Личната пощенска кутия на много хора се е превърнала в

Личната пощенска кутия на доста хора се е трансформирала в пазарище – валят предложения защо ли не
(снимка: CC0 Public Domain)

Валят, валят предложения – електронните пощенски кутии на от ден на ден хора са замязяли на мол. От екскурзии и първокласни дъски за самун до „ гащи съгласно вашия претрупан график ” – какво ли не се предлага по електронната поща. Как стана по този начин, че засипването на потребителя с предложения се трансформира в норма?

За доста от тези мейли се оказва, че механически самият консуматор си ги е „ изискал ”. Например, пазарувал е в даден електронен магазин, записал е там имейл адреса си, маркирал е полето „ желая да получавам вести от този е-магазин ”. Навярно в същия формуляр за регистрация успокоително е било записано, че „ можете да се отпишете/откажете от абонамента когато и да е ”. Но кой е предполагал, че ще валят толкоз доста имейли? Наистина ли търговците считат, че това е привлекателно?

Изглежда разумно: фирмите желаят да купуваме продуктите им, а имейлът е добър метод да се показват пред нас, разяснява в обява по тематиката. Но въпреки всичко повода, заради която виждаме посланията им, е надалеч по-сложна, в сравнение с наподобява. Това включва голям брой пластове взаимодействащи между тях технологии и невидими битки за власт и надзор. Резултатът – още и още послания от вида „ риза, с която ще изпъкне най-хубавото Ви АЗ ” и впрочем небивалици.

От една страна, нещата, които вършим с е-писмата си, имат директно въздействие върху това какво ще забележим по-нататък. Трите огромни компании зад огромните имейл платформи – Гугъл (Gmail), Microsoft (Outlook и Hotmail) и Verizon (AOL и Yahoo Mail) – са проектирали своите артикули, с цел да защитят входящата поща на потребителите със програмен продукт, който разкарва известията, които не желаеме. Но самият акт на отваряне на имейл и кликването върху връзка вътре в него „ споделя ” на логаритмите на софтуера друго – че желаеме този имейл, че се интересуваме от него, че ще приемем с удоволствие и други като него.

Каквото и да създадем с един комерсиален имейл – да го прочетем, да скролнем надолу, да го прехвърлим с някаква директория – все е знак за интерес.

От друга страна, имейлът е един от методите, по които фирмите могат да доближат непосредствено до своите клиенти и те търсят всевъзможни способи да се снабдят с разрешението да изпращат е-писма на всеки, с който в миналото са имали някаква допирна точка. Софтуерът на електронната поща може и да се пробва да ни защищити от пороя от продуктови реклами, само че маркетолозите са захласнати от „ доставката ” на посланията си или от това по какъв начин наличието и честотата на техните имейли могат да оказват помощ известията им да попаднат във входящата ни поща.

Този развой основава нови и странни цикли за противоположна връзка. В тях някои компании и избрани известия може да имат късмет да доближат до пощенската ни кутия по-лесно от преди, до момента в който други отиват на боклука – наказани да бъдат наречени спам, изтрити и други Ето по този начин персоналната пощенска кутия на доста хора се е трансформирала в пазарище – валят предложения защо ли не.
още по тематиката
Има и трета страна на обстановката. Индивидуалният избор на индивида не е единственото нещо, което дефинира какво ще се появява в електронната му пощенска кутия. Gmail и други пощенски услуги обобщават държанието на всички консуматори на имейли, когато вземат решение кои известия да преминат в дадена пощенска кутия.

Ако за обещано писмо логаритмите виждат, че прекалено много хора „ не реагират ”, тогава доста – или дори всички – известия на изпращача може да се окажат недоставени. Ако доста хора проявят интерес, това може да „ анулира ” самостоятелните желания.

Пощенската кутия е станала мол – да, само че подобен, който непрекъснато трансформира формата си, до момента в който се пробва да построи верните магазини за купувачите, които сега са вътре. Потребителската е-поща в последна сметка се оказва групова работа, проведена от компютри, които вършат прикрит избор – малко хора могат да го видят непосредствено, в това число самите компании.

Понякога се случва по този начин, че това недоставяне на пощата може да коства скъпо на някои компании. Например, една компания за финансови услуги открила, че нейно значимо известие за употребените услуги се е оказало блокирано и недоставено на множеството клиенти. Тъй като по закон въпросната информация трябвало безусловно да доближи до клиентите, компанията се принудила да потърси други способи да извести клиентите си – закупила реклама във вестниците и по билбордовете.

Подобни истории изясняват за какво към този момент има цялостен бранш от компании, които се занимават с тънкия поминък на консултирането и имейл маркетинга. Всички те работят по значимата задача да реализират „ доставяемост ” на известията. Всички те се пробват да разгадаят и надиграят логаритмите на е-пощенските услуги, та да решат по какъв начин известията им да съумеят да преминат през всичките „ цедки ”.

Има и такива компании и марки, които в устрема си да съумеят са се оказали толкоз захласнати от професионалното майсторство в имейл-маркетинга, че са го откъснали от прекарването на клиента.

Експертите от сектора припомнят, че електронното писмо с реклама или предложение за покупка би трябвало да се преглежда като „ опит за диалог и кимване ”. С други думи, в случай че някой ни заприказва, а ние кимнем, това е знак, че му обръщаме внимание. Кимването не значи безусловно, че ни харесва – само че това си е кимване, тоест – превръщане на внимание.

Затова би трябвало да сме наясно, че всички дейности, които подхващаме по отношение на получаваните многочислени предложения, са „ кимване ” – те са „ жестове ”, които се четат като сигнали за интерес от страна на изпращачите – изключително по метода, по който ги интерпретират всичките маркетолози, снабдители на услуги за е-поща и експерти по имейл маркетинг.

Нещо, което „ консултантите ” не могат да вземат под внимание, е че човешкото държание във връзка с офертите и извършването на покупки може да е доста по-сложно от това да решат дали да купят или не. Например, една оферта за цветя за 8 март може да дойде при даден мъж, само че той може да изпрати сина си до магазина за цветя, с цел да купи букет.

Друг сюжет – даден адресат трансферира всички предложения, които идват по имейл, в избрана директория, а когато някой ден „ изпадне в въодушевление за шопинг ”, влиза в досието и преглежда какво желае да си купи. Доставчиците на пощенски услуги не могат да „ разгадаят ” сходни взаимоотношения.

Имейлът не е това, което клиентът желае. Или най-малко не тъкмо. Той е единствено диря за това, което софтуерните компании считат, че потребителите желаят. Продавачите нямат различен избор, с изключение на да одобряват тази аргументация, с цел да не изгубят напълно достъп до клиентите.

Но с цел да бъде положително едно маркетингово е-писмо, би трябвало да има много повече логика на психиката и схващане за човешката същина: би трябвало да се схващат променливите стремежи на индивида, непрекъснато менящите се данни, странната логичност на логаритмите на доставчиците на пощенски услуги, както и способността на разработчиците на услуги за имейл-маркетинг да се оправят с цялата тази какафония и да изберат оптималния миг и път.