Накрая България ще плаща цените за чужди потребители: Кой има полза от тавана на приходите от ток в ЕС
Лимит върху приходите на фирмите, които създават на ниска цена ток и го продават на високи цени - това е най-новата концепция на Европейска комисия за реакция на растящите разноски за електрическа енергия в Европа, които започнаха да се усилват още през лятото на 2021 година и се утежниха в допълнение поради войната в Украйна.
Предложението беше направено от Урсула фон дер Лайен по време на речта ѝ за положението на съюза, с претекста, че сега част от електроцентралите с ниски разноски за произвеждане вършат невиждани доходи за сметка на манипулирания от Русия пазар.
" В нашата обществена пазарна стопанска система облагите са нещо хубаво. Но в тези времена е неправилно да се получават изключителни рекордни облаги, възползвайки се от войната и на гърба на потребителите. В тези времена облагите би трябвало да се споделят и да се насочват към тези, които имат най-голяма потребност от тях ".
Намерението на Европейска комисия е да се вкара " таван " от 180 евро за осъществените доходи при продажба на 1 на мегаватчас електрическа енергия.
Засегнати ще бъдат производителите с по-ниски разноски за произвеждане като фотоволтаици, вятърни централи, ВЕЦ-ове, атомни централи и ТЕЦ-ове на лигнитни въглища.
Целта е приходите над този предел да бъдат събирани от националните управляващи и да се пренасочват назад към потребителите (домакинства, офиси и индустриални производители), с цел да може да се облекчи резултатът от високите крайни цени на тока, повишавани поради недостига на газ в Европа.
България и в този момент ползва частична скица за компенсиране на потребителите отвън контролирания пазар, като фонд " Сигурност на електроенергийната система " покрива разноските за ток над 250 лева на мегаватчас, само че обезщетенията идват единствено от свръхпечалбите на държавни енергийни компании - не от частните централи.
Предложението на Европейска комисия към момента е в стадий " концепция " и с цел да влезе в действие, би трябвало да получи поддръжка с квалифицирано болшинство в Съвета на Европейски Съюз. Европейска комисия оферират ограниченията да бъдат с краткотрайно деяние, да стартират да работят от 1 декември 2022 година и да бъдат анулирани не по-късно от 31 март 2023 година - или в края на отоплителния сезон.
Правителствата могат да употребяват събираните средства, като подтикват тези консуматори, които лимитират потреблението си, провеждат схеми за директни заплащания към тях, компенсират доставчиците на електрическа енергия на по-ниски цени, понижават цените за хората с по-малък размер на ползване и така нататък
От Европейска комисия изясняват, че са се спрели на предел от 180 евро, който е " доста над междинните упования за пазарните цени в пикови часове преди нашествието на Русия в Украйна ".
" Еднаквият таван на приходите в целия Европейски Съюз е необходим, с цел да резервира действието на вътрешния енергиен пазар, тъй като разрешава поддържане на ценово-определяна конкуренция сред производителите на ток ", настояват от Европейска комисия.
В регулацията се планува и вид за " шерване на наднормените доходи сред страните членки, търгуващи с електрическа енергия, като страната-производител може да споделят част от събраните доходи в интерес на крайните консуматори от държавата-вносител ".
До този миг служебното държавно управление не е коментирало предложенията на Фон дер Лайен.
Не е ясно дали България - като държава-износител на електрическа енергия - би се съгласила на тази алтернатива, която би я сложила в позиция да изпраща част от личните си бюджетни приходи към останалите страни от Европейски Съюз.
Идеята на Европейска комисия обаче към този момент се сблъсква с неодобрение от страна на някои икономисти и политици.
Никола Янков - съосновател на „ Експат Капитал “ в партньорство с Николай Василев - отхвърля напълно тази концепция. Той показва, че междинната цена на електрическата енергия в Европейски Съюз през последните седмици е към 400 евро на мегаватчас, или повече от двойно над оферти предел.
" Това е безумна политика, която вместо да докара до по-ниски цени дълготрайно, ще докара до трайно по-високи цени на тока в Европейски Съюз, понижено произвеждане и в края на краищата даже евентуална рецесия с дефицит на ток. Това е по този начин, тъй като вместо да се подтикват частните вложения в локално произвеждане на ток и увеличение на предлагането (от там и намаляне на цената), се прави тъкмо противоположното - частните вложители се санкционират и гонят от бранша, като се лишават огромна част от приходите им ", написа той в обява във Фейсбук.
Янков оправдава събирането на по-високи доходи от електроенергийните производители с това, че вложенията им са дълготрайни и компенсират " неприятни " години, в които цените на тока са по-ниски от плануваното.
" Ако политиците им лимитират опцията за облаги през положителните години, без да покриват обаче загубите им през неприятните, това трансформира напълно финансовата математика и можем да сме очевидци на голям отлив на капитали от бранша ", твърди той.
Никола Янков предизвестява за повишение на " политическия риск " в Европейски Съюз при вероятно решение за таван на приходите, което ще сложи под въпрос и проектите за напредък на зелената стопанска система - заради евентуалния недостиг на задоволително електрическа енергия. Той приканва българските евродепутати да се опълчват на тези оферти и да изискат тласъци за " този вид централи, които Европейска комисия желае да накаже ".
Владислав Панев от Демократична България също предизвестява, че България може да бъде ощетена от бъдещо въвеждане на предел на приходите за избрани производства на ток.
" Ако се зачетем деликатно, може да се окаже, че най-после българските производители на ток ще финансират по-ниски цени за непознати консуматори. Можем да бъдем ударени тъкмо там, където сме най-конкурентни. В скъпия експорт на електрическа енергия с ниска себестойност, което финансира тавана на цените за нашите потребители ", споделя той и приканва българското държавно управление да отбрани интереса на страната.
Критика пристигна и от страна на газовия специалист Васко Начев.
" От Брюксел оферират някакви палеативни ограничения без какъвто и да е разбор за оценка на въздействие. Очертава се резултата от тях да бъде повече от отрицателен. Мерки, които освен, че няма да доведат до намаляване цените на електрическата енергия, от там на артикули и услуги, а тъкмо обратното- ще сме очевидци на убийствено високи цени ", счита той.
Предложението беше направено от Урсула фон дер Лайен по време на речта ѝ за положението на съюза, с претекста, че сега част от електроцентралите с ниски разноски за произвеждане вършат невиждани доходи за сметка на манипулирания от Русия пазар.
" В нашата обществена пазарна стопанска система облагите са нещо хубаво. Но в тези времена е неправилно да се получават изключителни рекордни облаги, възползвайки се от войната и на гърба на потребителите. В тези времена облагите би трябвало да се споделят и да се насочват към тези, които имат най-голяма потребност от тях ".
Намерението на Европейска комисия е да се вкара " таван " от 180 евро за осъществените доходи при продажба на 1 на мегаватчас електрическа енергия.
Засегнати ще бъдат производителите с по-ниски разноски за произвеждане като фотоволтаици, вятърни централи, ВЕЦ-ове, атомни централи и ТЕЦ-ове на лигнитни въглища.
Целта е приходите над този предел да бъдат събирани от националните управляващи и да се пренасочват назад към потребителите (домакинства, офиси и индустриални производители), с цел да може да се облекчи резултатът от високите крайни цени на тока, повишавани поради недостига на газ в Европа.
България и в този момент ползва частична скица за компенсиране на потребителите отвън контролирания пазар, като фонд " Сигурност на електроенергийната система " покрива разноските за ток над 250 лева на мегаватчас, само че обезщетенията идват единствено от свръхпечалбите на държавни енергийни компании - не от частните централи.
Предложението на Европейска комисия към момента е в стадий " концепция " и с цел да влезе в действие, би трябвало да получи поддръжка с квалифицирано болшинство в Съвета на Европейски Съюз. Европейска комисия оферират ограниченията да бъдат с краткотрайно деяние, да стартират да работят от 1 декември 2022 година и да бъдат анулирани не по-късно от 31 март 2023 година - или в края на отоплителния сезон.
Правителствата могат да употребяват събираните средства, като подтикват тези консуматори, които лимитират потреблението си, провеждат схеми за директни заплащания към тях, компенсират доставчиците на електрическа енергия на по-ниски цени, понижават цените за хората с по-малък размер на ползване и така нататък
От Европейска комисия изясняват, че са се спрели на предел от 180 евро, който е " доста над междинните упования за пазарните цени в пикови часове преди нашествието на Русия в Украйна ".
" Еднаквият таван на приходите в целия Европейски Съюз е необходим, с цел да резервира действието на вътрешния енергиен пазар, тъй като разрешава поддържане на ценово-определяна конкуренция сред производителите на ток ", настояват от Европейска комисия.
В регулацията се планува и вид за " шерване на наднормените доходи сред страните членки, търгуващи с електрическа енергия, като страната-производител може да споделят част от събраните доходи в интерес на крайните консуматори от държавата-вносител ".
До този миг служебното държавно управление не е коментирало предложенията на Фон дер Лайен.
Не е ясно дали България - като държава-износител на електрическа енергия - би се съгласила на тази алтернатива, която би я сложила в позиция да изпраща част от личните си бюджетни приходи към останалите страни от Европейски Съюз.
Идеята на Европейска комисия обаче към този момент се сблъсква с неодобрение от страна на някои икономисти и политици.
Никола Янков - съосновател на „ Експат Капитал “ в партньорство с Николай Василев - отхвърля напълно тази концепция. Той показва, че междинната цена на електрическата енергия в Европейски Съюз през последните седмици е към 400 евро на мегаватчас, или повече от двойно над оферти предел.
" Това е безумна политика, която вместо да докара до по-ниски цени дълготрайно, ще докара до трайно по-високи цени на тока в Европейски Съюз, понижено произвеждане и в края на краищата даже евентуална рецесия с дефицит на ток. Това е по този начин, тъй като вместо да се подтикват частните вложения в локално произвеждане на ток и увеличение на предлагането (от там и намаляне на цената), се прави тъкмо противоположното - частните вложители се санкционират и гонят от бранша, като се лишават огромна част от приходите им ", написа той в обява във Фейсбук.
Янков оправдава събирането на по-високи доходи от електроенергийните производители с това, че вложенията им са дълготрайни и компенсират " неприятни " години, в които цените на тока са по-ниски от плануваното.
" Ако политиците им лимитират опцията за облаги през положителните години, без да покриват обаче загубите им през неприятните, това трансформира напълно финансовата математика и можем да сме очевидци на голям отлив на капитали от бранша ", твърди той.
Никола Янков предизвестява за повишение на " политическия риск " в Европейски Съюз при вероятно решение за таван на приходите, което ще сложи под въпрос и проектите за напредък на зелената стопанска система - заради евентуалния недостиг на задоволително електрическа енергия. Той приканва българските евродепутати да се опълчват на тези оферти и да изискат тласъци за " този вид централи, които Европейска комисия желае да накаже ".
Владислав Панев от Демократична България също предизвестява, че България може да бъде ощетена от бъдещо въвеждане на предел на приходите за избрани производства на ток.
" Ако се зачетем деликатно, може да се окаже, че най-после българските производители на ток ще финансират по-ниски цени за непознати консуматори. Можем да бъдем ударени тъкмо там, където сме най-конкурентни. В скъпия експорт на електрическа енергия с ниска себестойност, което финансира тавана на цените за нашите потребители ", споделя той и приканва българското държавно управление да отбрани интереса на страната.
Критика пристигна и от страна на газовия специалист Васко Начев.
" От Брюксел оферират някакви палеативни ограничения без какъвто и да е разбор за оценка на въздействие. Очертава се резултата от тях да бъде повече от отрицателен. Мерки, които освен, че няма да доведат до намаляване цените на електрическата енергия, от там на артикули и услуги, а тъкмо обратното- ще сме очевидци на убийствено високи цени ", счита той.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ