С какво се напълни София
Лидия Делирадева, Facebook:
" Пътувах през днешния ден с рейс 404. Стар и клатушкащ се като изоставено корито посред неспокойно море.
Качи се в него един с дисаги. Пълни с артикули, привързани с връв и задачите в мазни петна. Тръшна дисагите на седалката и седна пред мен. Вратът му, гъсто обраснал и с цвят на прегорял хляб беше на сантиметри от очите ми. Замижах.
На идната спирка се качи млада жена, очевидно дрогирана. Ръкомахаше и се клатеше, гъгнеше нещо към пасажерите, повдигайки се на пръсти в някакъв неравноделен неин си темп.
Цялото й яке, в миналото може би бяло, беше нашарено от разливано върху него кафе или нещо сходно.
От сандалите й, през тънки черни чорапи, прозираха две напукани груби пети. Сандали с черни чорапи.
Обезглавяващо.
После се качи една дебела вуйна, която без никакъв срам разбута хората с лакти и зае две седалки с мощните си месища.
Накрая се качиха и тайфа роми - гратисчии за мирис.
Зад мен две дами си говореха за някакъв негоден принтер и едната обясняваше по какъв начин слагала в него „ листЯ ”.
Идеше ми да й кажа, че няма такава дума в книжовния ни език и че „ листа ” и „ листове ” са разнообразни неща.
И се зачудих.., от кое място се взе всичко това.
Откъде се пръкна, изпълзя и се довлече в този град, в който в миналото имаше елегантни карети, с впрегнати в тях красиви коне, возещи приказни дами с ефирни шапки, в този град, в който мъжете целуваха ръце и носеха смокинги, в този град, където под меката светлина на изящни улични фенери се шепнеха кадифени любовни слова и в парка вечерният оркестър свиреше валс...
Откъде се взе всичко това, Господи...
Оскърбително е... "
Lentata.com
" Пътувах през днешния ден с рейс 404. Стар и клатушкащ се като изоставено корито посред неспокойно море.
Качи се в него един с дисаги. Пълни с артикули, привързани с връв и задачите в мазни петна. Тръшна дисагите на седалката и седна пред мен. Вратът му, гъсто обраснал и с цвят на прегорял хляб беше на сантиметри от очите ми. Замижах.
На идната спирка се качи млада жена, очевидно дрогирана. Ръкомахаше и се клатеше, гъгнеше нещо към пасажерите, повдигайки се на пръсти в някакъв неравноделен неин си темп.
Цялото й яке, в миналото може би бяло, беше нашарено от разливано върху него кафе или нещо сходно.
От сандалите й, през тънки черни чорапи, прозираха две напукани груби пети. Сандали с черни чорапи.
Обезглавяващо.
После се качи една дебела вуйна, която без никакъв срам разбута хората с лакти и зае две седалки с мощните си месища.
Накрая се качиха и тайфа роми - гратисчии за мирис.
Зад мен две дами си говореха за някакъв негоден принтер и едната обясняваше по какъв начин слагала в него „ листЯ ”.
Идеше ми да й кажа, че няма такава дума в книжовния ни език и че „ листа ” и „ листове ” са разнообразни неща.
И се зачудих.., от кое място се взе всичко това.
Откъде се пръкна, изпълзя и се довлече в този град, в който в миналото имаше елегантни карети, с впрегнати в тях красиви коне, возещи приказни дами с ефирни шапки, в този град, в който мъжете целуваха ръце и носеха смокинги, в този град, където под меката светлина на изящни улични фенери се шепнеха кадифени любовни слова и в парка вечерният оркестър свиреше валс...
Откъде се взе всичко това, Господи...
Оскърбително е... "
Lentata.com
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ