[Личен архив] Димитър Илиев е осемкратен рали шампион на България.

[Личен архив] Димитър Илиев е осемкратен рали първенец на България. През 2008 година дружно с татко си Владимир Илиев (също някогашен водач, някогашен ръководител на Българската федерация по авто спорт и е учител по компетентност " Автомобилен и мотоциклетен спорт " в НСА) основава Safety Driving Academy. Академията провежда образования за безвредно шофиране. Разговаряме с Димитър Илиев за подготовката на водачите, главните неточности на пътя, провокациите при пътешестване напролет и лятото.

Защо решихте да насочите вниманието си от автомобилния спорт към пътната сигурност и какъв брой време към този момент се занимавате с това?

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Автомобилният спорт постоянно е бил моят живот, пристрастеност и обич. Обичам го, само че за всяко нещо има време. Като си млад, можеш да поемеш опасности, с времето това става по-трудно, а те по-плашещи. А няма по какъв начин да печелиш, без да поемаш опасности.

Направих 20 години автомобилни надпревари. Това е уморително, изцеждащо, комплицирано за организация и мъчно за реализация. В посока пътна сигурност работя от доста години, още до момента в който се състезавах. Баща ми ме подтикна. Двамата основахме тази академия през 2008 година, само че по тематиката автомобилна сигурност работим още от 1997 година

Опитът и знанията е хубаво да се споделят, с цел да са от изгода на хората. Бях предизвикан да развъртвам тази активност от неприятното чувство, че когато видя злополука, виждам каква е грешката, тъй като е станала, какви умения са можели да я предотвратят. Понякога са били нужни напълно малко спомагателния познания, с цел да може човек да оцелее. При шофирането може за цялостен живот да не попаднеш нито един път в сериозна обстановка, само че в случай че ти се случи и не си квалифициран, се стига и до съдбовни произшествия.

Колко хора са минали през вашата академия?

- Дванадесет години работим интензивно. В началото нямаше огромен интерес. Повечето хора считат, че нямат потребност от такава подготовка, тъй като имат брошура и могат карат. С придвижване на времето ясно се осъзна нуждата от това да се усъвършенстват уменията зад кормилото. От година на година ползата пораства и в този момент образоваме над 2000 души годишно.

[Личен архив]
Коя е най-често срещаната рискова неточност на пътя?

- Най-сериозният проблем е разсейването. Много елементарно губим централизация и вниманието към това, което се случва пред нас. А на пътя няма миг, в който можем да си позволим този разкош. Шофьорът непрекъснато би трябвало да гледа какво следва, каква неточност може да допусне различен лидер, да я планува и да реагира.

Световната пандемия, в случай че приказваме за злополуките, в този момент са мобилните телефони. Те са зложелател номер 1 на пътната сигурност. В тях има всичко, получаваш десетки известия и в случай че човек се отпусне и реши да си види вайбъра или да прочете следващия SMS, въпросът е " Къде ще стане белята ", а не " Дали ще стане ". Сто % някъде ще стане.

С образованието на кои водачи е по-лесно - младите или по-опитните, които имат самочувствието, че за тях няма загадка на пътя?

- Като техника на ръководство по-лесно се работи с младия водач. Той няма заучени неправилни привички във връзка с въртенето на кормилото, позицията на седене, спазването на отдалеченост. Но, в случай че приказваме за разсъждението, е по-лесно да работиш с опитния водач. Опитът е незаместим. Той е по-лесно да бъде уверен за какво едно нещо е добре да го прави, а друго не е добре да го прави.

Тази година направихме зимна писта. Хората, които идваха, ги виждах по какъв начин не знаят по какъв начин да спрат, да потеглят, да завият. След няколко часа всеки беше тотално друг. В условия на проба - неточност научаваш урока, колкото и да не ти се удава шофирането. В края на курса всеки знаеше по какъв начин да спре, какъв брой да подходи, да реагира при недозавиване и свръхзавиване. Много горделив съм от това, че в границите на часове излязоха уверени във опциите си водачи, че могат да се оправят на най-опасния тип настилка.

Как приемате асистиращите системи в колите, те ли са решението за едни по-безопасни пътища?

- Подкрепям напъните на производителите да развиват своите модели в посока пътна сигурност. Сега инженерната активност е в апогея си. Това оказва помощ доста. Достатъчно е да споменем антиблокиращата система на спирачките, стабилизиращата стратегия, спирачния помощник... Стабилизиращите системи, които заобикалят недозавиването и свръхзавиването, са избавили доста животи, не може да се каже какъв брой.

Или спирачният помощник - човек има потребност от време, с цел да реагира, с цел да натисне спирачката, като постоянно не употребява цялостния капацитет на спирачките. Тази система реагира без закъснение, като ползва оптимално спирачно изпитание. Тя пести метри от спирачния път. Трябва да се има поради обаче, че и тези системи не са съвършени. Приятел ми описа по какъв начин колата му набила спирачка на автомагистрала в последна лява лента, тъй като системата засякла носен от вятъра найлон. Разбира се, усъвършенствания ще има, само че най-важната система за ръководство остава лидерът.

[Личен архив]
Получавате ли противоположна връзка от ваши курсисти с благодарности да вземем за пример, че са избегнали случай?

- Това носи най-силно задоволство. Последно една жена се обади да каже, че с помощта на това, че е оставила отдалеченост пред предния автомобил, като е серпантина зад него, е избегнала злополука. Защото и това е значимо, да спреш по този начин, че да можеш да заобиколиш предния автомобил без непотребни маневри.

Тя е видяла, че към спрялата колона коли лети ТИР, който няма по какъв начин да спре, изнесла се е в лявата лента, заградена с конуси, камионът й е минал отдясно и се е врязал в спрените коли. Нейната кола не е била наранена, а е можела даже да загине. Такива разкази ни носят задоволство.

Покрай новата обстановка в страната и възбраните за събиране на хора на едно място обмисляте ли някакви отдалечено образование, видеоуроци?

- Отменихме образованията. Имаме запитвания за онлайн образования, работим по въпроса. Но аз съм на мнение, че теорията е хубаво нещо, само че практиката е в основата. Това е разновидността да се повлияе непосредствено върху уменията на водача, още повече че в образованието търсим самостоятелен метод към всеки.

От няколко години тематиката за образованието на новите водачи е обект на полемики. Според вас какво е най-важно да се промени в образованието?

- Там проблемите са доста. Има пропуски, не са малко и не могат да се решат с един размах. Можем да стартираме още от отношението към изкарването на дееспособност. Хората имат за цел да сложат книжката в джоба. Не се гледа на това като виновна активност, която заплашва човешки животи. Има хора, които не могат да паркират, и за тях това е огромен проблем. Но това не е огромният проблем, огромният проблем е, че не могат да стопират. Това е страшното.

Но те няма и по какъв начин да бъдат научени, тъй като няма полигони. Освен това трафикът не разрешава изминаване на нужните дистанции. Аз въпреки всичко съм оптимист, тъй като браншът взима съществено под внимание този проблем и се вижда изцяло усъвършенстване. За от ден на ден инструктори е значимо да пуснат на пътя виновен водач.

Влизаме в пролетта. Какви са главните опасности, свързани с пътната сигурност в този интервал?

- Многото превалявания са единият рисков фактор. Създава се заплаха от аквапланинг, а това е най-бруталната сериозна обстановка, тъй като се случва при висока скорост и изцяло ненадейно.

Останалият на платното пясък от опесъчаването зимата е другият. Образуват се коловози от пясък, които не са за подценяване. Ако в завой стъпите с натоварената страна на автомобила си върху пясъка, постоянно има риск колата да загуби сцепление - да недозавие или презавие. Това, че към този момент няма сняг, не значи, че би трябвало да се кара бързо. Трябва да си дадем време за акомодация.

Подготовката на автомобила също е значима, какво е най-важно да се ревизира след края на зимата?

- След зимата би трябвало да минем още веднъж на летните гуми. Много водачи вършат грешката да си оставят зимните гуми, които са карани няколко сезона, с цел да ги доизтъркат. В случая не е значим грайферът, а смеската. Важна е съставката на гумата. Зимната гума се прави от доста мек каучук и е безусловно несъответствуваща за топлото време.

След няколко месеца идва и лятото. За този сезон какви са главните опасности?

- Лятото е с най-вече починали по пътищата, макар че всичко е идеално - времето е слънчево, денят е дълъг. Хората се отпускат, карат бързо, доста пътуват. Това в действителност води до многото жертви точно поради идеалните условия. Във всеки сезон би трябвало да се внимава и индивидът зад кормилото да се пробва да разгадава от кое място и по какъв начин ще му дойдат заплахите.

Интервюто взе Георги Пауновски