Липсата на закон за частния фалит увеличава опашките към Терминал 2, според Манолова
Липсата на закон за банкрут на физически лица образува двата съществени потока - към сивата стопанска система и към Терминал 2 на летище " София " . В това е уверена омбудсманът Мая Манолова, която през днешния ден показа законопроект за неплатежоспособност на физическите лица.
България към момента е единствената страна в Европейския съюз, в която липсва законодателна уредба за неплатежоспособност на физическите лица, като в същото време страната ни се наражда в топ 5 по неприятни заеми в Европа, напомни омбудмсманът.
Българските жители нямат опция да обслужват своите заеми, сметки за ток, за парно и да посрещат най-необходимите разноски за своите семей ства . Това води до нуждата от закон за частния банкрут, уверен е националният омбудсман.
Това е план, който ще бъде в интерес и на длъжниците, и на кредиторите, които ще могат да удовлетворят своите вземания, и за страната, и за фиска, тъй като сивата стопанска система сега се запълва съществено и от хората, които са изпаднали в несъстоятелност, безапелационна беше Манолова.
За да се преодолее положението на свръхзадълженост, се постанова отчасти или цялостно опрощаване на отговорностите . Текстовете на проектозакона плануват бърза, транспарантна и налична процедура пред съд, която дава опция всички забъркани да се включат в производството.
Публичността може да бъде обезпечена посредством електронен публичен указател, в който да се внася информация за всички лица, за които стартира процедура по неплатежоспособност. Първата процедура е погасителен проект, следва разпродажба на имуществото и в третия вид - и дейности на решението за оповестяване на неплатежоспособност при липса на приходи и имущество .
В напреднала фаза е изработването на европейска инструкция, която ще подтиква въвеждането на законодотателство , което да се отнася до несъстоятелността на физическите лица. Според омбудсмана и разбирането на Европейска комисия е сходно - че не би трябвало да се стига до банкрути, а би трябвало да се ускори културата на излекуване . Вместо да чакаме Европейска комисия за следващ път да ни приканва да одобряваме законодателство, да го създадем в полза на българското гражданско общество, прикани Манолова.
Общественият бранител дискутира концепцията на законопроекта на конгрес в Представителството на Европейски Съюз още през март 2018 г .
Според резултатите от първото национално изследване по въпросите на персоналния банкрут 82.3% от българските жители чакат приемането на подобен закон . Сред аргументите за задлъжняването на българите е цикличният напредък на стопанската система, растежът на потреблението, развиването на пазара на кредитните услуги, както и персонални неблагополучия, безработицата.
Според Манолова съществува и друга причина за задлъжнялостта на хората у нас - българското законодателство. По думите й то дава привилегии на популистите, а ощетява откъм права българските жители .
Законопроектът е създаден дружно с представители на академичната общественост и магистрати . Манолова предложи да се образува екип от представители на разнообразни институции и организации за възстановяване на текстовете.
Предвижда се новият закон да влезе в действие от 1 януари 2020 година .
По време на представянето на законопроекта проф. Огнян Герджиков прикани да не се бърза с въвеждането на нормите. Според него е цялостен парадокс този закон за влезе в действие от 1 януари 2020 година.
Като образец той напомни, че Германия е приела втори подобен закон през 1994 година и времето до влизане на мощ е било 4 години и половина , т.е. през 1999 година. Омбудсманът Манолова посочи, че късият период за влизане в действие е даден, с цел да накара депутатите да се разбързат и да го гласоподават на така наречен " бърза писта ", както закони, които са били " гласувани по този метод в интерес на мощните на деня ".
Право на втори късмет би трябвало да имат и българските жители, само че бързата писта за този закон не е най-хубавият вид .
Това мнение изрази и ръководителят на Асоциация за индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев . Безспорно има нужда от подобен закон, само че като вземем поради българската досетливост и деятелност, в случай че не се вземат поради всички последици, рискуваме да влошим бизнес средата , изясни Велев.
Когато тарикатите не си заплащат сметките и употребяват пролуки, техните сметки ги заплащат изрядните посредством по-високи цени и такси , посочи той. За да се компенсират банките, се усилват таксите, което не е добре за изрядните заеми. По думите му след приемането на новия закон до влизането му в действие новите заеми би трябвало да са съобразени с новите уредби на тези връзки.
Критика проф. Герджиков насочи и към съотношението сред двете понятия - свръхзадълженост и несъстоятелност . Трябва да се включат юристи и хора на науката, с цел да може да се гордеем с този закон, прикани той.
Според ръководителя на Съюза на посредниците Йосиф Герон е належащо въвеждане на наложителна медиация за кредиторите преди осъществяване на процедурата по неплатежоспособност. Той изяви подготвеност специалисти посредници да се включат в поправката на текстовете, в този момент 5-10 годишен период е очакван за наблюдаване на длъжника . Самата гласност на лицата е задоволителна глоба, която ще работи превантивно, уверена е Манолова.
България към момента е единствената страна в Европейския съюз, в която липсва законодателна уредба за неплатежоспособност на физическите лица, като в същото време страната ни се наражда в топ 5 по неприятни заеми в Европа, напомни омбудмсманът.
Българските жители нямат опция да обслужват своите заеми, сметки за ток, за парно и да посрещат най-необходимите разноски за своите семей ства . Това води до нуждата от закон за частния банкрут, уверен е националният омбудсман.
Това е план, който ще бъде в интерес и на длъжниците, и на кредиторите, които ще могат да удовлетворят своите вземания, и за страната, и за фиска, тъй като сивата стопанска система сега се запълва съществено и от хората, които са изпаднали в несъстоятелност, безапелационна беше Манолова.
За да се преодолее положението на свръхзадълженост, се постанова отчасти или цялостно опрощаване на отговорностите . Текстовете на проектозакона плануват бърза, транспарантна и налична процедура пред съд, която дава опция всички забъркани да се включат в производството.
Публичността може да бъде обезпечена посредством електронен публичен указател, в който да се внася информация за всички лица, за които стартира процедура по неплатежоспособност. Първата процедура е погасителен проект, следва разпродажба на имуществото и в третия вид - и дейности на решението за оповестяване на неплатежоспособност при липса на приходи и имущество .
В напреднала фаза е изработването на европейска инструкция, която ще подтиква въвеждането на законодотателство , което да се отнася до несъстоятелността на физическите лица. Според омбудсмана и разбирането на Европейска комисия е сходно - че не би трябвало да се стига до банкрути, а би трябвало да се ускори културата на излекуване . Вместо да чакаме Европейска комисия за следващ път да ни приканва да одобряваме законодателство, да го създадем в полза на българското гражданско общество, прикани Манолова.
Общественият бранител дискутира концепцията на законопроекта на конгрес в Представителството на Европейски Съюз още през март 2018 г .
Според резултатите от първото национално изследване по въпросите на персоналния банкрут 82.3% от българските жители чакат приемането на подобен закон . Сред аргументите за задлъжняването на българите е цикличният напредък на стопанската система, растежът на потреблението, развиването на пазара на кредитните услуги, както и персонални неблагополучия, безработицата.
Според Манолова съществува и друга причина за задлъжнялостта на хората у нас - българското законодателство. По думите й то дава привилегии на популистите, а ощетява откъм права българските жители .
Законопроектът е създаден дружно с представители на академичната общественост и магистрати . Манолова предложи да се образува екип от представители на разнообразни институции и организации за възстановяване на текстовете.
Предвижда се новият закон да влезе в действие от 1 януари 2020 година .
По време на представянето на законопроекта проф. Огнян Герджиков прикани да не се бърза с въвеждането на нормите. Според него е цялостен парадокс този закон за влезе в действие от 1 януари 2020 година.
Като образец той напомни, че Германия е приела втори подобен закон през 1994 година и времето до влизане на мощ е било 4 години и половина , т.е. през 1999 година. Омбудсманът Манолова посочи, че късият период за влизане в действие е даден, с цел да накара депутатите да се разбързат и да го гласоподават на така наречен " бърза писта ", както закони, които са били " гласувани по този метод в интерес на мощните на деня ".
Право на втори късмет би трябвало да имат и българските жители, само че бързата писта за този закон не е най-хубавият вид .
Това мнение изрази и ръководителят на Асоциация за индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев . Безспорно има нужда от подобен закон, само че като вземем поради българската досетливост и деятелност, в случай че не се вземат поради всички последици, рискуваме да влошим бизнес средата , изясни Велев.
Когато тарикатите не си заплащат сметките и употребяват пролуки, техните сметки ги заплащат изрядните посредством по-високи цени и такси , посочи той. За да се компенсират банките, се усилват таксите, което не е добре за изрядните заеми. По думите му след приемането на новия закон до влизането му в действие новите заеми би трябвало да са съобразени с новите уредби на тези връзки.
Критика проф. Герджиков насочи и към съотношението сред двете понятия - свръхзадълженост и несъстоятелност . Трябва да се включат юристи и хора на науката, с цел да може да се гордеем с този закон, прикани той.
Според ръководителя на Съюза на посредниците Йосиф Герон е належащо въвеждане на наложителна медиация за кредиторите преди осъществяване на процедурата по неплатежоспособност. Той изяви подготвеност специалисти посредници да се включат в поправката на текстовете, в този момент 5-10 годишен период е очакван за наблюдаване на длъжника . Самата гласност на лицата е задоволителна глоба, която ще работи превантивно, уверена е Манолова.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ