[Личен архив] Част от темата Битката за телевизиите Девет мнения

[Личен архив] Част от тематиката Битката за малките екрани
Девет отзиви за войната против медиите

Какво разбрахме след проблема с Антон Тодоров и Валери Симеонов и какво можем или не можем да променим в българската медийна среда. " Капитал " попита няколко водещи публицисти, медийни мениджъри и анализатори.

Овладяването на малките екрани

Коалицията сред ГЕРБ и Пеевски нападна огромните тв канали, тъй като те са от дребното острови на медийна независимост

Сашо Дончев: Свободата на словото не може да бъде лимитирана – или я има, или я няма

Бизнесменът и издател на в. " Сега " пред " Капитал "
Още по тематиката
За какво е абсурдът, който докара до оставката на Антон Тодоров

Сблъсъкът сред депутата от ГЕРБ и медиите, пояснен в 10 въпроса и отговора
9 окт 2017
Когато властта заплашва публицисти в ефир

Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Симеонов в една заран подсетиха на журналиста от Нова телевизия Виктор Николаев за какво е самичък в студиото, без Анна Цолова
6 окт 2017 По тематиката за медии, независимост и политически напън " Капитал " беседва със притежателя на уеб страницата " Биволъ " Асен Йорданов

Защо се стигна до това състояние с медиите в България?

Това е развой. Това не е казус. В момента виждаме резултатите на процеса. Но той продължава към този момент най-малко 10 години. В него се открива цялостен надзор, политически, само че и олигархичен, т.е. стопански. Процес на проваляне на България в критериите за медийна независимост.

Парадоксът е, че влизайки в Европейски Съюз, България се срина близо 70 места надолу по независимост на словото. След като преминахме в Европейски Съюз бяхме на едно обичайно 36-то място, а в този момент сме на 109-то, предходната година бяхме на 113-то. Това демонстрира, че в действителност участието ни в Европейски Съюз се съпътства с цялостен неуспех в един от главните желони на свободното общество. Никой не реагира досега против това или реакциите са доста спорадични, инцидентни, несъществени.

Свидетели сме на едно слепване сред монополизирането на медийното пространство в България и политическата власт. Което значи, че политическата власт насърчава сходна медийна политика. Прецедентът със основаването на новата медийна империя на Делян Пеевски (депутат от Движение за права и свободи - бел. ред.) с парите на КТБ, което е изследвано, потвърдено от " Биволъ ". То стартира през 2007-ма година. Тази медийна империя през днешния ден има близо 80% от медиите в България.

Това, което се случва не трябва да ни изненадва. Тази упоритост на политическата власт да управлява медиите е една от главните презумции, с която взимат властта. Те даже не се свенят, да изявяват косо, че медиите би трябвало да обслужват властта в страната. Ние с това се сблъскваме от доста години насам. Факта, че никой не потегли да реагира против издевателствата над " Биволъ " - това не ме учудва. Но когато излезем със съществени следствия и когато излезнат хора с ранга на министри, депутати, даже министър председател и основен прокурор да декларират обществено, че следствията на " Биволъ " би трябвало да престанат, тъй като клатели страната... Това какво значи? Това е директна декларация, че медиите би трябвало да слушат и да обслужват властта в страната, а не да изнасят истината. Изнасянето на истината съставлява надали не опасност за сигурността на страната. Което е парадокс несъмнено.

Ще кажа нещо за първи път пред вашата естрада, нещо, което не се знае. Направени са опити от властта в страната за посягане върху сървърите на Бивол, които се намират в чужбина. Официално прокуратурата на България е стартирана процедура посредством Eurojust, която е европейска институция, за европейско правораздаване. Целта е да може да се влезе в сървърите на нашата медия, които са във Франция. Ние имаме и в Германия, само че акцията е главно за френските ни сървъри. Идеята е да се постави ръка върху нашите сървъри. Това какво ви приказва? И това е по отношение на така наречен случай " Яневагейт " - записите, които публикувахме и посочваха положението на правосъдната система.

Имаше формирано дело, Димитър Францишек мисля, че се споделяше, в случай че не се неистина, ние сме ходили да даваме показания, би трябвало да си прегледам записките, с цел да ревизира, по какъв начин се споделяше тъкмо, само че той е един от така наречен познавач прокурорите на Цацаров. Те не разглеждаха случая всъщност (Яневагейт), т.е. какво се разисква в записите, а от кое място са пристигнали записите. И по този мотив са отворили процедура, посредством Eurojust, да имат достъп до съвърите на Бивол. Това не е цензура, а директна принуда против една медия. Представете си прокуратурата да пристигна, дружно с ДАНС и ГДБОП и да постави ръка с разпоредби, с цел да вземат всичко - работните файлове, източниците на информация, всичко напълно всичко. За това става въпрос.

Какво да се прави?

Това е режим против който сега няма опозиция. Въпреки това, съгласно мен, те нямат бъдеще. Защото България действително видяно е 5 млн. души и продължаваме да се стапяме. Европейски Съюз е 500 млн души. Хората в Европейски Съюз, в естествените страни, където има критерии, където има здрава ценностна система и народна власт са наясно, какво се случва в страната. Неслучайно има няколко диспути и полемики в Екологичен потенциал, за свободата на словото и положението на медийната среда в България. Неслучайно има доста отчети и разбори направени, репортажи и разбори на " Репортери без граници ", " Фрийдъм хаус ", отразяващи действително обстановката в страната, т.е., естественият свят е наясно с това което се случва с България и какво е ситуацията тук.

България ще пропада в класацията за медийна независимост до тогава, до момента в който не се срещне социална опозиция вътре в страната. Ние не живеем в свят в който по-силния постанова на по-слабия някакъв модел на публично развиване. Тоест ние би трябвало да се избавим от болшевишкото мислене, че ще дойдат някакви страни, политици, ще размахат пръст на българсктие и ще кажат " Я да не прайте по този начин, марш в ъгъла, по този начин ще вършиме! "
Няма да стане това нещо.

Демокрацията изисква, самото общество да бъде коректив на личното си развиване, на личната си орис. Нашата задача е тъкмо противоположното - да не чакаме.

Противоречите си. От една страна пропадаме в ранглистата на страните за независимост на словото през последните 10 години, от друга Европейски Съюз ни работи благотворно. Как се комбинират тези данни с вашето изказване?

В момента може и да е невидимо, само че положението се обръща, тяхната лодка се обръща, тъй като пробойната е огромна и се обръща с публичното мнение на страната. Хората към този момент ги познават. Преди 10 години ние бяхме в по-добра обстановка на независимост на словото, само че хората не ги познаваха. Хората не знаеха, хората не им бяха различили лицата. Сега в опита си, те да задържат цялата тази незаконна система, на този режим, те се дефинират, те се легитимират, излизат на ярко, хората ги познават и знаят кои са те, че ги разграничават, към този момент има мнение против тях.

В момента ние вървим надолу във връзка с медийна независимост до момента в който аз настоявам, че в дълготраен проект нещата ще доведат до рухване на цялата тази система. Това е абсурд, само че ние просто вървим все още и то интензивно, в който публичното мнение в страната ще стигне до точката от която няма да има повече никаква толерантност.

Това ваше усещане не е ли родено от една дребна група в обществото, която е просто по-активна в интернет и обществените мрежи?

Не, аз съм доста песимистичен човек. Определян съм като зложелател на тази система, бих споделил че съм в недружелюбност. И то от години. И самият аз съм по този метод барометър на публичните настроения. Когато човек е в недружелюбност, по себе си може да усетя тази смяна в публичното въодушевление. Аз чувствам зародиша на нетърпимостта. Усещам изчерпването на целия този метод на политическо моделиране и инжинерство в България, което съществува през последните 27 години. Обществото доближава до осмисляне на своята ценностна система. И това се вижда както измежду млади, по този начин и измежду по-възрастни.

Когато се стигне до последна степен на фрустрация и невъзможност, тогава съзнанието, разсъдъкът търси излаз, възмездие. Минава през някаква форма на катарзис и премисля цялата си ценностна система. Този развой в България е към този момент тръгнал.

А нашата роля на медиите е хората да знаят кои са тези и кой е този - кои са хората, които дефинират орисите на хората и нацията. Кои са тези хора и че те не са почтени хора. На тези персони би трябвало да се въздаде правдивост за унищожените периспективи пред тази страна и пред тази нация.