Липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите

...
Липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите
Коментари Харесай

Медицински съсловия изразяват тревога от липсата на диалог с институциите, обединяват се в защита на професиите си

Липсата на градивен разговор с институциите и чуваемост за проблемите на медицинските класи, вземането на решения без чуването им, липса на ясна формула за следдипломно образование, разрушаването на професионалния престиж на медицинските специалности – това са сериозните проблеми, трупани с години, пред които са изправени няколко професионални гилдии. За това сигнализира на конференция през днешния ден Лиляна Петрова, ръководител на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), на взаимна конференция с Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ), представлявана от председателката й Милка Василева, и Българския съюз за лекарските асистенти и фелдшери (БСЛАФ), представляван от ръководителя Александър Александров.

Срещата с медиите мина под мотото „ Заедно в отбрана на специалностите ни в името на здравето на пациентите “. 

Трите организации неотдавна са подписали Споразумение, в което се сплотяват в отбрана на специалностите, които съставляват, и показват подготвеност за взаимни дейности против изолацията, неравнопоставеността в контактите с институциите и дългогодишната липса на съответни и работещи решения в опазването на здравето за решение на кадровата рецесия, стана ясно на конференцията.

„ Няма по какъв начин в такава среда да чакаме да има искащи да упражняват тези специалности. Решенията за тревожната наклонност за кадровата рецесия закъсняват, има сериозен законодателен вакуум, обвързван с ролята на специалностите в опазването на здравето “, разяснява още Лиляна Петрова.

Председателката на БАПЗГ Милка Василева напомни, че при образуването на организацията през 1993 година медицинските сестри у нас са били 55 000, а през днешния ден са 22 820, като всяка трета е в пенсионна възраст, сходна е обстановката и при акушерките. По думите й, 89% от сестрите и акушерките страдат от професионално прегаряне, на процедура няма здравна сестра, която да работи единствено на едно място, а дефицитът самичък по себе си е причина за утежняване на качеството на здравното обслужване. 

„ На доста места равнищата на възнаграждение, планувани в КТД, не се достигнати “, сподели още Василева.

Председателят на БСЛАФ Александър Александров изясни, че специалността „ лекарски помощник “ даже не е включена в КТД, а в това време над 2000 лекарски асистенти и фелдшери, както са се наричали преди, работят в разнообразни звена на системата, от 7 години 6 висши медицински учебни заведения у нас приготвят такива фрагменти, които могат да бъдат доста потребни за опазването на здравето. Александров също удостовери, че в множеството случаи нормативни актове, засягащи директно работата на медицинските класи, не се разискват авансово, а за тях излиза наяве доста по-късно, когато са към този момент пред завършване.  

Според Лиляна Петрова е значимо да се осъзнае, че медицински експерти са нужни във всички структури и звена на опазването на здравето, тъй като тъкмо те обезпечават нужните здравни и фармацевтични грижи за хората, изключително в отдалечените райони, където кадровият недостиг е най-осезаем.

Трите съсловни организации са подготвили и отворено писмо до ръководителя на 51-то Народно заседание доцент Наталия Киселова, президента Румен Радев и министър-председателя Димитър Главчев. В него те упорстват за среща, на която да бъдат разисквани проблемите на медицинските класи и да се потърсят способи за излизане от тежката кадрова рецесия в опазването на здравето.

„ Убедени сме, че най-ценното в опазването на здравето са фрагментите и сме твърдо решени в отбрана на специалностите ни, както и в полза на нашите пациенти, дружно да търсим път към позитивно и трайно решение на рецесията “, се показва в писмото.

С цялостния му текст можете да се запознаете .
Източник: zdrave.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР