Лидерът с желязна ръка на Сирия Башар ал-Асад е второто

Лидерът с желязна ръка на Сирия Башар ал-Асад е второто потомство на властническа фамилна династия, която държеше властта повече от пет десетилетия. Така изгубването му след стремително нахлуване на бунтовниците е сигнал за изумително пренареждане на властта в една стратегически жизненоважна близкоизточна нация, написа CNN.

Асад е прочут с бруталното си ръководство над Сирия, която от 2011 година е опустошена от революция. Тя срина страната и я трансформира в ядро на екстремистката формация ISIS, като в същото време провокира интернационална прокси война и бежанска рецесия, която докара до милиони, разселени от техните домове.

Войната стартира, откакто режимът на Асад отхвърли да се преклони пред всеобщите продемократични митинги същата година по време на Арабската пролет, вместо това стартира брутално потушаване на мирното придвижване – убивайки и хвърляйки в пандиза хиляди единствено през първите няколко месеца.

Оттогава силите на Асад са упреквани в съществени нарушавания на човешките права и брутални набези против цивилни, по време на 13-годишната война, в това число потреблението на химически оръжия против личния им народ. Съединените щати, Йордания, Турция и Европейския съюз при започване на войната приканиха Асад да се отдръпна.

Но мощно глобеният от Запада и интернационално изолиран режим се държеше на власт до момента с помощта на поддръжката на могъщите съдружници Русия и Иран и безпощадната акция против опозицията.

Свидетелство за ужаса на този режим бяха подиуми на ликуващо тържество, когато бунтовническите сили поеха контрола над сирийските градове.
Как Асад идва на власт?
Асад пое властта след избори през 2000 година, при които не получи никаква опозиция. Те се организираха след гибелта на татко му Хафез ал-Асад, който се издигна от бедността, с цел да управлява партията Баас и завзе властта през 1970 година, като стана президент на страната през идната година. По-младият Асад израсна в сянката на татко си, руски съдружник, който управляваше Сирия в продължение на три десетилетия и оказа помощ за издигането на малцинствено алавитско население на основни политически, обществени и военни постове.

Подобно на сина, който го наследи, Хафез ал-Асад толерира малко противоречие с необятно публикуваното подтисничество и периодическите пристъпи на извънредно държавно принуждение. През 1982 година в град Хама – който бунтовниците превзеха по-рано тази седмица – армията и разследващите служби на Хафез ал-Асад избиха хиляди негови съперници, поставяйки завършек на въстание, водено от Мюсюлманските братя.

Като втори наследник, който не е подготвен да поеме мантията на татко си, Асад учи офталмология в Лондон, до момента в който по-големият му брат Басел, който беше квалифициран да наследи Хафез, умря в автомобилна злополука през 1994 година След това Башар ал-Асад учи военни науки, по-късно става полковник в сирийската войска.

След гибелта на татко му през юни 2000 година лиши единствено часове на сирийския парламент да промени конституцията, с цел да понижи възрастта за избор на президент от 40 на 34 години, възрастта, на която Асад беше по това време.

Много наблюдаващи в Европа и Съединените щати изглеждаха окуражени от бъдещия президент, който се показа като пресен, млад водач, който може да вкара по-прогресивен, сдържан режим.

Но западните очаквания за по-умерена Сирия потънаха, когато новият водач резервира обичайните връзки на страната си с въоръжени групировки като Хамас и Хизбула. След това те се обърнаха към намерено наказание на режима, откакто той посрещна продемократичния удар от 2011 година с брутална мощ.

През май 2011 година тогавашният президент на Съединени американски щати Барак Обама сподели, че режимът на Асад е „ избрал пътя на убийствата и всеобщите арести на своите жители “ и го прикани да управлява либерален преход „ или да се махне от пътя “.

Асад беше преизбиран посредством завладяващо болшинство на всеки седем години, последно през 2021 година Съединени американски щати, Обединеното кралство, Франция, Германия и Италия дефинираха тези избори като „ лъжливи “.
Гражданска война
Силите на Асад бяха известни с бруталните тактики по време на гражданската война, която последва след потушаването на продемократичните митинги през 2011 година Тогава се образува въоръжена съпротива, формирана от дребни органични милиции и някои дезертьори от сирийската войска.

През 2013 година оръжейните инспектори на Организация на обединените нации върнаха „ големи и неоспорими “ доказателства за потреблението на нервнопаралитичен газ в Сирия. Тогава генералният секретар на Организация на обединените нации Бан Ки Мун назова нападението от 21 август, разказано в отчета, осъществено в предградията на Дамаск, „ най-лошото потребление на оръжия за всеобщо заличаване през 21 век “.

Съединените щати обявиха, че офанзивата може да е умъртвила повече от 1400 души, в това число стотици цивилни. Сирийските управляващи неведнъж са отричали изказванията за военни закононарушения и закононарушения против човечеството.

Асад предизвести западните народи да не поддържат размирен групи, които се бият с неговите въоръжени сили, като предвижда, че екстремистите един ден ще ударят против Съединени американски щати и други. По-късно през 2015 година водачът сподели, че Сирия няма да се причисли към водена от Съединени американски щати коалиция, фокусирана върху унищожаването на терористичната формация ISIS, която пое контрола върху елементи от раздраната от война страна по време на войната.

Конфликтът в този момент е крайпътният камък на бруталното завещание на Асад, оставяйки стотици хиляди мъртви, а по данни на Организация на обединените нации от по-рано тази година – жертвите са  повече от 7 милиона вътрешно разселени лица и над 6 милиона интернационалните бежанци.