Бареков: Либерализмът е политически урод
" Либерализмът претърпя неуспех и изрично не може да се приказва за Студена война. В рамките на 20-ти век ние видяхме два опита, свързани с либерализма – националсоциализма и комунизма, които починаха героичен, завличайки в бездната стотици милиони човешки животи. Либерализмът се оказа един политически изверг. "
Това съобщи евродепутатът Николай Бареков по време на конференция на тематика „ Консерватизъм против демократизъм. Това ли е плод на новата Студена война? “. Събитието се организира под егидата на Групата на европейските консерватори и реформисти (ЕКР), чийто член е Бареков, в партньорство с Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УНИБИТ) в София, заяви БГНЕС.
Бареков уточни още, че е забавно да се приказва за конфликт сред консерватизъм и демократизъм като политически теории, които изясняват публичните връзки, само че в бъдеще борбата ще бъде сред консерватизма и изкуствения разсъдък. „ През XIX век математикът Лобачевски трансферира геометрията във времето и двете успоредни прави от пространството се събраха. 50 години по-късно се появяват двама интелектуални разбойници – Макс Планк и Айнщайн, които взривяват категориите „ време “ и „ пространство “. По-късно се появява и другият талант на човечеството – Стив Джобс. Той прави и първата голяма, а мисля, че и решаваща крачка, към основаването на изкуствен интелект. Основната доктрина на относителността, която изяснява света, която потегля от Планк и се довършва от Айнщайн, в действителност не е толкоз универсална, колкото може да се окаже изкуственият разсъдък “, сподели Бареков. Според него с крачката, която светът е направил към изкуствения разсъдък, се слага въпросът за съществуването на самото човечество и моралът. „ Либерализмът е нещо, което опонира на всички показа за същността на индивида. Когато консерватизмът се заражда като научна или политическа доктрина, ние се намираме в епохата на Свети Тома Аквински. Той се вълнува от индивида и проекцията на индивида – Бог “, уточни още Бареков.
„ Консерватизмът се занимава с индивида, либерализмът – с пазара. Докато има човек, ще има теории и свят. Пазар може и да има, може и да няма “, сподели още Бареков. „ Да съпоставяме либерализма с консерватизма не е като да съпоставяме филмите на Куентин Тарантино с тези на Луис Бунюел, тъй като и в двата случая става въпрос за стойностно кино. Либерализмът е подправена доктрина, фалшив, който е фиктивен, с цел да се опълчи на консерватизма. Но за разлика от консерватизма, който има здрави корени в индивида, либерализмът е една измислена доктрина без здрави основи ", приключи той.
Това съобщи евродепутатът Николай Бареков по време на конференция на тематика „ Консерватизъм против демократизъм. Това ли е плод на новата Студена война? “. Събитието се организира под егидата на Групата на европейските консерватори и реформисти (ЕКР), чийто член е Бареков, в партньорство с Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УНИБИТ) в София, заяви БГНЕС.
Бареков уточни още, че е забавно да се приказва за конфликт сред консерватизъм и демократизъм като политически теории, които изясняват публичните връзки, само че в бъдеще борбата ще бъде сред консерватизма и изкуствения разсъдък. „ През XIX век математикът Лобачевски трансферира геометрията във времето и двете успоредни прави от пространството се събраха. 50 години по-късно се появяват двама интелектуални разбойници – Макс Планк и Айнщайн, които взривяват категориите „ време “ и „ пространство “. По-късно се появява и другият талант на човечеството – Стив Джобс. Той прави и първата голяма, а мисля, че и решаваща крачка, към основаването на изкуствен интелект. Основната доктрина на относителността, която изяснява света, която потегля от Планк и се довършва от Айнщайн, в действителност не е толкоз универсална, колкото може да се окаже изкуственият разсъдък “, сподели Бареков. Според него с крачката, която светът е направил към изкуствения разсъдък, се слага въпросът за съществуването на самото човечество и моралът. „ Либерализмът е нещо, което опонира на всички показа за същността на индивида. Когато консерватизмът се заражда като научна или политическа доктрина, ние се намираме в епохата на Свети Тома Аквински. Той се вълнува от индивида и проекцията на индивида – Бог “, уточни още Бареков.
„ Консерватизмът се занимава с индивида, либерализмът – с пазара. Докато има човек, ще има теории и свят. Пазар може и да има, може и да няма “, сподели още Бареков. „ Да съпоставяме либерализма с консерватизма не е като да съпоставяме филмите на Куентин Тарантино с тези на Луис Бунюел, тъй като и в двата случая става въпрос за стойностно кино. Либерализмът е подправена доктрина, фалшив, който е фиктивен, с цел да се опълчи на консерватизма. Но за разлика от консерватизма, който има здрави корени в индивида, либерализмът е една измислена доктрина без здрави основи ", приключи той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ