Тайният живот на крал Джеймс II: Тиранин и фанатик ли е бил монархът, оставил трайна диря в историята?
„ Личният живот на... “ е най-новата книжна поредност на „ Милениум “ за феновете на историята. Тя има упоритостта да показва знатни фигури в човешката цивилизация, които с личността и дейностите си са трансформирали хода на събитията и са оставили трайна следа в историята.
Книгите в нея са биографични портрети, само че единствено на пръв взор – зад обстоятелствата, които са ни оставили летописците, създателят Ростислав Ботев оставя на читателя опция самичък да прозре кои самостоятелни черти, моментни страсти или персонални взаимовръзки са повлияли върху решенията на монарха в даден миг. Именно това е новаторският миг в сходен жанр историография – проявлението на човешкото лице на знатните особи, за които по традиция се приказва или положително, или нищо.
Досега в поредицата бяха показани индивидуализираните портрети на императрица Мария Терезия, на Краля Слънце Луи XIV и на страховития османски султан Сюлейман Великолепни. Четвъртото заглавие в поредицата „ Личният живот на... “ е за британския крал Джеймс II – последния католически крал на Англия.
За Джеймс II у нас се знае малко и личността му в доста връзки е неглижирана като на монарха, направил „ неверния избор “ по отношение на посоката на историческото развиване на Англия. Малцина историци си вършат труда да обяснят от какво в действителност е подбуден този избор, още по-малко пък да проучват фактически ли е бил толкоз неверен и дали редица отрицателни събития след това не биха могли да бъдат предотвратени. Защото през втората половина на XVII век, когато Джеймс II се възкачва на престола, в европейските страни има остри вътрешни противодействия сред изразителите на другите управнически концепции. Традицията повелява на младия крал – сходно на своя френски родственик Луи XIV, да се изявява като представител на абсолютисткия модел. Подобни настройки и убеждения се образуват у него още на млади години, когато – към момента като принц – става очевидец на изтезанието на татко му – крал Чарлз I. Последвалите години на заточение затвърждават ненавистта му към всички революционно инспирирани промени в обществото, които, вместо да донесат мечтания публичен разцвет, единствено провокират нови разтърсвания, неустановеност, всеобщо обедняване и нови войни.
Личните претекстове на Джеймс II да ограничи ролята на Народното събрание в политическия живот и да наложи абсолютизма, разумно пораждат голямо напрежение в страната. Към това се прибавя и казусът с религиозната принадлежност на краля и раждането на легален престолонаследник, което трайно би отправило Англия в лоното на католицизма. Всички тези особености довеждат до Славната гражданска война от 1688 година, която някои назовават Безкръвната гражданска война, а косвено и до Деветгодишната война.
Историческият облик на Джеймс II, достигнал до нас, значително е построен от неговите политически съперници и е съществено злепоставен, поради което мнозина го възприемат като тиранин и маниак. Новата книга на „ Милениум “ – „ Личният живот на Джеймс II “, е първи опит за справедлив разбор на събитията от епохата и за вярното схващане на логиката в дейностите на краля.
Книгите в нея са биографични портрети, само че единствено на пръв взор – зад обстоятелствата, които са ни оставили летописците, създателят Ростислав Ботев оставя на читателя опция самичък да прозре кои самостоятелни черти, моментни страсти или персонални взаимовръзки са повлияли върху решенията на монарха в даден миг. Именно това е новаторският миг в сходен жанр историография – проявлението на човешкото лице на знатните особи, за които по традиция се приказва или положително, или нищо.
Досега в поредицата бяха показани индивидуализираните портрети на императрица Мария Терезия, на Краля Слънце Луи XIV и на страховития османски султан Сюлейман Великолепни. Четвъртото заглавие в поредицата „ Личният живот на... “ е за британския крал Джеймс II – последния католически крал на Англия.
За Джеймс II у нас се знае малко и личността му в доста връзки е неглижирана като на монарха, направил „ неверния избор “ по отношение на посоката на историческото развиване на Англия. Малцина историци си вършат труда да обяснят от какво в действителност е подбуден този избор, още по-малко пък да проучват фактически ли е бил толкоз неверен и дали редица отрицателни събития след това не биха могли да бъдат предотвратени. Защото през втората половина на XVII век, когато Джеймс II се възкачва на престола, в европейските страни има остри вътрешни противодействия сред изразителите на другите управнически концепции. Традицията повелява на младия крал – сходно на своя френски родственик Луи XIV, да се изявява като представител на абсолютисткия модел. Подобни настройки и убеждения се образуват у него още на млади години, когато – към момента като принц – става очевидец на изтезанието на татко му – крал Чарлз I. Последвалите години на заточение затвърждават ненавистта му към всички революционно инспирирани промени в обществото, които, вместо да донесат мечтания публичен разцвет, единствено провокират нови разтърсвания, неустановеност, всеобщо обедняване и нови войни.
Личните претекстове на Джеймс II да ограничи ролята на Народното събрание в политическия живот и да наложи абсолютизма, разумно пораждат голямо напрежение в страната. Към това се прибавя и казусът с религиозната принадлежност на краля и раждането на легален престолонаследник, което трайно би отправило Англия в лоното на католицизма. Всички тези особености довеждат до Славната гражданска война от 1688 година, която някои назовават Безкръвната гражданска война, а косвено и до Деветгодишната война.
Историческият облик на Джеймс II, достигнал до нас, значително е построен от неговите политически съперници и е съществено злепоставен, поради което мнозина го възприемат като тиранин и маниак. Новата книга на „ Милениум “ – „ Личният живот на Джеймс II “, е първи опит за справедлив разбор на събитията от епохата и за вярното схващане на логиката в дейностите на краля.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ