Златните футболисти
Лионел Меси получи нов контракт с " Барселона ", с цел да се трансформира в най-добре платения футболист в света с по 1 милион евро заплата на седмица
Още по тематиката
Основната причина са по-добрите контракти за телевизионни права
Световният капацитет на пазара е сред 10 и 20 милиарда $, сочат данните на JPMorgan
Италианецът Мино Райола стои зад някои от най-скъпите прехвърляния на играчи през последните години
" Левски " и " Ботев " са следващите жертви на политическите ползи в спорта
Финансовата мощност на Висшата лига става все по-застрашителна за европейските съперници
През 1992 година нападателят на " Ливърпул " Джон Барнс е не просто футболна звезда. В годината на учредяване на британската Висша лига той става първият състезател със заплата от 10 хиляди паунда на седмица. Барнс, който през днешния ден купува облеклата си от магазини от вида на дискаунтъра Primark, евентуално би желал да се е родил 25 години по-късно. Защото най-добре платените играчи като Лионел Меси и Кристиано Роналдо към този момент получават по към 1 милион евро на седмица. Дори и междинните по качество футболисти в Англия към този момент костват по 50 - 70 милиона паунда, а заплати от 200 хиляди паунда на седмица не стряскат никого във футбола. И това, наподобява, няма да е таванът. Лудостта, която е обзела най-големите шампионати в Европа, занапред се развихря.
Когато заплатите и разноските стартират да порастват стремглаво, главният проблем е дали това няма да е следващият балон, който се надува, и дали не е единствено въпрос на време да се спука. Футболът е имал своите уроци от мощното нахлуване на телевизионните компании, които в борбата за фенове са подготвени да обещаят галактически суми за спортни права. През 2002 година немският футбол трябваше да стартира от нулата, откакто договорът с на Лео Кирх пропадна и предстоящите доходи просто не се състояха. И през днешния ден телевизионните компании са движещите сили в напомпването на финансовите мускули на футболните клубове.
Всички пред тв приемника
В най-големите и мощни шампионати като на Англия, Германия, Италия и Испания през предишното лято или през това стартират да текат новите по-добри контракти за телевизионните права, а влизането на пресен запас в клубовете докара до инфлация на цените на играчите и заплатите. Локомотивът на този растеж продължава да е британският футбол, където от предишното лято влезе в действие новият тригодишен контракт за общо 8 милиарда паунда, от които 5.14 милиарда паунда (увеличение със 71% спрямо предния договор) се падат на правата единствено за Англия със Sky и BT Sport.
Само в последната година на остарелия контракт и в очакване на свежите доходи през футболния сезон 2015/2016 водещите британски клубове са нараснали приходите си до общо 3.6 милиарда паунда, като приблизително това прави 182 милиона паунда на клуб, сочи годишният отчет за положението на футболните финанси на Deloitte. Това е повече от общите доходи на 22-та клуба, които през 1992 година основават Висшата лига. Но действието на новия контракт ще усили мощта на британските клубове и чака общите доходи да набъбнат на 4.5 милиарда паунда за миналия футболен сезон 2016/2017. " Висшата лига продължава да води на останалите четири огромни европейски шампионата, изключително във връзка с приходите от телевизионни права. Но това не е нещо ново, а е наклонност от повече от десетилетие ", се споделя в отчета на Deloitte.
Автор: Капитал Sky обаче не движи процеса нагоре единствено във Англия, въпреки там да влага най-вече старания и средства. Компанията от конгломерата на Рупърт Мърдок има главната част от правата за лъчение на Бундеслигата в Германия и на Серия А в Италия. В Германия тя трябваше да подели част от мачовете с друга телевизия и на пазара влезе притежаваният от Discovery Eurosport. Конкуренцията и развиването на продукта " Бундеслига " в последните години докара до растеж от 85% в цената на контракта до 4.64 милиарда евро за четири години, като за пръв път немският футбол ще получи над 1 милиард евро на сезон от това перо. " Надявам се, че това ще понижи разликата с Висшата лига ", съобщи при оповестяването на договорката предходната есен изпълнителният шеф на " Байер " (Леверкузен) Михаел Шаде. Но и Германия, и Италия изостават във връзка с приходите от външните пазари, където британският футбол взе сериозна преднина през последното десетилетие. Само в Китай от 2019 година ще стартира да тече нов тригодишен контракт с на локалния ритейл колос Suning Commerce Group, от който Висшата лига ще получи 700 милиона $.
След дълги години самостоятелна продажба на тв права, която разреши на " Реал " (Мадрид) и " Барселона " да завземат класацията за клубовете с най-високи доходи, испанският футбол мина към групова продажба. Тя може отчасти да понижи приходите на двата колоса, само че ще разреши на останалите клубове да подобрят приходите си и да понижат бремето на задълженията. Затова Ла лига е и рекордьор по растеж на приходите на клубовете си през 2015/2016 от 19% до 2.4 милиарда евро, а всеки клуб отвън " Реал " и " Барселона " е съумял да усили приходите си с 39% спрямо миналата година.
Бундеслигата реализира общо нарастване на приходите от 13% (320 милиона евро), с което остана втората най-добре печелеща лига в света и с втория максимален растеж в " огромната петица ", само че новият договор със Sky и Eurosport стартира да тече от това лято.
Парите в играчи
Финансовата мощност на британските клубове направи по този начин, че трансфер от над 100 милиона евро, като този на Пол Погба, към този момент да не е сензация
[Reuters] С повече средства от телевизионните права идва и опцията да се вършат повече разноски за прехвърляния и заплати. Финансовите благоприятни условия на британските клубове потискат съперниците от останалите огромни шампионати, които рискуват да изгубят най-хубавите си играчи. Дори и " Реал " и " Барселона " могат да се усещат застрашени. Затова са принудени да усилват заплатите на звездите си, както и сумите за откупуване (минимумът, в случай че някой различен тим желае да го купи). Такъв беше казусът и с Лионел Меси, защото " Барселона " държи да не го загуби. Според новия му контракт, като се изключи че заплатата му се усъвършенства, се подвига доста и сумата за откупуване на 200 милиона евро. Така го вършат мъчно продаваем най-малко през околните години, т.е. има още една защитна мярка, откакто 100-те милиона евро за трансферна сума към този момент не са проблем.
В Германия, където финансовата непоклатимост е водеща, просто нямат избор и избират да влагат в по-евтини и непознати имена, само че на по-приемлива цена. Космическите заплати също не са на респект, което се отразява и върху извънредно положителното съответствие сред разноските по това перо и приходите от 49% (виж графиката).
Но в Англия лудостта е всеобща. И това си има своето пояснение – нито един клуб от междинните равнища не желае да изпадне от лигата, тъй като цената е прекомерно висока. Приходите във второто равнище – Чемпиъншип, са в пъти по-ниски. Разходите за пазаруване на нови играчи към този момент минаха 500 милиона паунда и до края на трансферния интервал се чака да стигнат нов връх след миналогодишните 1.165 милиарда паунда. Футболният финансов специалист Роб Уилсън разяснява пред, че хиперинфлацията се зарежда от желанието всеки да се възползва от наличните пари в Англия. Затова, когато се продава футболист в британското състезание, цената се подвига с " минимум 40%, в случай че не и с 50% ". А новата норма е да се продават играчи за по 30 милиона паунда, както се случи с вратаря Джордан Пикфорд при прекосяването му от " Съндърланд " в " Евертън ".
Голямата заплаха за клубовете в границите на тази полуда е обвързвана с несъразмерното равнище на разноските за заплати по отношение на приходите. УЕФА счита за рисково съответствие над 70%. По-големите клубове поради приходите си от разнообразни източници, най-много от търговски действия, по-лесно поддържат невисок дял на разноските за заплати - " Манчестър юнайтед " (47%), " Манчестър сити " (50%), " Тотнъм " (50%) и " Арсенал " (59%). Това им дава и свободата да подвигат равнищата на заплатите при нужда да привлекат някой състезател или да задържат към този момент налична звезда. Но за клубовете от междинен диаметър високите заплати са това, което може да унищожи финансовата им непоклатимост. Но до момента в който текат парите от телевизионните компании и до момента в който договорите с тях се усъвършенстват, терзания не би трябвало да има. Прогнозите на Deloitte сочат, че до няколко сезона даже и най-закъсалите финансово клубове ще излязат на облага. " Всеки клуб разполага с повече пари и желае да ги похарчи за играчи. Но увеличението на цената води след себе си привличането на нови и по-силни спонсори и търговски сътрудници ", разяснява Крис Стенсон, старши съветник в спортния отдел на Deloitte. Въпросът е докога този модел ще се възпроизвежда – до момента в който малките екрани печелят от спорт и влагат в него.
Българските заплати
При неналичието на постоянни финансови източници отвън притежателите 90% от българските клубове са принудени да държат заплатите ниски. Всички клубове от Първа и Втора лига получават общо по 5 милиона лв. на година от телевизионни права – перото, което носи най-вече средства във водещите футболни шампионати в Европа.
В " Левски " и ЦСКА от години им се желае да поддържат ниско равнище на заплатите, само че това по този начин и не се получава. Опитите за въвеждане на таван се провалиха и на двете места. Преди две години " Левски " беше дал своя вот таван от 150 хиляди лв. разноски на месец за заплати на играчите, само че това решение бързо бе торпилирано и клубът харчеше по 450 хиляди лв. на месец – колкото се заплаща на един по-именит футболист в Англия на седмица. И в двата клуба са склонни да заплащат до 30 хиляди лв. на месец на футболист, само че множеството български играчи са в границите на 10 - 15 хиляди лв.. Според доклада на " Левски " за предходната година разноските за заплати на 178-ма души в сдружението са 7.3 милиона лв..
" Лудогорец " естествено прави изключение от картината. Поддържането на тим за присъединяване в групите на Шампионската лига си има своята цена. Но и приходите от тези мачове също оказват помощ за финансовата непоклатимост. Според данни от доклада на клуба единствено за последната финансова година растежът на заплатите е 9 милиона лв. и сумата е набъбнала на 24.4 милиона лв.. Това е два пъти повече от общите бюджети на клубове като ЦСКА и " Левски ". Като се има поради стегнатата конструкция на " Лудогорец " и дребното администрация, може да се допусна, че съвсем цялата сума за заплати се заплаща на играчите. Разходът за петимата членове на борда е 808 хиляди лв..
Иначе предстоящо като доходи общо трите тима наподобяват дребни на фона на европейските. Най-големи приходи за 2016 година има " Лудогорец " - 45 млн. лева, " Левски " е с 11.3 млн. лева, а " ЦСКА - София " - със 7 млн. лева Софийските клубове от години са на загуба и с големи задължения.
Още по тематиката
Основната причина са по-добрите контракти за телевизионни права
Световният капацитет на пазара е сред 10 и 20 милиарда $, сочат данните на JPMorgan
Италианецът Мино Райола стои зад някои от най-скъпите прехвърляния на играчи през последните години
" Левски " и " Ботев " са следващите жертви на политическите ползи в спорта
Финансовата мощност на Висшата лига става все по-застрашителна за европейските съперници
През 1992 година нападателят на " Ливърпул " Джон Барнс е не просто футболна звезда. В годината на учредяване на британската Висша лига той става първият състезател със заплата от 10 хиляди паунда на седмица. Барнс, който през днешния ден купува облеклата си от магазини от вида на дискаунтъра Primark, евентуално би желал да се е родил 25 години по-късно. Защото най-добре платените играчи като Лионел Меси и Кристиано Роналдо към този момент получават по към 1 милион евро на седмица. Дори и междинните по качество футболисти в Англия към този момент костват по 50 - 70 милиона паунда, а заплати от 200 хиляди паунда на седмица не стряскат никого във футбола. И това, наподобява, няма да е таванът. Лудостта, която е обзела най-големите шампионати в Европа, занапред се развихря.
Когато заплатите и разноските стартират да порастват стремглаво, главният проблем е дали това няма да е следващият балон, който се надува, и дали не е единствено въпрос на време да се спука. Футболът е имал своите уроци от мощното нахлуване на телевизионните компании, които в борбата за фенове са подготвени да обещаят галактически суми за спортни права. През 2002 година немският футбол трябваше да стартира от нулата, откакто договорът с на Лео Кирх пропадна и предстоящите доходи просто не се състояха. И през днешния ден телевизионните компании са движещите сили в напомпването на финансовите мускули на футболните клубове.
Всички пред тв приемника
В най-големите и мощни шампионати като на Англия, Германия, Италия и Испания през предишното лято или през това стартират да текат новите по-добри контракти за телевизионните права, а влизането на пресен запас в клубовете докара до инфлация на цените на играчите и заплатите. Локомотивът на този растеж продължава да е британският футбол, където от предишното лято влезе в действие новият тригодишен контракт за общо 8 милиарда паунда, от които 5.14 милиарда паунда (увеличение със 71% спрямо предния договор) се падат на правата единствено за Англия със Sky и BT Sport.
Само в последната година на остарелия контракт и в очакване на свежите доходи през футболния сезон 2015/2016 водещите британски клубове са нараснали приходите си до общо 3.6 милиарда паунда, като приблизително това прави 182 милиона паунда на клуб, сочи годишният отчет за положението на футболните финанси на Deloitte. Това е повече от общите доходи на 22-та клуба, които през 1992 година основават Висшата лига. Но действието на новия контракт ще усили мощта на британските клубове и чака общите доходи да набъбнат на 4.5 милиарда паунда за миналия футболен сезон 2016/2017. " Висшата лига продължава да води на останалите четири огромни европейски шампионата, изключително във връзка с приходите от телевизионни права. Но това не е нещо ново, а е наклонност от повече от десетилетие ", се споделя в отчета на Deloitte.
Автор: Капитал Sky обаче не движи процеса нагоре единствено във Англия, въпреки там да влага най-вече старания и средства. Компанията от конгломерата на Рупърт Мърдок има главната част от правата за лъчение на Бундеслигата в Германия и на Серия А в Италия. В Германия тя трябваше да подели част от мачовете с друга телевизия и на пазара влезе притежаваният от Discovery Eurosport. Конкуренцията и развиването на продукта " Бундеслига " в последните години докара до растеж от 85% в цената на контракта до 4.64 милиарда евро за четири години, като за пръв път немският футбол ще получи над 1 милиард евро на сезон от това перо. " Надявам се, че това ще понижи разликата с Висшата лига ", съобщи при оповестяването на договорката предходната есен изпълнителният шеф на " Байер " (Леверкузен) Михаел Шаде. Но и Германия, и Италия изостават във връзка с приходите от външните пазари, където британският футбол взе сериозна преднина през последното десетилетие. Само в Китай от 2019 година ще стартира да тече нов тригодишен контракт с на локалния ритейл колос Suning Commerce Group, от който Висшата лига ще получи 700 милиона $.
След дълги години самостоятелна продажба на тв права, която разреши на " Реал " (Мадрид) и " Барселона " да завземат класацията за клубовете с най-високи доходи, испанският футбол мина към групова продажба. Тя може отчасти да понижи приходите на двата колоса, само че ще разреши на останалите клубове да подобрят приходите си и да понижат бремето на задълженията. Затова Ла лига е и рекордьор по растеж на приходите на клубовете си през 2015/2016 от 19% до 2.4 милиарда евро, а всеки клуб отвън " Реал " и " Барселона " е съумял да усили приходите си с 39% спрямо миналата година.
Бундеслигата реализира общо нарастване на приходите от 13% (320 милиона евро), с което остана втората най-добре печелеща лига в света и с втория максимален растеж в " огромната петица ", само че новият договор със Sky и Eurosport стартира да тече от това лято.
Парите в играчи
Финансовата мощност на британските клубове направи по този начин, че трансфер от над 100 милиона евро, като този на Пол Погба, към този момент да не е сензация
[Reuters] С повече средства от телевизионните права идва и опцията да се вършат повече разноски за прехвърляния и заплати. Финансовите благоприятни условия на британските клубове потискат съперниците от останалите огромни шампионати, които рискуват да изгубят най-хубавите си играчи. Дори и " Реал " и " Барселона " могат да се усещат застрашени. Затова са принудени да усилват заплатите на звездите си, както и сумите за откупуване (минимумът, в случай че някой различен тим желае да го купи). Такъв беше казусът и с Лионел Меси, защото " Барселона " държи да не го загуби. Според новия му контракт, като се изключи че заплатата му се усъвършенства, се подвига доста и сумата за откупуване на 200 милиона евро. Така го вършат мъчно продаваем най-малко през околните години, т.е. има още една защитна мярка, откакто 100-те милиона евро за трансферна сума към този момент не са проблем.
В Германия, където финансовата непоклатимост е водеща, просто нямат избор и избират да влагат в по-евтини и непознати имена, само че на по-приемлива цена. Космическите заплати също не са на респект, което се отразява и върху извънредно положителното съответствие сред разноските по това перо и приходите от 49% (виж графиката).
Но в Англия лудостта е всеобща. И това си има своето пояснение – нито един клуб от междинните равнища не желае да изпадне от лигата, тъй като цената е прекомерно висока. Приходите във второто равнище – Чемпиъншип, са в пъти по-ниски. Разходите за пазаруване на нови играчи към този момент минаха 500 милиона паунда и до края на трансферния интервал се чака да стигнат нов връх след миналогодишните 1.165 милиарда паунда. Футболният финансов специалист Роб Уилсън разяснява пред, че хиперинфлацията се зарежда от желанието всеки да се възползва от наличните пари в Англия. Затова, когато се продава футболист в британското състезание, цената се подвига с " минимум 40%, в случай че не и с 50% ". А новата норма е да се продават играчи за по 30 милиона паунда, както се случи с вратаря Джордан Пикфорд при прекосяването му от " Съндърланд " в " Евертън ".
Голямата заплаха за клубовете в границите на тази полуда е обвързвана с несъразмерното равнище на разноските за заплати по отношение на приходите. УЕФА счита за рисково съответствие над 70%. По-големите клубове поради приходите си от разнообразни източници, най-много от търговски действия, по-лесно поддържат невисок дял на разноските за заплати - " Манчестър юнайтед " (47%), " Манчестър сити " (50%), " Тотнъм " (50%) и " Арсенал " (59%). Това им дава и свободата да подвигат равнищата на заплатите при нужда да привлекат някой състезател или да задържат към този момент налична звезда. Но за клубовете от междинен диаметър високите заплати са това, което може да унищожи финансовата им непоклатимост. Но до момента в който текат парите от телевизионните компании и до момента в който договорите с тях се усъвършенстват, терзания не би трябвало да има. Прогнозите на Deloitte сочат, че до няколко сезона даже и най-закъсалите финансово клубове ще излязат на облага. " Всеки клуб разполага с повече пари и желае да ги похарчи за играчи. Но увеличението на цената води след себе си привличането на нови и по-силни спонсори и търговски сътрудници ", разяснява Крис Стенсон, старши съветник в спортния отдел на Deloitte. Въпросът е докога този модел ще се възпроизвежда – до момента в който малките екрани печелят от спорт и влагат в него.
Българските заплати
При неналичието на постоянни финансови източници отвън притежателите 90% от българските клубове са принудени да държат заплатите ниски. Всички клубове от Първа и Втора лига получават общо по 5 милиона лв. на година от телевизионни права – перото, което носи най-вече средства във водещите футболни шампионати в Европа.
В " Левски " и ЦСКА от години им се желае да поддържат ниско равнище на заплатите, само че това по този начин и не се получава. Опитите за въвеждане на таван се провалиха и на двете места. Преди две години " Левски " беше дал своя вот таван от 150 хиляди лв. разноски на месец за заплати на играчите, само че това решение бързо бе торпилирано и клубът харчеше по 450 хиляди лв. на месец – колкото се заплаща на един по-именит футболист в Англия на седмица. И в двата клуба са склонни да заплащат до 30 хиляди лв. на месец на футболист, само че множеството български играчи са в границите на 10 - 15 хиляди лв.. Според доклада на " Левски " за предходната година разноските за заплати на 178-ма души в сдружението са 7.3 милиона лв..
" Лудогорец " естествено прави изключение от картината. Поддържането на тим за присъединяване в групите на Шампионската лига си има своята цена. Но и приходите от тези мачове също оказват помощ за финансовата непоклатимост. Според данни от доклада на клуба единствено за последната финансова година растежът на заплатите е 9 милиона лв. и сумата е набъбнала на 24.4 милиона лв.. Това е два пъти повече от общите бюджети на клубове като ЦСКА и " Левски ". Като се има поради стегнатата конструкция на " Лудогорец " и дребното администрация, може да се допусна, че съвсем цялата сума за заплати се заплаща на играчите. Разходът за петимата членове на борда е 808 хиляди лв..
Иначе предстоящо като доходи общо трите тима наподобяват дребни на фона на европейските. Най-големи приходи за 2016 година има " Лудогорец " - 45 млн. лева, " Левски " е с 11.3 млн. лева, а " ЦСКА - София " - със 7 млн. лева Софийските клубове от години са на загуба и с големи задължения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ