Международен военен контингент в Украйна - в Париж чухме решителн...
Лидерите на близо 30 страни и ръководителите на НАТО и Европейски Съюз се срещнаха предходната сряда в Париж, с цел да обсъдят усилването на помощта за Киев и разполагането на европейски войски за обезпечаване на дълготраен мир. Освен Европейски Съюз и НАТО в срещата участваха държавни представители на Турция, Канада, Австралия и Нова Зеландия, както и украинският президент Володимир Зеленски, който дойде във френската столица, с цел да участва персонално на срещата.
Дневният ред беше концентриран върху следните основни стратегически области:
- продължение на поддръжката за Украйна в битката ѝ против съветската агресия;
- вероятно разполагане на интернационален боен контингент на територията на Украйна като част от бъдещо спокойно съглашение.
Значението на тази среща не може да бъде надценено и следва да отдадем дължимото на френския президент, който инициира нейното осъществяване. В същото време полският министър-председател Доналд Туск, още преди началото на срещата на върха, направи уместна забележка по отношение на успеваемостта на сходни събития: „ Наистина има доста такива срещи, срещи на върха, видеоконференции, пътувания, отдадени на украинския въпрос. Някои ще кажат, че те са прекалено много. И наподобява, че броят на срещите не води до прогрес. Нека не се побъркваме да мислим, че в случай че има 56 срещи на върха и видеоконференции, мирът ще настъпи по-бързо “, сподели Туск.
Това мнение се споделя от доста анализатори, които акцентират, че полемиките, без значение какъв брой са значими, би трябвало да водят до съответни резултати, а не просто да умножават броя на срещите. Нека обаче се върнем към самата среща на върха и нейните резултати.
Засилване на военната и финансовата помощ за Украйна
Участниците в срещата на върха обърнаха особено внимание на въпроса за увеличение на военната и финансовата поддръжка за Украйна.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен акцентира, че всички старания са ориентирани към допустимо най-бързото облекчаване на потребностите на украинската войска и стопанска система. Тя удостовери, че Европейски Съюз продължава да се ангажира със своя дял от заема за Украйна, провиснал от Г-7.
Ръководителите на Коалицията на искащите, на имащите воля акцентираха нуждата от незабавно увеличение на помощта, в това число въоръжение, финансова поддръжка и дълготрайни гаранции за сигурност. Бяха разисквани взаимни военни учения и помощ за съоръжение, които ще спомогнат за подсилване на отбранителните качества на Украйна. Британският министър-председател Киър Стармър означи, че постигането на мир е допустимо единствено посредством усилване на военния напън върху Русия. Той също по този начин разгласи, че министърът на защитата на Обединеното кралство ще ръководи идната контактна група по въпросите на защитата на Украйна на 11 април, с цел да активизира повече военна помощ и да резервира Украйна в битката.
Поддържане и стягане на глобите против Русия
Украинският президент Володимир Зеленски акцентира, че глобите би трябвало да останат в действие, до момента в който Русия не спре експанзията и окупацията на украинските територии. Френският президент Еманюел Макрон повтори тази позиция, като съобщи: „ Все още не е пристигнало времето за анулация на глобите “. Следва да се означи, че точно това е настояването, за което Русия упорства в договарянията със Съединените щати. Ето за какво решимостта на Европа да не трансформира или анулира глобите против Русия е доста уместна.
Европейските водачи обсъждаха стягане на глобите против Русия, с цел да я принудят да седне на масата за договаряния. Урсула фон дер Лайен акцентира, че крайната цел на глобите е да се реализира обективен и дългогодишен мир.
Разполагане на интернационален боен контингент в Украйна
Една от основните полемики на срещата беше за разполагането на европейски „ сили за подсигуряване “ в Украйна. Тези сили ще „ работят като възпиращ фактор против евентуална съветска експанзия “, съобщи френският президент Еманюел Макрон пред кореспонденти по време на конференция след срещата на върха „ Коалиция на искащите “ за Украйна в Париж.
Тези сили за подсигуряване обаче „ не са предопределени да бъдат мироопазващи сили “, защото няма да заменят украинските въоръжени сили и няма да бъдат ситуирани на фронтовата линия, а в „ стратегически градове “ и бази.
По това предложение „ ще работят нашите военни началници на щабове “ през идващите седмици, с цел да дефинират „ картата и формата “ на тези разгръщания, съобщи френският президент.
„ Тези сили за подсигуряване по никакъв метод няма да заменят или понижат напъните ни по източния фланг на НАТО “, а „ ще бъдат в допълнение “, сподели Макрон.
Британският министър-председател Киър Стармър от своя страна съобщи, че тази седмица в Лондон „ са гостували над 200 военни плановици от 30 страни. Идват с приноси по всички въпроси - от логистиката и командването и контрола до разполагането по суша, въздух и море. Тази работа продължава с бързи темпове “.
Франция допусна, че европейските страни могат да разположат „ обилни сили “ в Централна Украйна „ някъде по поречието на Днепър “ и надалеч от фронтовата линия, откакто бъде реализирано спокойно съглашение.
Други обсъждани разновидности включват разполагане на мироопазващи сили в Западна Украйна или в прилежаща страна.
Френският президент Еманюел Макрон изключи опцията за разполагане на европейски мироопазващи сили по фронтовата линия, като съобщи, че наличието им няма за цел да предизвика каквато и да е форма на борба с Русия, а ще служи като възпиращ фактор, защитавайки основна инфраструктура като атомни електроцентрали и морски пристанища.
Въпреки това Макрон съобщи, че в случай че бъдат ситуирани европейски миротворци, те ще бъдат подготвени да отговорят на всяка експанзия.
„ Ако още веднъж има генерализирана експанзия против украинска земя, тези войски в действителност ще бъдат атакувани и тогава ще бъде нашата нормална рамка на ангажираност “, съобщи Макрон след диалози с украинския президент Володимир Зеленски.
„ Нашите бойци, когато са ангажирани и разгърнати, са там, с цел да реагират и да отговорят на решенията на главнокомандващия, а в случай че се намират в конфликтна обстановка, да реагират на нея. “
Укрепване на европейската отбранителна автономност
Европейският съюз показа проекта ReArm Europe, прочут още като „ Готовност 2030 “. Това е всеобхватна самодейност, ориентирана към подсилване на европейските отбранителни качества и съдействието с Украйна. Планът е в отговор на бързо влошаващата се стратегическа среда за Европейски Съюз, която включва редица ескалиращи закани и провокации, като военното навлизане на Русия в Украйна, геополитическата неустойчивост в района, хакерските атаки и саботажите.
Планът ReArm Europe /Readiness 2030 разрешава изразходването на над 800 милиарда евро за защита.
В проекта са посочени седем области на сериозни качества, в които би трябвало да се отстранят пропуските:
- Противовъздушна и противоракетна защита - създаване на интегрирани, многопластови системи против целия набор от въздушни закани.
- Артилерийски системи - усъвършенствани огневи системи за прецизни офанзиви на далечни дистанции против наземни цели.
- Боеприпаси и ракети - създаване на стратегически ресурси и повишение на индустриалния потенциал.
- Безпилотни летателни апарати и системи за противопоставяне на безпилотни летателни апарати - безпилотни системи и технологии за възстановяване на наблюдението и оперативните качества.
- Военна подвижност - възстановяване на инфраструктурата за улеснение на бързото напредване на войски и съоръжение в Европейски Съюз.
- Изкуствен разсъдък, квантови калкулации, киберсигурност и електронна война - създаване на съвременни технологии за отбранителни приложения.
- Стратегически фактори и отбрана на сериозната инфраструктура - в това число стратегически качества за въздушен превоз, сигурни връзки и отбрана на инфраструктурата.
Държавите членки ще решат кои области ще получат финансиране. Възможно е обаче да се възползват от финансиране и в други области, като да вземем за пример бронирани транспортни средства.
Ръководителите на срещите на върха подчертаха, че Европа би трябвало да бъде подготвена да работи независимо за отбрана на личните си ползи, без да разчита само на партньорство със Съединени американски щати. Макрон акцентира, че въпреки тясното съдействие с Вашингтон да остава значимо, Европа би трябвало да развие лична стратегическа самостоятелност и дарба да реагира бързо на провокациите пред сигурността.
Заявяване на поддръжка освен на думи: искащите би трябвало да станат по-ангажирани
Политологът Серхий Таран акцентира: с цел да се изпратят „ сили за въздържане и убеденост “ в Украйна - опция, обсъждана на срещата на върха на „ обединението на искащите “ - тези сили би трябвало да бъдат на първо място разполагаем. Засега единствените действителни „ сили за въздържане “ против съветската експанзия се намират в Украйна и се борят там от 2014 година насам.
„ Европейците заявяват желанията си да изградят лични военни сили и това е вярна стъпка. Но до момента в който тези планове остават единствено на равнище изказвания, „ готовността “ наподобява по-скоро на словесни маневри за „ 200 плановици “ от „ 30 страни “, които „ към този момент са подготвени “ да разположат „ миротворци “ по Днепър или в прилежащите страни и, в случай че се наложи, „ да дадат отпор “, отбелязва той.
Според господин Таран даже и най-решителните европейски миротворци няма да преминат украинската граница, без да получат гаранции за сигурност от Тръмп. „ А той няма да ги даде, тъй като това опонира на ползите на Путин. Освен това Тръмп прелестно схваща, че в случай че някой от европейците дръзне да работи без негово единодушие, той бързо ще ги сложи на мястото им, заплашвайки с излизане от НАТО. “
Европа е изгубила позиции в международната политика, защото в продължение на десетилетия разчиташе или на Съединените щати, които финансираха сигурността с рекордно високи бюджети, или на газовото съдействие с Русия.
„ Добрата вест е, че европейците осъзнаха нуждата от независимо подсилване на отбранителните си качества. Лошата вест е, че от осъзнаването до дейностите може да мине прекалено много време. Досега срещите на върха на „ искащите “ наподобяват повече на психотерапевтични сеанси, на които участниците разискват страховете си и си дават обещания. Реални промени са вероятни единствено във военните фабрики и полигони “, акцентира Таран.
Политическият анализатор Игор Рейтеревич прави оценка срещата на върха като сполучлива по три аргументи:
- Украйна ще получи нови пакети с помощи.
- Срещата на върха дава сигнал на Руската федерация, че интернационалната поддръжка за Украйна остава в действие.
- Това е проява на самостоятелната роля на Европа в геополитиката, която изисква отчитане на нейната позиция при възможни договаряния с Руската федерация.
„ Политиката на Европа във връзка с глобите е и мощно обръщение за Вашингтон: Съединени американски щати не могат да договарят с Москва зад тила на Европа, тъй като точно Европейски Съюз ще взема решения за облекчение или стягане на глобите “, акцентира специалистът.
Подобни ограничения са скъпи за Украйна с това, че показват интернационална поддръжка и балансират позицията на Съединени американски щати като медиатор.
Освен това господин Рейтеревич отбелязва, че Киев от ден на ден координира дейностите си с Париж, Берлин и Лондон в борбата си с Руската федерация. „ Тези страни схващат, че поддръжката за Украйна би трябвало освен да се резервира, само че и да се ускори. Без Украйна Европа няма да може да се приготви дейно за възможна бъдеща експанзия от страна на Русия. “
Анализаторът предвижда образуването на нови военно-политически съюзи в Европа, които ще съществуват редом с НАТО: „ След войната може да зародят няколко районни съюза, ориентирани към въздържане на Русия. “
Политическият анализатор Олексий Холобуцки предизвестява: единствено времето ще покаже дали срещата на върха на „ обединението на искащите “ ще се трансформира в ефикасен инструмент за влияние върху Кремъл. Последните изказвания на европейските водачи по отношение на невъзможността за анулация на глобите против Русия обаче свидетелстват за решимостта на Европейски Съюз.
„ Всичко това значи, че тази коалиция не се е трансформирала в клуб на импотентни хора, които не вършат нищо друго с изключение на верни изказвания. Решителността на думи е добра, само че способността е най-важното. Историята сочи, че европейските водачи постоянно работят със забавяне или въобще не минават към действителни дейности “, акцентира той.
Ситуацията се усложнява от договарянията за преустановяване на огъня, които Съединени американски щати водят с Русия и Украйна, до момента в който Европа се пробва да заеме по-видима роля в този развой.
„ Европа към този момент съобщи, че глобите няма да бъдат анулирани, до момента в който Русия не изтегли войските си от територията на Украйна. Това е съществено изказване, което може да повлияе на позицията на Тръмп, принуждавайки го да реши дали да поддържа Украйна или Руската федерация “, прибавя господин Холобуцки.
По-нататъшното развиване обаче е мъчно да се планува, изключително поради вътрешната неустойчивост в Съединени американски щати.
„ Хаосът и некомпетентността, които царят измежду обкръжението на Тръмп, подкопават надеждността на логическите разсъждения. Събитията би трябвало да наподобява, че се развиват по избран модел, само че персоналните ползи и минусите на съответни хора могат да трансформират всичко “, заключава специалистът.
Заключение: Срещата на върха в Париж потвърди, че интернационалната коалиция остава единна в поддръжката си за Украйна. Засилването на глобите, военната помощ и разискването на гаранциите за сигурност демонстрират, че интернационалната общественост е сериозна във връзка с желанията си по отношение на войната на Русия в Украйна. Според господин Таран даже и най-решителните европейски миротворци няма да преминат украинската граница, без да получат гаранции за сигурност от Тръмп. „ А той няма да ги даде, тъй като това опонира на ползите на Путин ".
Мирослав Лискович, Киев, оповестено в. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Дневният ред беше концентриран върху следните основни стратегически области:
- продължение на поддръжката за Украйна в битката ѝ против съветската агресия;
- вероятно разполагане на интернационален боен контингент на територията на Украйна като част от бъдещо спокойно съглашение.
Значението на тази среща не може да бъде надценено и следва да отдадем дължимото на френския президент, който инициира нейното осъществяване. В същото време полският министър-председател Доналд Туск, още преди началото на срещата на върха, направи уместна забележка по отношение на успеваемостта на сходни събития: „ Наистина има доста такива срещи, срещи на върха, видеоконференции, пътувания, отдадени на украинския въпрос. Някои ще кажат, че те са прекалено много. И наподобява, че броят на срещите не води до прогрес. Нека не се побъркваме да мислим, че в случай че има 56 срещи на върха и видеоконференции, мирът ще настъпи по-бързо “, сподели Туск.
Това мнение се споделя от доста анализатори, които акцентират, че полемиките, без значение какъв брой са значими, би трябвало да водят до съответни резултати, а не просто да умножават броя на срещите. Нека обаче се върнем към самата среща на върха и нейните резултати.
Засилване на военната и финансовата помощ за Украйна
Участниците в срещата на върха обърнаха особено внимание на въпроса за увеличение на военната и финансовата поддръжка за Украйна.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен акцентира, че всички старания са ориентирани към допустимо най-бързото облекчаване на потребностите на украинската войска и стопанска система. Тя удостовери, че Европейски Съюз продължава да се ангажира със своя дял от заема за Украйна, провиснал от Г-7.
Ръководителите на Коалицията на искащите, на имащите воля акцентираха нуждата от незабавно увеличение на помощта, в това число въоръжение, финансова поддръжка и дълготрайни гаранции за сигурност. Бяха разисквани взаимни военни учения и помощ за съоръжение, които ще спомогнат за подсилване на отбранителните качества на Украйна. Британският министър-председател Киър Стармър означи, че постигането на мир е допустимо единствено посредством усилване на военния напън върху Русия. Той също по този начин разгласи, че министърът на защитата на Обединеното кралство ще ръководи идната контактна група по въпросите на защитата на Украйна на 11 април, с цел да активизира повече военна помощ и да резервира Украйна в битката.
Поддържане и стягане на глобите против Русия
Украинският президент Володимир Зеленски акцентира, че глобите би трябвало да останат в действие, до момента в който Русия не спре експанзията и окупацията на украинските територии. Френският президент Еманюел Макрон повтори тази позиция, като съобщи: „ Все още не е пристигнало времето за анулация на глобите “. Следва да се означи, че точно това е настояването, за което Русия упорства в договарянията със Съединените щати. Ето за какво решимостта на Европа да не трансформира или анулира глобите против Русия е доста уместна.
Европейските водачи обсъждаха стягане на глобите против Русия, с цел да я принудят да седне на масата за договаряния. Урсула фон дер Лайен акцентира, че крайната цел на глобите е да се реализира обективен и дългогодишен мир.
Разполагане на интернационален боен контингент в Украйна
Една от основните полемики на срещата беше за разполагането на европейски „ сили за подсигуряване “ в Украйна. Тези сили ще „ работят като възпиращ фактор против евентуална съветска експанзия “, съобщи френският президент Еманюел Макрон пред кореспонденти по време на конференция след срещата на върха „ Коалиция на искащите “ за Украйна в Париж.
Тези сили за подсигуряване обаче „ не са предопределени да бъдат мироопазващи сили “, защото няма да заменят украинските въоръжени сили и няма да бъдат ситуирани на фронтовата линия, а в „ стратегически градове “ и бази.
По това предложение „ ще работят нашите военни началници на щабове “ през идващите седмици, с цел да дефинират „ картата и формата “ на тези разгръщания, съобщи френският президент.
„ Тези сили за подсигуряване по никакъв метод няма да заменят или понижат напъните ни по източния фланг на НАТО “, а „ ще бъдат в допълнение “, сподели Макрон.
Британският министър-председател Киър Стармър от своя страна съобщи, че тази седмица в Лондон „ са гостували над 200 военни плановици от 30 страни. Идват с приноси по всички въпроси - от логистиката и командването и контрола до разполагането по суша, въздух и море. Тази работа продължава с бързи темпове “.
Франция допусна, че европейските страни могат да разположат „ обилни сили “ в Централна Украйна „ някъде по поречието на Днепър “ и надалеч от фронтовата линия, откакто бъде реализирано спокойно съглашение.
Други обсъждани разновидности включват разполагане на мироопазващи сили в Западна Украйна или в прилежаща страна.
Френският президент Еманюел Макрон изключи опцията за разполагане на европейски мироопазващи сили по фронтовата линия, като съобщи, че наличието им няма за цел да предизвика каквато и да е форма на борба с Русия, а ще служи като възпиращ фактор, защитавайки основна инфраструктура като атомни електроцентрали и морски пристанища.
Въпреки това Макрон съобщи, че в случай че бъдат ситуирани европейски миротворци, те ще бъдат подготвени да отговорят на всяка експанзия.
„ Ако още веднъж има генерализирана експанзия против украинска земя, тези войски в действителност ще бъдат атакувани и тогава ще бъде нашата нормална рамка на ангажираност “, съобщи Макрон след диалози с украинския президент Володимир Зеленски.
„ Нашите бойци, когато са ангажирани и разгърнати, са там, с цел да реагират и да отговорят на решенията на главнокомандващия, а в случай че се намират в конфликтна обстановка, да реагират на нея. “
Укрепване на европейската отбранителна автономност
Европейският съюз показа проекта ReArm Europe, прочут още като „ Готовност 2030 “. Това е всеобхватна самодейност, ориентирана към подсилване на европейските отбранителни качества и съдействието с Украйна. Планът е в отговор на бързо влошаващата се стратегическа среда за Европейски Съюз, която включва редица ескалиращи закани и провокации, като военното навлизане на Русия в Украйна, геополитическата неустойчивост в района, хакерските атаки и саботажите.
Планът ReArm Europe /Readiness 2030 разрешава изразходването на над 800 милиарда евро за защита.
В проекта са посочени седем области на сериозни качества, в които би трябвало да се отстранят пропуските:
- Противовъздушна и противоракетна защита - създаване на интегрирани, многопластови системи против целия набор от въздушни закани.
- Артилерийски системи - усъвършенствани огневи системи за прецизни офанзиви на далечни дистанции против наземни цели.
- Боеприпаси и ракети - създаване на стратегически ресурси и повишение на индустриалния потенциал.
- Безпилотни летателни апарати и системи за противопоставяне на безпилотни летателни апарати - безпилотни системи и технологии за възстановяване на наблюдението и оперативните качества.
- Военна подвижност - възстановяване на инфраструктурата за улеснение на бързото напредване на войски и съоръжение в Европейски Съюз.
- Изкуствен разсъдък, квантови калкулации, киберсигурност и електронна война - създаване на съвременни технологии за отбранителни приложения.
- Стратегически фактори и отбрана на сериозната инфраструктура - в това число стратегически качества за въздушен превоз, сигурни връзки и отбрана на инфраструктурата.
Държавите членки ще решат кои области ще получат финансиране. Възможно е обаче да се възползват от финансиране и в други области, като да вземем за пример бронирани транспортни средства.
Ръководителите на срещите на върха подчертаха, че Европа би трябвало да бъде подготвена да работи независимо за отбрана на личните си ползи, без да разчита само на партньорство със Съединени американски щати. Макрон акцентира, че въпреки тясното съдействие с Вашингтон да остава значимо, Европа би трябвало да развие лична стратегическа самостоятелност и дарба да реагира бързо на провокациите пред сигурността.
Заявяване на поддръжка освен на думи: искащите би трябвало да станат по-ангажирани
Политологът Серхий Таран акцентира: с цел да се изпратят „ сили за въздържане и убеденост “ в Украйна - опция, обсъждана на срещата на върха на „ обединението на искащите “ - тези сили би трябвало да бъдат на първо място разполагаем. Засега единствените действителни „ сили за въздържане “ против съветската експанзия се намират в Украйна и се борят там от 2014 година насам.
„ Европейците заявяват желанията си да изградят лични военни сили и това е вярна стъпка. Но до момента в който тези планове остават единствено на равнище изказвания, „ готовността “ наподобява по-скоро на словесни маневри за „ 200 плановици “ от „ 30 страни “, които „ към този момент са подготвени “ да разположат „ миротворци “ по Днепър или в прилежащите страни и, в случай че се наложи, „ да дадат отпор “, отбелязва той.
Според господин Таран даже и най-решителните европейски миротворци няма да преминат украинската граница, без да получат гаранции за сигурност от Тръмп. „ А той няма да ги даде, тъй като това опонира на ползите на Путин. Освен това Тръмп прелестно схваща, че в случай че някой от европейците дръзне да работи без негово единодушие, той бързо ще ги сложи на мястото им, заплашвайки с излизане от НАТО. “
Европа е изгубила позиции в международната политика, защото в продължение на десетилетия разчиташе или на Съединените щати, които финансираха сигурността с рекордно високи бюджети, или на газовото съдействие с Русия.
„ Добрата вест е, че европейците осъзнаха нуждата от независимо подсилване на отбранителните си качества. Лошата вест е, че от осъзнаването до дейностите може да мине прекалено много време. Досега срещите на върха на „ искащите “ наподобяват повече на психотерапевтични сеанси, на които участниците разискват страховете си и си дават обещания. Реални промени са вероятни единствено във военните фабрики и полигони “, акцентира Таран.
Политическият анализатор Игор Рейтеревич прави оценка срещата на върха като сполучлива по три аргументи:
- Украйна ще получи нови пакети с помощи.
- Срещата на върха дава сигнал на Руската федерация, че интернационалната поддръжка за Украйна остава в действие.
- Това е проява на самостоятелната роля на Европа в геополитиката, която изисква отчитане на нейната позиция при възможни договаряния с Руската федерация.
„ Политиката на Европа във връзка с глобите е и мощно обръщение за Вашингтон: Съединени американски щати не могат да договарят с Москва зад тила на Европа, тъй като точно Европейски Съюз ще взема решения за облекчение или стягане на глобите “, акцентира специалистът.
Подобни ограничения са скъпи за Украйна с това, че показват интернационална поддръжка и балансират позицията на Съединени американски щати като медиатор.
Освен това господин Рейтеревич отбелязва, че Киев от ден на ден координира дейностите си с Париж, Берлин и Лондон в борбата си с Руската федерация. „ Тези страни схващат, че поддръжката за Украйна би трябвало освен да се резервира, само че и да се ускори. Без Украйна Европа няма да може да се приготви дейно за възможна бъдеща експанзия от страна на Русия. “
Анализаторът предвижда образуването на нови военно-политически съюзи в Европа, които ще съществуват редом с НАТО: „ След войната може да зародят няколко районни съюза, ориентирани към въздържане на Русия. “
Политическият анализатор Олексий Холобуцки предизвестява: единствено времето ще покаже дали срещата на върха на „ обединението на искащите “ ще се трансформира в ефикасен инструмент за влияние върху Кремъл. Последните изказвания на европейските водачи по отношение на невъзможността за анулация на глобите против Русия обаче свидетелстват за решимостта на Европейски Съюз.
„ Всичко това значи, че тази коалиция не се е трансформирала в клуб на импотентни хора, които не вършат нищо друго с изключение на верни изказвания. Решителността на думи е добра, само че способността е най-важното. Историята сочи, че европейските водачи постоянно работят със забавяне или въобще не минават към действителни дейности “, акцентира той.
Ситуацията се усложнява от договарянията за преустановяване на огъня, които Съединени американски щати водят с Русия и Украйна, до момента в който Европа се пробва да заеме по-видима роля в този развой.
„ Европа към този момент съобщи, че глобите няма да бъдат анулирани, до момента в който Русия не изтегли войските си от територията на Украйна. Това е съществено изказване, което може да повлияе на позицията на Тръмп, принуждавайки го да реши дали да поддържа Украйна или Руската федерация “, прибавя господин Холобуцки.
По-нататъшното развиване обаче е мъчно да се планува, изключително поради вътрешната неустойчивост в Съединени американски щати.
„ Хаосът и некомпетентността, които царят измежду обкръжението на Тръмп, подкопават надеждността на логическите разсъждения. Събитията би трябвало да наподобява, че се развиват по избран модел, само че персоналните ползи и минусите на съответни хора могат да трансформират всичко “, заключава специалистът.
Заключение: Срещата на върха в Париж потвърди, че интернационалната коалиция остава единна в поддръжката си за Украйна. Засилването на глобите, военната помощ и разискването на гаранциите за сигурност демонстрират, че интернационалната общественост е сериозна във връзка с желанията си по отношение на войната на Русия в Украйна. Според господин Таран даже и най-решителните европейски миротворци няма да преминат украинската граница, без да получат гаранции за сигурност от Тръмп. „ А той няма да ги даде, тъй като това опонира на ползите на Путин ".
Мирослав Лискович, Киев, оповестено в. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ