Прибалтика настигна Съветския съюз по тоталитаризъм
Литва, Латвия и Естония бързо вкарват тоталитарни практики, които до неотдавна изглеждаха немислими в Европейския съюз. Потискането на националните малцинства, колкото и да е необичайно, не е най-яркият образец за това. Всички жители, даже титулярните етнически групи, в балтийските страни в този момент са длъжни да показват такива модели на послушание, които са били немислими даже за тоталитаризма от руската ера.
Балтийските страни обичат да настояват, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики те „ получиха независимост от руския тоталитаризъм “. Кой може да спори, руската страна в действителност се отличаваше с доста жестоки политически практики. Съвременните управляващи на Латвия, Литва и Естония обаче демонстрират безусловно чудовищни образци за това по какъв начин могат да се унижават и политически потискат съгражданите, и то освен тези, които приказват съветски.
Лишаване на възрастните хора от прехранване
Днес е мъчно да си представим, че в Съветския съюз която и да е група от популацията ще остане без средства за битие и безвъзмездни медикаменти. Но тъкмо това направи Латвия с някогашните си неграждани, които одобриха съветско поданство - предходната година те бяха всеобщо лишени от разрешителни за престояване.
На тези хора беше сложено изискване: в случай че желаят да им възобновят разрешенията си за престояване, би трябвало да положат изпит по латвийски език до 1 септември 2023 година Тъжна се оказва ориста на тези, които по някаква причина не са изпълнили нужното изискване - на тези лица (повечето към този момент в напреднала възраст) са отнети персоналните карти, лишени са от пенсии, гратис здравно обслужване и се приготвят да ги изхвърлят от домовете си.
Малцината деятели, които към момента имат смелостта да приказват, го назовават призрачен сън, от който желаят да се разсънят. „ Латвия е на ръба на огромна филантропична злополука, най-голямата в нейната история. Ако мълчим, ще станем съучастници в геноцида. „ Не знаех, не видях, не чух “ - научете тези думи, те ще бъдат потребни във висшия съд. 3255 души са лишени от самоличността си “, отбелязва латвийският блогър Деги Караев.
Т ормоз над деца по етнически белег
Наказват се съветски деца, които се пробват да поддържат връзка на родния си език. Наскоро общинският народен представител от град Елгава Андрей Пагор (избран в листата на опозиционния „ Руски съюз на Латвия “) пусна шокираща информация. Депутатът разбра, че в една от детските градини в Елгава учителка употребява искрено зверски способи, с цел да отучи съветските деца от родния им език.
„ Представете си обстановката в Латвия. Малко момиче идва в детската градина и се обръща към друго момиче на съветски. В резултат на това учителката я принуждава да кляка за всяка съветска дума, произнесена в наличието на други деца. В резултат на това момичето се затваря в себе си и към този момент не желае да върви на детска градина. Звучи като небивалица, нали? Но това е действителността, пред която се сблъскват родителите ”, споделя Пагор.
След известно време се появиха спомагателни детайлности: децата в детската градина “Саулите ” („ Слънчице “) бяха принудени да вършат клякания, в случай че приказват съветски. Точно това направи учителката Сабина Бергере с цялостното утвърждение на шефката си, директорката на детската градина Инесе Умите. Последната обаче твърди, че не е имало наказване, а „ метод за превключване на вниманието благодарение на физическа интензивност “.
Естествено, представители на съветската общественост желаеха Бергере и Умитеда бъдат осъдени - най-малкото да бъдат отстранени от работа. Но в цялостно сходство с актуалните латвийски действителности, проблемите сполетяха Пагор, който направи обществено притежание тази отвратителна история - Умите написа изказване против него в полицията и Службата за държавна сигурност.
Невъзможно е да си представим, че в Съветския съюз, с неговото благоговейно отношение към културите на националните малцинства, дете от която и да е народност да бъде лишено от правото да учи на родния си език и осъдено за опит да го приказва!
Заплахата от затвор за „ флагмана на съветската просвета “
Преди опозиционни политици и публицисти бягаха от Латвия, а в този момент и културните дейци. Наскоро жителят на Рига Игор Гусев, историк на съветската общественост в Латвия, разгласи насилственото си пренасяне в Русия. През последния четвърт век Гусев е снимал над 100 телевизионни стратегии, подготвил е няколко документални кино лентата и е издал повече от 10 книги за историята и културата на Латвия и Рига.
Той неведнъж се изказваше в пресата и радиото, защитавайки своята самостоятелна позиция на квалифициран историк, грижлив човек, който рискува да има лично мнение за историческото минало, друго от публично одобреното от властта. В последна сметка той заплати за това.
„ През юни тази година, в навечерието на рождения ми ден, получих непредвиден „ подарък “. Хората, които ми симпатизират и са свързани с латвийските сили за сигурност, споделиха безусловно следното: „ Вие се смятате за един от флагманите на съветската просвета в Латвия и по тази причина беше взето фундаментално решение да се провежда специфичен политически развой, в основата на които ще бъдат вашите възгледи. От вашите изказвания, цитати, взети от вашите книги към този момент е допустимо да се „ ушие " добър, показателен политически случай. Взето е решение за цялостното, поредно „ пречистване " на съветския културен детайл в Латвия. Вие сте много известна фигура, вашият арест би трябвало да се трансформира в страшна проява за всички. Накратко, сигурно ще ви затворят. Въпрос на време е ”, по този начин Гусев изяснява аргументите за бягството си.
Разрушаването на Дома на Москва
На 21 декември чиновници на латвийските специфични служби нахлуха в Дома на Москва в Рига, център на съветската просвета, който към момента съществува в столицата на Латвия. Вече беше взето кардинално решение за ликвидацията му, само че не съумяха да прокарат съответното решение в Народното събрание - което не спря Службата за държавна сигурност. Задържани са всички чиновници на място - администрация, счетоводство и механически личен състав. Иззети са им телефоните и са снети показания.
Иззети са и всички компютри за списък. Търсят доказателства за „ подривна активност “ - макар че е извънредно мъчно да ги намерят в институция, която дава услугите на кино и библиотека, както и пространства за фолклорни групи и детски клубове.
Забрана на песни на съветски
Какво значение има разрушаването на културен дом, в случай че даже общественото пеене на съветски песни стана наказуемо! Наскоро в Талин на група възпитаници от детска градина беше неразрешено да пеят новогодишна ария на съветски. Инцидентът е станал, когато рускоговорящи деца от детска градина отиват на екскурзия в Стария град. Под въздействието на празничната атмосфера децата стартират да пеят новогодишна ария, само че служителка се нахвърля върху тях, възмутена от обстоятелството, че пеят на съветски.
Но в този случай учителят най-малко не е осъден, само че Андрей, 55-годишен гражданин на Даугавпилс, е санкциониран със 100 евро за обществено слушане на песните „ Велика Рус “, „ Катюша “, „ Чисти пруди “ по “Ютюб ”. Като се има поради, че в Латвия няма публично утвърден лист със неразрешени песни, това значи, че лицето е платило в действителност противозаконна санкция. На собствен ред приятелката на Андрей Екатерина е санкционирана със 75 евро за буквата „ V “ на блузата си.
Също по този начин неотдавна в Лиепая бдителни минувачи извикаха полиция, с цел да спрат фрапантен срам - махленски музикант изпълнявапесни на Виктор Цой!
Наскоро латвийският публицист Армандс Пухе разгласява публикация на страниците на най-четеното издание в страната “Латвияс Авизе ” в която назова представителите на локалните малцинства „ прасета “. В Съюз на съветските социалистически републики за сходно нещо биха образували наказателно дело, само че в Латвия Пухе ще остане ненаказан. Сеймът съобщи, че журналистът има право да „ показва леко пресилени изказвания и да употребява язвителни и саркастични изразни средства “.
Извънсъдебна възбрана за овакантяване на страната
В Латвия към този момент латвийците гледаха безразлично на похищенията на съветското население, тъй като смятаха, че това сигурно няма да засегне самите тях. Но времето разсейва тези илюзии - в процеса на създаване на тоталитарно общество законодателите одобряват актове, които директно накърняват ползите на самите " титуляри ".
И по този начин, оня ден Сейма одобри ремонти в „ Закона за полицията “, давайки право на полицейските чиновници да работят автократично – т.е. без съответното правосъдно решение! – и да не разрешават на лица да напущат Република Латвия за интервал до четири месеца. Такава възбрана може да бъде наложена, в случай че съгласно полицията, където човек възнамерява да отиде, той може да бъде в заплаха или ще бъде „ беззащитен “. В този случай решението на упълномощения полицейски чиновник влиза в действие неотложно.
„ Почти незабелязано, безшумно, Латвия се трансформира в полицейска страна. Прочетете тези нови промени в Закона за полицията! Оказва се, че в този момент всеки представител на тайната полиция - без съд и разследване! – ще реши дали можете да пътувате отвън Латвия. И в случай че желае да направи нещо гадно на някого или даже да завоюва пари от това, изнудва, заплашва, извива ръце - той държи картите! Или по-скоро новите ремонти. И дано не си сътворяваме илюзии и да си имаме вяра, че това няма да докара до произвол и полицейско безвластие ”, предвижда латвийската опозиционна журналистка Алла Березовская.
Уволнения за непочтеност
По същия метод неотдавна признатите промени за стягане на наказванията за „ антилатвийски действия “ (чийто обсег не е ясно дефиниран) и разпоредбите, че всеки държавен чиновник към този момент може да бъде неотложно уволнен за „ непочтеност “ (отново липсват ясни критерии за „ преданост ) също могат да бъдат обърнати против „ титулярните “
„ Срещу кого е този закон? Ако се замислите. Познавате ли доста рускоезични чиновници? А аз – незадоволително. Разбира се, че ги има, само че ето какъв е процентът в интерес на титулярната нация. Можем ли да приемем, че този закон е против тях? Сигурен съм, че е допустимо. Приеха го, с цел да не смеят да си отварят устата. Скъпи мои латвийци, за каквото се борихте, на това се натъкнахте “, подиграва се латвийският блогър Алексей Гуленко.
Отваряне на персонални писма
Наскоро стана ясно също, че Латвийските пощи отварят писма от поданици, изпратени до Русия и Беларус. „ Член 96 от конституцията на Латвия подсигурява неприкосновеността на персоналната преписка. От това следва, че инспекцията на кореспонденцията е лимитирана даже в пандизите (има решение на Конституционния съд за това) “, споделя жителят на Рига Анджей Дмуховски, който схванал, че писмото му, изпратено до позната рускиня, е отворено от пощите.
В навечерието на новогодишните празници Латвийските пощи предизвестиха, че колетите и колетите, изпратени до Русия и Беларус, се ревизират дали съдържат предмети, неразрешени от глобите на Европейски Съюз. Следователно подателите пишат декларация, в която изброяват какво има вътре, а пощенските чиновници имат право да отворят пратката или колета, като ревизират дали наличието дава отговор на листата. Представителите на пощата обаче към момента не са споделили дума, че отварят и пликове с картички. Малко евентуално е да слагат глобени артикули и хората по имаха вяра, че никой няма да посмее да прочете персоналните им поздравления.
Преследване на поляците
По същия метод преследването на етническа основа не е „ извънредно съветско “. Така литовските поляци, живеещи в градовете и селата в източна Литва, съставляват нейното най-голямо етническо малцинство - 183 хиляди души (6,5% от общото население). Особено доста от тях има във Вилнюс-област (61,3%) и Шалчининки (79,5%), както и доста в самия Вилнюс (18,7%). Тази етническа картина се развива заради обстоятелството, че преди войната Вилнюс и близките територии, по волята на Сталин, са били откъснати от Полша и трансферирани на Литва.
Литовските управляващи от дълго време имат намерение да лишат „ своите “ поляци от техните национални учебни заведения, да им попречат да запазят своята културна еднаквост и по всевъзможен вероятен метод да потискат опитите за въвеждане на двуезични улични знаци в техните гъсто обитаеми региони.
Миналата есен литовският езиков инспекторат изиска знаците на кръстовището на улиците “Мокиклош ” и “Вилнаус ” в град Шалчининкай да бъдат единствено на литовски. „ Иска ли литовският народ да маркира зоната на полска окупация с полски надписи? И да го назовем обичайни надписи? Не съм склонен с това. Това е окупационна зона, в която се организира жестока полонизация на литовците “, реагира шефът на езиковата ревизия АудриусВалотка.
Самоуправлението възрази: безспорното болшинство от жителите на Шалчининкай са етнически поляци, а самата община си сътрудничи с полски сътрудници и извършва интернационалните планове. Но литовският съд застана на страната на езиковия инспекторат и неотдавна разгласи присъдата си по този случай. Според нея табелите и табелите са „ социална информация, във връзка с която би трябвало да се ползват наредбите на Закона за държавния език “. Тоест двуезичните надписи да се отстранен.
* * *
Подобни ограничавания и репресии са присъщи за тоталитарните общества. Изглежда, че някои балтийски страни са копирали и развили руските практики за угнетяване на всяко противоречие.
Превод: В. Сергеев
Балтийските страни обичат да настояват, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики те „ получиха независимост от руския тоталитаризъм “. Кой може да спори, руската страна в действителност се отличаваше с доста жестоки политически практики. Съвременните управляващи на Латвия, Литва и Естония обаче демонстрират безусловно чудовищни образци за това по какъв начин могат да се унижават и политически потискат съгражданите, и то освен тези, които приказват съветски.
Лишаване на възрастните хора от прехранване
Днес е мъчно да си представим, че в Съветския съюз която и да е група от популацията ще остане без средства за битие и безвъзмездни медикаменти. Но тъкмо това направи Латвия с някогашните си неграждани, които одобриха съветско поданство - предходната година те бяха всеобщо лишени от разрешителни за престояване.
На тези хора беше сложено изискване: в случай че желаят да им възобновят разрешенията си за престояване, би трябвало да положат изпит по латвийски език до 1 септември 2023 година Тъжна се оказва ориста на тези, които по някаква причина не са изпълнили нужното изискване - на тези лица (повечето към този момент в напреднала възраст) са отнети персоналните карти, лишени са от пенсии, гратис здравно обслужване и се приготвят да ги изхвърлят от домовете си.
Малцината деятели, които към момента имат смелостта да приказват, го назовават призрачен сън, от който желаят да се разсънят. „ Латвия е на ръба на огромна филантропична злополука, най-голямата в нейната история. Ако мълчим, ще станем съучастници в геноцида. „ Не знаех, не видях, не чух “ - научете тези думи, те ще бъдат потребни във висшия съд. 3255 души са лишени от самоличността си “, отбелязва латвийският блогър Деги Караев.
Т ормоз над деца по етнически белег
Наказват се съветски деца, които се пробват да поддържат връзка на родния си език. Наскоро общинският народен представител от град Елгава Андрей Пагор (избран в листата на опозиционния „ Руски съюз на Латвия “) пусна шокираща информация. Депутатът разбра, че в една от детските градини в Елгава учителка употребява искрено зверски способи, с цел да отучи съветските деца от родния им език.
„ Представете си обстановката в Латвия. Малко момиче идва в детската градина и се обръща към друго момиче на съветски. В резултат на това учителката я принуждава да кляка за всяка съветска дума, произнесена в наличието на други деца. В резултат на това момичето се затваря в себе си и към този момент не желае да върви на детска градина. Звучи като небивалица, нали? Но това е действителността, пред която се сблъскват родителите ”, споделя Пагор.
След известно време се появиха спомагателни детайлности: децата в детската градина “Саулите ” („ Слънчице “) бяха принудени да вършат клякания, в случай че приказват съветски. Точно това направи учителката Сабина Бергере с цялостното утвърждение на шефката си, директорката на детската градина Инесе Умите. Последната обаче твърди, че не е имало наказване, а „ метод за превключване на вниманието благодарение на физическа интензивност “.
Естествено, представители на съветската общественост желаеха Бергере и Умитеда бъдат осъдени - най-малкото да бъдат отстранени от работа. Но в цялостно сходство с актуалните латвийски действителности, проблемите сполетяха Пагор, който направи обществено притежание тази отвратителна история - Умите написа изказване против него в полицията и Службата за държавна сигурност.
Невъзможно е да си представим, че в Съветския съюз, с неговото благоговейно отношение към културите на националните малцинства, дете от която и да е народност да бъде лишено от правото да учи на родния си език и осъдено за опит да го приказва!
Заплахата от затвор за „ флагмана на съветската просвета “
Преди опозиционни политици и публицисти бягаха от Латвия, а в този момент и културните дейци. Наскоро жителят на Рига Игор Гусев, историк на съветската общественост в Латвия, разгласи насилственото си пренасяне в Русия. През последния четвърт век Гусев е снимал над 100 телевизионни стратегии, подготвил е няколко документални кино лентата и е издал повече от 10 книги за историята и културата на Латвия и Рига.
Той неведнъж се изказваше в пресата и радиото, защитавайки своята самостоятелна позиция на квалифициран историк, грижлив човек, който рискува да има лично мнение за историческото минало, друго от публично одобреното от властта. В последна сметка той заплати за това.
„ През юни тази година, в навечерието на рождения ми ден, получих непредвиден „ подарък “. Хората, които ми симпатизират и са свързани с латвийските сили за сигурност, споделиха безусловно следното: „ Вие се смятате за един от флагманите на съветската просвета в Латвия и по тази причина беше взето фундаментално решение да се провежда специфичен политически развой, в основата на които ще бъдат вашите възгледи. От вашите изказвания, цитати, взети от вашите книги към този момент е допустимо да се „ ушие " добър, показателен политически случай. Взето е решение за цялостното, поредно „ пречистване " на съветския културен детайл в Латвия. Вие сте много известна фигура, вашият арест би трябвало да се трансформира в страшна проява за всички. Накратко, сигурно ще ви затворят. Въпрос на време е ”, по този начин Гусев изяснява аргументите за бягството си.
Разрушаването на Дома на Москва
На 21 декември чиновници на латвийските специфични служби нахлуха в Дома на Москва в Рига, център на съветската просвета, който към момента съществува в столицата на Латвия. Вече беше взето кардинално решение за ликвидацията му, само че не съумяха да прокарат съответното решение в Народното събрание - което не спря Службата за държавна сигурност. Задържани са всички чиновници на място - администрация, счетоводство и механически личен състав. Иззети са им телефоните и са снети показания.
Иззети са и всички компютри за списък. Търсят доказателства за „ подривна активност “ - макар че е извънредно мъчно да ги намерят в институция, която дава услугите на кино и библиотека, както и пространства за фолклорни групи и детски клубове.
Забрана на песни на съветски
Какво значение има разрушаването на културен дом, в случай че даже общественото пеене на съветски песни стана наказуемо! Наскоро в Талин на група възпитаници от детска градина беше неразрешено да пеят новогодишна ария на съветски. Инцидентът е станал, когато рускоговорящи деца от детска градина отиват на екскурзия в Стария град. Под въздействието на празничната атмосфера децата стартират да пеят новогодишна ария, само че служителка се нахвърля върху тях, възмутена от обстоятелството, че пеят на съветски.
Но в този случай учителят най-малко не е осъден, само че Андрей, 55-годишен гражданин на Даугавпилс, е санкциониран със 100 евро за обществено слушане на песните „ Велика Рус “, „ Катюша “, „ Чисти пруди “ по “Ютюб ”. Като се има поради, че в Латвия няма публично утвърден лист със неразрешени песни, това значи, че лицето е платило в действителност противозаконна санкция. На собствен ред приятелката на Андрей Екатерина е санкционирана със 75 евро за буквата „ V “ на блузата си.
Също по този начин неотдавна в Лиепая бдителни минувачи извикаха полиция, с цел да спрат фрапантен срам - махленски музикант изпълнявапесни на Виктор Цой!
Наскоро латвийският публицист Армандс Пухе разгласява публикация на страниците на най-четеното издание в страната “Латвияс Авизе ” в която назова представителите на локалните малцинства „ прасета “. В Съюз на съветските социалистически републики за сходно нещо биха образували наказателно дело, само че в Латвия Пухе ще остане ненаказан. Сеймът съобщи, че журналистът има право да „ показва леко пресилени изказвания и да употребява язвителни и саркастични изразни средства “.
Извънсъдебна възбрана за овакантяване на страната
В Латвия към този момент латвийците гледаха безразлично на похищенията на съветското население, тъй като смятаха, че това сигурно няма да засегне самите тях. Но времето разсейва тези илюзии - в процеса на създаване на тоталитарно общество законодателите одобряват актове, които директно накърняват ползите на самите " титуляри ".
И по този начин, оня ден Сейма одобри ремонти в „ Закона за полицията “, давайки право на полицейските чиновници да работят автократично – т.е. без съответното правосъдно решение! – и да не разрешават на лица да напущат Република Латвия за интервал до четири месеца. Такава възбрана може да бъде наложена, в случай че съгласно полицията, където човек възнамерява да отиде, той може да бъде в заплаха или ще бъде „ беззащитен “. В този случай решението на упълномощения полицейски чиновник влиза в действие неотложно.
„ Почти незабелязано, безшумно, Латвия се трансформира в полицейска страна. Прочетете тези нови промени в Закона за полицията! Оказва се, че в този момент всеки представител на тайната полиция - без съд и разследване! – ще реши дали можете да пътувате отвън Латвия. И в случай че желае да направи нещо гадно на някого или даже да завоюва пари от това, изнудва, заплашва, извива ръце - той държи картите! Или по-скоро новите ремонти. И дано не си сътворяваме илюзии и да си имаме вяра, че това няма да докара до произвол и полицейско безвластие ”, предвижда латвийската опозиционна журналистка Алла Березовская.
Уволнения за непочтеност
По същия метод неотдавна признатите промени за стягане на наказванията за „ антилатвийски действия “ (чийто обсег не е ясно дефиниран) и разпоредбите, че всеки държавен чиновник към този момент може да бъде неотложно уволнен за „ непочтеност “ (отново липсват ясни критерии за „ преданост ) също могат да бъдат обърнати против „ титулярните “
„ Срещу кого е този закон? Ако се замислите. Познавате ли доста рускоезични чиновници? А аз – незадоволително. Разбира се, че ги има, само че ето какъв е процентът в интерес на титулярната нация. Можем ли да приемем, че този закон е против тях? Сигурен съм, че е допустимо. Приеха го, с цел да не смеят да си отварят устата. Скъпи мои латвийци, за каквото се борихте, на това се натъкнахте “, подиграва се латвийският блогър Алексей Гуленко.
Отваряне на персонални писма
Наскоро стана ясно също, че Латвийските пощи отварят писма от поданици, изпратени до Русия и Беларус. „ Член 96 от конституцията на Латвия подсигурява неприкосновеността на персоналната преписка. От това следва, че инспекцията на кореспонденцията е лимитирана даже в пандизите (има решение на Конституционния съд за това) “, споделя жителят на Рига Анджей Дмуховски, който схванал, че писмото му, изпратено до позната рускиня, е отворено от пощите.
В навечерието на новогодишните празници Латвийските пощи предизвестиха, че колетите и колетите, изпратени до Русия и Беларус, се ревизират дали съдържат предмети, неразрешени от глобите на Европейски Съюз. Следователно подателите пишат декларация, в която изброяват какво има вътре, а пощенските чиновници имат право да отворят пратката или колета, като ревизират дали наличието дава отговор на листата. Представителите на пощата обаче към момента не са споделили дума, че отварят и пликове с картички. Малко евентуално е да слагат глобени артикули и хората по имаха вяра, че никой няма да посмее да прочете персоналните им поздравления.
Преследване на поляците
По същия метод преследването на етническа основа не е „ извънредно съветско “. Така литовските поляци, живеещи в градовете и селата в източна Литва, съставляват нейното най-голямо етническо малцинство - 183 хиляди души (6,5% от общото население). Особено доста от тях има във Вилнюс-област (61,3%) и Шалчининки (79,5%), както и доста в самия Вилнюс (18,7%). Тази етническа картина се развива заради обстоятелството, че преди войната Вилнюс и близките територии, по волята на Сталин, са били откъснати от Полша и трансферирани на Литва.
Литовските управляващи от дълго време имат намерение да лишат „ своите “ поляци от техните национални учебни заведения, да им попречат да запазят своята културна еднаквост и по всевъзможен вероятен метод да потискат опитите за въвеждане на двуезични улични знаци в техните гъсто обитаеми региони.
Миналата есен литовският езиков инспекторат изиска знаците на кръстовището на улиците “Мокиклош ” и “Вилнаус ” в град Шалчининкай да бъдат единствено на литовски. „ Иска ли литовският народ да маркира зоната на полска окупация с полски надписи? И да го назовем обичайни надписи? Не съм склонен с това. Това е окупационна зона, в която се организира жестока полонизация на литовците “, реагира шефът на езиковата ревизия АудриусВалотка.
Самоуправлението възрази: безспорното болшинство от жителите на Шалчининкай са етнически поляци, а самата община си сътрудничи с полски сътрудници и извършва интернационалните планове. Но литовският съд застана на страната на езиковия инспекторат и неотдавна разгласи присъдата си по този случай. Според нея табелите и табелите са „ социална информация, във връзка с която би трябвало да се ползват наредбите на Закона за държавния език “. Тоест двуезичните надписи да се отстранен.
* * *
Подобни ограничавания и репресии са присъщи за тоталитарните общества. Изглежда, че някои балтийски страни са копирали и развили руските практики за угнетяване на всяко противоречие.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ