Лидерът на опозицията, която спечели парламентарните избори в Полша, Доналд

Лидерът на опозицията, която завоюва парламентарните избори в Полша, Доналд Туск, се обърна към президента на нацията Вторник за „ енергични и бързи решения “, с цел да може бързо да се образува ново държавно управление

От ВАНЕСА ГЕРА Асошиейтед прес и МОНИКА ЩИСЛОВСКА Асошиейтед прес 17 октомври 2023 година, 3:56 ч. Избори Доналд Туск прикани президента на нацията във вторник за „ енергични и бързи решения ”, с цел да може бързо да се сформира ново държавно управление.

Три опозиционни партии, които дадоха обещание да възстановят демократичните стандарти в Полша, дружно завоюваха над 54% от гласовете на парламентарните избори в страната през уикенда, поставяйки ги в позиция да вземат власт, съгласно цялостното броене на бюлетините, обявено във вторник.

Конституцията на Полша в този момент изисква от президента Анджей Дуда да направи оценка на новото политическо нареждане на силите и да назначи нов министър-председател който има за задача да сформира държавно управление, което ще се нуждае от утвърждението на Народното събрание, всичко това в границите на избран период.

Във видео изказване Туск прикани Дуда, като сподели: „ Бих желал да желая енергични и бързи решения “ и акцентира, че „ печелившите демократични партии са подготвен всеки миг да поеме отговорността за ръководството на страната “.

„ Хората чакат първите решения, които ще бъдат резултатът от изборите “, които се организираха в неделя, сподели Туск.

Дуда е съдружник на консервативната партия " Право и правдивост ", която е на власт от 2015 година Мандатът му е до 2025 година

Право и правдивост, които управляваха страната в продължение на осем бурни години, завоюваха малко над 35% от гласовете, което я направи единствената партия с най-вече гласове. Но партията и нейният водач Ярослав Качински изгубиха болшинството си в Народното събрание и изглеждаха нямат метод да задържат властта.

Избирателната интензивност беше съвсем 75%, най-високата от връщането на Полша към демокрацията, надминавайки даже равнището от 63% през 1989 година избор, който провокира краха на потисническата комунистическа система, подкрепяна от Съветския съюз.

Правото и справедливостта водеха страната по нелиберален път, поемайки контрола над съдилищата в метод, който нарушава конституцията на страната. Партията политизира държавните институции, в това число финансираните от данъкоплатците публични медии, които употребява като агитационен инструмент, с цел да възхвалява себе си и да ругатни съперниците.

Изборният резултат беше голяма победа за Туск, началник на най-голямата опозиционна група Гражданска коалиция. Изглежда евентуално ще се върне към предходната си роля на полски министър-председател, служба, която заемаше от 2007-14 година Той също по този начин беше президент на Европейския съвет, най-голям пост в Европейски Съюз, от 2014-19 година

Успехът на Туск е още по-забележителен, като се има поради, че държавните медии влязоха в овърдрайв, с цел да го показват като марионетка на Германия и Русия. Това показване, което изглеждаше безпричинно, също му завоюва доста благосклонности.

Самият Туск завоюва повече от половин милион гласа, борейки се за място в Народното събрание. Неговата партия съобщи, че това е най-хубавият резултат в историята на парламентарните избори в Полша.

Резултатът беше голямо облекчение за поляците, загрижени за интернационалната изолираност на страната по време на време на война през границата в Украйна и непрекъснатите кавги с Европейския съюз. Мнозина се опасяваха, че това може да докара до вероятно излизане на Полша от 27-членния блок.

ЛГБТК+ общността също претърпя клеветническа акция през последните години, показана като опасност за нацията от консервативната ръководеща партия. Либералните критици от време на време са изобразявани като нелоялни към страната. През годините всеобщи митинги, водени от дами, раздрусаха страната, защото партията стегна закона за абортите, с цел да предотврати спирането на бременност с аномалии на плода.

Млади хора и дами бяха измежду тези, които всеобщо гласоподаваха, с цел да се отърват от партията „ Право и правдивост “, която завоюва през 2015 година, обещавайки да се бори с корупцията и да помогне за равнене на икономическите неравенства. Въпреки че нейните обществени разноски помогнаха на доста полски пенсионери и фамилии, укрепвайки базата си от поддръжка, партията от ден на ден се сблъсква с обвинявания в корупция.

Националната изборна комисия сподели, че Право и правдивост завоюва малко над 35% от гласовете, а крайнодясната партия Конфедерация, вероятен съдружник, към 7%.

Три опозиционни групи завоюваха общо 53,7%, задоволително за удобно болшинство от 248 места в 460-местната долна камара на Народното събрание или Сейма. Гражданската коалиция събра 30,7% от гласовете, до момента в който центристкият Трети път получи 14,4%, а Новата левица към 8,6%.

Тримата се кандидатираха с обособени листи, тъй че са официално не са част от една и съща коалиция, само че всички дадоха обещание да си сътрудничат за възобновяване на върховенството на закона.

Право и правдивост ще има 194 места, доста по-малко от болшинството продължи осем години.

Конфедерацията усили наличието си до 18 места от 11 в предходния парламент. Тя се надяваше на повече след къс летен скок в анкетите.

Опозицията, която имаше като бръснач болшинство в Сената, горната камара, в този момент получи голямо болшинство от 66 от 100 места. Сенатът е доста по-малко мощен от Сейма, само че има известно въздействие върху законодателния развой. Правото и справедливостта ще има единствено 34 места.

В различен изострен удар за Правото и справедливостта, референдумът, извършен дружно с гласуването, не съумя да доближи нужните 50% годен. Много гласоподаватели го бойкотираха, с цел да стачкуват против натоварените въпроси по отношение на миграцията и други тежки въпроси, които изглеждаха ориентирани най-много към активизиране на последователите на ръководещата партия.

Въпреки че гласуването завърши, може да завърши към момента лишава седмици, с цел да бъде формирано ново държавно управление.

Президентът Дуда би трябвало да свика първата сесия на новия парламент в границите на 30 дни от изборния ден и да назначи министър председател министър за сформиране на държавно управление.

Междувременно настоящето държавно управление ще остане в ролята на служебно.