Лицата с временна закрила ще имат правата на здравноосигурените българи |
Лицата със статут на предоставена краткотрайна протекция у нас ще имат същите права като здравноосигурените българи, реши Комисията по опазване на здравето в Народното събрание на второ гласоподаване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното обезпечаване.
Законопроектът с вносител Антон Тонев и група народни представители беше признат с 9 гласа " за ", 1 " срещу " и 6 " въздържали се ".
Според провокира обезпечаването на средства за лекуването на тези жители. Според доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи страната сега обезпечава над 4 милиона души за своя сметка и внася в НЗОК малко над 2 милиарда лв., а останалите - до над 6 милиарда лева, се внасят от останалите работещи жители. По думите му средствата за лекуването на лицата с добит статут на краткотрайна протекция не могат да се обезпечават посредством разпореждане на Министерския съвет.
Проф. Асен Балтов от ГЕРБ-СДС още веднъж предложи да се сътвори фонд с избрани средства, а когато се получи финансова помощ от Европейската комисия, да се обезпечат здравноосигурителните вноски на тези хора. По думите му в законопроекта не е посочено върху какъв приход лицата с краткотрайна протекция дължат здравни вноски.
Елена Гунчева от „ Възраждане “ се разгласи срещу държавния бюджет да поема тези разноски и настоя страната да се погрижи и за българските жители. Трябва да се диференцират групите на идващите от Украйна на такива, които могат да си разрешат лекуването, и такива, които в действителност не могат, уточни тя.
По думите ѝ предлаганите промени са дискриминационни, защото в тази ситуация се отнасят единствено за идващи от Украйна и такива ограничения не са били предприемани за сирийски или афганистански бежанци.
Каквото и да приказваме за този законопроект, бюджетът ще го реши, а по проблема дали може да се употребяват европейски средства, то тази помощ още не е пристигнала, сподели проф. Георги Михайлов от Българска социалистическа партия. Ще подкрепим законопроекта, добави той.
Председателят на комисията и вносител на законопроекта доцент Антон Тонев сподели, че не се основават спомагателни права за идващите от Украйна спрямо правата на здравноосигурените български жители. Имащите статут на краткотрайна протекция няма да имат спомагателни привилегии, каквито нямат здравноосигурените българи, увери той.
Доц. Васил Пандов, шеф на кабинета на министъра на опазването на здравето, сподели пред публицисти, че с тези промени лицата със статут на краткотрайна протекция ще бъдат приравнени с лицата в произвеждане за приемане на статут на емигрант или с филантропичен статут.
В отговор на въпрос по какъв начин ще се обезпечат средствата за лекуването на тези хора доцент Пандов уточни, че ще бъде за сметка на страната. По думите му сега в България има 79 хиляди, пристигнали от Украйна, а лицата със статут на краткотрайна протекция са доста по-малко.
Доц. Пандов сподели още, че няма информация да се планува потреблението на запаса на НЗОК за лекуване на получилите краткотрайна протекция.
В момента огромна част от пристигналите от Украйна нямат право на извънболнична здравна помощ . По думите му все още тя се дава от лечебни заведения „ доброволци “ . Доц. Пандов уточни още, че все още няма законов ред, по който страната да заплати избрани лечения, в това число обезпечаване на инсулин или лекуване на онкологични болести.
Законопроектът с вносител Антон Тонев и група народни представители беше признат с 9 гласа " за ", 1 " срещу " и 6 " въздържали се ".
Според провокира обезпечаването на средства за лекуването на тези жители. Според доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи страната сега обезпечава над 4 милиона души за своя сметка и внася в НЗОК малко над 2 милиарда лв., а останалите - до над 6 милиарда лева, се внасят от останалите работещи жители. По думите му средствата за лекуването на лицата с добит статут на краткотрайна протекция не могат да се обезпечават посредством разпореждане на Министерския съвет.
Проф. Асен Балтов от ГЕРБ-СДС още веднъж предложи да се сътвори фонд с избрани средства, а когато се получи финансова помощ от Европейската комисия, да се обезпечат здравноосигурителните вноски на тези хора. По думите му в законопроекта не е посочено върху какъв приход лицата с краткотрайна протекция дължат здравни вноски.
Елена Гунчева от „ Възраждане “ се разгласи срещу държавния бюджет да поема тези разноски и настоя страната да се погрижи и за българските жители. Трябва да се диференцират групите на идващите от Украйна на такива, които могат да си разрешат лекуването, и такива, които в действителност не могат, уточни тя.
По думите ѝ предлаганите промени са дискриминационни, защото в тази ситуация се отнасят единствено за идващи от Украйна и такива ограничения не са били предприемани за сирийски или афганистански бежанци.
Каквото и да приказваме за този законопроект, бюджетът ще го реши, а по проблема дали може да се употребяват европейски средства, то тази помощ още не е пристигнала, сподели проф. Георги Михайлов от Българска социалистическа партия. Ще подкрепим законопроекта, добави той.
Председателят на комисията и вносител на законопроекта доцент Антон Тонев сподели, че не се основават спомагателни права за идващите от Украйна спрямо правата на здравноосигурените български жители. Имащите статут на краткотрайна протекция няма да имат спомагателни привилегии, каквито нямат здравноосигурените българи, увери той.
Доц. Васил Пандов, шеф на кабинета на министъра на опазването на здравето, сподели пред публицисти, че с тези промени лицата със статут на краткотрайна протекция ще бъдат приравнени с лицата в произвеждане за приемане на статут на емигрант или с филантропичен статут.
В отговор на въпрос по какъв начин ще се обезпечат средствата за лекуването на тези хора доцент Пандов уточни, че ще бъде за сметка на страната. По думите му сега в България има 79 хиляди, пристигнали от Украйна, а лицата със статут на краткотрайна протекция са доста по-малко.
Доц. Пандов сподели още, че няма информация да се планува потреблението на запаса на НЗОК за лекуване на получилите краткотрайна протекция.
В момента огромна част от пристигналите от Украйна нямат право на извънболнична здравна помощ . По думите му все още тя се дава от лечебни заведения „ доброволци “ . Доц. Пандов уточни още, че все още няма законов ред, по който страната да заплати избрани лечения, в това число обезпечаване на инсулин или лекуване на онкологични болести.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ