Европейската комисия за медиите: Политическа намеса, липса на прозрачност и лоша среда
Липсата на бистрота на собствеността върху медиите, влошена работната среда, липса на сигурност на публицистите, неналичието на изясненост за това по какъв начин са разпределяни държавни пари към избрани медии - са аргументите за безпокойствие за Европейската комисия, които тя отбелязва в годишния Доклад за господство на закона, показан на 20- ти юли. В него акцент се слага на това, че към момента е настоящ въпрос е политическата интервенция в медиите и неналичието на законодателство, което да стопира политици да имат медии.
Документът, който прави оценка за всички страни в Европейския съюз, съдържа четири елементи: правосъдна система (независимост, качество и ефективност), битка с корупцията, плурализъм и независимост на медиите, причинност и взаимно ограничение на институциите.
Основната констатация на отчета за България, е че безконтролността на основния прокурор Иван Гешев е притеснителна, показва се и угриженост поради отсъствието на правосъден надзор над решенията на прокурор да откаже да стартира следствие (повече за останалите констатации - ). Докладът обгръща интервала от публикуването на предходния документ (30 септември 2020 г.) до края на април 2020 година, т.е. последните месеци от живота на държавното управление на Бойко Борисов и 44-то Народно заседание.
Европейската комисия подчертава върху няколко казуса, които будят " тревога " или са " източник на терзание ":
- Липсата на бистрота при медийните собственици;
- Липсата на гаранции и регулации за заслужено и транспарантно разпределение на средствата за държавна реклама;
- Политическата интервенция в медиите;
- Липсата на подхванати ограничения за непосредствено подкрепяне на медиите, наранени от пандемията Коронавирус 19;
- Работната среда и сигурността на журналистите;
Констатациите за медиите се препокриват с част от тези от предходната година (като това за неналичието на бистрота върху собствеността на медиите и отсъствието на правила за разпределение на държавна реклама).
Прави усещане, че в отчета се подчертава на измененията в Закона за радио и телевизия, с които се транспонира директивата за аудиовизуални и медийни услуги.
Според евроекспертите, с новите текстове " ще бъде усъвършенствана самостоятелност на Съвета за електронни медии (СЕМ), изключително като се подсигурява, че тя ще следва публичния интерес, ще подхваща дейности за отбрана на свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги ".В отчета се обръща внимание, че държавното управление е нараснало бюджета на регулатора в отговор на терзанията, изразени в предходния отчет, че Съвет за електронни медии няма нужните запаси за дейно осъществяване на дилемите си. " Въпреки че това е приветствано развиване, държавното управление понижава бюджета на регулатора. " Нещо повече остава да се види дали плануваното нарастване ще бъде съответно предвид на спомагателни задания, свързани с осъществяването на ревизираните пълномощия ", установяват от комисията.
За собствеността на медиите
" Собствеността на медиите към момента не е изцяло транспарантна, макар постоянни актуализации на обществения указател на CEM ", установяват от Европейската комисия. Хората, с които са говорили в България, са изразили опасения, че обстановката може да бъде усложнена поради забележителната централизация на новинарски медии, състояла се през предходната година.
" Липсата на законодателство, което да пречи на политиците и партиите да имат медии наподобява сериозен проблем, като по-висок риск в това отношение е регистриран в телевизионния и вестникарския бранш. Въпреки че управляващите са поели ангажимент да подхващат стъпки, няма съответни ограничения за това ", написа още в отчета.
От комисията регистрират като проблем и обстоятелството, че не е имало поддръжка за медийния бранш, потърпевш от пандемията.
" Работната среда и сигурността на публицистите не престават да пораждат безпокойствие. Достъп за обществената информация остава сложен и публицистите не престават да са изправени пред политически напън и автоцензура ", означават в отчета. От предходния документ са регистрирани шест нови сигнала за набези и тормоз на публицисти в платформата на съвета на Европа ", означават от комисията. В отчета, без да се назова съответно, се загатва случая с журналиста Димитър Кенаров, който беше обичай и арестуван по време на антиправителствените митинги, като прокуратурата отхвърли да проверява случая.
" Другите сигнали засягат набези и тормоз на публицисти, както и правосъдни каузи. Освен това пандемията докара до прекъсване на работата по пътната карта, изпратена през март 2020 година до български управляващи от " Репортери без граници ", с която трябваше да отговорят на проблемите на свободата на пресата в България, в това число аспекти като сигурността на публицистите, достъпа до информация, разпределението на държавно финансиране за реклама и медии ", е записано в отчета.
През 2020 година и 2021 година от интернационалната организация " Репортери без граници ", в чиято ранглиста България е на 112-то място по независимост на медиите, отправяха апели към българските управляващи да вземат ограничения за проблемите с медийната среда. Преди изборите през април 2021 година те изпратиха 10 оферти, в които бяха наранени маркираните и от Европейската комисия проблеми - за неприятната среда, сигурността на публицистите и неналичието на регулации при разпределянето на обществени средства към медиите, с които да се усъвършенства положението на медиите в България.
От организацията реагира с пост в " Туитър ", малко след публикуването на отчета, в което приканват новите ръководещите да вземат незабавно ограничения за по-добра медийна среда.
Източник:
Документът, който прави оценка за всички страни в Европейския съюз, съдържа четири елементи: правосъдна система (независимост, качество и ефективност), битка с корупцията, плурализъм и независимост на медиите, причинност и взаимно ограничение на институциите.
Основната констатация на отчета за България, е че безконтролността на основния прокурор Иван Гешев е притеснителна, показва се и угриженост поради отсъствието на правосъден надзор над решенията на прокурор да откаже да стартира следствие (повече за останалите констатации - ). Докладът обгръща интервала от публикуването на предходния документ (30 септември 2020 г.) до края на април 2020 година, т.е. последните месеци от живота на държавното управление на Бойко Борисов и 44-то Народно заседание.
Европейската комисия подчертава върху няколко казуса, които будят " тревога " или са " източник на терзание ":
- Липсата на бистрота при медийните собственици;
- Липсата на гаранции и регулации за заслужено и транспарантно разпределение на средствата за държавна реклама;
- Политическата интервенция в медиите;
- Липсата на подхванати ограничения за непосредствено подкрепяне на медиите, наранени от пандемията Коронавирус 19;
- Работната среда и сигурността на журналистите;
Констатациите за медиите се препокриват с част от тези от предходната година (като това за неналичието на бистрота върху собствеността на медиите и отсъствието на правила за разпределение на държавна реклама).
Прави усещане, че в отчета се подчертава на измененията в Закона за радио и телевизия, с които се транспонира директивата за аудиовизуални и медийни услуги.
Според евроекспертите, с новите текстове " ще бъде усъвършенствана самостоятелност на Съвета за електронни медии (СЕМ), изключително като се подсигурява, че тя ще следва публичния интерес, ще подхваща дейности за отбрана на свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги ".В отчета се обръща внимание, че държавното управление е нараснало бюджета на регулатора в отговор на терзанията, изразени в предходния отчет, че Съвет за електронни медии няма нужните запаси за дейно осъществяване на дилемите си. " Въпреки че това е приветствано развиване, държавното управление понижава бюджета на регулатора. " Нещо повече остава да се види дали плануваното нарастване ще бъде съответно предвид на спомагателни задания, свързани с осъществяването на ревизираните пълномощия ", установяват от комисията.
За собствеността на медиите
" Собствеността на медиите към момента не е изцяло транспарантна, макар постоянни актуализации на обществения указател на CEM ", установяват от Европейската комисия. Хората, с които са говорили в България, са изразили опасения, че обстановката може да бъде усложнена поради забележителната централизация на новинарски медии, състояла се през предходната година.
" Липсата на законодателство, което да пречи на политиците и партиите да имат медии наподобява сериозен проблем, като по-висок риск в това отношение е регистриран в телевизионния и вестникарския бранш. Въпреки че управляващите са поели ангажимент да подхващат стъпки, няма съответни ограничения за това ", написа още в отчета.
От комисията регистрират като проблем и обстоятелството, че не е имало поддръжка за медийния бранш, потърпевш от пандемията.
" Работната среда и сигурността на публицистите не престават да пораждат безпокойствие. Достъп за обществената информация остава сложен и публицистите не престават да са изправени пред политически напън и автоцензура ", означават в отчета. От предходния документ са регистрирани шест нови сигнала за набези и тормоз на публицисти в платформата на съвета на Европа ", означават от комисията. В отчета, без да се назова съответно, се загатва случая с журналиста Димитър Кенаров, който беше обичай и арестуван по време на антиправителствените митинги, като прокуратурата отхвърли да проверява случая.
" Другите сигнали засягат набези и тормоз на публицисти, както и правосъдни каузи. Освен това пандемията докара до прекъсване на работата по пътната карта, изпратена през март 2020 година до български управляващи от " Репортери без граници ", с която трябваше да отговорят на проблемите на свободата на пресата в България, в това число аспекти като сигурността на публицистите, достъпа до информация, разпределението на държавно финансиране за реклама и медии ", е записано в отчета.
През 2020 година и 2021 година от интернационалната организация " Репортери без граници ", в чиято ранглиста България е на 112-то място по независимост на медиите, отправяха апели към българските управляващи да вземат ограничения за проблемите с медийната среда. Преди изборите през април 2021 година те изпратиха 10 оферти, в които бяха наранени маркираните и от Европейската комисия проблеми - за неприятната среда, сигурността на публицистите и неналичието на регулации при разпределянето на обществени средства към медиите, с които да се усъвършенства положението на медиите в България.
От организацията реагира с пост в " Туитър ", малко след публикуването на отчета, в което приканват новите ръководещите да вземат незабавно ограничения за по-добра медийна среда.
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ