Левият популист Луиджи Ди Майо, премиерът Джузепе Kонти и десният

...
Левият популист Луиджи Ди Майо, премиерът Джузепе Kонти и десният
Коментари Харесай

Кой хвърля камъни по прозорците на Европейската комисия

Левият популист Луиджи Ди Майо, министър председателят Джузепе Kонти и десният популист Матео Салвини - взривоопасен коктейл за Брюксел.

© Reuters Още по тематиката
Ще успее ли еврокомисията да усмири Италия
от Дневник,25 окт 2018
Управляващите в Румъния желаеха главата на последния върховен прокурор за битка с корупцията
от Дневник,24 окт 2018
Полските висши съдии се връщат на работа след решение на Съда на Европейски Съюз

Европейска комисия внесе тъжба против Варшава по отношение на измененията в закона за устройството на съдилищата
23 окт 2018
Марек Татала: Политиката на полското държавно управление е опасност за растежа

Икономистът и вицепрезидент на Форума за гражданско развиване (FOR Foundation) пред " Капитал "
19 окт 2018
Полша направи стъпка напред в правосъдната промяна в прорез със правосъдно решение
от Дневник,10 окт 2018 Теорията на " счупения прозорец ", дефинирана от двама американски криминолози при започване на 80-те години на предишния век, твърди, че в случай че в един квартал стартират да се появяват признаци на антисоциално държание и безнаказан вандализъм, те основават среда, в която стартира да вирее доста по-сериозна престъпност и безпорядък. Теорията обаче може да се приложи освен към обособен квартал, само че и към Европейския съюз, изключително в последните дни. В случая въпросът е дали отводите на италианското държавно управление да съобрази проектобюджета си с разпоредбите на евросъюза и двусмисленото отношение на полското към решението на Европейския съд против провежданата в страната правосъдна промяна са единствено начални форми на вандализъм, или към този момент има построен рецидив. Il Ditto medio* Тази седмица италианското държавно управление отхвърли да съобрази плана на бюджета си за 2019 година с фискалните правила на Европейски Съюз - Пактът за непоклатимост и напредък, както и с експлицитното увещание на Европейска комисия за очевидното нарушаване. Пактът за непоклатимост и напредък беше заздравен през 2013 година, в разгара на гръцката дългова рецесия, с цел да подсигурява, че държавните управления на страните от еврозоната няма да натрупват прекомерни дефицити. Целта беше по този метод да се понижи рискът от безотговорно повишаване на обществените задължения в страните, приели еврото за обща валута, тъй че да не се повтаря историята с Гърция. Според Брюксел проектите за увеличение на бюджетните разноски с един % от брутния артикул на Италия са в очевидно несъгласие с рекомендациите, утвърдени от страните членки единствено преди няколко месеца. Те предвиждаха " фискална консолидация ", т.е. орязване на разноски, с цел да може италианският обществен дълг последователно да се свие. " Размерът на отклонението (разлика от 1.5% от БВП) са невиждани в историята на Пакта за непоклатимост и напредък ", се споделя в писмото на двамата комисари – Пиер Московичи и Валдис Домбровскис, до италианското държавно управление в края на предходната седмици. В понеделник икономическият министър на страната Джовани Триа обаче отговори: " Италия е наясно, че е избрала пътека, която не следва разпоредбите на Европейски Съюз. Това беше мъчно решение, само че належащо, с цел да можем да върнем Брутният вътрешен продукт до неговите предкризисни равнища, изключително като се имат поради актуалните стопански компликации за италианците. " Италианското държавно управление си слага за цел солидно нарастване на държавните разноски и вложения, даже въвеждане на категоричен най-малък приход за най-бедните италианци, всичко това естествено финансирано с нови задължения. При изискване че общественият дълг на Италия е над 2.3 трилиона евро (т.е. осем пъти по-голям от гръцкия като безспорен размер), а избавителните фондове на Европейски Съюз имат разполагаем едвам към 700 милиарда евро, всяко подозрение за платежоспособността на страната може да изпрати еврото и като разследване останалите страни в еврозоната пред ръба на финансовата бездна. Не на вятъра Италия не провокира доста благосклонности. Дори близката на ръководещите в Рим антиимигрантска крайнодясна партия " Алтернатива за Германия " съобщи, че всяко държавно управление може единствено да дефинира бюджета си, само че след това и единствено би трябвало да си носи последствията. Тоест посланието на немските популисти е, че техните италианските съидейници могат да не помнят за вероятно немско рамо, в случай че Италия още веднъж се изправи пред банкрут. Абсурдът в казусът е, че през 2011 година, когато Италия беше пред фалит, а еврото безусловно беше на ръба на разпада, обединеният напън на страните в еврозоната (начело с Германия) докара до оставката на тогавашния министър председател Силвио Берлускони. Наследилият го специалист и някогашен комисар по конкуренцията Марио Монти съумя да закърпи ситуацията, само че беше заставен да се отдръпна през 2013 година, без Италия дълготрайно да е укрепила обществените си финанси. Srodkowy palec* Докато Брюксел измести главното си внимание към Рим, Варшава също не демонстрира доста предпочитание за следване на разпоредбите. В края на предходната седмица Европейският съд изиска от Полша да замрази измененията в правосъдните си закони, до момента в който съдиите не излязат с дефинитивно решение. Полското държавно управление обаче отговори единствено, че изследва решението на съда и ще вземе отношение след окончателното изговаряне на присъдата. Тоест към този момент отхвърля да следва рекомендациите. Намесата на Европейския съд беше поискана от Европейската комисия, която към този момент втора година се пробва да отклони полското държавно управление от желанието му да кадрува и подчини правосъдната система на страната. Правителството на националистическата партия " Право и правдивост " (ПиС), водена от Ярослав Качински, счита, че би трябвало да подмени съдиите, защото те били завещание от комунистическия режим и не се борили задоволително с корупцията в самата правосъдна система. Реално офанзивата против правосъдната система следва чистка в държавната администрация и военните, всички които дружно със съдиите са упрекнати, че са провалили предходното ръководство на ПиС в интервала 2005-2007 година За да извърши тази си цел, полското държавно управление одобри серия от закони, с които трансферира кадровото развиване на магистратите непосредствено в ръцете на министъра на правораздаването. А с цел да се освободи и по-бързо от неуместните съдии, с смяна в закона за правосъдната власт, пенсионната възраст беше свалена от 70 на 65 години, като в това време съставът на Върховния съд беше повишен. По този метод повече от половината на състава на съда щеше да бъде сменена с нови фрагменти, назначени от актуалното държавно управление. Като цяло законодателството, препоръчано през 2016 година, " дава опция на законодателната и изпълнителната власт да се намесват жестоко и огромно в администрирането на правораздаването и по тази причина съставлява сериозна опасност за независимостта на правосъдната система в страната ", се споделя в мнението на юристите към Венецианската комисия (консултативен орган към Съвета на Европа). Заради тази открита интервенция в правосъдната система в края на 2017 година Европейската комисия задейства невиждано процедура, която на доктрина може да докара до лишаване на правото на глас на Полша в европейските институции. Целта обаче беше по-скоро полското държавно управление звучно да получи виждам, защото процедурата по член 7 от Договора за Европейски Съюз може да се задейства единствено с единогласие (разбира се, без в гласуването да взе участие страната, против което тя е насочена), т.е. е доста мъчно действително да се приложи. Тъй като полското държавно управление намерено продължава процеса по преодоляване на правосъдната система, Европейска комисия заведе и дело в Европейския съд. Неговите решения са дефинитивни и в случай че той наложи санкция, Варшава няма по какъв начин да не я заплаща. Ще се счупи ли прозорец? " Наистина дейностите на Италия нямат казус, сподели за " Капитал " шефът на брюкселския Център за европейски политически проучвания Даниел Грос, само че това е единствено първата стъпка в протяжна процедура (за несъразмерни дефицити), която дава време и на двете страни да намерят компромис, изключително в случай че има напън от финансовите пазари. " В идващите три седмици италианското държавно управление би трябвало да отговори на рецензиите на Европейска комисия и в случай че продължава да не се преценява с разпоредбите, наказване може да пристигна едвам след девет месеца. Дотогава обаче в Рим се надяват да се е промени политическата карта на Европа и натискът върху Италия да отпадне от единствено себе си. " Засега италианското държавно управление не ми наподобява склонно към компромис, само че това може да се промени в идващите шест-девет месеца, в случай че лихвите от италианския дълг набъбнат ", счита Грос. Подобно е и ситуацията в Полша. Полското държавно управление най-вероятно ще апелира възможната неоправдателна присъда и окончателния излаз от опълчването. Ще се осмели ли Варшава да не се съобрази със правосъдно решение, ще се знае евентуално минимум след година. В случая Полша има вяра за триумф, защото в Европейски Съюз няма единна формулировка на понятието " господство на закона ", т.е. с цел да може Европейският съд да осъди страната, той ще би трябвало да прояви доста юридическо въображение. Това обаче не трансформира картината. Европейската комисия, която по хипотеза е призвана да подсигурява идентичното използване на разпоредбите в Европейски Съюз, е изправена пред съществено предизвикателство. Ако опасността да накаже Италия или Полша пропадне, силата на Европейска комисия съществено ще бъде отслабена. И решенията ѝ, които постановат разпоредбите, все по-често ще бъдат поставяни под подозрение или даже нарушавани. Всичко това е фантазията на партиите, които ръководят в Унгария (именно нейния път следва в този момент полското правителство), Полша или Италия. Те са съперници на европейските институции и отслабването на Европейска комисия би било добре пристигнало за тях. Проблемът е обаче какво би се получило, в случай че страни като Холандия или Швеция решат, че в основаната отровна среда за тях не е преференциално или забавно да не престават да крепят европейската структура. *Ditto medio (ит.), Srodkowy palec (полски) - междинен пръст
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР