Поклон, Апостоле! Ти, който отказа да бъдеш роб!
Левски. Той е толкоз доста за нас. Икона на свободата. Най-смелата и почтена персона в историята ни. Човеколюбец. Визионер.
Днес за Апостола ще се изговорят похвални слова, държавните мъже и дами ще театралничат за фотография, ще помпаме малко национално самочувствие, а на идващия ден Левски още веднъж ще е просто монумент, бул., стадион, футболен тим и нечия татуировка. Подобно на безценен подарък, той ще бъде взет от рафта, прегледан деликатно и върнат на мястото му, откакто ни е предиздвикал да се почувстваме малко по-добре.
Ще си спомним за лъвския му скок, за отрязаните дълги коси, за прекосяването на планини с опериран корем, за дегизировките и тайните събрания, за четите и пандизите, за предателите и бесилото...
Днес ще си спомним за неговата гибел!
А по подигравка на ориста – или по силата на историята да отрежда заслуженото на всеки народ – не сме сигурни даже къде е гробът му. Най-новата доктрина е, че е Васил Иванов Кунчев е заровен под паважа на зелената зона до Министерството на земеделието, само че кой знае? Докато загадките не престават да се вихрят в общественото пространство, животът и делото на Апостола стоят непоклатимо в сърцата и в душите на всеки един българин.
Толкова непоклатимо, че като че ли през днешния ден неговият портрет от стената е застинал във времето на Освободителното придвижване, в онази сантиментална ера на смели мъже и огромни хрумвания, в която националният блян още не се е случил и още не е бил опустошен.
В всеобщото схващане Левски е изпреварил времето и народа си бунтовник. Той първи осъзнава, че българите би трябвало да се освободят сами, а не да чакат непозната помощ. По-буден и пореден от неговите съидейници, дякон Игнатий не просто построява революционната организация, възнамерява въстание и оставя стратегия по какъв начин да се ръководи свободна България.
Той е образец за отдаденост, жертвоготовност и почтеност – и тъкмо заради тази причина
Човекът Левски е нужен тук и в този момент!
„ Братство всекиго, без да гледаме на религия и националност “, написа той до Любен Каравелов. Да, Левски е бил доста по-свободомислещ, в сравнение с мнозина хора през днешния ден.
Чудя се дали тези, които популяризират с лика на Апостола мускулите и гърбовете си, помнят това? Че любовта към отечеството не е ненавист към тези, които не принадлежат към нашия етнос. Не е лов на бежанци, ръмжене на мотори пред гетата и бърборене във Фейсбук за международната интрига. А дълг да бъдеш потребен на своите.
За задачата основни са уменията, тъй като „ има образци: през днешния ден е човек, а на следващия ден – магаре “. В XXI нещата отново са същите, както Левски ги е описал. Има образци: младежи, които не желаят да работят; професори, които им подаряват тройки; работодатели, които унижават чиновниците, а на върха - партийна прослойка от деца, внуци и калинки, които не гледат „ националната работа повече от себе си “.
И през днешния ден „ каузи трябват, а не думи “ - и това важи както в публичен, политически и стопански проект, по този начин и в личностен. Българинът като че ли привикна повече да приказва и по-малко да работи, да отсрочва измененията и да чака някой „ да го оправи “, вместо да се вземе в ръце. Левски самичък открива този нрав:„ Нашите българи желаят свободата, само че одобряват я, в случай че им се сервира в къщите на тепсия ”.
Днес разбираме свободата като даденост, като стока, която се продава за жълти стотинки или въобще не се яде. Други пък имат толкоз доста независимост, че си разрешават да убиват, да крадат и корумпират в изключително огромни размери. А изначално в „ чистата и свята република “ на Левски господстват не един, двама или трима господари в сянка, а демокрацията и законите на страната. Днес този блян се е трансформирал в подигравка – демокрацията е фасадна, справедливостта – изборна, националното посланичество – купено... и по този начин нататък.
„ От нас зависи да бъдем равноправни на останалите европейски нации “.
Зависи да, само че е по-лесно да сме под тях и да „ усвояваме “ парите им, в сравнение с да се преборим със личната си корупция. Левски приканва от страниците на историята: „ Отговорност към публичните средства “ и брои маслините, които поставя в уста, и педантично записва петачетата, които дава – къде, за кого, защо. Къде е тази праволинейност към общите пари в модерна България?
В деня, в който честваме годишнина от гибелта на Апостола, актуалният прочит на истинските мемоари и писма на националния воин е нужда. Тефтерчето на Левски е качено в електронен тип на уеб страницата на Народната библиотека. Всеки може да го прочете, с цел да види доклада на революцията, прословутата фраза „ Народе???? “, само че и човешката страна на героя - незавършена поема към обичана жена и прощални думи към майка му.
Левски още веднъж е надживял времето и през днешния ден има какво да ни каже. Моят прочит е: Да използваме свободата по този начин, че да бъдем по-добри хора.
Автор: Ани Филева
Днес за Апостола ще се изговорят похвални слова, държавните мъже и дами ще театралничат за фотография, ще помпаме малко национално самочувствие, а на идващия ден Левски още веднъж ще е просто монумент, бул., стадион, футболен тим и нечия татуировка. Подобно на безценен подарък, той ще бъде взет от рафта, прегледан деликатно и върнат на мястото му, откакто ни е предиздвикал да се почувстваме малко по-добре.
Ще си спомним за лъвския му скок, за отрязаните дълги коси, за прекосяването на планини с опериран корем, за дегизировките и тайните събрания, за четите и пандизите, за предателите и бесилото...
Днес ще си спомним за неговата гибел!
А по подигравка на ориста – или по силата на историята да отрежда заслуженото на всеки народ – не сме сигурни даже къде е гробът му. Най-новата доктрина е, че е Васил Иванов Кунчев е заровен под паважа на зелената зона до Министерството на земеделието, само че кой знае? Докато загадките не престават да се вихрят в общественото пространство, животът и делото на Апостола стоят непоклатимо в сърцата и в душите на всеки един българин.
Толкова непоклатимо, че като че ли през днешния ден неговият портрет от стената е застинал във времето на Освободителното придвижване, в онази сантиментална ера на смели мъже и огромни хрумвания, в която националният блян още не се е случил и още не е бил опустошен.
В всеобщото схващане Левски е изпреварил времето и народа си бунтовник. Той първи осъзнава, че българите би трябвало да се освободят сами, а не да чакат непозната помощ. По-буден и пореден от неговите съидейници, дякон Игнатий не просто построява революционната организация, възнамерява въстание и оставя стратегия по какъв начин да се ръководи свободна България.
Той е образец за отдаденост, жертвоготовност и почтеност – и тъкмо заради тази причина
Човекът Левски е нужен тук и в този момент!
„ Братство всекиго, без да гледаме на религия и националност “, написа той до Любен Каравелов. Да, Левски е бил доста по-свободомислещ, в сравнение с мнозина хора през днешния ден.
Чудя се дали тези, които популяризират с лика на Апостола мускулите и гърбовете си, помнят това? Че любовта към отечеството не е ненавист към тези, които не принадлежат към нашия етнос. Не е лов на бежанци, ръмжене на мотори пред гетата и бърборене във Фейсбук за международната интрига. А дълг да бъдеш потребен на своите.
За задачата основни са уменията, тъй като „ има образци: през днешния ден е човек, а на следващия ден – магаре “. В XXI нещата отново са същите, както Левски ги е описал. Има образци: младежи, които не желаят да работят; професори, които им подаряват тройки; работодатели, които унижават чиновниците, а на върха - партийна прослойка от деца, внуци и калинки, които не гледат „ националната работа повече от себе си “.
И през днешния ден „ каузи трябват, а не думи “ - и това важи както в публичен, политически и стопански проект, по този начин и в личностен. Българинът като че ли привикна повече да приказва и по-малко да работи, да отсрочва измененията и да чака някой „ да го оправи “, вместо да се вземе в ръце. Левски самичък открива този нрав:„ Нашите българи желаят свободата, само че одобряват я, в случай че им се сервира в къщите на тепсия ”.
Днес разбираме свободата като даденост, като стока, която се продава за жълти стотинки или въобще не се яде. Други пък имат толкоз доста независимост, че си разрешават да убиват, да крадат и корумпират в изключително огромни размери. А изначално в „ чистата и свята република “ на Левски господстват не един, двама или трима господари в сянка, а демокрацията и законите на страната. Днес този блян се е трансформирал в подигравка – демокрацията е фасадна, справедливостта – изборна, националното посланичество – купено... и по този начин нататък.
„ От нас зависи да бъдем равноправни на останалите европейски нации “.
Зависи да, само че е по-лесно да сме под тях и да „ усвояваме “ парите им, в сравнение с да се преборим със личната си корупция. Левски приканва от страниците на историята: „ Отговорност към публичните средства “ и брои маслините, които поставя в уста, и педантично записва петачетата, които дава – къде, за кого, защо. Къде е тази праволинейност към общите пари в модерна България?
В деня, в който честваме годишнина от гибелта на Апостола, актуалният прочит на истинските мемоари и писма на националния воин е нужда. Тефтерчето на Левски е качено в електронен тип на уеб страницата на Народната библиотека. Всеки може да го прочете, с цел да види доклада на революцията, прословутата фраза „ Народе???? “, само че и човешката страна на героя - незавършена поема към обичана жена и прощални думи към майка му.
Левски още веднъж е надживял времето и през днешния ден има какво да ни каже. Моят прочит е: Да използваме свободата по този начин, че да бъдем по-добри хора.
Автор: Ани Филева
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ