)
Всичко за тях е предизвикателство: Факти за левичарите, които със сигурност не знаете По женски
Левичарите постоянно са будили любознание. Те са към 10% от популацията на света, само че постоянно наподобяват доста повече, тъй като наличието им се усеща - в учебно заведение, в спорта, в изкуството, в науката. Въпреки това, към левичарството съществуват редица легенди, полуистини и малко известни обстоятелства, които заслужават внимание. Ето някои от нещата, които не знаем за левичарите, а би трябвало. 1. Левичарството не е просто „ табиет “
Много хора имат вяра, че това коя ръка използваме е въпрос на табиет или образование. Истината е, че левичарството има мощна биологична основа. Изследванията демонстрират, че желанието към едната ръка се образува още в утробата. Дори посредством ултразвук може да се следи по какъв начин плодът избира да смуче палеца на едната ръка повече от другата. Това значи, че левичарството не е волност, нито протест против нормата, а част от неврологичното развиване на индивида.
2. Мозъкът на левичарите работи друго
При множеството десничари лявото полукълбо господства при обработката на езика и логическото мислене. При левичарите разпределението на функционалностите постоянно е по-балансирано сред двете полукълба. Това не значи, че те са по-умни, само че демонстрира друга невронна организация. Някои проучвания свързват тази специфичност с по-висока креативност и по-добра дарба за многозадачност. Макар тези връзки да не са универсални, факт е, че мозъчната асиметрия при левичарите е по-гъвкава. 3. Светът не е основан за тях
Едно от най-незабелязаните провокации за левичарите е, че съвсем всичко към нас е проектирано за десничари. От ножици и кухненски принадлежности до учебни чинове и музикални принадлежности - стандартът е десният. Това значи, че левичарите постоянно би трябвало да се приспособяват, да се учат да употребяват предмети по неуместен метод или да търсят особено основани разновидности.
Дори писането на ръка може да бъде предизвикателство. При писане отляво надясно, какъвто е казусът с българския език, ръката на левичаря минава върху преди малко написания текст, което води до размазване на мастилото и неуместна позиция на китката. Това е малък подробност за десничарите, само че ежедневна действителност за левичарите.
4. В предишното левичарството е било потискано
Не толкоз от дълго време левичарството се е възприемало като нещо неправилно или даже „ неприятно “. В някои култури лявата ръка е била свързвана с отрицателни асоциации. В учебните заведения децата са били насилвани да пишат с дясната ръка, без значение от естествените им желания. Това постоянно е водело до стрес, усложнения в ученето и даже до проблеми с говора.
Днес знаем, че сходна интервенция може да обърка естественото развиване на мозъка. Затова актуалната педагогика предизвиква децата да употребяват водещата си ръка без напън и стигма. 5. Левичарите могат да бъдат по-адаптивни
Парадоксално, животът в „ десничарски “ свят може да даде на левичарите преимущество - те постоянно развиват по-добра адаптивност. Налага им се да мислят ексцентрично, да намират различни способи за осъществяване на задания и да бъдат по-гъвкави в всекидневието си. Това може да построи у тях умения за бързо пригаждане към нови обстановки.
6. Има връзка сред левичарството и спорта
В някои спортове левичарите имат действително преимущество. В тениса, бокса, фехтовката или тениса на маса, да вземем за пример, съперниците са по-малко привикнали да се изправят против левичари. Това основава детайл на изненада и трансформира ъглите на офанзива. Затова процентът на левичари измежду професионалните спортисти в избрани дисциплини е по-висок от междинния за популацията. Freepik 7. Левичарството не е единствено „ лява ръка “
Много хора считат, че в случай че пишеш с лявата ръка, значи си левичар. Но латералността е по-сложна. Някои хора употребяват лявата ръка за писане, само че ритат топка с десния крайник или гледат през десния окуляр на фотоапарат. Има и така наречен смесена латералност, при която няма ясно изразено доминиране. Това демонстрира, че човешкото тяло и мозъкът работят по-комплексно, в сравнение с наподобява на пръв взор.
8. Левичарите не са „ по-странни “, а просто разнообразни
Митовете постоянно показват левичарите като по-ексцентрични, по-артистични или по-емоционални. Истината е, че те са толкоз разнородни, колкото и десничарите. Левичарството единствено по себе си не дефинира характера, интелекта или гения. То е една от многото човешки особености, които способстват за благосъстоянието на характерността.
В последна сметка, левичарите ни припомнят за нещо значимо - че „ естественото “ е просто въпрос на болшинство. Това, че са по-малко, не ги прави по-лоши или по-добри, а просто част от естественото многообразие на човешката природа. И може би най-важното, което би трябвало да знаем за левичарите, е, че те не се нуждаят от особено отношение - а от схващане, почитание и малко повече внимание към детайлите в света, който споделяме.
Много хора имат вяра, че това коя ръка използваме е въпрос на табиет или образование. Истината е, че левичарството има мощна биологична основа. Изследванията демонстрират, че желанието към едната ръка се образува още в утробата. Дори посредством ултразвук може да се следи по какъв начин плодът избира да смуче палеца на едната ръка повече от другата. Това значи, че левичарството не е волност, нито протест против нормата, а част от неврологичното развиване на индивида.
2. Мозъкът на левичарите работи друго
При множеството десничари лявото полукълбо господства при обработката на езика и логическото мислене. При левичарите разпределението на функционалностите постоянно е по-балансирано сред двете полукълба. Това не значи, че те са по-умни, само че демонстрира друга невронна организация. Някои проучвания свързват тази специфичност с по-висока креативност и по-добра дарба за многозадачност. Макар тези връзки да не са универсални, факт е, че мозъчната асиметрия при левичарите е по-гъвкава. 3. Светът не е основан за тях
Едно от най-незабелязаните провокации за левичарите е, че съвсем всичко към нас е проектирано за десничари. От ножици и кухненски принадлежности до учебни чинове и музикални принадлежности - стандартът е десният. Това значи, че левичарите постоянно би трябвало да се приспособяват, да се учат да употребяват предмети по неуместен метод или да търсят особено основани разновидности.
Дори писането на ръка може да бъде предизвикателство. При писане отляво надясно, какъвто е казусът с българския език, ръката на левичаря минава върху преди малко написания текст, което води до размазване на мастилото и неуместна позиция на китката. Това е малък подробност за десничарите, само че ежедневна действителност за левичарите.
4. В предишното левичарството е било потискано
Не толкоз от дълго време левичарството се е възприемало като нещо неправилно или даже „ неприятно “. В някои култури лявата ръка е била свързвана с отрицателни асоциации. В учебните заведения децата са били насилвани да пишат с дясната ръка, без значение от естествените им желания. Това постоянно е водело до стрес, усложнения в ученето и даже до проблеми с говора.
Днес знаем, че сходна интервенция може да обърка естественото развиване на мозъка. Затова актуалната педагогика предизвиква децата да употребяват водещата си ръка без напън и стигма. 5. Левичарите могат да бъдат по-адаптивни
Парадоксално, животът в „ десничарски “ свят може да даде на левичарите преимущество - те постоянно развиват по-добра адаптивност. Налага им се да мислят ексцентрично, да намират различни способи за осъществяване на задания и да бъдат по-гъвкави в всекидневието си. Това може да построи у тях умения за бързо пригаждане към нови обстановки.
6. Има връзка сред левичарството и спорта
В някои спортове левичарите имат действително преимущество. В тениса, бокса, фехтовката или тениса на маса, да вземем за пример, съперниците са по-малко привикнали да се изправят против левичари. Това основава детайл на изненада и трансформира ъглите на офанзива. Затова процентът на левичари измежду професионалните спортисти в избрани дисциплини е по-висок от междинния за популацията. Freepik 7. Левичарството не е единствено „ лява ръка “
Много хора считат, че в случай че пишеш с лявата ръка, значи си левичар. Но латералността е по-сложна. Някои хора употребяват лявата ръка за писане, само че ритат топка с десния крайник или гледат през десния окуляр на фотоапарат. Има и така наречен смесена латералност, при която няма ясно изразено доминиране. Това демонстрира, че човешкото тяло и мозъкът работят по-комплексно, в сравнение с наподобява на пръв взор.
8. Левичарите не са „ по-странни “, а просто разнообразни
Митовете постоянно показват левичарите като по-ексцентрични, по-артистични или по-емоционални. Истината е, че те са толкоз разнородни, колкото и десничарите. Левичарството единствено по себе си не дефинира характера, интелекта или гения. То е една от многото човешки особености, които способстват за благосъстоянието на характерността.
В последна сметка, левичарите ни припомнят за нещо значимо - че „ естественото “ е просто въпрос на болшинство. Това, че са по-малко, не ги прави по-лоши или по-добри, а просто част от естественото многообразие на човешката природа. И може би най-важното, което би трябвало да знаем за левичарите, е, че те не се нуждаят от особено отношение - а от схващане, почитание и малко повече внимание към детайлите в света, който споделяме.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ