Георги Господинов: Провалът е естественото състояние на пишещия
Литературната част от програмата в неделната вечер от 39-ото издание на Празници на изкуствата " Аполония " бе отредена напълно на Георги Господинов. В първата част писателят показа участниците и написаното от тях в тридневния майсторски клас, който той води за втора година, а във втората, дружно с писателя Иван Ланджев, разговаряха за пътя на създателя от първия му написан текст още като дете до триумфа на романа " Времеубежище ", с който на 23 май тази година с преводачката Анджела Родел завоюваха Международната премия " Букър ".
В представянето на майсторски клас Георги Господинов изясни, че се съгласява да води сходен формат, тъй като работата с младежи е едно от дребното неща, които не може да отхвърля. " Струва ми се, че всеки, който е бил млад стихотворец, би трябвало по-късно да върне жеста на идващите млади ", добави той и посочи, че седемте участници са определени с конкурс. Част от общите им занятия включват най-много шерване на опит, само че най-важно в това да пишеш е да запазиш чувствителността, наивността и невинността си, изясни писателят, представен от Българска телеграфна агенция.
" Ние пишем в самотност, а някъде един човек чете в самотност, в един следобяд, и този човек знае всичко за нас. Ще видите какъв брой от тези млади създатели в действителност имат смелостта да пишат за себе си. Тези дни се упражнявахме и в тази храброст да влизаш в себе си ", съобщи той и прикани публиката да ги окуражи и поддържа, като пожела след време всички да си спомнят, че са ги виждали и преди да получат " Букър ".
В майсторския клас тази година вземат участие създателите Камелия Панайотова, Александър Арнаудов, създател на книгата " Биография на бездната ", Ани Динева, Христина Колева, създател на книгата " Нашите мои животи ", Михаела Илиева, създател на книгата " Рентгенова фотография на свободата ", Емилия Найденова и Анжелина Бъчварова, създател на книгата " Писмо от тамагочи ".
Господинов изясни, че всички те са родени в интервала от края на 80-те до края на 90-те години и тяхното десетилетие са 90-те. Пред публиката те прочетоха свои текстове или стихотворения, написани в тези три дни и постоянно, както посочи Господинов, за не повече от 10-12 минути. Творбите им бяха основани вследствие на едно от трите съществени извършения, озаглавени " Моето име ", " Моят първи боязън " и " Годината, в която съм роден ".
В края на представянето Георги Господинов раздаде на всички участници дипломи, а те от своя страна му подариха икона на Св. Георги с пожеланието той да е първият български Нобелов лауреат. Писателят им благодари за гения с думите: " Когато човек написа, има потребност да открива други надарени хора, с цел да си смалява егото и да се смирява. "
" Има нещо доста хубаво и алегорично в това, че началото на септември потегля от тук и че есените няма да са толкоз страшни, когато изпращаме лятото от Созопол ", с тези думи Георги Господинов откри втората среща с публиката, която в това време извърши освен целия двор на Художествената изложба в Стария град, само че и пространството към него. Разговорът бе воден от Иван Ланджев, създател на книгата " За неизбежната случайност " (изд. " Жанет 45 " ), на която Господинов е редактор.
" Стана по този начин, че този особен разказ за предишното дефинира бъдещето на българската литература ", съобщи Ланджев във връзка " Времеубежище ", след което помоли Георги Господинов да се върне към първата си записана история от детството.
" Първото нещо, което написах, потегли от един заплашителен сън, един призрачен сън. Този заплашителен сън се повтаряше много постоянно. Накрая се пробвах да го опиша на баба ми. Тя ме спря. По нашия край хората имат вяра, че страшните сънища не би трябвало да се описват, с цел да не се пълнят с кръв, както тя сподели. Тогава взех решение да го запиша с първите криво-леви букви, които бях научил, в един бележник на дядо ми. И по този начин, когато записах този сън, се случиха две неща, които тогава не съм си давал сметка, само че в този момент съзнавам, че са значими за мен - в никакъв случай повече не сънувах този сън и в никакъв случай повече не го забравих. Това беше цената на отмиването на страха. Записвайки, в действителност произвеждаме памет за страшните неща. Но, когато са записани, страшните неща към този момент не са толкоз страшни - обезсилени са ", описа писателят и добави, че по някакъв метод разказването на истории е опитомяване на страхове.
" Провалът е естественото положение на пишещия. Успехите са нещо изключително, до момента в който неуспехът е нещо, с което би трябвало да се привиква ", зави още Георги Господинов. Той изясни, че като дете майка му го води да покаже стихотворенията си на локален стихотворец, който обаче не повярвал, че са негови. Тогава почнал да написа скрито, до момента в който на към 22-23 години разгласява първата си книга " Лапидариум ". За нея получава награди и стартира да се среща с писатели, които до тогава единствено е чел и които са били великодушни към него да виждат стихотворенията му, добави писателят.
В тази връзка той обърна внимание на това какъв брой е значимо да познаваме огромните имена от предишното. " Аз в действителност имам вяра, че прочетеното също ражда мемоари. Неща, които сме прочели, могат да бъдат толкоз значими в персоналната ни памет и биография, дори от време на време по-важни от неща, които сме претърпели. Има подобен текст във " Всичките наши тела ". Затова и споделям, че сме стъпили на раменете на огромните хора преди нас и, общо взето, по-късно сме си избрали общество ", разяснява писателят.
Господинов показа и че към момента не е осмислил изцяло спечелването на премията " Букър ".
" Притеснявам се, като чуя хубави неща. Но желая да благодаря на всички, които се зарадваха ", сподели той, като добави, че до последно " по български " не е вярвал, че ще се случи. Като значимо българско възприятие той дефинира и присъщото възприятие за виновност. " То ни води като невидима каишка и ти си по природа отговорен. Обикновено споделят, че си почтен до доказване на противното, а тук е - ти си отговорен до доказване на противното ", съобщи писателят.
Той се върна в спомените си към оповестяването на премията в Лондон, когато няколко дни преди този момент се среща с Анабел Маркова, брачната половинка на Георги Марков, която той цитира, че му е споделила: " Ако Георги можеше да види, щеше доста да Ви се зарадва ", след което се е разплакала.
" Част от насладата беше, че това се случва в Англия, тъй като това е първата ми книга, преведена във Англия. Всичките ми останали книги са преведени в Съединените щати. Част от чудото беше и че се случва в навечерието на 24 май. (...) Анджела Родел беше по американски щастлива, а аз по български бях по-обран и си споделих: " Спокойно, и това ще мине. "
" В някакъв миг, на такова място, човек си мисли за езика, от който идва. Има задоволство от това, че може на този език да се написа по този начин, че да не те е позор, да не се притесняваш, че може да разказваш за огромни неща на дребни езици ", акцентира още Господинов и показа, че желае младите да запомнят, че на български език може да се приказва за огромните неща и за всичко, за което приказват на френски, британски и на други езици.
По думите му, най-хубавото от тази премия е, че е провокирала наслада за книга. В тази връзка той разяснява и полемиката за това коя дата да бъде народен празник, като сподели: " Хубаво е, в случай че сме подготвени да честваме на празник, който не е празник на кръвопролития, борба, на победа или загуба, на сполучливо въстание или сполучлива руско-турска война, а просто да имаш празник, който минава оттатък оръжието, оттатък това, което всички сме и оттатък това, което сега се случва с тази война. "
Иван Ланджев разяснява, че " Времеубежище " не е книга, която е писана с задачата да бъде преведена и да влезе на огромните пазари, а е книга, която предизвестява за " леката промишленост на паметта ", а не я продава. " Според мен едно от най-ценните предизвестия на тази книга е тъкмо това разделяне на персонално и групово минало. Възстановеното минало на обособения човек е творба. В него има нещо креативно. Възстановеното минало на цели страни е търговийка от най-евтин порядък. И ние виждаме, за жалост, по какъв начин това се случва пред очите ни. Сбъднаха се даже най-абсурдните пародийни възстановки, които ти си описал. "
При тези думи Господинов си напомни история от едно негово четене в Германия, при което една от присъстващите дами в публиката го е упрекнала, че е очаквала да написа за други неща, при което той дал отговор: " Вие несъмнено очаквахте да се поява в потури, с гайда и със забит в гърба кози рог, само че даже в България хората се влюбват, женят, развеждат се и от време на време даже умират от естествена гибел. "
Иван Ланджев прикани писателя да разяснява и решението, на фона на неговия интернационален " Букър ", да бъде понижено държавното финансирането за преводи на българска литература на непознати езики, както и дали го тревожи сбъдването на част от най-мрачните предизвестия във " Времеубежище ". " Кризата през днешния ден е такава, че в случай че нещо би трябвало да бъде избавено, то би трябвало да е културата ", сподели Господинов и напомни собствен предходен текст за невидимите рецесии в обществото, които са екзистенциални и са най-много от загубата на човешкото у индивида. " Когато даваме пари за просвета или изкуство, страната не финансира просто някакъв разкош. Литературата не е разкош и културата не е разкош. Културата е стока от първа нужда. Също както хлябът ", съобщи създателят.
След като Иван Ладнжев напомни част от свое слово във връзка 24 май, в което споделя, че никой не помни кой е бил министър-председател по времето на Яворов и това ясно демонстрира кое е целта, във времето за въпроси от публиката оперната певица Александрина Пендачанска благодари на българския притежател на " Букър " за това, че никой няма да си спомня кой е бил президент по времето на Георги Господинов.
Писателят отговори и на питания за това дали и каква музика е слушал, до момента в който написа " Времеубежище ", както и кой е бил главният въпрос, предиздвикал го да напише книгата.
Приканен да даде съвет по какъв начин младежите да бъдат накарани да четат книги, той съобщи, че казусът е, че и доста от възрастните не четат, както и че той в това време се среща с голям брой младежи, които четат. " Ние евентуално не можем да ги накараме да четат нашите книги, само че е хубаво и ние да четем техните книги, с цел да се срещнем някъде по средата ", добави Георги Господинов.
В представянето на майсторски клас Георги Господинов изясни, че се съгласява да води сходен формат, тъй като работата с младежи е едно от дребното неща, които не може да отхвърля. " Струва ми се, че всеки, който е бил млад стихотворец, би трябвало по-късно да върне жеста на идващите млади ", добави той и посочи, че седемте участници са определени с конкурс. Част от общите им занятия включват най-много шерване на опит, само че най-важно в това да пишеш е да запазиш чувствителността, наивността и невинността си, изясни писателят, представен от Българска телеграфна агенция.
" Ние пишем в самотност, а някъде един човек чете в самотност, в един следобяд, и този човек знае всичко за нас. Ще видите какъв брой от тези млади създатели в действителност имат смелостта да пишат за себе си. Тези дни се упражнявахме и в тази храброст да влизаш в себе си ", съобщи той и прикани публиката да ги окуражи и поддържа, като пожела след време всички да си спомнят, че са ги виждали и преди да получат " Букър ".
В майсторския клас тази година вземат участие създателите Камелия Панайотова, Александър Арнаудов, създател на книгата " Биография на бездната ", Ани Динева, Христина Колева, създател на книгата " Нашите мои животи ", Михаела Илиева, създател на книгата " Рентгенова фотография на свободата ", Емилия Найденова и Анжелина Бъчварова, създател на книгата " Писмо от тамагочи ".
Господинов изясни, че всички те са родени в интервала от края на 80-те до края на 90-те години и тяхното десетилетие са 90-те. Пред публиката те прочетоха свои текстове или стихотворения, написани в тези три дни и постоянно, както посочи Господинов, за не повече от 10-12 минути. Творбите им бяха основани вследствие на едно от трите съществени извършения, озаглавени " Моето име ", " Моят първи боязън " и " Годината, в която съм роден ".
В края на представянето Георги Господинов раздаде на всички участници дипломи, а те от своя страна му подариха икона на Св. Георги с пожеланието той да е първият български Нобелов лауреат. Писателят им благодари за гения с думите: " Когато човек написа, има потребност да открива други надарени хора, с цел да си смалява егото и да се смирява. "
" Има нещо доста хубаво и алегорично в това, че началото на септември потегля от тук и че есените няма да са толкоз страшни, когато изпращаме лятото от Созопол ", с тези думи Георги Господинов откри втората среща с публиката, която в това време извърши освен целия двор на Художествената изложба в Стария град, само че и пространството към него. Разговорът бе воден от Иван Ланджев, създател на книгата " За неизбежната случайност " (изд. " Жанет 45 " ), на която Господинов е редактор.
" Стана по този начин, че този особен разказ за предишното дефинира бъдещето на българската литература ", съобщи Ланджев във връзка " Времеубежище ", след което помоли Георги Господинов да се върне към първата си записана история от детството.
" Първото нещо, което написах, потегли от един заплашителен сън, един призрачен сън. Този заплашителен сън се повтаряше много постоянно. Накрая се пробвах да го опиша на баба ми. Тя ме спря. По нашия край хората имат вяра, че страшните сънища не би трябвало да се описват, с цел да не се пълнят с кръв, както тя сподели. Тогава взех решение да го запиша с първите криво-леви букви, които бях научил, в един бележник на дядо ми. И по този начин, когато записах този сън, се случиха две неща, които тогава не съм си давал сметка, само че в този момент съзнавам, че са значими за мен - в никакъв случай повече не сънувах този сън и в никакъв случай повече не го забравих. Това беше цената на отмиването на страха. Записвайки, в действителност произвеждаме памет за страшните неща. Но, когато са записани, страшните неща към този момент не са толкоз страшни - обезсилени са ", описа писателят и добави, че по някакъв метод разказването на истории е опитомяване на страхове.
" Провалът е естественото положение на пишещия. Успехите са нещо изключително, до момента в който неуспехът е нещо, с което би трябвало да се привиква ", зави още Георги Господинов. Той изясни, че като дете майка му го води да покаже стихотворенията си на локален стихотворец, който обаче не повярвал, че са негови. Тогава почнал да написа скрито, до момента в който на към 22-23 години разгласява първата си книга " Лапидариум ". За нея получава награди и стартира да се среща с писатели, които до тогава единствено е чел и които са били великодушни към него да виждат стихотворенията му, добави писателят.
В тази връзка той обърна внимание на това какъв брой е значимо да познаваме огромните имена от предишното. " Аз в действителност имам вяра, че прочетеното също ражда мемоари. Неща, които сме прочели, могат да бъдат толкоз значими в персоналната ни памет и биография, дори от време на време по-важни от неща, които сме претърпели. Има подобен текст във " Всичките наши тела ". Затова и споделям, че сме стъпили на раменете на огромните хора преди нас и, общо взето, по-късно сме си избрали общество ", разяснява писателят.
Господинов показа и че към момента не е осмислил изцяло спечелването на премията " Букър ".
" Притеснявам се, като чуя хубави неща. Но желая да благодаря на всички, които се зарадваха ", сподели той, като добави, че до последно " по български " не е вярвал, че ще се случи. Като значимо българско възприятие той дефинира и присъщото възприятие за виновност. " То ни води като невидима каишка и ти си по природа отговорен. Обикновено споделят, че си почтен до доказване на противното, а тук е - ти си отговорен до доказване на противното ", съобщи писателят.
Той се върна в спомените си към оповестяването на премията в Лондон, когато няколко дни преди този момент се среща с Анабел Маркова, брачната половинка на Георги Марков, която той цитира, че му е споделила: " Ако Георги можеше да види, щеше доста да Ви се зарадва ", след което се е разплакала.
" Част от насладата беше, че това се случва в Англия, тъй като това е първата ми книга, преведена във Англия. Всичките ми останали книги са преведени в Съединените щати. Част от чудото беше и че се случва в навечерието на 24 май. (...) Анджела Родел беше по американски щастлива, а аз по български бях по-обран и си споделих: " Спокойно, и това ще мине. "
" В някакъв миг, на такова място, човек си мисли за езика, от който идва. Има задоволство от това, че може на този език да се написа по този начин, че да не те е позор, да не се притесняваш, че може да разказваш за огромни неща на дребни езици ", акцентира още Господинов и показа, че желае младите да запомнят, че на български език може да се приказва за огромните неща и за всичко, за което приказват на френски, британски и на други езици.
По думите му, най-хубавото от тази премия е, че е провокирала наслада за книга. В тази връзка той разяснява и полемиката за това коя дата да бъде народен празник, като сподели: " Хубаво е, в случай че сме подготвени да честваме на празник, който не е празник на кръвопролития, борба, на победа или загуба, на сполучливо въстание или сполучлива руско-турска война, а просто да имаш празник, който минава оттатък оръжието, оттатък това, което всички сме и оттатък това, което сега се случва с тази война. "
Иван Ланджев разяснява, че " Времеубежище " не е книга, която е писана с задачата да бъде преведена и да влезе на огромните пазари, а е книга, която предизвестява за " леката промишленост на паметта ", а не я продава. " Според мен едно от най-ценните предизвестия на тази книга е тъкмо това разделяне на персонално и групово минало. Възстановеното минало на обособения човек е творба. В него има нещо креативно. Възстановеното минало на цели страни е търговийка от най-евтин порядък. И ние виждаме, за жалост, по какъв начин това се случва пред очите ни. Сбъднаха се даже най-абсурдните пародийни възстановки, които ти си описал. "
При тези думи Господинов си напомни история от едно негово четене в Германия, при което една от присъстващите дами в публиката го е упрекнала, че е очаквала да написа за други неща, при което той дал отговор: " Вие несъмнено очаквахте да се поява в потури, с гайда и със забит в гърба кози рог, само че даже в България хората се влюбват, женят, развеждат се и от време на време даже умират от естествена гибел. "
Иван Ланджев прикани писателя да разяснява и решението, на фона на неговия интернационален " Букър ", да бъде понижено държавното финансирането за преводи на българска литература на непознати езики, както и дали го тревожи сбъдването на част от най-мрачните предизвестия във " Времеубежище ". " Кризата през днешния ден е такава, че в случай че нещо би трябвало да бъде избавено, то би трябвало да е културата ", сподели Господинов и напомни собствен предходен текст за невидимите рецесии в обществото, които са екзистенциални и са най-много от загубата на човешкото у индивида. " Когато даваме пари за просвета или изкуство, страната не финансира просто някакъв разкош. Литературата не е разкош и културата не е разкош. Културата е стока от първа нужда. Също както хлябът ", съобщи създателят.
След като Иван Ладнжев напомни част от свое слово във връзка 24 май, в което споделя, че никой не помни кой е бил министър-председател по времето на Яворов и това ясно демонстрира кое е целта, във времето за въпроси от публиката оперната певица Александрина Пендачанска благодари на българския притежател на " Букър " за това, че никой няма да си спомня кой е бил президент по времето на Георги Господинов.
Писателят отговори и на питания за това дали и каква музика е слушал, до момента в който написа " Времеубежище ", както и кой е бил главният въпрос, предиздвикал го да напише книгата.
Приканен да даде съвет по какъв начин младежите да бъдат накарани да четат книги, той съобщи, че казусът е, че и доста от възрастните не четат, както и че той в това време се среща с голям брой младежи, които четат. " Ние евентуално не можем да ги накараме да четат нашите книги, само че е хубаво и ние да четем техните книги, с цел да се срещнем някъде по средата ", добави Георги Господинов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ