Липсата на желание за ходене на работа е един от

Липсата на предпочитание за вървене на работа е един от главните признаци за бърнаут при медицинските експерти. Спадът на мотивацията, появяването на физическа и психическа отмалялост, неспокойствие и безсилие на работното място са други характерности на това положение. Това сподели за Българска телеграфна агенция доцент Момчил Баев, учител в Нов български университет и създател на фондация „ Астра Форум “. В Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ) той показа монографията си „ Качество на живот и психологично здраве на медицинските експерти в България “.

По думите на Баев при медицинските експерти се следи положение на „ безшумно овакантяване на работата “, характеризиращо се не с физическо неявяване от работното място, а в спад в мотивацията, в липса на емпатия, забравяне и заплеснатост. Това са все такива ментални процеси, които са защитни механизми против професионалното прегаряне, изясни експертът.

Основните аргументи за бърнаут са свързани с атмосферата на работната среда, акцентира Баев. В болничните лечебни заведения има характерна йерархична конструкция и канали на връзка. Те са най-вече по вертикалата, решенията се спускат от горната страна надолу, обясни той. Оперативните чиновници носят доста огромна отговорност за работата си, за здравето и живота на пациентите, само че в това време нямат никакво присъединяване при вземането на решения, сподели Баев. И когато човек е претрупан с отговорности, само че няма никакви права и свободи да взима решения, това е чудесна рецепта за бърнаут, добави той. Напрегнатата връзка сред сътрудници също може да е причина за появяването на такова положение.

Баев открои като проблем и претоварването от дългите смени на медицинските експерти. Често те работят сред 12 и 24 часа, чувал съм даже и за 48-часови наряди, разяснява той. При медицинските експерти има и работа „ разполагаем “, когато те може да са си вкъщи, само че нямат право да изключват телефона си и са в подготвеност постоянно, в случай че им се обадят да отидат в лечебното заведение, където работят, съобщи също Баев.

Темата за така наречен бърнаут и психологичното здраве на медицинските експерти започнах да проучвам по-задълбочено в подтекста на Коронавирус пандемията, когато мои другари и сътрудници споделяха за своите прекарвания в лечебните заведения, показа преподавателят в Нов български университет.

Според Баев младите експерти също могат да почувстват психическо напрежение в работата си. Баев обаче счита, че те имат способността да се приспособяват добре. Ако по-възрастните експерти имат мъдростта на опита, то младите имат мъдростта на времето, което е доста скъпо, незаменимо и неповторимо, тъй като те знаят от какво имат потребност, в каква посока да се движат, съобщи той.

В началото на събитието шефът на НЦЗПБ проф. Ива Христова благодари на Баев за ангажираността и смелостта в проучването на тематиката за психологичното здраве на медицинските експерти. По-късно той изнесе обществена лекция на тематика: „ Служба под клетва “.