Домът ми е там, където сърцето ти бие
Липсва ми Берлин с цъфналите си вишни, песните в метрото, тъничката граница сред деня и нощта и чувството за 2 дроба, цялостни със независимост. Липсва ми да превръщаме всяка скамейка в бар и всеки квадратен метър дружно в увеселителен парк. Да се прокрадваме на пръсти в жилището и да си пазим гърбовете. Да ти пълня джобовете с бонбони за из път. И да се споглеждаме през рамо. Когато единият се качва на влака, а другият остава самичък на перона.
Липсва ми Лисабон, който обърква сърцето ми от благополучие и то стартира да прескача пощуряло. А след това се скита по шарените улици да си търси шанса. И намира… океан, намира книги за обич, меланхолично фадо иззад ъгъла и разхлопан трамвай, от който никак не му се и слиза. Спира се изтощено на стълбите пред Белем и протяга ръка. С върха на пръстите си да допре залеза.
Липсва ми Островът на Любовта, моят Кипър. Сурово хубав и обилно гостолюбив. С онази сребърна светлина, която те кара да сънуваш безсънен. Че си влюбен. И нашето село с две църкви и едно кино. И видеотека, цялостна с касети. Ето ни и нас, на рафта с сантиментални филми. Времето като че ли ни помилва и забавя стрелките. Гледай ме, не ме изпускай от взор! Нямаш си и на визия още какъв брой ще ти липсва този плаж. Този ден. И аз.
Липсва ми гората край Копенхаген. И хижата, в която свириш на пиано Ян Тиерсен. После потъваш сред страниците на книгата си и ми се изплъзваш сред две въздишки. На небето се разлива компактно мастило и няколко милиона звезди. Навън е минус доста. Но ръката ми се разтапя в шепата ти. Още малко Ян Тиерсен, още чаша тръпчиво вино и безвремие.
На една дебела корица с цвят на мъждив кехлибар прочитам: “Вселената се състои от истории, не от атоми ”. И смигам на Вселената.
И ти ми намигаш.
Инфо: http://fashioninside.bg
