Истинската причина Джейн Остин никога да не се омъжи
Литературните героини на Джейн Остин са известни с това, че намират своето сантиментално благополучие посредством брак. Самата авторка обаче остава неомъжена до края на живота си. Какво стои зад този избор?
Джейн Остин (1775–1817), една от най-великите писателки в историята на британската литература, е създател на безконечни сантиментални творби като „ Разум и усеща “ (1811), „ Гордост и предубеждения “ (1813), „ Мансфийлд парк “ (1814) и „ Ема “ (1816). Днес нейната известност се дължи освен на стиловата ѝ изисканост, само че и на безконечната новост на героините ѝ, които упорстват за брак по обич, а не по сметка – обръщение, което резонира и в нашето време.
И в случай че имаме вяра на остарялата писателска максима „ пиши това, което знаеш “ , бихме предположили, че Остин е имала персонален опит с сантиментален и благополучен брак. Но тук поражда парадоксът – една от най-силните гласове за сантименталната обич в никакъв случай не се е омъжила.
След гибелта ѝ през 1817 година брат ѝ Хенри основава облика на Джейн като добродетелна християнска „ остаряла мома “ в предговора към оповестените посмъртно романи „ Нортангърското абатство “ и „ Убеждение “ . Това пояснение изцяло устройва викторианското общество. Но от средата на XX век насам биографията ѝ стартира да бъде преосмисляна.
Била ли е Джейн Остин хомосексуална?
Най-спорната догадка допуска, че Джейн Остин не се е омъжила, тъй като е била привлечена от дами. Но липсват действителни доказателства в поддръжка на тази теза. Известна е ранната ѝ сантиментална връзка с Том Лефрой – предстоящ основен арбитър на Ирландия – която е прекъсната не от нея, а от фамилията му заради неналичието на зестра. А в епохата, когато за междинната и висшата класа бракът по сметка е норма, това е изцяло разбираемо.
Съществува и роман за мистериозна лятна случка със духовник, в който Джейн се влюбила. Двамата се разделили с ангажимента да се срещнат още веднъж, само че когато настъпил моментът, пристигнала новина, че мъжът е умрял. По-късно, през 2009 година, доктор Андрю Норман разпознава този мъж като Самюъл Блекол, само че допуска, че той в действителност се е оженил за друга.
Единственото действително предложение за брак
През декември 1802 година, по време на посещаване в имението на семейство Биг в Манидаун, Хампшир, Джейн приема предложение за брак от Харис Биг-Уидър – брат на домакините. Но на идната заран, след бездънен размисъл, тя трансформира решението си и напуща имението. Бракът би ѝ обезпечил финансова непоклатимост, само че очевидно тя осъзнава, че ще ѝ коства нещо по-ценно – креативната ѝ независимост.
Ако е имало даже намек за хомосексуалност, както някои настояват, надали би приела предлагането въобще. Всъщност всички близки връзки на Остин с дами са или дълбоки другарства, или роднински връзки.
Теорията за „ сестринската обич “
През 1995 година литературният критик Тери Касъл провокира сензация с критика на сборника с писма на Остин, оповестена в London Review of Books. Тя повдига въпроса дали необикновената непосредственост сред Джейн и сестра ѝ Касандра е била просто сестринска или освен това. Заглавието на обявата – „ Била ли е Джейн Остин гей? “ – провокира стихия от реакции. Част от доказателствата обаче се оказват неубедителни – като да вземем за пример изказванието, че двете сестри споделяли едно легло, което по-късно е опровергано от открита фактура за две обособени кревати, поръчани от татко им.
Касандра самата е била сгодена, само че след гибелта на годеника ѝ през 1797 година взема решение да не се омъжва – не заради полова ориентировка, а от почитание към паметта му.
Каква е същинската причина?
След като всички сензационни хипотези са отхвърлени, остава най-вероятното пояснение – Джейн Остин умишлено е избрала да остане неомъжена, с цел да се посвети на писането. Тя стартира да написа още на 12 години и не стопира до края на живота си. В годините, когато живее в Бат и Саутхемптън, въпреки и да няма оповестени произведения, тя не стопира да чете, да води обширна преписка и да усъвършенства своя жанр.
Когато се открива в Чотън, основава най-значимите си творби. Сама финансира издаването на „ Разум и усеща “, а по-късно научава по какъв начин да ръководи правата върху творбите си. Джейн Остин не просто написа – тя също е и бизнес дама, която избира независимостта си в свят, в който от дамите се чака да се подчиняват и да зависят от съпрузите си.
Смелата жертва на една велика жена
В онази декемврийска нощ на 1802 година, приела предлагането на Харис Биг-Уидър, Джейн евентуално е мислела за фамилията си. Бракът би донесъл сигурност за нея, сестра ѝ и майка ѝ. Но на сутринта надвива разсъдъкът на създателя – тя осъзнава, че ще загуби себе си, в случай че се откаже от писането.
След това приключва и стартира да търси издател за „ Нортангърското абатство “, а по-късно сама издава „ Разум и усеща “, осъзнавайки цената на труда си. Дори когато позволява неточности, като продажбата на правата на „ Гордост и предубеждения “, тя се учи и усъвършенства тактиката си.
Джейн Остин избира неомъжения живот не заради скандални или сензационни аргументи, а тъй като слага изкуството си над всичко. Това, което обществото е възприемало като персонална жертва, в действителност е акт на избавление. Тя не просто е писателка – тя е знак на женската самостоятелност, креативна целенасоченост и персонална независимост.
Иронията остава – до момента в който нейните героини намират благополучие в брака, тя самата намира своето в писането. И точно това я прави безсмъртна.
Джейн Остин (1775–1817), една от най-великите писателки в историята на британската литература, е създател на безконечни сантиментални творби като „ Разум и усеща “ (1811), „ Гордост и предубеждения “ (1813), „ Мансфийлд парк “ (1814) и „ Ема “ (1816). Днес нейната известност се дължи освен на стиловата ѝ изисканост, само че и на безконечната новост на героините ѝ, които упорстват за брак по обич, а не по сметка – обръщение, което резонира и в нашето време.
И в случай че имаме вяра на остарялата писателска максима „ пиши това, което знаеш “ , бихме предположили, че Остин е имала персонален опит с сантиментален и благополучен брак. Но тук поражда парадоксът – една от най-силните гласове за сантименталната обич в никакъв случай не се е омъжила.
След гибелта ѝ през 1817 година брат ѝ Хенри основава облика на Джейн като добродетелна християнска „ остаряла мома “ в предговора към оповестените посмъртно романи „ Нортангърското абатство “ и „ Убеждение “ . Това пояснение изцяло устройва викторианското общество. Но от средата на XX век насам биографията ѝ стартира да бъде преосмисляна.
Била ли е Джейн Остин хомосексуална?
Най-спорната догадка допуска, че Джейн Остин не се е омъжила, тъй като е била привлечена от дами. Но липсват действителни доказателства в поддръжка на тази теза. Известна е ранната ѝ сантиментална връзка с Том Лефрой – предстоящ основен арбитър на Ирландия – която е прекъсната не от нея, а от фамилията му заради неналичието на зестра. А в епохата, когато за междинната и висшата класа бракът по сметка е норма, това е изцяло разбираемо.
Съществува и роман за мистериозна лятна случка със духовник, в който Джейн се влюбила. Двамата се разделили с ангажимента да се срещнат още веднъж, само че когато настъпил моментът, пристигнала новина, че мъжът е умрял. По-късно, през 2009 година, доктор Андрю Норман разпознава този мъж като Самюъл Блекол, само че допуска, че той в действителност се е оженил за друга.
Единственото действително предложение за брак
През декември 1802 година, по време на посещаване в имението на семейство Биг в Манидаун, Хампшир, Джейн приема предложение за брак от Харис Биг-Уидър – брат на домакините. Но на идната заран, след бездънен размисъл, тя трансформира решението си и напуща имението. Бракът би ѝ обезпечил финансова непоклатимост, само че очевидно тя осъзнава, че ще ѝ коства нещо по-ценно – креативната ѝ независимост.
Ако е имало даже намек за хомосексуалност, както някои настояват, надали би приела предлагането въобще. Всъщност всички близки връзки на Остин с дами са или дълбоки другарства, или роднински връзки.
Теорията за „ сестринската обич “
През 1995 година литературният критик Тери Касъл провокира сензация с критика на сборника с писма на Остин, оповестена в London Review of Books. Тя повдига въпроса дали необикновената непосредственост сред Джейн и сестра ѝ Касандра е била просто сестринска или освен това. Заглавието на обявата – „ Била ли е Джейн Остин гей? “ – провокира стихия от реакции. Част от доказателствата обаче се оказват неубедителни – като да вземем за пример изказванието, че двете сестри споделяли едно легло, което по-късно е опровергано от открита фактура за две обособени кревати, поръчани от татко им.
Касандра самата е била сгодена, само че след гибелта на годеника ѝ през 1797 година взема решение да не се омъжва – не заради полова ориентировка, а от почитание към паметта му.
Каква е същинската причина?
След като всички сензационни хипотези са отхвърлени, остава най-вероятното пояснение – Джейн Остин умишлено е избрала да остане неомъжена, с цел да се посвети на писането. Тя стартира да написа още на 12 години и не стопира до края на живота си. В годините, когато живее в Бат и Саутхемптън, въпреки и да няма оповестени произведения, тя не стопира да чете, да води обширна преписка и да усъвършенства своя жанр.
Когато се открива в Чотън, основава най-значимите си творби. Сама финансира издаването на „ Разум и усеща “, а по-късно научава по какъв начин да ръководи правата върху творбите си. Джейн Остин не просто написа – тя също е и бизнес дама, която избира независимостта си в свят, в който от дамите се чака да се подчиняват и да зависят от съпрузите си.
Смелата жертва на една велика жена
В онази декемврийска нощ на 1802 година, приела предлагането на Харис Биг-Уидър, Джейн евентуално е мислела за фамилията си. Бракът би донесъл сигурност за нея, сестра ѝ и майка ѝ. Но на сутринта надвива разсъдъкът на създателя – тя осъзнава, че ще загуби себе си, в случай че се откаже от писането.
След това приключва и стартира да търси издател за „ Нортангърското абатство “, а по-късно сама издава „ Разум и усеща “, осъзнавайки цената на труда си. Дори когато позволява неточности, като продажбата на правата на „ Гордост и предубеждения “, тя се учи и усъвършенства тактиката си.
Джейн Остин избира неомъжения живот не заради скандални или сензационни аргументи, а тъй като слага изкуството си над всичко. Това, което обществото е възприемало като персонална жертва, в действителност е акт на избавление. Тя не просто е писателка – тя е знак на женската самостоятелност, креативна целенасоченост и персонална независимост.
Иронията остава – до момента в който нейните героини намират благополучие в брака, тя самата намира своето в писането. И точно това я прави безсмъртна.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ