Под прага на бедност са били 23% от населението в България през 2022 г.
Линията на беднотия приблизително за страната е била 525.92 лева на месец за лице през 2022 година Така под прага на беднотия са били 1 571.9 хиляди лица, което е 22.9% от популацията на страната.
Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за знаците на бедността и общественото включване през 2022 година
Размерът на линията на беднотия нараства с 4.3% по отношение на миналата година, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8%.
Според Национален статистически институт обществените помощи значително редуцират бедността, защото данните за 2022 година демонстрират, че в случай че от приходите на семействата се изключат обществените прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия от 22.9 се покачва до 30.3%. Съответно в случай че от приходите на семействата изключим пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44.2%.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица - 56.9%, като рискът от беднотия при безработните мъже е с 3.3 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Непроменен през 2022 година остава делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години по отношение на миналата година - 10%.
В същото време при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. А другояче рискът от беднотия измежду работещите дами е с 3.2% по-нисък от този при мъжете.
Друг фактор, който въздейства на риска от беднотия при заетите лица е просветителното ниво. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 68.5%.Относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над седем пъти за лицата със приблизително обучение. Най-нисък е делът на работещите небогати с висше образование- 3.2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години (61.3% за 2022 г.) и едно лице в домакинство - жена (56.2%). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 21.9% по-висок, в сравнение с при мъжете.
Оценка на бедността по етнически симптом
В проучването интервюираните лица сами дефинират етническата си група, а отговорът на този въпрос е непринуден.
През 2022 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 63.2%, а най-нисък - измежду тези, самоопределили се от българската етническа група - 17.3%.
Сред бедните от българската и турската етническа група доминират пенсионерите (съответно 54.5 и 36.5%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на работещите лица - 34%. По отношение на безработните лица най-голям е относителният дял на бедните безработни измежду ромската етническа група - 30.6%, при 21.5% от турците и 10.7% от българите.
И при трите съществени етнически групи с повишаване на просветителното равнище рискът от беднотия за работещите лица понижава.
През 2022 година 18.7% от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения или с 0.4% по-малко спрямо 2021 година.
През 2022 година, ограничавания в 7 от 13 индикатора имат 13.1% от българската етническа група, 21.4% от турската и 59.3% от ромския етнос.
В семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 300.4 хиляди лица на възраст 18 - 64 години, или 7.9% от популацията, като по отношение на 2021 година относителният им дял нараства с 0.2 процентни пункта, а делът на мъжете (7.8%) е с 0.3 процентни пункта по-нисък от този при дамите (8.1%).
По данните на Национален статистически институт през 2022 година 32.2% от популацията, или 2 206.1 хиляди лица, са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора нараства с 0.5% по отношение на 2021 година, като при мъжете се резервира на същото равнище, а при дамите нараства с 0.9 процентни пункта.
Деца в риск от беднотия и материални ограничения
25.9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия през 2022 година, или с 1.7 процентни пункта повече по отношение на 2021 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 15%.
78.4% от децата, чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия през 2022 година Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
Материални ограничения при децата
През 2022 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 32.8%, а за 2.5% от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи. Близо една трета от децата (27.4%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 24.8%, и постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 21.5%. През 2022 година 43.5% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 23% от българската етническа група, 33% от турската етническа група, 76.2% от ромската етническа група и 33.2% от различен етнос. Нито една нужда на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 1.2% от българската етническа група, за 0.8% от турската етническа група и за 9% от ромската етническа група. Около 24% от българските деца с материални ограничения от живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 37.5% за децата от турската етническа група и 69.4% - от ромския етнос.
Оценка на бедността в районен аспект
Най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Монтана - надлежно по 373 лева, а най-високата - в област София (столица) (832 лева.), следвана от областите Стара Загора (625 лева.), Варна (601 лева.) и Перник (595 лева). Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Стара Загора - 33.9%, Добрич - 27%, Ловеч - 26.8%, и Перник - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен - 12.9%, Велико Търново - 15.8%, Силистра - 16.1%, и Търговище - 16.2%.
Линията на беднотия за 2022 година нараства по отношение на 2021 година в множеството области. С най-голямо повишаване са областите Стара Загора (с 21.6%), Ямбол (с 19.4%), Варна (с 18.8%), Хасково (с 15.6%), София (столица) (с 13.5%) и Враца (с 10.2%). Намаление в размера на линията на беднотия по отношение на миналата година се следи в областите Плевен (с 13.9%), Шумен (с 11.4%), Разград (с 10.1%), Бургас (с 3.6%), Пловдив (с 2.4%) и Благоевград (с 0.6%).
В областите Ямбол, Сливен, София, Кюстендил, Плевен, Търговище, София (столица), Пловдив, Стара Загора, Хасково, Перник, Враца, Монтана и Шумен относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5% по отношение на относителния дял на мъжете. В три области - Силистра, Видин и Ловеч, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите.
Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за знаците на бедността и общественото включване през 2022 година
Размерът на линията на беднотия нараства с 4.3% по отношение на миналата година, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8%.
Според Национален статистически институт обществените помощи значително редуцират бедността, защото данните за 2022 година демонстрират, че в случай че от приходите на семействата се изключат обществените прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия от 22.9 се покачва до 30.3%. Съответно в случай че от приходите на семействата изключим пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44.2%.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица - 56.9%, като рискът от беднотия при безработните мъже е с 3.3 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Непроменен през 2022 година остава делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години по отношение на миналата година - 10%.
В същото време при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. А другояче рискът от беднотия измежду работещите дами е с 3.2% по-нисък от този при мъжете.
Друг фактор, който въздейства на риска от беднотия при заетите лица е просветителното ниво. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 68.5%.Относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над седем пъти за лицата със приблизително обучение. Най-нисък е делът на работещите небогати с висше образование- 3.2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години (61.3% за 2022 г.) и едно лице в домакинство - жена (56.2%). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 21.9% по-висок, в сравнение с при мъжете.
Оценка на бедността по етнически симптом
В проучването интервюираните лица сами дефинират етническата си група, а отговорът на този въпрос е непринуден.
През 2022 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 63.2%, а най-нисък - измежду тези, самоопределили се от българската етническа група - 17.3%.
Сред бедните от българската и турската етническа група доминират пенсионерите (съответно 54.5 и 36.5%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на работещите лица - 34%. По отношение на безработните лица най-голям е относителният дял на бедните безработни измежду ромската етническа група - 30.6%, при 21.5% от турците и 10.7% от българите.
И при трите съществени етнически групи с повишаване на просветителното равнище рискът от беднотия за работещите лица понижава.
През 2022 година 18.7% от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения или с 0.4% по-малко спрямо 2021 година.
През 2022 година, ограничавания в 7 от 13 индикатора имат 13.1% от българската етническа група, 21.4% от турската и 59.3% от ромския етнос.
В семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 300.4 хиляди лица на възраст 18 - 64 години, или 7.9% от популацията, като по отношение на 2021 година относителният им дял нараства с 0.2 процентни пункта, а делът на мъжете (7.8%) е с 0.3 процентни пункта по-нисък от този при дамите (8.1%).
По данните на Национален статистически институт през 2022 година 32.2% от популацията, или 2 206.1 хиляди лица, са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора нараства с 0.5% по отношение на 2021 година, като при мъжете се резервира на същото равнище, а при дамите нараства с 0.9 процентни пункта.
Деца в риск от беднотия и материални ограничения
25.9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия през 2022 година, или с 1.7 процентни пункта повече по отношение на 2021 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 15%.
78.4% от децата, чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия през 2022 година Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
Материални ограничения при децата
През 2022 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 32.8%, а за 2.5% от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи. Близо една трета от децата (27.4%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 24.8%, и постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 21.5%. През 2022 година 43.5% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 23% от българската етническа група, 33% от турската етническа група, 76.2% от ромската етническа група и 33.2% от различен етнос. Нито една нужда на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 1.2% от българската етническа група, за 0.8% от турската етническа група и за 9% от ромската етническа група. Около 24% от българските деца с материални ограничения от живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 37.5% за децата от турската етническа група и 69.4% - от ромския етнос.
Оценка на бедността в районен аспект
Най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Монтана - надлежно по 373 лева, а най-високата - в област София (столица) (832 лева.), следвана от областите Стара Загора (625 лева.), Варна (601 лева.) и Перник (595 лева). Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Стара Загора - 33.9%, Добрич - 27%, Ловеч - 26.8%, и Перник - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен - 12.9%, Велико Търново - 15.8%, Силистра - 16.1%, и Търговище - 16.2%.
Линията на беднотия за 2022 година нараства по отношение на 2021 година в множеството области. С най-голямо повишаване са областите Стара Загора (с 21.6%), Ямбол (с 19.4%), Варна (с 18.8%), Хасково (с 15.6%), София (столица) (с 13.5%) и Враца (с 10.2%). Намаление в размера на линията на беднотия по отношение на миналата година се следи в областите Плевен (с 13.9%), Шумен (с 11.4%), Разград (с 10.1%), Бургас (с 3.6%), Пловдив (с 2.4%) и Благоевград (с 0.6%).
В областите Ямбол, Сливен, София, Кюстендил, Плевен, Търговище, София (столица), Пловдив, Стара Загора, Хасково, Перник, Враца, Монтана и Шумен относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5% по отношение на относителния дял на мъжете. В три области - Силистра, Видин и Ловеч, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ