Вицепрезидентът: Липсва реалистична и дългосрочна икономическа програма за развитието на България
„ Липсва интелигентна и реалистична икономическа стратегия за развиването на България. Ние, българските жители, не знаем къде ще бъде страната нито след 10, нито след 20 години, нито в по-дългосрочна вероятност. “ Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова, която откри в София конференцията „ Демографската рецесия в България – действителности, проблеми и решения “, проведена от Фондация „ Фридрих Еберт “ и Фондация „ Солидарно общество “. По думите на вицепрезидента държавната политика не е остаряло разбиране, а най-сериозният недостиг на България.
„ Борбата с демографската рецесия изисква народен консенсус. Това е тематика, която не е подвластна на политически мандати. Мерките и политиките не търпят отсрочване. Съобщаването на пагубни данни не лекува, а единствено ускорява възприятието за беззащитност и инерция “, уточни Илияна Йотова. Според вицепрезидента страната ни има доста необработен капацитет за развиване в редица области – високите технологии, туризма, селското стопанство.
„ Програмата на целите ще роди финансовата и обществена инфраструктура “, означи вицепрезидентът и напомни тревожната статистика за 800 закрити учебни заведения през последните 15 години. Необходимо е образованието да е координирано с развиването на националните политики. Дуалното образование има бъдеще, само че България не употребява капацитета му. „ Не дадоха резултат европейските стратегии за поощряване на бизнеса да наема младежи. А младежите желаят да знаят за какво учат – с цел да имат качествена работа с почтено възнаграждение, която не ги поставя в графата „ работещи небогати “, посочи вицепрезидентът.
Тясно обвързвано с демографската рецесия е положението на опазването на здравето. По думите на Илияна Йотова най-големият проблем на българските жители е достъпът до здравни услуги. „ След като има места в радиус от 50 километра, лишени от опцията за здравна помощ, мъчно можем да задържим който и да било там “, посочи вицепрезидентът.
„ Развитието на районите и изравняването на стандартите е задача на всяко едно държавно управление, само че на процедура няма резултати “, акцентира Илияна Йотова. Прогнозата е, че до 2030 година 42 % от популацията на страната ще живее в 6 града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Същевременно всеки месец изчезва по едно село, а най-бързо обезлюдяващият район в Европа е Смолянският.
„ Държавата би трябвало да влезе във функционалностите си, единствено конкуренцията и свободният пазар няма да свършат работа. Държавата има механизми, с които да подтиква бизнеса в по-слабо развитите райони като им предлага разнообразни облекчения “, посочи вицепрезидентът. Има и доста необработен капацитет в планинските райони, за екологични производства, за био земеделие или дребни компании с построяването на високоскоростни интернет връзки.
„ Малко внимание бе обърнато на тревожна вест от последните дни – за последните 8 месеца задграничните вложения са се свили три пъти “, акцентира Илияна Йотова.
„ България би трябвало да има национална позиция по идната Многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз, изключително в частта й за политиката на доближаване и опитите тя да бъде сменена от Плана „ Юнкер “, който е нездравословен за страни като нашата “, съобщи вицепрезидентът. Пряка последица от подобен вид политика е задълбочаването на районните разлики и демографския дисбаланс.
Въпрос, директно обвързван с демографските провокации, е наклонността за дефицит на работна ръка. Според вицепрезидента опитите за компенсиране на този дефицит с привличане на българи от историческите диаспори са спешни ограничения. Повечето от хората, които получават българско поданство, не остават в България. Ако има строго условие за положително притежаване на български език, част от тях могат да намерят трайни работни места в страната.
Голяма част от младежите от историческите ни диаспори, които идват да учат в България, след това намират своята реализация в друга европейска страна, която им предлага по-високо самопризнание и възнаграждение.
„ В сферата на обществените ограничения като финансови тласъци за раждаемост, данъчни облекчения, жилищни политики можем да почерпим опит от редица европейски страни, само че съобразявайки националните специфики “, акцентира вицепрезидентът.
„ Борбата с демографската рецесия изисква народен консенсус. Това е тематика, която не е подвластна на политически мандати. Мерките и политиките не търпят отсрочване. Съобщаването на пагубни данни не лекува, а единствено ускорява възприятието за беззащитност и инерция “, уточни Илияна Йотова. Според вицепрезидента страната ни има доста необработен капацитет за развиване в редица области – високите технологии, туризма, селското стопанство.
„ Програмата на целите ще роди финансовата и обществена инфраструктура “, означи вицепрезидентът и напомни тревожната статистика за 800 закрити учебни заведения през последните 15 години. Необходимо е образованието да е координирано с развиването на националните политики. Дуалното образование има бъдеще, само че България не употребява капацитета му. „ Не дадоха резултат европейските стратегии за поощряване на бизнеса да наема младежи. А младежите желаят да знаят за какво учат – с цел да имат качествена работа с почтено възнаграждение, която не ги поставя в графата „ работещи небогати “, посочи вицепрезидентът.
Тясно обвързвано с демографската рецесия е положението на опазването на здравето. По думите на Илияна Йотова най-големият проблем на българските жители е достъпът до здравни услуги. „ След като има места в радиус от 50 километра, лишени от опцията за здравна помощ, мъчно можем да задържим който и да било там “, посочи вицепрезидентът.
„ Развитието на районите и изравняването на стандартите е задача на всяко едно държавно управление, само че на процедура няма резултати “, акцентира Илияна Йотова. Прогнозата е, че до 2030 година 42 % от популацията на страната ще живее в 6 града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Същевременно всеки месец изчезва по едно село, а най-бързо обезлюдяващият район в Европа е Смолянският.
„ Държавата би трябвало да влезе във функционалностите си, единствено конкуренцията и свободният пазар няма да свършат работа. Държавата има механизми, с които да подтиква бизнеса в по-слабо развитите райони като им предлага разнообразни облекчения “, посочи вицепрезидентът. Има и доста необработен капацитет в планинските райони, за екологични производства, за био земеделие или дребни компании с построяването на високоскоростни интернет връзки.
„ Малко внимание бе обърнато на тревожна вест от последните дни – за последните 8 месеца задграничните вложения са се свили три пъти “, акцентира Илияна Йотова.
„ България би трябвало да има национална позиция по идната Многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз, изключително в частта й за политиката на доближаване и опитите тя да бъде сменена от Плана „ Юнкер “, който е нездравословен за страни като нашата “, съобщи вицепрезидентът. Пряка последица от подобен вид политика е задълбочаването на районните разлики и демографския дисбаланс.
Въпрос, директно обвързван с демографските провокации, е наклонността за дефицит на работна ръка. Според вицепрезидента опитите за компенсиране на този дефицит с привличане на българи от историческите диаспори са спешни ограничения. Повечето от хората, които получават българско поданство, не остават в България. Ако има строго условие за положително притежаване на български език, част от тях могат да намерят трайни работни места в страната.
Голяма част от младежите от историческите ни диаспори, които идват да учат в България, след това намират своята реализация в друга европейска страна, която им предлага по-високо самопризнание и възнаграждение.
„ В сферата на обществените ограничения като финансови тласъци за раждаемост, данъчни облекчения, жилищни политики можем да почерпим опит от редица европейски страни, само че съобразявайки националните специфики “, акцентира вицепрезидентът.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ