Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите
Липсата на нормативна разпоредба за възнаграждение на биомаркерите е една от главните аргументи за увеличение на смъртността от онкологични болести в България. Около това мнение се сплотиха специалисти по време на конференция на тематика: „ Болните от рак нямат време за очакване. Реимбурсирането на биомаркерите е въпрос на живот и достолепие “, оповестява Българска телеграфна агенция.
Към момента Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща за лекуване на онкологични болести над 40 лекарствени продукта с над 60 индикации, представляващи прицелни или имунотерапии, изясни ръководител на Управителния съвет (УС) на Сдружение за развиване на българското опазване на здравето Боряна Ботева. По думите ѝ те са доста по-ефикасни при лекуване на тумори със характерни генетични разновидности, само че с цел да бъдат отпуснати и приложени на пациентите, би трябвало авансово да бъдат осъществени съответните биомаркерни проучвания.
Ботева изясни, че на процедура пациентите не могат да получат нито един от тези лекарствени артикули, в случай че авансово не се създадат един или няколко от нужните биомаркерни проучвания, нужни, с цел да се избере най-подходящата за съответния пациент терапия. Председателят на Сдружението за развиване на българското опазване на здравето сподели още, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която не се заплаща проучването на биомаркери от страната.
Доктор Любомир Балабански, молекулярен генетик, изясни, че огромна част от пациентите би трябвало сами да обезпечат и заплатят биомаркерните проби, а за част от тях проучванията се покриват посредством краткотрайни дарителски стратегии от фармацевтичните компании, защото без тези проучвания лекуването на пациентите не може да бъде предписано от доктор и заплатено от НЗОК. Д-р Балабански уточни, че по отношение на негова персонална статистика, един от всеки трима пациенти не може самичък да заплати биомаркерната диагностика. За някои индикации, заради потребността да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки би трябвало да заплатят, е от няколко стотин до няколко хиляди лв..
" През предходната година изработихме и внесохме амбулаторна процедура, предложение към НЗОК, което е показано пред Надзорния съвет, само че досега този план не е прегледан ", изясни един от представителите на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК адв. Силвия Величкова.
Тя уточни, че неведнъж е упорствала да има полемика, като Надзорният съвет е разискал казуса по време на свое съвещание в точка " Разни ". Тогава Надзорният съвет реши, че в идващия план за бюджет на НЗОК за 2025 година ще бъдат предоставени средства за биомаркерна диагностика, добави Величкова.
По думите ѝ от Надзорния съвет има опозиция и се търсят оправдания, с цел да не бъде решен един публичен проблем. Величкова изясни, че нужните средства за всички заболели, които имат потребност от биомаркерна диагностика, са малко над 15 млн. лева на година, което е 0,2% от бюджета на НЗОК.
Председателят на УС на Българска асоциация за протекция на пациентите юрист Пламен Таушанов, изясни, че през 2021 година са сложили въпроса със заплащането на биомаркерната диагностика, откакто е станало известно, че България и Румъния са единствените страни в Европейски Съюз, в които тя не се покрива от фонд, като от 2024 година България е останала единствената. Настоящият бюджет на НЗОК за онкологично лекуване е над 1 милиарда лв., уточни Таушанов и добави, че НЗОК не се интересува от качеството на предоставената здравна помощ. Таушанов изясни, че 29 396 души се нуждаят от биомаркерната диагностика всяка година.
Смъртността от онкологични болести се усилва в България за съпоставяне с Европейски Съюз, съобщи доцент доктор Димитър Калев, ръководител на Съвместна онкологична национала мрежа и член на Националния експертен лекарски ръб по здравна онкология към БЛС. По думите му без наличната организация за проучване на биомаркерите, онкологът не би могъл да вземе съответни лечебни решения. " Ощетен е освен пациентът, а и онкологът ", добави доц. Калев.
