Липсата на вода е основна тема за страната ни и

Липсата на вода е съществена тематика за страната ни и това лято. Заради фрапантното намаление на равнището язовир Батак от Националното съдружие за развиване на водоемите сигнализират за всеобщо измиране на риба и за възможна екокатастрофа.

За броени седмици равнището на язовир Батак спада фрапантно. Заради заблатяването и водораслите Детелин Бойдев мъчно излиза с лодката си в открити води. Риболовът от брега е неосъществим.

„ Аз съм тук от 82-ра, 83-та година. Само един път си припомням такова намаляване, което някъде към 88-89-та. Тогава за някакъв ремонт “, споделя той пред бТВ.

За два месеца брегът се отдръпва с десетки метри. Езерният остров-атракция за туристи и риболовци се е трансформирал в полуостров. По брега изплува мъртва риба.

„ Аз навръх това приписвам и умрелите рибки, те са тука горе във водораслите, те плуват от горната страна...Липсата на О2, естествено, ниското равнище на водата. Необяснимо е. Никой не споделя за какво. Много хора са шокирани от това, което виждат, защото очевидно в никакъв случай не са го виждали по този начин. Аз също настоявам, че не съм го виждал от десетки години “, изяснява Детелин.

„ Нивото просто пада стремглаво. С по метър дневно се дърпа водата. Ами, в случай че клъвнат 2-3 рибки, това е. Тя дори умира, има умрели рибки във водата “, споделя различен риболовец.

По брега мъртвите риби шокират туристите:

„ Ситуацията е трагична, бих споделил. Подадохме няколко сигнала в министерството на околната среда и водите. Последният сигнал беше към тел 112, оттова ни свързаха с Басейнова дирекция. И в последна сметка оттова ни изпратиха екип на РИОСВ-Пазарджик, който да установи в действителност, че водоемът е с понижен воден размер, има умряла риба. И до там, нищо съответно “, сподели Стоян Писков, ръководител на Националното съдружие за развиване на водоемите.

„ Основната причина за смъртността на рибите – това е неналичието на О2, цъфтежа. Той е обвързван с по-ниските равнища на язовира и високите температури. Наистина равнището сега на язовира е 30%, като за съпоставяне предходната година е било към 60%. Това се дължи на разликата в притока – предходната година е бил 7 кубика в секунда, а в този момент е 0,6 кубика в секунда “, изясни Васил Узунов, шеф на Басейнова дирекция „ Източнобеломорски регион “.

Драстичният спад на размера на язовира въздейства на цялата екосистема в региона:

„ Проблемът е, че се унищожава екосистемата. Туризмът страда. В самия курорт, във водоема няма нито един риболовен лагер. Масово умрели риби. Официалните отговори, които получихме от Министерство на околната среда и водите е, че всеки месец се изготвя режим на прилагане на водите от министъра, и тези води варират сред 25 и 30 млн. кубика и тези води се употребяват за енергетика и напояване. Ние желаеме да попитаме къде отива тази вода и какъв е проектът за възобновяване, тъй като не виждаме по какъв метод този воден размер ще се възвърне до действителни количества? “, споделя ръководителят на Националното съдружие за развиване на водоемите.

От Басейнова дирекция са безапелационни, че всички източени количества са съгласувани по график, утвърден от екоминистъра. Водата от язовира се употребява главно за произвеждане на ток и напояване на аграрни площи в Пазарджишко и Пловдивско:

„ Водата, която се употребява за енергетика, след това отива за напояване. Единственият метод да стигне до Гърция и Турция е по река Марица. В река Марица не постъпват огромна част от тези води. Те по каналите отиват от северната страна на Марица, с цел да поливат там земеделските площи “.

Постъпването на нови обилни количества вода в язовира може да стане единствено през есенно-зимния интервал.