Фокачата на Реко, домът на пестото, бялото вино от сорт Верментино, зехтинът от Таджаска, живописните рибарски селища... или просто Лигурия, Италия
Лигурия е един от най-романтичните райони на Италия и носи справедливо прозвището Перлата на италианската Ривера. Освен туристическите местности и забележителности, регионът на Чинкуе Тере има удивителни места с дребни заливчета по цялата Ривера, които са като риболовен селища, излезли от пощенска картичка. Това описа пътешественикът сомелиер на зехтин Пенка Нешева в предаването " Куфарът на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.
Столицата на района Генуа е има изумително историческо завещание, като в предишното е била от най-мощните средиземноморски република, а през днешния ден е един от основните пристанищни градове на Италия. Генуа е родният град на мореплавателят Христофор Колумб, на най-забележителния цигулар за всички времена Николо Паганини, там може да се тип катедралата " Сан Лоренцо ", Двореците Роли, 42 на брой, като някои от тях превърнати в музеи, а други към момента се населявани, които са монументи на културата на ЮНЕСКО. " Историческият квартал на Генуа е с типичните пастелни къщички, доста комфортен, с вкусни заведения за хранене, които оферират морска храна. Камоли, Портофино, Ла Специя, петте селища Чинкуе Тере, са едни от най-романтичните дребни селища в Италия. “
Кухнята на Лигурия е доста елементарна, състои се от елементарни предписания с малко съставки, само че е извънредно разнообразна, описа пътешественикът и уточни, че " който не е опитвал оригиналното песто дженовезе в Генуа, той не знае същинския усет на пестото “. Другото, с което е доста прочут района, това е фокачата, като има огромно многообразие от типове съгласно степента на втасване на тестото. " Прословутата фокача на Реко със сиренето Стракино е предпазено географско название и " в действителност в случай че не я опиташ, е безспорен пропуск. “ В Лигурия има доста типове паста, само че най-разпространените са трофие с песто и мандили. " Заек по лигурски е емблематично ядене на Лигурия – те са доста положителни в приготвянето на разнообразни предписания с заешко месо. Рибните ястия и морските блага напълно обяснимо са показани почтено. “
Лигурия не е от най-големите производители на виновност, само че пък тези, които създава са доста качествени и от доста редки сортове, описа сомелиерът и добави, че най-известното лигурски вино е бялото вино от вид Верментино. " То е доста леко, свежо с нотки на цитрус, бели цветя и средиземноморски билки. Произведено е в една територия, която има безусловно извънреден микроклимат: имаме планината и имаме морския бриз – когато се съчетаят двете, те дават на виното една прохлада, една минералност, която укрепва неговите качества и става доста изкусително. Пигатото е различен характерен лигурски необичаен вид. Той доста наподобява на Верментиното, само че има по-богат усет, по-плътен усет на мед, на кайсии, на йод. Изобщо е една симфония от усети и от комбинации. “ От алените виновност най-известни са: рубиненото вино росезе от Долчеакуа, сладкото вино Ормеаско ди Помасио, както и скъпоценното вино на Чинкуе Тере – шакетра.
Друга емблема на Лигурия е маслината вид Таджаска и надлежно зехтинът, придобит от него. " Зехтинът, получен от маслината Таджаска, е извънредно първокласен. Той е тънък, мек, с доста пресен мирис, съвсем няма мъка, с дребна киселинност, защото това са присъщи свойства на самия вид. Съчетанието му е с по-леки храни, салати, в песто дженовезе, употребява се в цялата кухня. За да създадем една от вкусните фокачи, типични за Лигурия, ние просто би трябвало да я облеем със зехтин, т.е. тя да плува, приготвяйки я в зехтин, с цел да има тоя богат усет и мирис, който се получава, “ описа тя и предложи на всички, които желаят да посетят Италия, да отидат в този по-малко прочут район и да посетят една от тези известни маслобойни, с цел да видят в действителност историята на този прочут вид зехтин.
Столицата на района Генуа е има изумително историческо завещание, като в предишното е била от най-мощните средиземноморски република, а през днешния ден е един от основните пристанищни градове на Италия. Генуа е родният град на мореплавателят Христофор Колумб, на най-забележителния цигулар за всички времена Николо Паганини, там може да се тип катедралата " Сан Лоренцо ", Двореците Роли, 42 на брой, като някои от тях превърнати в музеи, а други към момента се населявани, които са монументи на културата на ЮНЕСКО. " Историческият квартал на Генуа е с типичните пастелни къщички, доста комфортен, с вкусни заведения за хранене, които оферират морска храна. Камоли, Портофино, Ла Специя, петте селища Чинкуе Тере, са едни от най-романтичните дребни селища в Италия. “
Кухнята на Лигурия е доста елементарна, състои се от елементарни предписания с малко съставки, само че е извънредно разнообразна, описа пътешественикът и уточни, че " който не е опитвал оригиналното песто дженовезе в Генуа, той не знае същинския усет на пестото “. Другото, с което е доста прочут района, това е фокачата, като има огромно многообразие от типове съгласно степента на втасване на тестото. " Прословутата фокача на Реко със сиренето Стракино е предпазено географско название и " в действителност в случай че не я опиташ, е безспорен пропуск. “ В Лигурия има доста типове паста, само че най-разпространените са трофие с песто и мандили. " Заек по лигурски е емблематично ядене на Лигурия – те са доста положителни в приготвянето на разнообразни предписания с заешко месо. Рибните ястия и морските блага напълно обяснимо са показани почтено. “
Лигурия не е от най-големите производители на виновност, само че пък тези, които създава са доста качествени и от доста редки сортове, описа сомелиерът и добави, че най-известното лигурски вино е бялото вино от вид Верментино. " То е доста леко, свежо с нотки на цитрус, бели цветя и средиземноморски билки. Произведено е в една територия, която има безусловно извънреден микроклимат: имаме планината и имаме морския бриз – когато се съчетаят двете, те дават на виното една прохлада, една минералност, която укрепва неговите качества и става доста изкусително. Пигатото е различен характерен лигурски необичаен вид. Той доста наподобява на Верментиното, само че има по-богат усет, по-плътен усет на мед, на кайсии, на йод. Изобщо е една симфония от усети и от комбинации. “ От алените виновност най-известни са: рубиненото вино росезе от Долчеакуа, сладкото вино Ормеаско ди Помасио, както и скъпоценното вино на Чинкуе Тере – шакетра.
Друга емблема на Лигурия е маслината вид Таджаска и надлежно зехтинът, придобит от него. " Зехтинът, получен от маслината Таджаска, е извънредно първокласен. Той е тънък, мек, с доста пресен мирис, съвсем няма мъка, с дребна киселинност, защото това са присъщи свойства на самия вид. Съчетанието му е с по-леки храни, салати, в песто дженовезе, употребява се в цялата кухня. За да създадем една от вкусните фокачи, типични за Лигурия, ние просто би трябвало да я облеем със зехтин, т.е. тя да плува, приготвяйки я в зехтин, с цел да има тоя богат усет и мирис, който се получава, “ описа тя и предложи на всички, които желаят да посетят Италия, да отидат в този по-малко прочут район и да посетят една от тези известни маслобойни, с цел да видят в действителност историята на този прочут вид зехтин.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ