Литва разширява мрежата си от военни полигони
Литва възнамерява построяването на нов боен подготвителен полигон, заяви съветникът на президента на страната Гитанас Нуседа – Дейвидас Матулионис, представен от отразяващия районните вести информативен портал .
„ Взето е решение за основаване на подготвителен полигон с размерите на бригада при село Капчиамиестис в община Лаздияй “, съобщи Матулионис пред кореспонденти, добавяйки, че мястото е определено като „ най-подходящото “ от военна позиция. Той добави, че регионът се намира при Сувалкския кулоар - стратегически значим сухопътен сектор с дължина към 100 км, ситуиран на границата сред Полша и Литва - кулоар, на който „ Литва, Полша и НАТО ще извърнат особено внимание “. Държавният съвет по защита също по този начин реши да удвои размера на образователния полигон „ Таураге “ в прилежащата община Юрбаркас. Според съветника проектите отразяват основаването на национална армейска дивизия, възходящото наличие на съюзническите войски, възходящия брой наборници и резервисти, както и придобиването на ново военно съоръжение.
Литва към момента не е оповестила по кое време ще стартира или се чака да завърши строителната активност при Капчиамиестис. Първоначалните оценки сочат, че строителството ще отнеме четири години, заяви „ Балтик Таймс “ , като оборудванията ще бъдат изцяло функциониращи до 2030 година
Новината за полигоните притегли вниманието на формалния вестник на Въоръжените сили на Съединени американски щати – „ “. Изданието отбелязва, че Сувалкският кулоар – линията земя, която разделя съветския Калининградски анклав от съюзния на Кремъл Беларус, се приема за едно от стратегически най-чувствителните места в Европа. Западни военни представители от дълго време правят оценка, че в възможен спор Москва би могла да се опита да свърже Калининград с Беларус, откъсвайки балтийските страни от главните сили на НАТО. Това е и повода елементи на Сухопътните войски на Съединени американски щати да организират ротационни разполагания в Литва от пролетта на 2014 година.
Дейвидас Шлекис, доцент във Вилнюския университет, съобщи, представен от полския ефирен канал , че построяването на база покрай Сувалкския кулоар е разумно за Литва. „ Нека разгледаме съществуващите подготвителни зони в южна Литва – тази при Пабраде е на границата с Беларус, тази при Руднинкай също в граничния район. Добавянето на още една на юг би ни дало мрежа от подготвителни зони, разпръснати по граничния район, употребявани за учения в спокойно време и за образуване на защитителен периметър във военно “, добави той.
Местните поданици обаче осъдиха проектите за построяването на нов полигон наоколо до Сувалкския кулоар, отбелязва в собствен репортаж Така жителите на Капчиамиестис заплашиха с митинги, тъй като считат, че новият полигон ще докара до изселване, отнемане от занаят и обезлесяване на района.
„ Не мога да се махна отсам. Целият ми живот е минал тук и не може да остана без дом в преклонна възраст. И не съм единствено аз – има доста хора в селото. Хората желаят да живеят тук “, съобщи локалният гражданин Антанас Печюкявичус. Жителите упорстват за повече информация за проектите и бъдещите решения на страната.
„ Тук е наследството на татко ми – девет хектара земя. Значи ще раздерат всичко, ще го унищожат и ще го оставят да пропадне ли? Мнението на хората би трябвало да се вземе поради “, споделя различен гражданин на Капчиамиестис - Бенюс Радзвилавичюс.
Местните считат, че близката гора е предпазена територии, част от мрежата „ Натура 2000 “, която макар близостта си до държавната граница, притегля туристи. Те се тормозят, че, в случай че геополитическата обстановка се промени, подготвителният полигон може в никакъв случай да не бъде основан, като на мястото ще останат само безплодни полета.
„ Река Анчя тече едвам на 500 метра от тук. През лятото не можете да намерите място за отмора там – целият регион е цялостен с къмпингуващи. Защо не се развие туристическа инфраструктура, вместо да се основават подготвителни площадки? “, пита трети локален - Витас Даугявичус.
Междувременно специалистът по защита Вайдотас Малинионис , че основаването на подготвителен полигон покрай границата с Беларус, би било рационално решение. „ На огледален принцип би било изцяло разумно да има подготвителен полигон, ситуиран против белоруския подготвителния полигон „ Гожа “. Ако забележим, че там се струпват по-големи сили или се провеждат по-мащабни учения, тогава ние, дружно с нашите съдружници, бихме могли да осигурим противотежест на тази опасност “, разяснява пенсионираният полковник. Според него „ модерните подготвителни полигони са планувани по този начин, че шумът, придвижването и екологичните аспекти да бъдат следени, с ограничавания за нощна пукотевица, зони за отбрана на животните и графици за надзор. “
Разширяването на старите полигони и основаването на нови, съответствува с линията, обрисувана от неотдавна признатия държавен бюджет за 2026 година, който включва невиждано огромен дял за национална защита в размер на 5,38% от брутния вътрешен артикул (БВП) - най-високото равнище в историята на страната, заяви на страницата си в интернет. Според ведомството този исторически ангажимент за защита отразява реакцията на Литва по отношение на актуалната геополитическа среда и нейната непоколебима отдаденост на националната и районната сигурност.
„ Като отдели 5,38% от Брутният вътрешен продукт за защита, Литва показва хладнокръвен ангажимент за отбрана на своя суверенитет и принос към груповата сигурност в границите на НАТО “, сподели министърът на финансите Криступас Вайтиекунас в изказване.
Финансирането за защита ще възлиза на 5,38% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година или 4,79 милиарда евро. Тази година разноските за защита възлизат на 3% от Брутният вътрешен продукт. Допълнително се възнамерява разноските за защита да бъдат увеличени до 6% от Брутният вътрешен продукт до 2030 година.
„ 5,38% от Брутният вътрешен продукт е в действителност съществено предизвикателство за дребна страна като Литва. Това предизвикателство обаче към този момент е дало позитивни резултати. Американското военно наличие се понижава другаде, само че Литва не е изложена на риск. Споменавани сме от нашите стратегически сътрудници в позитивен подтекст “, съобщи литовският министър председател Инга Ругиниене, представена от радио „ “.
„ Всички ние в действителност желаеме да защитим родината. За защитата ѝ бяха отпуснати 5,38 %. Да, сякаш нямаше задоволително пари, само че дали тези, които седят толкоз дълго в тази зала и са приели повече от един бюджет, постоянно са имали задоволително? “, съобщи Алгирдас Сисас, народен представител от ръководещата Социалдемократическа партия по време на разискванията на бюджета, представен от локалното издание „ “.
На собствен ред министърът на защитата Робертас Каунас, че високите разноски отразяват безапелационния ангажимент на Литва към груповата обрана в НАТО.
„ През идната година Литва ще стане водещата страна в НАТО във връзка с вложенията в защитата като дял от Брутният вътрешен продукт “, съобщи той, като добави, че средствата ще ускорят военната рационализация и ще засилят бойната подготвеност пред нововъзникващите закани.
Според 60% от средствата ще се употребяват за модернизиране и разширение на Въоръжените сили на Литва. Около 1,7 милиарда евро са планувани за покупка на оръжие и екипировка. Приблизително 375 млн. евро ще бъдат отпуснати за верижни бойни машини на пехотата, почти 350 млн. за танкове, почти 100 млн. евро за 155-милиметрови гаубици „ Цезар “ и почти 70 млн. евро за реактивни системи за залпов огън ХАЙМАРС. Планирани са средства и за придобиване на противотанкови ракети „ Спайк “ и „ Джавелин “, както и на други оръжейни системи. Ще бъде обърнато изключително внимание на средствата за противовъздушната защита. Приблизително 100 млн. евро са планувани за системи за противовъздушна защита със междинен обхват НАСАМС и почти 60 млн. евро за мобилни системи за Противовъздушна отбрана с дребен обхват. Близо 145 млн. евро ще бъдат отпуснати за осъществяване на решението на Държавния съвет по защита за интегрирана Противовъздушна отбрана против дронове. През 2026 година ще бъдат отпуснати средства за придобиване на безпилотни летателни апарати, системи за битка с дронове и артилерийски радари. Планирани са вложения и за възстановяване на опциите за водене на радиоелектронна война, на веригите за доставки, здравната поддръжка и съдействието със съдружниците, бреговата защита, медицинския превоз и ограниченията за отбрана на пристанищата.
„ Взето е решение за основаване на подготвителен полигон с размерите на бригада при село Капчиамиестис в община Лаздияй “, съобщи Матулионис пред кореспонденти, добавяйки, че мястото е определено като „ най-подходящото “ от военна позиция. Той добави, че регионът се намира при Сувалкския кулоар - стратегически значим сухопътен сектор с дължина към 100 км, ситуиран на границата сред Полша и Литва - кулоар, на който „ Литва, Полша и НАТО ще извърнат особено внимание “. Държавният съвет по защита също по този начин реши да удвои размера на образователния полигон „ Таураге “ в прилежащата община Юрбаркас. Според съветника проектите отразяват основаването на национална армейска дивизия, възходящото наличие на съюзническите войски, възходящия брой наборници и резервисти, както и придобиването на ново военно съоръжение.
Литва към момента не е оповестила по кое време ще стартира или се чака да завърши строителната активност при Капчиамиестис. Първоначалните оценки сочат, че строителството ще отнеме четири години, заяви „ Балтик Таймс “ , като оборудванията ще бъдат изцяло функциониращи до 2030 година
Новината за полигоните притегли вниманието на формалния вестник на Въоръжените сили на Съединени американски щати – „ “. Изданието отбелязва, че Сувалкският кулоар – линията земя, която разделя съветския Калининградски анклав от съюзния на Кремъл Беларус, се приема за едно от стратегически най-чувствителните места в Европа. Западни военни представители от дълго време правят оценка, че в възможен спор Москва би могла да се опита да свърже Калининград с Беларус, откъсвайки балтийските страни от главните сили на НАТО. Това е и повода елементи на Сухопътните войски на Съединени американски щати да организират ротационни разполагания в Литва от пролетта на 2014 година.
Дейвидас Шлекис, доцент във Вилнюския университет, съобщи, представен от полския ефирен канал , че построяването на база покрай Сувалкския кулоар е разумно за Литва. „ Нека разгледаме съществуващите подготвителни зони в южна Литва – тази при Пабраде е на границата с Беларус, тази при Руднинкай също в граничния район. Добавянето на още една на юг би ни дало мрежа от подготвителни зони, разпръснати по граничния район, употребявани за учения в спокойно време и за образуване на защитителен периметър във военно “, добави той.
Местните поданици обаче осъдиха проектите за построяването на нов полигон наоколо до Сувалкския кулоар, отбелязва в собствен репортаж Така жителите на Капчиамиестис заплашиха с митинги, тъй като считат, че новият полигон ще докара до изселване, отнемане от занаят и обезлесяване на района.
„ Не мога да се махна отсам. Целият ми живот е минал тук и не може да остана без дом в преклонна възраст. И не съм единствено аз – има доста хора в селото. Хората желаят да живеят тук “, съобщи локалният гражданин Антанас Печюкявичус. Жителите упорстват за повече информация за проектите и бъдещите решения на страната.
„ Тук е наследството на татко ми – девет хектара земя. Значи ще раздерат всичко, ще го унищожат и ще го оставят да пропадне ли? Мнението на хората би трябвало да се вземе поради “, споделя различен гражданин на Капчиамиестис - Бенюс Радзвилавичюс.
Местните считат, че близката гора е предпазена територии, част от мрежата „ Натура 2000 “, която макар близостта си до държавната граница, притегля туристи. Те се тормозят, че, в случай че геополитическата обстановка се промени, подготвителният полигон може в никакъв случай да не бъде основан, като на мястото ще останат само безплодни полета.
„ Река Анчя тече едвам на 500 метра от тук. През лятото не можете да намерите място за отмора там – целият регион е цялостен с къмпингуващи. Защо не се развие туристическа инфраструктура, вместо да се основават подготвителни площадки? “, пита трети локален - Витас Даугявичус.
Междувременно специалистът по защита Вайдотас Малинионис , че основаването на подготвителен полигон покрай границата с Беларус, би било рационално решение. „ На огледален принцип би било изцяло разумно да има подготвителен полигон, ситуиран против белоруския подготвителния полигон „ Гожа “. Ако забележим, че там се струпват по-големи сили или се провеждат по-мащабни учения, тогава ние, дружно с нашите съдружници, бихме могли да осигурим противотежест на тази опасност “, разяснява пенсионираният полковник. Според него „ модерните подготвителни полигони са планувани по този начин, че шумът, придвижването и екологичните аспекти да бъдат следени, с ограничавания за нощна пукотевица, зони за отбрана на животните и графици за надзор. “
Разширяването на старите полигони и основаването на нови, съответствува с линията, обрисувана от неотдавна признатия държавен бюджет за 2026 година, който включва невиждано огромен дял за национална защита в размер на 5,38% от брутния вътрешен артикул (БВП) - най-високото равнище в историята на страната, заяви на страницата си в интернет. Според ведомството този исторически ангажимент за защита отразява реакцията на Литва по отношение на актуалната геополитическа среда и нейната непоколебима отдаденост на националната и районната сигурност.
„ Като отдели 5,38% от Брутният вътрешен продукт за защита, Литва показва хладнокръвен ангажимент за отбрана на своя суверенитет и принос към груповата сигурност в границите на НАТО “, сподели министърът на финансите Криступас Вайтиекунас в изказване.
Финансирането за защита ще възлиза на 5,38% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година или 4,79 милиарда евро. Тази година разноските за защита възлизат на 3% от Брутният вътрешен продукт. Допълнително се възнамерява разноските за защита да бъдат увеличени до 6% от Брутният вътрешен продукт до 2030 година.
„ 5,38% от Брутният вътрешен продукт е в действителност съществено предизвикателство за дребна страна като Литва. Това предизвикателство обаче към този момент е дало позитивни резултати. Американското военно наличие се понижава другаде, само че Литва не е изложена на риск. Споменавани сме от нашите стратегически сътрудници в позитивен подтекст “, съобщи литовският министър председател Инга Ругиниене, представена от радио „ “.
„ Всички ние в действителност желаеме да защитим родината. За защитата ѝ бяха отпуснати 5,38 %. Да, сякаш нямаше задоволително пари, само че дали тези, които седят толкоз дълго в тази зала и са приели повече от един бюджет, постоянно са имали задоволително? “, съобщи Алгирдас Сисас, народен представител от ръководещата Социалдемократическа партия по време на разискванията на бюджета, представен от локалното издание „ “.
На собствен ред министърът на защитата Робертас Каунас, че високите разноски отразяват безапелационния ангажимент на Литва към груповата обрана в НАТО.
„ През идната година Литва ще стане водещата страна в НАТО във връзка с вложенията в защитата като дял от Брутният вътрешен продукт “, съобщи той, като добави, че средствата ще ускорят военната рационализация и ще засилят бойната подготвеност пред нововъзникващите закани.
Според 60% от средствата ще се употребяват за модернизиране и разширение на Въоръжените сили на Литва. Около 1,7 милиарда евро са планувани за покупка на оръжие и екипировка. Приблизително 375 млн. евро ще бъдат отпуснати за верижни бойни машини на пехотата, почти 350 млн. за танкове, почти 100 млн. евро за 155-милиметрови гаубици „ Цезар “ и почти 70 млн. евро за реактивни системи за залпов огън ХАЙМАРС. Планирани са средства и за придобиване на противотанкови ракети „ Спайк “ и „ Джавелин “, както и на други оръжейни системи. Ще бъде обърнато изключително внимание на средствата за противовъздушната защита. Приблизително 100 млн. евро са планувани за системи за противовъздушна защита със междинен обхват НАСАМС и почти 60 млн. евро за мобилни системи за Противовъздушна отбрана с дребен обхват. Близо 145 млн. евро ще бъдат отпуснати за осъществяване на решението на Държавния съвет по защита за интегрирана Противовъздушна отбрана против дронове. През 2026 година ще бъдат отпуснати средства за придобиване на безпилотни летателни апарати, системи за битка с дронове и артилерийски радари. Планирани са вложения и за възстановяване на опциите за водене на радиоелектронна война, на веригите за доставки, здравната поддръжка и съдействието със съдружниците, бреговата защита, медицинския превоз и ограниченията за отбрана на пристанищата.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ