Липсата на редовно правителство може да се окаже пречка за въвеждане на еврото в България, казват от S&P
Липсата на постоянно държавно управление през идващите месеци може да се окаже спънка пред участието на България в еврозоната. Предупреждението е отправено в разбор на кредитната организация S&P Global, представен от Българска телеграфна агенция.
Въпреки това анализаторите считат, че „ по-голямата част от политическите партии в България са съгласни по основни политически цели, в това число консервативно фискално ръководство, промени, нужни за погашение на средства от Европейски Съюз, и присъединение към еврозоната “.
Според S&P това значи, че " идващото държавно управление евентуално ще възобнови напъните за приемане на еврото. "
Експертите считат, че към момента е евентуално България да се причисли към еврозоната, макар че постигането на формалната цел - за януари 2025 година, може да бъде " по-голямо предизвикателство ".
Към момента страната покрива така наречен Маастрихтски критерии за участие в еврозоната, като се изключи условието за инфлация, която, макар че сe намалява, към момента е над допустимите равнища.
Въпреки упованията инфлацията да се свие под 3% в идващите месеци, това не значи, че ще осъществим инфлационния аршин за приемане на еврото до края на април, тъй че да получим зелена светлина за участие през юни. Тогава се чака така наречен конвергентен отчет на Европейската централна банка.
Според анализаторите по-вероятно е България да покрие и това условие през есента.
Старши икономистът към " Отворено общество " Георги Ангелов също към този момент предизвести че възможна серпантина от избори може да забави участието на България в еврозоната с две години.
Той напомни, че това към този момент се случи един път - България и Хърватия трябваше да вкарат еврото дружно през 2023 година, само че поради политическата неустойчивост тогава в България, участието на страната ни беше отсрочено.
Въпреки това анализаторите считат, че „ по-голямата част от политическите партии в България са съгласни по основни политически цели, в това число консервативно фискално ръководство, промени, нужни за погашение на средства от Европейски Съюз, и присъединение към еврозоната “.
Според S&P това значи, че " идващото държавно управление евентуално ще възобнови напъните за приемане на еврото. "
Експертите считат, че към момента е евентуално България да се причисли към еврозоната, макар че постигането на формалната цел - за януари 2025 година, може да бъде " по-голямо предизвикателство ".
Към момента страната покрива така наречен Маастрихтски критерии за участие в еврозоната, като се изключи условието за инфлация, която, макар че сe намалява, към момента е над допустимите равнища.
Въпреки упованията инфлацията да се свие под 3% в идващите месеци, това не значи, че ще осъществим инфлационния аршин за приемане на еврото до края на април, тъй че да получим зелена светлина за участие през юни. Тогава се чака така наречен конвергентен отчет на Европейската централна банка.
Според анализаторите по-вероятно е България да покрие и това условие през есента.
Старши икономистът към " Отворено общество " Георги Ангелов също към този момент предизвести че възможна серпантина от избори може да забави участието на България в еврозоната с две години.
Той напомни, че това към този момент се случи един път - България и Хърватия трябваше да вкарат еврото дружно през 2023 година, само че поради политическата неустойчивост тогава в България, участието на страната ни беше отсрочено.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ