Линията на бедност в България достига 866.67 лв. средномесечно на

Линията на беднотия в България доближава 866.67 лева средномесечно на разположение от домакинство през 2025 година, което значи, че под прага ѝ са били 1 368.7 хиляди българи или 21.2% от популацията на страната.

Това демонстрират най-новите данни на Национален статистически институт, оповестени през днешния ден. Индикаторите за беднотия и обществено включване са част от общите индикатори на Европейската общественост за следене на напредъка на страните в битката с бедността и обществената изолираност. Основен източник за пресмятането им е годишно провежданото наблюдаване „ Статистика на приходите и изискванията на живот (SILC) “, прецизират от Института.

В съпоставяне с предходната година размерът на линията на беднотия нараства с 13.5%, а относителният дял на бедното население понижава с 0.5 %.

Данните за 2025 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 21.2 до 29.0%, или със 7.8%. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.4%, или с 24.2%, добавя Национален статистически институт.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от популацията е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.

За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (55.1% за 2025 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 5.8% по-висок спрямо безработните дами.

През 2025 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години понижава по отношение на миналата година с 0.3% - до 11.8%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.

Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.2% по-нисък от този при мъжете. 

Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално обучение и без обучение - 47.2%. С повишаване на просветителното ниво, относителният дял на бедните измежду работещите понижава повече от четири пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 4.3%.

Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду семействата състоящи се от двама възрастни с три или повече деца (52.3% за 2025 г.) и от един родител с деца (40.4% за 2025 година).

Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 3.7% по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице на 65 и повече години, рискът от беднотия е с 16% по-висок от този в домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

От 2015 година към главния въпросник на проучването е прибавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на възходящата потребност от информация, в това число и оценки на бедността за семействата по етнически симптом.

Анкетираните сами дефинират етническата си група. Отговорът на този въпрос е непринуден, т.е. в случай че лицето не желае да уточни към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „ Не желае да отговори “. Дадена е опция да се означи и отговор „ Не се самоопределям “, в случай че интервюираният не може да дефинира своята етническа група.

Етническата група на децата се дефинира от родителите. Ако родителите имат друга етническа принадлежност за децата се записва отговорът, който родителите дефинират по взаимно единодушие.

През 2025 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 65.5%, а най-нисък - измежду самоопределилите се от българската етническа група - 15.1%.

Наблюдават се разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската и турската етнически групи доминират пенсионерите (съответно 45.1 и 32.1%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на заетите лица (32.5%). 

В общите индикатори за оценка на бедността са включени и субективни знаци, свързани с материални ограничения. Те демонстрират субективната оценка и персоналните настройки на лицата и семействата по отношение на опциите за облекчаване на обособени потребности и потребности.

До 2020 година за оценка на материалните ограничения на семействата се използваха девет въпроса, свързани с потреблението на съответни артикули и услуги. От 2021 година се включва нов индикатор за тежки материални и обществени ограничения, който демонстрира неналичието на нужни и мечтани предмети за водене на заслужен живот. Изчислява се като дял на лицата от популацията, които не могат да си разрешат 7 от 13 индикатора - 6 на самостоятелно равнище и 7 на равнище домакинство.

През 2025 година 15% от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 1.6%по-малко спрямо 2024 година.Ограниченията, свързани със облекчаване на избрани потребности и потребности, се разграничават според от етническата принадлежност.

През 2025 година ограничавания в 7 от 13 индикатора имат 10.0% от българската етническа група, 19.9% от турската и 55.3% от ромския етнос.

Ниската икономическа интензивност за семейството се пресмята като съотношението сред броя месеци, в които всеки член от семейството във възрастовата група 18 - 64 години е бил работещ през миналата година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на семейството при цялостна претовареност. За лицата, които заявяват, че работят на ненапълно работно време, броят на месеците се преизчислява към цялостно работно време въз основа на отработените часове.

Лицата, живеещи в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 64 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 64-годишните, като се изключи учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния капацитет през референтната година.

До 2020 година индикаторът се пресмята за лица на възраст от 18 до 59 години, а от 2021 година той включва лица на възраст от 18 до 64 години.

През 2025 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 241.5 хиляди лица на възраст 18 - 64 години, или 6.9% от популацията, като по отношение на 2024 година относителният им дял понижава с 0.2 процентни пункта, а делът при мъжете (6.6%) е с 0.6 процентни пункта по-нисък от този при дамите (7.2%).

Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката „ Европа 2030 “ от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от беднотия, с материални и обществени ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност.

Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2025 година 29.0% от популацията, или 1 868.9 хиляди лица, са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора понижава с 1.3% по отношение на 2024 година, като при мъжете понижението е с 1.4%, а при дамите с 1.2%.

През 2025 година 27% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 1.2% по-малко по отношение на 2024 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 13.4%.

Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата.

По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение.

През 2025 година седем от 10 деца (73.3%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 11 пъти по-малко, или 6.7%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия.

В проучването „ Статистика на приходите и изискванията на живот “ от 2013 година се събират данни за материалните ограничения на децата в семейството (на възраст сред 1 и 15 години). През 2025 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 26.7%, а за 0.9% от тях нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи.

Близо една четвърт от децата (22.1%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.). Екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си разрешат 18.8% от децата, а постоянни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 17.5%.

През 2025 година 48.4% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.

Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност.

През 2025 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 17.3% от българската етническа група, 29.6% от турската етническа група, 73.5% от ромската етническа група и 17.1% от различен етнос.

Нито една нужда (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 0.3% от българската етническа група, за 0.6% от турската етническа група и за 4.6% от ромската етническа група. Около 29.0% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 34.0% от турската етническа група и 75.5% от ромския етнос.

Важен аспект в проучването на бедността е нейното проявяване по области. При пресмятане на линията на беднотия за всяка област е прибавен същият способ както при линията на беднотия на национално равнище - 60% от междинния общ наличен чист приход на семействата в региона.

През 2025 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Силистра и Видин - надлежно 580 и 664 лева, а най-високата - в област София (столица) - 1 304 лева, следвана от областите Варна (977 лева.), Русе (904 лева.) и Стара Загора (883 лева).

Спрямо линията на беднотия за региона най-голям е относителният дял на бедните в областите Стара Загора - 28.4%, Сливен - 23.9%, Търговище - 23.7%, и Ловеч - 22.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Враца - 10.5%, Кюстендил - 12.1%, и Габрово - 12.3%.

Линията на беднотия за 2025 година нараства по отношение на 2024 година във всички области като се изключи Перник, където се следи понижение с 2.6%. С най-голямо повишаване са областите Пазарджик (с 33.3%), София (с 29.0%), Видин (с 26.8%) и Габрово (с 25.8%).

През 2025 година област Кюстендил е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 10.0%, а с най-високо ниво е област Стара Загора - 29.8%. В област Враца дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 10.8%, при 27.1% за област Стара Загора.

Относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5% по отношение на относителния дял на мъжете в областите Русе, Перник, София (столица), и Варна. В две области - Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5% от този при дамите.