Литературоведите и историците твърдят, че Фьодор Михайлович Достоевски взел за

Литературоведите и историците настояват, че Фьодор Михайлович Достоевски взел за основа на своя популярен разказ „ Престъпление и наказване “ действителен случай от престъпната хроника – 27-годишният Герасим Чистов, произхождащ от комерсиално семейство, умъртвил и ограбил две възрастни дами. Писателят прочел стенограмите от делото, като употребявал в сюжета на романа много реалии от осъщественото закононарушение.

Разбира се, както самото закононарушение, по този начин и поведението на Чистов на съдебния развой не съвпадат директно със събитията от романа, макар отчасти да се припокриват. По-интересни обаче са интерпретацията, осмислянето и философското натоварване, които жестокото битово ликвидиране придобило в творбата.

Някои критици дефинират творбата като „ метафизичен разказ на престъпна основа “. Но даже и най-педантичните откриватели не могат да дефинират тъкмо тази „ престъпна основа “. Мнозина даже се съмняват, че въобще е допустимо да се очертае границата, където действителната реалност прелива в резултата от креативната фикция. Но литературните критици не спират да опитват.

Специалистите по творчеството на Достоевски показват, че до момента в който се подготвял за работата по „ Престъпление и наказание “, писателят живо се интересувал от случая с французина Пиер Ласнер.

Неуспял книжовник и несъстоял се търговец, в средата на 1830-те години Ласнер извършил няколко закононарушения, в това число предумишлени убийства. Въпреки това, притежавайки прочут книжовен гений, Ласнер опитал да показа себе си не като нарушител, а като жертва. В резултат го наричали по какъв начин ли не: поет-бунтар, мъченик поради безразличието на близките, бунтовник с готовност да усъвършенства обществото, образован нарушител.

В една от редакционните публикации на списание „ Время “, издавано от брата на Достоевски Михаил Михайлович, написа следното за случая Ласнер: „ Става дума за феноменална, загадъчна, ужасна и интересна човешка персона. Неуспехите и страхът от немотията го трансформирали в нарушител – а той се осмелява да показва себе си като жертва на своята ера “. (Редакционните публикации не се подписвали, само че най-вероятно създател на това определение е Фьодор Михайлович Достоевски).

Самите закононарушения на Ласнер обаче, в случай че ги разгледаме без тълкувания и полемики, са просто убийства с цел обир и тяхната „ реализация “ по нищо не прилича на закононарушението на Расколников. Ласнер отивал „ на работа “ със съучастници и убивал с нож или дълго шило. Затова по-скоро си коства да обърнем внимание на случая с Герасим Чистов – счита се, че Достоевски е могъл да заимства някои значими детайлности от него.

И по този начин: през януари 1865 година в една московска къща били открити труповете на две дами, съсечени с брадва – войнишката вдовица Анна Фомина и селянката Мария Михайлова. И двете били по на към 65 години. От раклата в стаята били изчезнали скъпоценности на обща стойност 12 000 рубли (Фомина работела като слугиня на богата стопанка, която по време на убийството не била вкъщи си). Ситуацията в стаята показвала , че килърът изначало седял с двете дами на масата – т.е., можело той да бъде техен познат.

Полицията почнала да разпитва информаторите си в квартала, и портиерът съобщил, че 27-годишен продавач в местен магазин се държи необичайно. На втория или третия ден след убийството полицията задържала обвинения Герасим Чистов. Откраднатите артикули също били открити. Месец след убийството всички предмети били изровени от… снежна пряспа. Чистов (или този, който умъртвил жените) най-вероятно просто не е имал време да скрие по-добре плячката.

Но Чистов твърдял, че за деня на убийството има оправдание: решително изброявал листата на хората, с които се бил виждал в интервала от 19 до 21 часа. Казал, че даже съумял да отиде на спектакъл. Прокурорът обаче го опровергал, като просто пресметнал времето: Чистов сякаш бил на места, толкоз надалеч едно от друго, че показанията му изглеждали подозрително. Напълно е евентуално точно от този случай, който бил в детайли отразен във вестник „ Голос “, Достоевски да е взел външната канава на събитията: времето и начина на убийството, двете жертви – едната от които инцидентна, скитанията на героя из града.

В края на 1865 година делото на Герасим Чистов било прегледано от военен съд. По това време правосъдните заседатели се стараели по-бързо да „ отмятат “ повече дела, заради което пълномощията на военните били разширени. Иначе делата затрупвали съдилищата. Освен това двойното убийство е тежко закононарушение, което и без това попадало под юрисдикцията на боен съд.

Илюстрация към „ Престъпление и наказване “. Н. Н. Каразин. Уикипедия

Прави усещане, че в този развой както прокурорът (служител на военната юрисдикция), по този начин и адвокатът, който представял интересите на обвиняемия в съда, обръщат огромно внимание на психическото положение на Чистов. По-късно Достоевски употребява това в романа си – посредством превъзходния облик на следователя Порфирий Петрович. Прокурорът настоявал че Чистов, според очевидци, „ бил в ужасно положение, което разкривало вътрешната му битка и терзания “. Интересното е, че юристът на Чистов, представяйки причините на отбраната, също обърнал внимание на вълнението му. Но го интерпретирал по радикално друг метод: че това е естественото положение на човек, упрекнат в нещо, което не е извършил.

Накрая съдът решил, че събраните доказателства за виновността на Чистов са незадоволителни. Присъдата била: Остава под подозрение “, т.е., изпратили делото за допълнително следствие. Но тук следите на Герасим Чистов се губят и няма никаква информация дали е бил наказан или не.

И ако не бил великият роман на Достоевски и педантичността на литературните критици, този престъпен случай най-вероятно просто щял да се изгуби измежду многото сходни.

–