Лидерството днес не е само стратегия, коефициент на интелигентност или

Лидерството през днешния ден не е единствено тактика, коефициент на просветеност или фукане. Твърде дълго се изглеждаше, че най-силният глас в стаята печели. Но психолозите развенчват този мит. Изследванията в организационната логика на психиката сочат, че уменията, които най-точно предсказват действителното лидерско влияние, са надълбоко човешки: прочувствена просветеност, умения, примирение и дарба за основаване на психическа сигурност, написа Forbes. 

Тези качества дефинират дали хората ви се доверяват, дали ви провокират и в последна сметка дали желаят да работят с вас. Това не са ``меки умения``. Това са мултипликатори на представянето. Три черти от тях обаче, логиката на психиката най-тясно свързва с лидерския триумф:

Емоционална просветеност: Умението, което кара гения да работи

Емоционалната просветеност е мотор на представянето – и тези, които я имат, могат да разпознават, контролират и реагират дейно на страстите, както свои лични, по този начин и тези на другите. Работата на Даниел Голман, която оказа помощ за въвеждането на прочувствената просветеност в науката за водачеството, изяснява, че " водачеството не е за доминиране, а за изкуството да се убеждават хората да работят за обща цел “ – умеене, коренящо се в прочувствената осъзнатост и контролиране. И проучванията го поддържат.

Лидерите с високи равнища на прочувствена просветеност построяват по-силни взаимоотношения, ръководят по-добре споровете и по-ангажирани екипи, оставяйки съперниците си на мрачно.

Смирение: Лидерство, което кани принос

В продължение на десетилетия смирението се бърка със уязвимост в лидерските среди – и с съображение. Според Брадли Оуенс, откривател в Университета в Бъфало, който учи скромното водачество, тази лидерска суперсила се дефинира от три държания: признание на неточности, различаване на мощните страни на другите и поддържане на потенциал за учене. Тези държания директно въздействат върху метода, по който действат екипите.

Проучване, оповестено в списанието на Академията по мениджмънт, открива, че скромните водачи основават безвредна среда за образование, тъй като чиновниците се усещат сигурни, споделяйки хрумвания и поемайки опасности. С други думи, смирението не понижава властта или престижа. То уголемява интелигентността в стаята. Изследователката на водачеството от Харвард Ейми Едмъндсън отбелязва, че водачите, които имат смелостта да кажат: ``Може би греша``, вземат по-добри решения, тъй като хората са по-склонни да им кажат горчивата истина.

Психологическа сигурност: Култура на смелостта

Ако прочувствената просветеност контролира, а смирението кани присъединяване, психическата сигурност дефинира дали хората фактически ще се изкажат. Един от най-големите червени знамена за един водач е, когато той завърши с говоренето си и в стаята настъпи тишина. Най-големият червен байрак? Когато хората, които преди този момент са се изказвали, задавали въпроси или оспорвали хрумвания, спрат да го вършат.

Професор Ейми Едмъндсън от Харвардското бизнес учебно заведение дефинира психическата сигурност като ``вярата, че човек няма да бъде осъден или унизен за това, че приказва с хрумвания, въпроси, терзания или грешки``. С други думи, когато това не е налице, хората мълчат – даже когато виждат, че предстоят проблеми. Ето за какво екипите с високи равнища на психическа сигурност непрекъснато превъзхождат другите в нововъведенията, образованието и финансовите резултати. Всеки ден водачите задават ``температурата на климата`` посредством тона, любознанието си и метода, по който реагират, когато някой оспори концепция.

Бъдещето на водачеството не е в това кой господства в стаята. Става въпрос за това кой я стабилизира. Лидерите, които съчетават прочувствена просветеност, примирение и психическа сигурност, основават среда, в която хората мислят по-ясно, оспорват концепциите по-открито и вземат решение проблемите по-бързо. С други думи, те не просто ръководят хора. Те отключват техния капацитет.