Костадин Костадинов за пътуването си Варна-София: България, гледана от влака, прилича на декор от филм за зомби-апокалипсис
Лидерът на показа персоналното си мнение за положението на българските железници, откакто пропътува дистанцията от родния си град Варна до София с трен.
" Утре стартира работата на новия парламент и защото не бързам, взех решение да пътувам за София с трен “, написа той в обществените мрежи.
По думите му от дълго време не е пътувал по този метод и през това време явно са настъпили редица промени. Ето какво регистрира Костадинов по време на пътуването си:
1. Както споделих, не бързам, по тази причина се качих на трен. Пътят до София е тъкмо седем часа и половина. От повече от 20 години няма експресен трен и в случай че имате бърза работа, влакът не е вашето средство за транспорт.
2. На жп гара Варна сутринта имаше цифром и словом 10 души. С наближаването на отпътуването перонът малко се пооживи, само че в последна сметка сега в целия вагон я има 20 души, я не. С две думи - влакът е съвсем празен.
3. Композицията има единствено 3 вагона. Когато бях студент и пътувах кажи речи всяка седмица с влака, толкоз вагони имаха единствено пътническите влакове. Експресите и бързите влакове имаха двойно и тройно повече вагони. Но пък като няма пасажери, няма да има и вагони, разумно.
4. Вагоните нямат нищо общо с тези преди. Старите вагони бяха с обособени купета, новите са като рейсове, купета няма. Така преди се возехме единствено в пътническите влакове, в този момент явно това е " европейски " стандарт.
5. Самите вагони извън са мощно изрисувани и нацапани с най-малко 5 пласта графити и нецензурни надписи, каращи ги да наподобяват на кофи за отпадък на колела. Очевидно това не прави усещане на никого.
6. Да се върна на жп гарата. Запустяла е, празна, с неработещи магазинчета, наслойка и олющена багра на всички места. А това е гарата на третия по величина град в България...
7. Същата е картината и по останалите гари по пътя - съсипия, съсипия и съсипия. Паднали покриви на гарите, буренясали перони, ръждясали табели и съвсем никакви хора. България, гледана от влака, наподобява на фон от филм за зомби-апокалипсис. Единствената разтуха е луксозната ни природа, която, почтено казано, изрично не заслужаваме да притежаваме.
8. Накрая, като край, през по-голямата част от пътя покритието на мобилните телефони е екзотика. Ползването на интернет и телефонни диалози не е невероятно, само че е премеждие, изпълнено с доста мощни чувства и най-хубави пожелания към майките на мобилните оператори, БДЖ и каквото още се сетите.
Това е ситуацията. Разруха, крах и постепенно, незабележимо изгниване на всички тъкани на държавността. На половината българи не им пука за това, на съвсем всички от другата половина даже им харесва и назовават това " напредък и прогрес в Клуба на богатите ".
Остават 138 000 българи, на които това освен, че не им харесва, само че и се борят да го трансформират. И тъкмо заради тази причина ние, възрожденците, сме наричани по какъв начин ли не - луди, радикали, крайни, рискови. Защото желаеме нещо доста рисково в едно умиращо и деградиращо общество. Искаме да живеем почтено в свободна и самостоятелна България. Нещо, за което няма да спрем да се борим, без значение от всичко!
" Утре стартира работата на новия парламент и защото не бързам, взех решение да пътувам за София с трен “, написа той в обществените мрежи.
По думите му от дълго време не е пътувал по този метод и през това време явно са настъпили редица промени. Ето какво регистрира Костадинов по време на пътуването си:
1. Както споделих, не бързам, по тази причина се качих на трен. Пътят до София е тъкмо седем часа и половина. От повече от 20 години няма експресен трен и в случай че имате бърза работа, влакът не е вашето средство за транспорт.
2. На жп гара Варна сутринта имаше цифром и словом 10 души. С наближаването на отпътуването перонът малко се пооживи, само че в последна сметка сега в целия вагон я има 20 души, я не. С две думи - влакът е съвсем празен.
3. Композицията има единствено 3 вагона. Когато бях студент и пътувах кажи речи всяка седмица с влака, толкоз вагони имаха единствено пътническите влакове. Експресите и бързите влакове имаха двойно и тройно повече вагони. Но пък като няма пасажери, няма да има и вагони, разумно.
4. Вагоните нямат нищо общо с тези преди. Старите вагони бяха с обособени купета, новите са като рейсове, купета няма. Така преди се возехме единствено в пътническите влакове, в този момент явно това е " европейски " стандарт.
5. Самите вагони извън са мощно изрисувани и нацапани с най-малко 5 пласта графити и нецензурни надписи, каращи ги да наподобяват на кофи за отпадък на колела. Очевидно това не прави усещане на никого.
6. Да се върна на жп гарата. Запустяла е, празна, с неработещи магазинчета, наслойка и олющена багра на всички места. А това е гарата на третия по величина град в България...
7. Същата е картината и по останалите гари по пътя - съсипия, съсипия и съсипия. Паднали покриви на гарите, буренясали перони, ръждясали табели и съвсем никакви хора. България, гледана от влака, наподобява на фон от филм за зомби-апокалипсис. Единствената разтуха е луксозната ни природа, която, почтено казано, изрично не заслужаваме да притежаваме.
8. Накрая, като край, през по-голямата част от пътя покритието на мобилните телефони е екзотика. Ползването на интернет и телефонни диалози не е невероятно, само че е премеждие, изпълнено с доста мощни чувства и най-хубави пожелания към майките на мобилните оператори, БДЖ и каквото още се сетите.
Това е ситуацията. Разруха, крах и постепенно, незабележимо изгниване на всички тъкани на държавността. На половината българи не им пука за това, на съвсем всички от другата половина даже им харесва и назовават това " напредък и прогрес в Клуба на богатите ".
Остават 138 000 българи, на които това освен, че не им харесва, само че и се борят да го трансформират. И тъкмо заради тази причина ние, възрожденците, сме наричани по какъв начин ли не - луди, радикали, крайни, рискови. Защото желаеме нещо доста рисково в едно умиращо и деградиращо общество. Искаме да живеем почтено в свободна и самостоятелна България. Нещо, за което няма да спрем да се борим, без значение от всичко!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ