Либия ли ще е успехът, нужен на Германия
Либия не трябва да се трансформира във " втора Сирия ": Берлин повтаря тази мантра от месеци. Но и самата Германия има виновност, че се стигна дотук. Дълго време Берлин не знаеше какво да предприеме. Но в този момент Меркел като че ли има проект, написа " Дойче веле ".
Когато през април 2019 военачалник Халифа Хафтар, върлият зложелател на подкрепяното от Организация на обединените нации държавно управление на премиера Файез ас Сарадж, ненадейно се оказа пред портите на столицата Триполи, стана ясно едно - Либия е идната голяма рецесия на самия вход на Европа. И то цели седем години след бомбардировките, осъществени от войски на НАТО, и след ликвидирането на диктатора Муамар Кадафи.
Вакуумът на властта, зародил в Либия, която до неотдавна беше най-богатата на нефт страна в Африка, я трансформира в същинско буре с барут на разнообразни районни ползи и на задочни войни сред по-големи играчи. След като беше разрушена системата на Кадафи, многочислени нови и по-стари политически артисти потеглиха да прокарват своите властови ползи в северноафриканската страна. И който желае да стабилизира Либия, в това време би трябвало да координира дейностите на Франция, Русия, Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Турция, Италия, Катар. Най-малкото на тези страни.
Германската външна политика незабавно се нуждае от триумф
Само допреди месеци държавните представители в Берлин не бяха напълно наясно какво би могла да направи Германия. Сега обаче има повече изясненост - още този месец Ангела Меркел има намерение да провежда интернационална конференция за Либия в Берлин. Вероятно стартът на диалозите ще бъде даден още тази неделя. Преговори за спокойно съглашение се водеха и през вчерашния ден в Москва - с посредничеството на Русия и Турция. Но таман когато светът си мислеше, че консенсусът към този момент е реализиран, стана ясно, че военачалник Хафтар е напуснал договарянията, без да подпише въпросното съглашение.
Ако проектът на Берлин се реализира, тихата немска дипломация ще е постигнала огромен триумф. Имайки поради засилващата се рецензия против външния министър Хайко Маас, немската външна политика незабавно се нуждае от доказателство, че е в положение да реализира и нещо съответно, а освен да насочва апели за деескалация в Либия, против комерсиалната война със Съединени американски щати и по отношение на иранската рецесия.
Ако фактически се стигне до този триумф, заслугата за него - за кой ли път - ще бъде на канцлера Ангела Меркел. На срещата си с съветския президент Владимир Путин в Москва предходната събота тя още веднъж потвърди, че умее да си сътрудничи градивно даже с най-трудните съперници. Нейната топла връзка с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, с който тя беседва по телефона в събота, вероятно също ще подкрепи интензивните старания да бъдат събрани всички страни край масата за договаряния.
Действащите лица в Берлин към този момент са очевидно горди, че може би ще положат главния камък от пътя, който би извел Либия от задънената улица на войната. Макар Германия към момента публично да твърди, че това е единствено началото на процеса по намирането на политическо решение с посредничеството на Организация на обединените нации.
Меркел умее да се оправя с рецесии
В най-тежките рецесии и изключително когато са забъркани комплексните политически ползи на разнообразни политически протагонисти, Меркел постоянно влиза в блестяща форма. И в този момент вероятно ще е по този начин. И по време на финансовата рецесия, и след анексирането на Крим, когато тя въпреки всичко съумя да докара нещата до така наречен " Процес от Минск ", Ангела Меркел постоянно е демонстрирала безгрешен усет за вероятния компромис при заложените условия.
Независимо от всичко това дано въпреки всичко не забравяме, че през миналите осем години, до последната военна ескалация в Либия през април 2019 година, канцлерът просто не смяташе, че е нейна работа да консолидира някакъв обединен европейски курс с Франция и Италия, двете страни - членки на Европейски Съюз, разединени по либийския въпрос.
Едва ли има различен политик, който толкоз добре се оправя с рецесиите, колкото Ангела Меркел. Сегашната рецесия тя обаче можеше да предотврати, в случай че се беше вслушала в своите дипломати и в случай че беше подготвила най-малко някаква идея за този район, който е толкоз значим за Германия и Европа. Уви, това не се случи и в този момент би трябвало отново да се води спешна политика.
В момента се пита: Дали до края на мандата на Меркел през есента на 2021 година ще бъде свикана и конференция за Сахелската зона в Африка?
Когато през април 2019 военачалник Халифа Хафтар, върлият зложелател на подкрепяното от Организация на обединените нации държавно управление на премиера Файез ас Сарадж, ненадейно се оказа пред портите на столицата Триполи, стана ясно едно - Либия е идната голяма рецесия на самия вход на Европа. И то цели седем години след бомбардировките, осъществени от войски на НАТО, и след ликвидирането на диктатора Муамар Кадафи.
Вакуумът на властта, зародил в Либия, която до неотдавна беше най-богатата на нефт страна в Африка, я трансформира в същинско буре с барут на разнообразни районни ползи и на задочни войни сред по-големи играчи. След като беше разрушена системата на Кадафи, многочислени нови и по-стари политически артисти потеглиха да прокарват своите властови ползи в северноафриканската страна. И който желае да стабилизира Либия, в това време би трябвало да координира дейностите на Франция, Русия, Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Турция, Италия, Катар. Най-малкото на тези страни.
Германската външна политика незабавно се нуждае от триумф
Само допреди месеци държавните представители в Берлин не бяха напълно наясно какво би могла да направи Германия. Сега обаче има повече изясненост - още този месец Ангела Меркел има намерение да провежда интернационална конференция за Либия в Берлин. Вероятно стартът на диалозите ще бъде даден още тази неделя. Преговори за спокойно съглашение се водеха и през вчерашния ден в Москва - с посредничеството на Русия и Турция. Но таман когато светът си мислеше, че консенсусът към този момент е реализиран, стана ясно, че военачалник Хафтар е напуснал договарянията, без да подпише въпросното съглашение.
Ако проектът на Берлин се реализира, тихата немска дипломация ще е постигнала огромен триумф. Имайки поради засилващата се рецензия против външния министър Хайко Маас, немската външна политика незабавно се нуждае от доказателство, че е в положение да реализира и нещо съответно, а освен да насочва апели за деескалация в Либия, против комерсиалната война със Съединени американски щати и по отношение на иранската рецесия.
Ако фактически се стигне до този триумф, заслугата за него - за кой ли път - ще бъде на канцлера Ангела Меркел. На срещата си с съветския президент Владимир Путин в Москва предходната събота тя още веднъж потвърди, че умее да си сътрудничи градивно даже с най-трудните съперници. Нейната топла връзка с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, с който тя беседва по телефона в събота, вероятно също ще подкрепи интензивните старания да бъдат събрани всички страни край масата за договаряния.
Действащите лица в Берлин към този момент са очевидно горди, че може би ще положат главния камък от пътя, който би извел Либия от задънената улица на войната. Макар Германия към момента публично да твърди, че това е единствено началото на процеса по намирането на политическо решение с посредничеството на Организация на обединените нации.
Меркел умее да се оправя с рецесии
В най-тежките рецесии и изключително когато са забъркани комплексните политически ползи на разнообразни политически протагонисти, Меркел постоянно влиза в блестяща форма. И в този момент вероятно ще е по този начин. И по време на финансовата рецесия, и след анексирането на Крим, когато тя въпреки всичко съумя да докара нещата до така наречен " Процес от Минск ", Ангела Меркел постоянно е демонстрирала безгрешен усет за вероятния компромис при заложените условия.
Независимо от всичко това дано въпреки всичко не забравяме, че през миналите осем години, до последната военна ескалация в Либия през април 2019 година, канцлерът просто не смяташе, че е нейна работа да консолидира някакъв обединен европейски курс с Франция и Италия, двете страни - членки на Европейски Съюз, разединени по либийския въпрос.
Едва ли има различен политик, който толкоз добре се оправя с рецесиите, колкото Ангела Меркел. Сегашната рецесия тя обаче можеше да предотврати, в случай че се беше вслушала в своите дипломати и в случай че беше подготвила най-малко някаква идея за този район, който е толкоз значим за Германия и Европа. Уви, това не се случи и в този момент би трябвало отново да се води спешна политика.
В момента се пита: Дали до края на мандата на Меркел през есента на 2021 година ще бъде свикана и конференция за Сахелската зона в Африка?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ