет за дейностите на Лукашенко – блокиране на газопровода, по който се доставя съветски газ за Литва (и в това време за Калининградска област) през Беларус.
Преди няколко дни Вита Раманаускайте, прессекретар на литовския министър на енергетиката, сподели, че страната е създала проект за енергийна сигурност за този случай. Също в Литва обърнаха внимание на обстоятелството, че за първи път от повече от две години плаващата регазификационна установка “Маршал Василевск” е акостирала в Калининград, която донесе огромна партида ВПГ. И по-късно се появи информация, че един газов танкер се насочва към Калининградска област с товар газ.
В случай на ескалация на спора сред Беларус и Литва и блокиране на преноса, няма да има други възможности за доставка на артикули до Калининград, с изключение на по море, напомня Анна Фомичева. Доставката с въздушен превоз е доста скъпа, тъй че спомагателното натоварване ще падне главно върху пристанищата на Санкт Петербург, които към този момент са мощно натоварени заради проблеми с пропускателната дарба на пристанищата на Далечния изток. В тази връзка, отбелязва специалистът, може да има риск от нов транспортен колапс, а цените на превоза ще скочат.
Досега обаче, прибавя Анна Фомичева, въвеждането на забрани за съветски пренос през Беларус и Литва не е премисляно, тъй че можем да оценим вероятностите за доста по-благоприятен сюжет за Русия. „ Беларусвероятно ще затегне още повече възбраната за литовски превоз през своя територия, в случай че Литва продължи настоящия си курс. В същото време освобождението на белоруските железници от литовския превоз може да усъвършенства логистиката на съветските товари през Беларус и евентуално да понижи цената на този транзит”, заключва специалистът.
Превод: В. Сергеев
Още в средата на януари Банката на Литва пресметна, че заради прекратяването на съглашението с “Беларускалий” Брутният вътрешен продукт на страната ще намалее с 0,9% през идващите три години. Тази оценка беше показана още преди Минск да разгласи ответни ограничения против Вилнюс - възбрана за преноса през територията на Беларус на петролни артикули, химически и минерални торове, натоварени на гарите на Литовските железници (ЛЖ). Според оценките на белоруското външно министерство това решение ще засегне към 1,5-1,6 милиона тона товари на стойност над 1 милиард $ годишно.
Всъщност приказваме за блокиране на най-удобния маршрут за доставка на литовски горива и торове към Украйна. ЛЖ към момента употребяват съветското междурелсие от 1520 мм, а с цел да заобиколят Беларус през Полша, където железниците имат европейско междурелсие (1435 мм), спедиторите ще би трябвало да създадат доста ненужни интервенции. И всичко това, припомняме, се случи заради това, че Литва се подчини на решението на Съединени американски щати и затвори преноса на белоруски торове през своя територия. Разбира се, това нанесе сериозен удар на Беларус, само че Минск в отговор също стартира да санкционира Вилнюс.
Верижна реакция
Сега самата Литва брои загубите. Ръководителят на литовската компания “Лифоса”, производител на фосфатни торове, Римантас Просевичус, към този момент съобщи, че при превозване на торове през Латвия един звук артикули ще нарастне приблизително с към 20 евро, през Полша - с към 40 евро. Преходът към авто превоз ще коства в допълнение 80-90 евро. Поради белоруските наказания заводът може да загуби експорт за Украйна в размер на към 150 хиляди тона артикули. И в случай че геополитическата обстановка се утежни и Беларус забрани преноса на първични материали, най-вече амоняк, от Русия до Литва, тогава заводът “Лифоса” може да спре изцяло.
Рамунас Миляускас, основен изпълнителен шеф на “Ахема”, производител на азотни торове, също приказва за идни проблеми. Затварянето на границите с Беларус ще докара до отменяне на контракти с клиенти или пренасочване на логистиката през Латвия, което ще усили транспортните разноски.
В навечерието на въвеждането на възбраната за пренос в Беларус управлението на ЛЖ разгласи, че товарният трафик на компанията към този момент е намалял с 10% и до края на годината ще бъдат уволнени до 300 чиновници. В стоково изражение загубите на литовската страна могат да се измерят в 900 000 тона нефт и нефтопродукти и към 500 000 тона торове, които товарната компания ЛТГ “Карго”, която е част от структурата на ЛЖ, възнамерява да премине през Беларус тази година. Сега управлението на ЛТГ “Карго” би трябвало незабавно да комуникира с клиентите и да създаде разновидности за доставки през Полша.
По-оптимистично настроена за бъдещето е полската петролна рафинерия “Орлен”, която има рафинерия в град Мажейкяй в Литва. Нейният президент Даниел Обайтек сподели, че белоруските контрасанкции няма да повлияят на доставките на петролни артикули за Украйна, защото стоките ще бъдат пренасочени през Полша. Но пристанището в Клайпеда, наподобява, възприема загубата на преноса на белоруски торове като безвъзвратна.
Още преди началото на острата фаза на комерсиалната война сред Литва и Беларус ръководителят на Асоциацията на превозваческите компании на Литва Вайдотас Шилейка допусна, че през 2022 г.стокооборотът на пристанището може да бъде понижен с повече от една трета. Според него няма какво да размени 10-11 милиона тона белоруски торове, които минават през Клайпеда всяка година. Освен това претоварването на белоруски петролни артикули през Клайпеда беше спряно по-рано.
„ Пристанището в Клайпеда към този момент е изгубило съветски товари и прекратяването на белоруския пренос в действителност поставя завършек на активността му. Пристанището рискува изцяло да престане да съществува или да се трансформира в надълбоко недодялан пункт с локално значение “, разяснява съветският политолог Виктория Сурина.
Следва ли продължение?
Беларус поставя старания въпросът за връщането на торовете в Клайпеда да не се повдига дълго време. Както сподели белоруският президент Александър Лукашенко, съветската страна към този момент е предоставила платформа за основаване на спомагателна инфраструктура за увеличение на потенциала за претоварване на белоруски торове през съветските пристанища. „ Сега би трябвало да станем доста дейни, с цел да можем да стартираме да зареждаме този калиев хлорид най-малко след една година “, сподели Лукашенко.
Вярно е, че няма потребност да се приказва за съществуването на моментно решение на казуса, прецизира Анна Фомичева, съосновател на мултисервизната платформа “Дигитал ВЕД” Алтернатива на Клайпеда може да бъде потреблението на потенциала на пристанищата на Санкт Петербург и Ленинградска област, само че съответната инфраструктура в района ще бъде подготвена в най-хубавия случай към 2024 година
Въпреки това, дълготрайните последствия от " релсовата война " за Литва могат да бъдат ужасни. Като цяло приходите на Литва от логистика, напомня Анна Фомичева, са 12% от Брутният вътрешен продукт на страната. Една трета от този размер идва от потреблението на пристанището в Клайпеда от Беларус.
Конфликтът с Беларус има негативно влияние върху други браншове на литовската стопанска система, като хранително-вкусовата индустрия. Тя се сблъска с проблеми още преди Беларус да наложи хранително ембарго на страните, които оказват напън върху него от 1 януари тази година. Според ръководителя на Литовската асоциация на експортьорите на храни ГедриусБагушинскас през 2021 година е регистриран десетократен спад на износа на литовски птичи артикули за Беларус, която преди този момент доставяше към 100 типа артикули на прилежащата страна. А поради белоруското ембарго върху продуктите от Европейския съюз литовската хранителна промишленост ще губи 15-17 милиона евро годишно, прогнозираГедриусБагушинскас.
Междувременно Литва предходната година интензивно усили вноса от Беларус. Една от главните му публикации е белоруското електричество. Въпреки постоянните обиди на литовските управляващи против Белоруската атомна електроцентрала, на процедура размерът на доставките е много впечатляващ. Например единствено за осем месеца на предходната година Литва заплати 132,6 милиона евро за белоруския ток. Освен това белоруската бира е доста известна в Литва. Според литовски оценки годишно в страната се продават към 20 милиона литра бира от белоруското дружество “Криница”, което е съвсем 10% от вътрешното ползване.
Това внимание към белоруските артикули е елементарно обяснимо, като се има поради тяхната ниска цена спрямо доставките от Европейския съюз. В подтекста на европейската енергийна рецесия за Литва е доста по-изгодно да купува електрическа енергия от Белоруската АЕЦ. И в случай че Александър Лукашенко вземе политическо решение да пожертва износа за Литва, това незабавно ще се отрази на портфейлите на литовските жители.
Всякакви ограничавания от страна на Беларус ще бъдат неподходящи за Литва, най-много тъй като ѝ е мъчно да размени релативно евтини белоруски артикули с сходни артикули от еврозоната, споделя експертът Константин Ерохин. Вярно е, че съгласно него Литва може публично да подходи към използването на глобите против Беларус, защото тяхната самодейност идва от трети страни и поддържането на директните потоци в настоящето положение е от изгода както за Литва, по този начин и за Беларус.
Калининград е в зоната на риска
Факторът на белоруската непредсказуемост безспорно се взема поради в Литва. Веднага откакто Лукашенко даде обещание в края на януари да даде съразмерен отговор на анулирането на съглашението сред ЛЖ и “Беларускалий”, литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис съобщи, че след неотдавнашната гранична рецесия с мигрантите заканите от Минск би трябвало да се вземат съществено. „ Трябва да се признае, че господин Лукашенко е находчив “, споделя ръководителят на литовското външно министерство.
В същото време Габриелиус Ландсбергис загатна, че главната част от директните товари от Беларус в посока Литва отиват не за Литва, а за съветската Калининградска област. Ето за какво, при положение, че Беларус реши да наложи най-строгите наказания за преноса през Литва, ще би трябвало да спре всеки трен и да ревизира къде отива. „ Тогава е належащо да се отделят литовските влакове от нелитовските. Това е сложна задача. Големият въпрос е по какъв начин да се приложи това “, добави Ландсбергис.
Освен това в Литва се разисква и различен вероятен сюжет за дейностите на Лукашенко – блокиране на газопровода, по който се доставя съветски газ за Литва (и в това време за Калининградска област) през Беларус.
Преди няколко дни Вита Раманаускайте, прессекретар на литовския министър на енергетиката, сподели, че страната е създала проект за енергийна сигурност за този случай. Също в Литва обърнаха внимание на обстоятелството, че за първи път от повече от две години плаващата регазификационна установка “Маршал Василевск” е акостирала в Калининград, която донесе огромна партида ВПГ. И по-късно се появи информация, че един газов танкер се насочва към Калининградска област с товар газ.
В случай на ескалация на спора сред Беларус и Литва и блокиране на преноса, няма да има други възможности за доставка на артикули до Калининград, с изключение на по море, напомня Анна Фомичева. Доставката с въздушен превоз е доста скъпа, тъй че спомагателното натоварване ще падне главно върху пристанищата на Санкт Петербург, които към този момент са мощно натоварени заради проблеми с пропускателната дарба на пристанищата на Далечния изток. В тази връзка, отбелязва специалистът, може да има риск от нов транспортен колапс, а цените на превоза ще скочат.
Досега обаче, прибавя Анна Фомичева, въвеждането на забрани за съветски пренос през Беларус и Литва не е премисляно, тъй че можем да оценим вероятностите за доста по-благоприятен сюжет за Русия. „ Беларусвероятно ще затегне още повече възбраната за литовски превоз през своя територия, в случай че Литва продължи настоящия си курс. В същото време освобождението на белоруските железници от литовския превоз може да усъвършенства логистиката на съветските товари през Беларус и евентуално да понижи цената на този транзит”, заключва специалистът.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ