Липсата на редовен бюджет и правителство продължава да поставя на

Липсата на постоянен бюджет и държавно управление продължава да слага на изчакване разнообразни браншове и общини в България. Част от средствата се насочват към предпочитани области като сигурността, до момента в който други, като културните институции, остават с по-малко запаси.Икономистът Петър Ганев изясни по какъв начин удължителният закон за бюджета действа в такава нестабилна среда и какви благоприятни условия дава на страната и общините да възнамеряват разноските си.

„ Ясно е, че има браншове, които през годините са били подценени или са изостанали. Това коментирахме и предходната година, когато огромна част от средствата бяха ориентирани към бранш „ Сигурност “, а не да вземем за пример към читалищата. Най-вероятно има и други изостанали браншове, само че това е цената на неналичието на постоянно държавно управление и на постоянен бюджет “, сподели той.

По думите му, когато няма постоянен бюджет, има групи, които са на изчакване.

„ Политически това има своя логичност, в действителност основава напън върху политиците да образуват болшинство. Ако можеш да удовлетворяваш всички претенции посредством удължителен бюджет, без да имаш устойчиво болшинство и власт, това основава голям комфорт да останеш в едно разкрачено състояние. Затова цената на неустойчивостта и неналичието на бюджет е, че някои групи и общини остават на изчакване. Новото болшинство ще би трябвало да откри вярното решение на тези проблеми “, разяснява Ганев.

Приходната част действа и без признат бюджет, да вземем за пример подоходният налог се заплаща без значение от бюджета. Тъй като заплатите и потреблението порастват, приходите от Данък добавена стойност също се усилват, което разрешава осъществяването на новата минимална заплата или 5% нарастване в обществения бранш.

„ Новият детайл, който е сполучлив, е опцията общините по-гъвкаво да разпределят средствата си, изключително когато нямат признати бюджети, отчитайки личните си доходи. Общините разполагат с локални доходи, главно от имуществени налози, и те имат своя динамичност. Въпреки че структурната рамка затруднява общините да одобряват бюджет за локалните си действия без държавен бюджет, приемайки настоящата обстановка, те би следвало да могат да възнамеряват личните си доходи и да ги насочват към локални действия. Това не визира консолидираната рамка на страната “, посочи Петър Ганев.

Източник: Фокус