Лев Толстой, Ана Каренина“– Вие не казахте нищо; да предположим,

Лев Толстой, „ Ана Каренина “

– Вие не казахте нищо; да предположим, че не желая нищо – сподели той, – само че вие знаете, че на мен ми би трябвало не другарство, за мен има единствено едно благополучие в живота, тая дума, която вие толкоз не обичате – да, обич.

– Любов. – повтори тя постепенно, с някакъв интуиция, и внезапно, в същия момент, когато откачи дантелите, прибави: – Аз не обичам тая дума таман тъй като за мене тя значи доста нещо, доста повече, в сравнение с можете да разберете – и го погледна в лицето. – Довиждане! ”

Лев Толстой, “Ана Каренина ”

ARTday.bg